Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Такова нещо като "вярна" теория няма; има само теории които по-добре успяват да опишат голям брой явления с помощта на малък брой хипотези. Такива теории са "добри" и даже "красиви" Уни, а нима не е така? При дедуктивните теории не би трябвало да е така. Примерно СТО започва от два постулата, първият със сигурност е верен, вторият гласи: Скоростта на светлината (спрямо наблюдателя) не зависи от скоростта на източника. Това твърдение очевидно е или абсолютно вярно, или абсолютно погрешно (има абсолютни истини в науката). Ако е абсолютно вярно, то всички резултати на теорията, които са дедуктивни следствия от двата постулата, са абсолютно верни, и значи и теорията е абсолютно вярна. Ако постулатът е абсолютно погрешен, трябва да се замени с абсолютно вярната си антитеза: Скоростта на светлината (спрямо наблюдателя) ЗАВИСИ от скоростта на източника. От този абсолютно верен постулат ще се изведе друга (нютонова) теория която, щом следва от два верни постулата, ще е абсолютно вярна (няма да има нито един погрешен резултат). |
| Е = В2.С вецето е квадратното, а може и правоъгълно да е, важното е да е светло, за да няма.... по пода. |
При дедуктивните теории не би трябвало да е така. Примерно СТО започва от два постулата, първият със сигурност е верен, вторият гласи: Скоростта на светлината (спрямо наблюдателя) не зависи от скоростта на източника. Това твърдение очевидно е или абсолютно вярно, или абсолютно погрешно (има абсолютни истини в науката). Ако е абсолютно вярно, то всички резултати на теорията, които са дедуктивни следствия от двата постулата, са абсолютно верни, и значи и теорията е абсолютно вярна. Ако постулатът е абсолютно погрешен, трябва да се замени с абсолютно вярната си антитеза: Скоростта на светлината (спрямо наблюдателя) ЗАВИСИ от скоростта на източника. От този абсолютно верен постулат ще се изведе друга (нютонова) теория която, щом следва от два верни постулата, ще е абсолютно вярна (няма да има нито един погрешен резултат). Кои теории наричаш дедуктивни ? и всеки постулат е аксиома, тоест не доказано предположение, което се приема за изграждането на дадена теория, но физиката според мен не може да се гради върху постулати-аксиоми както математиката, защото тя е природна наука и като такава не търпи постулати аксиоми като субективни творения, трябва експериментално потвърждение за дадена физична теория. Докато при математиката не е необходим експериментален факт в подкрепа на нейните твърдения, просто логика. Тя може да е царицата на науките, но не е доказуема експериментално понеже е изградена извън опита на база априорни расъждения, които обаче са екстраполация на апостериори расъждения, тоест базирани на емпиричното познание. |
| Даскале първо кажи дали ти харесва тази песен: Натисни тук Symphony of Science - Secret of the Stars. A musical celebration of E=MC squared and Einstein's theory of relativity. Featuring Michio Kaku, Brian Cox, Neil deGrasse Tyson, Brian Greene and Lisa Randall: "Light travels at the same speed. No matter how you look at it. No matter how I move relative to you. Light travels at the same speed. No matter who is doing the measurement. And no matter what direction you are moving. The speed of light is the same. The speed of light is the same. No matter what direction or how fast. As you travel faster time slows down. Everything slows down. Everything slows down. Time slows down when you move. Time passes at a different rate. Clocks run slow. It's a monumental shift in how we see the world. It's a beautiful piece of science. It's a beautifully elegant theory. It's a beautiful piece of science. It's a beautiful piece..." След това внимателно прочети ето тези писания (авторите са си релативисти отвсякъде), накрая чуй пак песента и кажи дали те смущава нещо: Натисни тук Hans C. Ohanian: "Although Einstein's name is closely linked with the celebrated relation E = mc^2 between mass and energy, a critical examination of the more than half dozen "proofs" of this relation that Einstein produced over a span of forty years reveals that all these proofs suffer from mistakes. Einstein introduced unjustified assumptions, committed fatal errors in logic, or adopted low-speed, restrictive approximations. He never succeeded in producing a valid general proof applicable to a realistic system with arbitrarily large internal speeds." Натисни тук Philip Ball: "Did Einstein discover E = mc2? Who discovered that E = mc2? It's not as easy a question as you might think. Scientists ranging from James Clerk Maxwell and Max von Laue to a string of now-obscure early 20th-century physicists have been proposed as the true discovers of the massenergy equivalence now popularly credited to Einstein's theory of special relativity. These claims have spawned headlines accusing Einstein of plagiarism, but many are spurious or barely supported. Yet two physicists have now shown that Einstein's famous formula does have a complicated and somewhat ambiguous genesis which has little to do with relativity. (...) While Einstein's celebrated 1905 paper, "On the electrodynamics of moving bodies", clearly laid down the foundations of relativity by abandoning the ether and making the speed of light invariant, his derivation of E = mc2 did not depend on those assumptions. You can get the right answer with classical physics, says Rothman, all in an ether theory without c being either constant or the limiting speed." Натисни тук Philip Ball: "The biggest revelation for me was not so much seeing that there were several well-founded precursors for the equivalence of mass and energy, but finding that this equivalence seems to have virtually nothing to do with special relativity. Tony Rothman said to me that "I've long maintained that the conventional history of science, as presented in the media, textbooks and by the stories scientists tell themselves is basically a collection of fairy tales." I'd concur with that." |
физиката според мен не може да се гради върху постулати-аксиоми както математиката, защото тя е природна наука и като такава не търпи постулати аксиоми като субективни творения, трябва експериментално потвърждение за дадена физична теория. Експерименталното потвърждение идва по-късно - в началото обикновено се правят предположения които няма как да бъдат проверени. Примерно: "Ако има вода на Марс, то..."; "Ако етерът съществува, то..." Дедукция, или валиден извод, означава да не е възможно верни предположения да произведат погрешни следствия. Във формалната логика валидността може да бъде гарантирана, във физиката не може. Често обаче валидността е очевидна и се постига консенсус по този въпрос. Пример (тривиален): Ако вали, то почвата е влажна. |
Експерименталното потвърждение идва по-късно - в началото обикновено се правят предположения които няма как да бъдат проверени. Примерно: "Ако има вода на Марс, то..."; "Ако етерът съществува, то..." Дедукция, или валиден извод, означава да не е възможно верни предположения да произведат погрешни следствия. Във формалната логика валидността може да бъде гарантирана, във физиката не може. Често обаче валидността е очевидна и се постига консенсус по този въпрос. Пример (тривиален): Ако вали, то почвата е влажна. Уни всяко теоретично предположение трябва да бъде Фалсифицируемо и Верифалсифицируемо, тоест ти не можеш да предполагаш нещо което не може да бъде проверено опитно, в противен случай твоето предположение не е научно. Предположения много, например, "ерозията на скалите е причинена от зеленият каменояд гущер" или , " кукуригането на петела е причина за изгрева" да но докато не се открие пустият му гущер, си остава само предположение.  или пък, няма данни че при принудително кукуригане на петела, слънцето ще изгрее по рано. Нали разбираш, че всяко предположение трябва да може да се потвърди опитно. Иначе то не е научно. Дедукцията май беше логичен метод на познание базиращ се на разделяне на цялото на части и изучаване на частите поотделно, така че да се направи извод и за цялото, а индукцията обратното, обединяване на частите, за да се изучи цялото. Или може би греша? |
| Шашвате ме с постиженията на формалната логика! Много сте добри! Но всичко за каменояда и петела си е истина, те са причината, какво друго е експериментално доказуемо?! Петлите по света направо си предават щафетата и където кукуригнат, изгрява. До сега няма празно. Колят ги, на супа ги правят, но те се борят за слънцето и успяват да го изгреят. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Нали разбираш, че всяко предположение трябва да може да се потвърди опитно. Иначе то не е научно. Дедукцията май беше логичен метод на познание базиращ се на разделяне на цялото на части и изучаване на частите поотделно, така че да се направи извод и за цялото, а индукцията обратното, обединяване на частите, за да се изучи цялото. Или може би греша? Нямаме противоречие за предположението. Да, трябва да МОЖЕ да се потвърди опитно, но ако досега не сме успели да я свършим тази работа, пак си го правим предположението и отпраскваме нататък - извеждаме следствия от него. За дедукцията и индукцията има много дефиниции, често противоречиви, и предлагам да не се задълбаваме в това. |
Петлите по света направо си предават щафетата и където кукуригнат, изгрява. До сега няма празно. Ето, Рибар, нашата Звездичка допусна непростима, абсолютно катастрофална грешка, която на английски се казва "the fallacy of affirming the consequent", а на български не знам как е (ако искаш да си много авторитетен, трябва някои неща да ги казваш на английски и да твърдиш че не ги знаеш на български). Не, Звездичке, помисли добре и ще се убедиш че не си права. |
тоест ти не можеш да предполагаш нещо което не може да бъде проверено опитно Тц, не е толкоз строго. Само трябва да не е теоретично невъзможно/забранено предположението. И като направиш предположение, после не бива да използваш теория, която го забранява. ------------- Велик е Unperson и Рибаря е неговият пророк! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Hateras |
| Уни ето колко прецизна била теорията на относителността.Натисни тук Много наблюдения са в подкрепата и, защото ги обяснявала прекрасно, тъй както прекрасно се обяснява изгрева на слънцето и ерозията на скалите със дейността на петела и зеленият каменояд гущер |
| Работата е там че много експериментални потвърждения на ТО, са стъкмени в своите концептуални рамки така че резултатите от експериментите и наблюденията може да са двусмисленни от гледище на универсалното тълкувание, а не само от гледището на Айнщанистката гилдия. Вселената била на 13 милиард години, диаметърът и бил 97 милиард светлинни години, което изисква разширение на вселената след ГВ, със скорост по голяма от тази на светлината, затова Айнщанистите измислят идеята за разширяващото се пространство, като стъкмизъм на факта от наблюдението със ТО. Нещата обаче могат да се обяснят и със една статична вселена, при която наблюдаемото червено отместване пропорционално на разстоянието до даден наблюдаем космически обект, може да се дължи на други фактори като алтернатива на доплеровият ефект обясняващ това отместване. Или със игнорирането на вторият постулат на Айнщайн. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
| Ето един победоносен релативистки аргумент: Натисни тук "Това е могъща, радикална идея. И тя досега е издържала на непрестанни тестове и изпитания - вече цял век. (...) И други видове емпирични данни, добити чрез преки наблюдения, са идвали на помощ на Общата относителност. Всъщност тя е може би най-често и щателно проверяваната теория в историята на науката. И досега не се е получило нито едно свидетелство, което да поставя под въпрос нейната прецизност и надеждност." Ако антирелативистът е наивен, решава да убеди релативистите че не са прави - демонстрира им че примерно експериментът на Pound-Rebka не само не потвърждава теорията на Айнщайн по един величав начин (както митологията твърди), ами точно обратното - потвърждава емисионната теория на Нютон: Натисни тук Albert Einstein Institute: "One of the three classical tests for general relativity is the gravitational redshift of light or other forms of electromagnetic radiation. However, in contrast to the other two tests - the gravitational deflection of light and the relativistic perihelion shift -, you do not need general relativity to derive the correct prediction for the gravitational redshift. A combination of Newtonian gravity, a particle theory of light, and the weak equivalence principle (gravitating mass equals inertial mass) suffices. (...) The gravitational redshift was first measured on earth in 1960-65 by Pound, Rebka, and Snider at Harvard University..." Голяма работа, казват релативистите. Един експеримент си е едно нищо. Има още 3786 експеримента които най-категорично потвърждават теорията на Айнщайн. Антирелативистът е много наивен и не губи надежда. Открива един експеримент от 1925 г. който 50 години се води за най-солидното потвърждение на теорията на Айнщайн, и накрая се оказва пълна измама: Натисни тук "Consider the case of astronomer Walter Adams. In 1925 he tested Einstein's theory of relativity by measuring the red shift of the binary companion of Sirius, brightest star in the sky. Einstein's theory predicted a red shift of six parts in a hundred thousand; Adams found just such an effect. A triumph for relativity. However, in 1971, with updated estimates of the mass and radius of Sirius, it was found that the predicted red shift should have been much larger - 28 parts in a hundred thousand. Later observations of the red shift did indeed measure this amount, showing that Adams' observations were flawed. He "saw" what he had expected to see." Натисни тук "In January 1924 Arthur Eddington wrote to Walter S. Adams at the Mt. Wilson Observatory suggesting a measurement of the "Einstein shift" in Sirius B and providing an estimate of its magnitude. Adams' 1925 published results agreed remarkably well with Eddington's estimate. Initially this achievement was hailed as the third empirical test of General Relativity (after Mercury's anomalous perihelion advance and the 1919 measurement of the deflection of starlight). IT HAS BEEN KNOWN FOR SOME TIME THAT BOTH EDDINGTON'S ESTIMATE AND ADAMS' MEASUREMENT UNDERESTIMATED THE TRUE SIRIUS B GRAVITATIONAL REDSHIFT BY A FACTOR OF FOUR." Натисни тук "...Eddington asked Adams to attempt the measurement. (...) ...Adams reported an average differential redshift of nineteen kilometers per second, very nearly the predicted gravitational redshift. Eddington was delighted with the result... (...) In 1928 Joseph Moore at the Lick Observatory measured differences between the redshifts of Sirius and Sirius B... (...) ...the average was nineteen kilometers per second, precisely what Adams had reported. (...) More seriously damaging to the reputation of Adams and Moore is the measurement in the 1960s at Mount Wilson by Jesse Greenstein, J.Oke, and H.Shipman. They found a differential redshift for Sirius B of roughly eighty kilometers per second." И два експеримента са си едно нищо, казват релативистите. Има още 3785 експеримента които най-категорично потвърждават теорията на Айнщайн. Нещо се прекършва в антирелативиста. Поглежда през прозореца - навън се е смрачило, въпреки че е обедно време. Кой знае защо, в главата му прозвучава това: То сякаш горко запленена, далече в глъхналия лес, звъни душата на Verlain'a: "dis qu'as-tu fais de ta jeunesse!" |
Антирелативистът е много наивен и не губи надежда. Открива един експеримент от 1925 г. който 50 години се води за най-солидното потвърждение на теорията на Айнщайн, и накрая се оказва пълна измама: Кой е този експеримент? покажи като дадеш линк, или литература която да прочета.  |
| Daskale, in der Wissenschaft gibt es keine freie Fahrt. Натисни тук Electrical Engineering World - Bildungswebseite Натисни тук |