Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Meto ot Interneto 20 Май 2015 10:15 Мнения: 13,885 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Великан е бил Хайзенберг, но и той не е прав, по същата причина по която и Айнщайн. Били са подведени от резултатите на тогавашните нискотехнологични експерименти. По тази причина, те се опитват да намерят логическо обяснение и математическо изражение на несъществуващи физически реалности, поради което и... стигат до абсурди... Както вече писах по-горе, частиците не са вълни, от което следва, че детерминизма е напълно приложим при описание на движенията им. Няма неопределености, просто още почти не съществуват достатъчно прецизни и фини прибори, които да могат точно да определят началните условия, без при това да им въздействат... |
| По въпроса за струните и с многоразов поздрав за всички: https://www.youtube.com/watch?v=47gBvOkg510 |
| Звездичке включвам се към поздрава ти с малко по-различен вариант: Натисни тук |
| Невероятно психопатна история е на мода в момента. Светът силно се вълнува от съобщението че през 1899, в някакво интервю, Тесла бил направил Айнщайн на пух и прах: Натисни тук "In 1899 Tesla gave this interview which has rarely ever been published for over 100 years. (...) Part of this interview is dedicated to Tesla's critics on Einstein's theory of relativity that discards the ether as energy." Момиченцата които въвеждат българите в тайните на науката вероятно също са се смутили от странната (1899) година, и за всеки случай са обвили писанията си в мистика - да не може да се разбере дали пишат по повод интервюто на Тесла от 1899 година или по друг някакъв повод: Натисни тук Антония МИХАЙЛОВА, 24 май 2015 г. : Грешите, мистър Айнщайн, етерът съществува! |
Светът силно се вълнува от съобщението че през 1899, в някакво интервю, Тесла бил направил Айнщайн на пух и прах Светът вместо да се вълнува, да вземе да прочете, че през 1899 г. Айншайн е бил третокурсник в педагогическия факултет на Цюрихската политехника и се е готвел да става даскал по математика и физика. Айнщайн публикува първата си статия през 1901 г. в "Annalen der Physik" и тя е посветена на силите на притегляне между атомите в течностите от гледна точка на теорията на капилярността. А "неизвестно интевю", кътано цели 116 г., всеки може да си съчини - кеф му с Тесла, кеф му с Ренде, кеф му с Бичкия. |
Айнщайн публикува първата си статия през 1901 г. в "Annalen der Physik" и тя е посветена на силите на притегляне между атомите в течностите от гледна точка на теорията на капилярността. Даскале ми ти говориш за физика? Кво става бе, човек? Да не са те пенсионирали и ти сега, като вече не могат да ти вземат филията, да си преодолял сковаващия страх? Я да проверим. Напиши три пъти "Долу Айнщайн!". |
| >>><<< Даскале, нищо не знаем за детските и ученическите години на Алберт. Може още тогава да е имал такива тъмни замисли. Твърди се, че е бил неособено силен ученик, щото е отдавал вси сили да събира тъмна енергия, а после се е маскирал като патентен специалист, докато най-накрая е намерил зверския начин как да заблуди човечеството. Е, успял е. А по-сериозно, успял, но не съвсем. |
>>><<< | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Били са подведени от резултатите на тогавашните нискотехнологични експерименти. Емо, много хора биха възразили, че принципът на неопределеност изобщо не зависи от технологичното качество на експеримента, а си е фундаментално свойство на природата на елементарните частици - "материя-вълна". С други думи, т.н. "ефект на наблюдателя" и принципът на Хайзенберг за квантовите обекти нямат нищо общо. Чиста наука, а не айнщайнови клишета за широката публика като "Господ не играе на зарове"  |
| Нямаше дори да сме чували за Айнщайн ако не беше сър Артър Едингтън - вероятно най-големият мошеник в историята на науката. Ето малко литература по въпроса: Натисни тук "The eclipse experiment finally happened in 1919. Eminent British physicist Arthur Eddington declared general relativity a success, catapulting Einstein into fame and onto coffee mugs. In retrospect, it seems that Eddington fudged the results, throwing out photos that showed the wrong outcome. No wonder nobody noticed: At the time of Einstein's death in 1955, scientists still had almost no evidence of general relativity in action." Натисни тук Frederick Soddy: "Incidentally the attempt to verify this during a recent solar eclipse, provided the world with the most disgusting spectacle perhaps ever witnessed of the lengths to which a preconceived notion can bias what was supposed to be an impartial scientific inquiry. For Eddington, who was one of the party, and ought to have been excluded as an ardent supporter of the theory that was under examination, in his description spoke of the feeling of dismay which ran through the expedition when it appeared at one time that Einstein might be wrong! Remembering that in this particular astronomical investigation, the corrections for the normal errors of observation - due to diffraction, temperature changes, and the like - exceeded by many times the magnitude of the predicted deflection of the star's ray being looked for, one wonders exactly what this sort of "science" is really worth." Натисни тук New Scientist: Ode to Albert: "Enter another piece of luck for Einstein. We now know that the light-bending effect was actually too small for Eddington to have discerned at that time. Had Eddington not been so receptive to Einstein's theory, he might not have reached such strong conclusions so soon, and the world would have had to wait for more accurate eclipse measurements to confirm general relativity." Натисни тук Stephen Hawking: "Einsteins prediction of light deflection could not be tested immediately in 1915, because the First World War was in progress, and it was not until 1919 that a British expedition, observing an eclipse from West Africa, showed that light was indeed deflected by the sun, just as predicted by the theory. This proof of a German theory by British scientists was hailed as a great act of reconciliation between the two countries after the war. It is ionic, therefore, that later examination of the photographs taken on that expedition showed the errors were as great as the effect they were trying to measure. Their measurement had been sheer luck, or a case of knowing the result they wanted to get, not an uncommon occurrence in science." Натисни тук Jean-Marc Bonnet-Bidaud: "Le monde entier a cru pendant plus de cinquante ans à une théorie non vérifiée. Car, nous le savons aujourd'hui, les premières preuves, issues notamment d'une célèbre éclipse de 1919, n'en étaient pas. Elles reposaient en partie sur des manipulations peu avouables visant à obtenir un résultat connu à l'avance, et sur des mesures entachées d'incertitudes, quand il ne s'agissait pas de fraudes caractérisées. (...) L'expédition britannique envoie deux équipes indépendantes sur le trajet de l'éclipse : l'une dirigée par Andrew Crommelin dans la ville de Sobral, dans le nord du Brésil, l'autre conduite par Eddington lui-même sur l'île de Principe, en face de Libreville, au Gabon. Le matériel embarqué est des plus sommaires au regard des moyens actuels : une lunette astronomique de seulement 20 cm de diamètre en chaque lieu, avec un instrument de secours de 10 cm à Sobral. Pour éviter l'emploi d'une monture mécanique trop lourde à transporter, la lumière est dirigée vers les lunettes par de simples miroirs mobiles, ce qui se révélera être une bien mauvaise idée. La stratégie est assez complexe. Il s'agit d'exposer des plaques photographiques durant l'éclipse pour enregistrer la position d'un maximum d'étoiles autour du Soleil, puis de comparer avec des plaques témoins de la même région du ciel obtenues de nuit, quelques mois plus tard. La différence des positions entre les deux séries de plaques, avec et sans le Soleil, serait la preuve de l'effet de la relativité et le résultat est bien sûr connu à l'avance. Problème non négligeable : la différence attendue est minuscule. Au maximum, au bord même du Soleil, l'écart prévu est seulement de un demi dix-millième de degré, soit très précisément 1,75 seconde d'arc (1,75" ), correspondant à l'écart entre les deux bords d'une pièce de monnaie observée à 3 km de distance ! Or, quantités d'effets parasites peuvent contaminer les mesures, la qualité de l'émulsion photographique, les variations dans l'atmosphère terrestre, la dilatation des miroirs... Le jour J, l'équipe brésilienne voit le ciel se dégager au dernier moment mais Eddington n'aperçoit l'éclipse qu'à travers les nuages ! Sa quête est très maigre, tout juste deux plaques sur lesquelles on distingue à peine cinq étoiles. Pressé de rentrer en Angleterre, Eddington ne prend même pas la précaution d'attendre les plaques témoins. Les choses vont beaucoup mieux à Sobral : 19 plaques avec plus d'une dizaine d'étoiles et huit plaques prises avec la lunette de secours. L'équipe reste sur place deux mois pour réaliser les fameuses plaques témoins et, le 25 août, tout le monde est en Angleterre. Eddington se lance dans des calculs qu'il est le seul à contrôler, décidant de corriger ses propres mesures avec des plaques obtenues avec un autre instrument, dans une autre région du ciel, autour d'Arcturus. Il conclut finalement à une déviation comprise entre 1,31" et 1,91" : le triomphe d'Einstein est assuré ! Très peu sûr de sa méthode, Eddington attend anxieusement les résultats de l'autre expédition qui arrivent en octobre, comme une douche froide : suivant une méthode d'analyse rigoureuse, l'instrument principal de Sobral a mesuré une déviation de seulement 0,93". La catastrophe est en vue. S'ensuivent de longues tractations entre Eddington et Dyson, directeurs respectifs des observatoires de Cambridge et de Greenwich. On repêche alors les données de la lunette de secours de Sobral, qui a le bon goût de produire comme résultat un confortable 1,98", et le tour de passe-passe est joué. Dans la publication historique de la Royal Society, on lit comme justification une simple note : "Il reste les plaques astrographiques de Sobral qui donnent une déviation de 0,93", discordantes par une quantité au-delà des limites des erreurs accidentelles. Pour les raisons déjà longuement exposées, peu de poids est accordé à cette détermination." Plus loin, apparaît la conclusion catégorique: "Les résultats de Sobral et Principe laissent peu de doute qu'une déviation de la lumière existe au voisinage du Soleil et qu'elle est d'une amplitude exigée par la théorie de la relativité généralisée d'Einstein." Les données gênantes ont donc tout simplement été escamotées." | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: unperson |
| http://blog.physicsworld.com/2015/06/22/why-converge/ "Right now, top physicists from around the world are arriving in Waterloo, Canada, to attend a unique conference. Christened Convergence, the meeting is the brainchild of Neil Turok, director of the Perimeter Institute for Theoretical Physics (PI) in Waterloo, where the event will be based. I spoke to Turok to find out what motivated him to set up this conference, what makes it so special, and what he hopes it will achieve. "I had a feeling about the future of physics that at the time few people shared," says Turok, describing his thoughts around two years ago when he first proposed the idea of the conference to colleagues at PI. Turok explains that the "large bandwagon" of the last 30 years has not found experimental support. The bandwagon in question is the Standard Model of particle physics established in the 1970s, which, he says, people have been elaborating ever since. "Grand unified theories, supersymmetry, string theory, M-theory, multiverse theory," he lists. "Each is not particularly radical, but is becoming ever more complex and arbitrary." To illustrate the lack of experimental support for these ideas, Turok describes how many people were hoping string theory would represent a radical development; but since string theory - as currently interpreted - leads to the multiverse, Turok describes it as the "least predictive theory ever". Indeed, experimental support has not been found for other extensions of the Standard Model either. "We have discovered the Higgs and nothing else," says Turok, "yet the vast majority of theorists had been confidently predicting WIMPS (weakly interacting massive particles) and supersymmetric particles... Theorists are walking around in a bit of a stunned silence." He adds that it could turn out to be right that all sorts of other particles are needed along with the Higgs - but that thought seems to be misguided. "My view is that this has been a kind of catastrophe - we've lost our way," he says. "What we need are ideas as simple and radical as in the start of the 20th century with quantum mechanics." Гледай сега какви ги разправя този Тюрок, и то от най-високо място. Пълна катастрофа, трябват ни прости и радикални идеи каквито са идеите на квантовата механика от началото на 20ти век. Те и идеите на Божествения Алберт са оттогава, прости и радикални и те, макар и налудничави: http://www.aip.org/history/exhibits/einstein/essay-einstein-relativity.htm John Stachel: "But here he ran into the most blatant-seeming contradiction, which I mentioned earlier when first discussing the two principles. As noted then, the Maxwell-Lorentz equations imply that there exists (at least) one inertial frame in which the speed of light is a constant regardless of the motion of the light source. Einstein's version of the relativity principle (minus the ether) requires that, if this is true for one inertial frame, it must be true for all inertial frames. But this seems to be nonsense. How can it happen that the speed of light relative to an observer cannot be increased or decreased if that observer moves towards or away from a light beam? Einstein states that he wrestled with this problem over a lengthy period of time, to the point of despair." Да не би пък точно тази идея на Божествения Алберт - че скоростта на светлината спрямо наблюдателя не зависи от скоростта на наблюдателя - да е докарала нещата до катастрофа? Даскале Цеко, ти какво мислиш по този въпрос? |
| Натисни тук "Учените препоръчаха да се излъчва филмът „Интерстелар“ в часовете по физика в средното училище. Филмът си спечели овациите за достъпно обяснение на общата теория на относителността, както и за високата точност в изображението на червеевите дупки. (...) Обикновено в научната фантастика картините на червеевата дупка се показват като гигантски водовъртеж, където падат обекти. Но благодарение на учените авторите на специални ефекти са я представили като висяща в Космоса кристална топка, в която се намира изкривено изображение на друга галактика." Подобно обучение: Натисни тук Bingo (Chris Landreth, 1998) Краен резултат:  |
Уни, едва те познах. Добре че си сложил стрелката. Има един по-отпред с черни очила. Двамата сме агент-провокатори. |
| http://www.democrit.com/this_archive.php?n=598 Михаил Бушев 2005: "Шири се мнението, че има общ спад на интереса към физиката. Това е по-скоро конюнктурна преценка." Направо си е умряла твоята физика, Бушев - толкова умряла че няма накъде повече. Ето какво мислят не врагове като мен, а самите братя релативисти, и то най-великите: http://www.edge.org/response-detail/23857 Steve Giddings: "What really keeps me awake at night (...) is that we face a crisis within the deepest foundations of physics. The only way out seems to involve profound revision of fundamental physical principles." https://edge.org/response-detail/25477 What scientific idea is ready for retirement? Steve Giddings: "Spacetime. Physics has always been regarded as playing out on an underlying stage of space and time. Special relativity joined these into spacetime... (...) The apparent need to retire classical spacetime as a fundamental concept is profound..." https://www.youtube.com/watch?v=U47kyV4TMnE Nima Arkani-Hamed (06:11): "Almost all of us believe that space-time doesn't really exist, space-time is doomed and has to be replaced by some more primitive building blocks." http://www.guardian.co.uk/books/2013/jun/10/time-reborn-farewell-reality-review "And by making the clock's tick relative - what happens simultaneously for one observer might seem sequential to another - Einstein's theory of special relativity not only destroyed any notion of absolute time but made time equivalent to a dimension in space: the future is already out there waiting for us; we just can't see it until we get there. This view is a logical and metaphysical dead end, says Smolin." http://www.amazon.com/Time-Reborn-Crisis-Physics-Universe/dp/0547511728 "Was Einstein wrong? At least in his understanding of time, Smolin argues, the great theorist of relativity was dead wrong. What is worse, by firmly enshrining his error in scientific orthodoxy, Einstein trapped his successors in insoluble dilemmas..." http://www.amazon.com/Faster-Than-Speed-Light-Speculation/dp/0738205257 Joao Magueijo, Faster Than the Speed of Light, p. 250: "Lee [Smolin] and I discussed these paradoxes at great length for many months, starting in January 2001. We would meet in cafés in South Kensington or Holland Park to mull over the problem. THE ROOT OF ALL THE EVIL WAS CLEARLY SPECIAL RELATIVITY. All these paradoxes resulted from well known effects such as length contraction, time dilation, or E=mc^2, all basic predictions of special relativity. And all denied the possibility of establishing a well-defined border, common to all observers, capable of containing new quantum gravitational effects." http://www.nature.com/news/scientific-method-defend-the-integrity-of-physics-1.16535 George Ellis and Joe Silk: "This year, debates in physics circles took a worrying turn. Faced with difficulties in applying fundamental theories to the observed Universe, some researchers called for a change in how theoretical physics is done. They began to argue - explicitly - that if a theory is sufficiently elegant and explanatory, it need not be tested experimentally, breaking with centuries of philosophical tradition of defining scientific knowledge as empirical." http://www.nytimes.com/2015/06/07/opinion/a-crisis-at-the-edge-of-physics.html Adam Frank, professor of astrophysics at the University of Rochester, and Marcelo Gleiser, professor of physics and astronomy at Dartmouth College: "A Crisis at the Edge of Physics. Do physicists need empirical evidence to confirm their theories? You may think that the answer is an obvious yes, experimental confirmation being the very heart of science. But a growing controversy at the frontiers of physics and cosmology suggests that the situation is not so simple. (...) ...a mounting concern in fundamental physics: Today, our most ambitious science can seem at odds with the empirical methodology that has historically given the field its credibility." http://www.prospectmagazine.co.uk/features/what-happens-when-we-cant-test-scientific-theories Frank Close, professor of physics at the University of Oxford: "In recent years, however, many physicists have developed theories of great mathematical elegance, but which are beyond the reach of empirical falsification, even in principle. The uncomfortable question that arises is whether they can still be regarded as science. Some scientists are proposing that the definition of what is "scientific" be loosened, while others fear that to do so could open the door for pseudo-scientists or charlatans to mislead the public and claim equal space for their views." http://www.math.columbia.edu/~woit/wordpress/?p=7266 Peter Woit: "I don't think though that this will have any effect on multiverse mania and its use as an excuse for the failure of string theory unification. It seems to me that we're now ten years down the road from the point when discussion revolved around actual models and people thought maybe they could calculate something. As far as this stuff goes, we're now not only at John Horgan's "End of Science", but gone past it already and deep into something different." http://www.worddocx.com/Apparel/1231/8955.html Mike Alder: "This, essentially, is the Smolin position. He gives details and examples of the death of Physics, although he, being American, is optimistic that it can be reversed. I am not." http://www2.macleans.ca/2013/09/05/perimeter-institute-and-the-crisis-in-modern-physics/ Neil Turok: "It's the ultimate catastrophe: that theoretical physics has led to this crazy situation where the physicists are utterly confused and seem not to have any predictions at all." http://archipope.over-blog.com/article-12278372.html "Nous nous trouvons dans une période de mutation extrêmement profonde. Nous sommes en effet à la fin de la science telle que l'Occident l'a connue », tel est constat actuel que dresse Jean-Marc Lévy-Leblond, physicien théoricien, épistémologue et directeur des collections scientifiques des Editions du Seuil." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
| Ако някой иска да види релативисти милионери, ето двама: https://www.youtube.com/watch?v=X0Nt73xMR2U Ashoke Sen and Nima Arkani-Hamed: (12:41) Einstein's special relativity has been very successful so string theory should be consistent with its principles. On the other hand, (1:02:29) Einstein's space-time is doomed, doesn't exist and has to be replaced. https://www.youtube.com/watch?v=U47kyV4TMnE Nima Arkani-Hamed (06:11): "Almost all of us believe that space-time doesn't really exist, space-time is doomed and has to be replaced by some more primitive building blocks." Първият (Ashoke Sen) има типично за релативист полуидиотско излъчване, вторият (Nima Arkani-Hamed) е малко по-приличен. Този вторият обаче има странно хоби: обича да плаши братята си релативисти като им разправя че пространство-времето на Айнщайн било голям боклук и той смята да го разкара. Братята обаче не се стряскат много защото знаят че братчето Нима се шегува (иначе не е лошо момче). Защо са милионери ли? Наскоро един руски олигарх учреди награди от по 3 млн долара за велики учени (по негова преценка) и тези двамата бяха от първите които се облажиха. |
Meto ot Interneto 26 Май 2015 16:58 Мнения: 14,058 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Били са подведени от резултатите на тогавашните нискотехнологични експерименти. '.......... Емо, много хора биха възразили, че принципът на неопределеност изобщо не зависи от технологичното качество на експеримента, а си е фундаментално свойство на природата на елементарните частици - "материя-вълна". С други думи, т.н. "ефект на наблюдателя" и принципът на Хайзенберг за квантовите обекти нямат нищо общо. Чиста наука, а не айнщайнови клишета за широката публика като "Господ не играе на зарове" Извинявам се за забавения отговор! Имах известни проблеми, нищо сериозно, но ме възпрепятстваха да прочета своевременно Вашата реплика. Когато я видях, Вие пък бяхте временно извън форума, та реших да изчакам...  Принципът на неопределеност в този си вид, може да се разглежда като фундаментално свойство далеч не само по отношение на природата на елементарните частици. За пръв път е формулиран във връзка с хармоничния анализ на особения вид механични трептения на струните, наричани по-популярно- музика, още преди Хайзенберг. Аз обаче и в двата случая считам, че става дума предимно за несъвършенства в математическия апарат, достъпен ни за описание на процесите съдържащи вълнови пакети, съставени от множество хармоници, в един точно ограничен интервал от време. Неопределеностите не са нещо необичайно за математиката, ама мен ме интересува физиката. Ако знаем абсолютно точно радиуса на една окръжност например, не съществува никакъв начин да изчислим лицето и със същата точност, и обратно, ако знаем колко точно е лицето и, опитът ни да получим математически точната стойност дефинираща радиуса, задължително ще съдържа неопределеност. Тези твърдения обаче не означават, че окръжността си няма абсолютно точен радиус и лице едновременно... Откритията на кандските физици, помагащи да се заобиколи "ефекта на наблюдателя", който изобщо не е без значение (как да видим електрон около ядро например, като трябва за целта да използваме гама лъчение с по-къса вълна, дори от тази необходима ни, за да го откъснем от атома?), за мен ще си остане много обещаваща перспектива... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| Най-опасен за теорията на Айнщайн е Доплеровият ефект. Когато наблюдателят тръгне към източника на светлина, честотата която измерва се увеличава, и това може да се дължи единствено на факта че скоростта на светлинните вълни спрямо наблюдателя също се увеличава, за ужас на релативистите. Умните релативисти са измислили обходни маршрути така че никога да не стигат до този фатален проблем, а глупавите учат обходните маршрути наизуст и също никога не стигат до него. Има обаче един релативист който, въпреки че е много глупав, е с огромно самочувствие, суперзвезда е, и не би се унизил да учи наизуст обходните маршрути измислени от други. Та този Brian Greene се сблъсква с фаталния проблем в едно видео и без да знае опатква Айнщайн - много неправилна постъпка от негова страна защото аз сега усърдно го резиля из целия интернет. Ето го видеото: https://www.youtube.com/watch?v=MBuLTzj3CWA "The Relativistic Doppler Effect - Video" Който е по-навътре в нещата ще види че Greene извежда формулата Fobs = γ(c-v)/λ където Fobs е честотата измервана от движещия се наблюдател (във видеото не е F а гръцката буква ню), γ е Лоренцовият фактор, c е скоростта на светлината спрямо стационарния източник, v е скоростта с която наблюдателят се отдалечава от източника, λ е дължината на вълната. Веднага се вижда че скоростта на светлината спрямо движещия се наблюдател не е с а c' = λ(Fobs) = γ(c-v), което разбира се е смъртоносно за Божествената теория. |