http://megavselena.bg/svryhsvetlinni-pyteshestviya-sa-vyzmozhni-blagodarenie-na-teoriyata-na-aynshtayn/ "Формулата на Айнщайн показва, че вие можете да огънете и деформирате пространството, за да се движите във Вселената с всякаква скорост", казва той." Нашият даскал Цеко най-много обича точно тази наука. Чуе ли такива работи, веднага запява "Divine Einstein": https://www.youtube.com/watch?v=9lE-I2I4i00 |
Всички щуротии на физиката само за 6 минути: https://www.youtube.com/watch?v=-fZVQzcqyKU Max Tegmark - Is Time Fundamental? Нашият даскал Цеко като изгледа това видео (гледа го почти всяка вечер), възторжено изпява заедно с Max Tegmark "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity": http://www.youtube.com/watch?v=5PkLLXhONvQ Max Tegmark: "We all believe in relativity, relativity, relativity. Yes we all believe in relativity, relativity, relativity. Everything is relative, even simultaneity, and soon Einstein's become a de facto physics deity. 'cos we all believe in relativity, relativity, relativity. We all believe in relativity, relativity, relativity. Yes we all believe in relativity, relativity, relativity." |
Май изживява последните си дни теорията на божествения Алберт. Джон Хорган е много авторитетен журналист и ако се прочете внимателно статията му, ще се види че става въпрос за смяна на официалния курс: http://blogs.scientificamerican.com/cross-check/einstein-and-science-s-assault-on-common-sense/ John Horgan, Einstein and Science's Assault on Common Sense Аз разбира се веднага спретнах един коментар към статията (вижте и него) с цел доубиване. Имам изблици на нескромност тези дни. Струва ми се, че новата партийна линия се дължи на коментари които прикачих към статии излезли в Scientific American по случай 100-годишнината на общата теория на Айнщайн: http://www.scientificamerican.com/article/how-einstein-changed-the-world/ Brian Greene, How Einstein Changed the World http://www.scientificamerican.com/article/traveling-backward-in-time-is-kind-of-hard/ Tim Folger, Traveling Backward in Time Is Kind of Hard http://www.scientificamerican.com/article/quiz-how-well-do-you-know-einstein/ QUIZ: How Well Do You Know Einstein? http://www.scientificamerican.com/article/relativity-s-influence-is-still-going-strong-on-its-100th-birthday/ Relativity's Influence Is Still Going Strong on Its 100th Birthday |
http://wop.fpni.eu/digital_pdf/wop/3_2014.pdf Олег Йорданов, Михаил Бушев: "Съществуват малко на брой, но изключително упорити критици на физиката, чиито атаки, макар и разнопосочни, най-често могат да бъдат обединени под следното твърдение. Физиците си създават авторитети, чиито теории и мнения се приемат като свещена истина и не подлежат на критика. С други думи, физиката е много подобна на други, считани за по-малко благородни дейности. Не може да се твърди, че физиците никога не следват тази тъмна страна от човешката природа – да си определят лидери и понякога да ги следват сляпо. Но колкото и изключителен да е „кумирът“, ако теорията не е вярна, в крайна сметка някой някога извършва Решителния експеримент и, образно казано, „иконите“ се превръщат във високо ценени картини. Айнщайн и теорията на относителността (ТО) са тази очевидна кула, която най-често привлича „мълнии“. Критиките предимно се основават на умозрителни заключения. Тъй като много малко хора са в състояние наистина да вникнат в същността на „споровете“, цяло щастие е, че този тип критици се разглеждат (засега!) като интелектуални маргинали. Факт е обаче, че малко се прави за популяризирането на постоянните и все по-прецизни опити да се опровергае/тества ТО с физически експерименти и наблюдения или, казано по-точно, да се установят границите й на валидност." Бушев, Йорданов, това става ли за "Решителен експеримент" (публикувано е не къде да е а в Science) или сте си добре и без него: http://rt.com/news/225879-light-speed-slow-photons/ "Physicists manage to slow down light inside vacuum (...) ...even now the light is no longer in the mask, it's just the propagating in free space – the speed is still slow. (...) "This finding shows unambiguously that the propagation of light can be slowed below the commonly accepted figure of 299,792,458 metres per second, even when travelling in air or vacuum," co-author Romero explains in the University of Glasgow press release." http://www.upi.com/Science_News/2015/01/23/Scientists-slow-down-light-particles/1191422035480 "The speed of light is a limit, not a constant - that's what researchers in Glasgow, Scotland, say. A group of them just proved that light can be slowed down, permanently." https://www.youtube.com/watch?v=rM-fGNxxmSE Glasgow researchers slow the speed of light |
http://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SpeedOfLight/speed_of_light.html "To state that the speed of light is independent of the velocity of the observer is very counterintuitive. Some people even refuse to accept this as a logically consistent possibility, but in 1905 Einstein was able to show that it is perfectly consistent if you are prepared to give up assumptions about the absolute nature of space and time." To state that two and two make five is very counterintuitive. Some people even refuse to accept this as a logically consistent possibility, but in 1984 Big Brother was able to show that it is perfectly consistent if you are prepared to give up rationality. |
http://bigthink.com/videos/time-travel Brian Greene: "Time Travel is Possible. Einstein Taught Us That." http://ebooks.adelaide.edu.au/o/orwell/george/o79n/chapter3.4.html "He set to work to exercise himself in crimestop. He presented himself with propositions - "the Party says the earth is flat", "the party says that ice is heavier than water" - and trained himself in not seeing or not understanding the arguments that contradicted them. It was not easy. It needed great powers of reasoning and improvisation. The arithmetical problems raised, for instance, by such a statement as "two and two make five" were beyond his intellectual grasp. It needed also a sort of athleticism of mind, an ability at one moment to make the most delicate use of logic and at the next to be unconscious of the crudest logical errors. Stupidity was as necessary as intelligence, and as difficult to attain." |
http://fresh-science.com/science/physics/po-barzo-ot-skorostta-na-svetlinata/ "Лазерна пулсация изминава 310 пъти разстоянието, което би изминала, ако пътуваше във вакум. В продължение на поколения, учените вярват, че нищо не може да се движи по-бързо от светлината – с пределна скорост от приблизително 300 000 km/s. Но ето, че в един експеримент проведен в Принстън, Ню Джърси, физици успяват да изпратят лазерен импулс през камера с цезиеви изпарения толкова бързо, че импулсът напуска камерата, преди дори да успее да влезе напълно в нея." Тези не са някакви маргинали - точно обратното, и статията им е публикувана преди 15 години в Nature: http://www.nature.com/nature/journal/v406/n6793/full/406277a0.html Nature 406, 277-279 (20 July 2000): "...a light pulse propagating through the atomic vapour cell appears at the exit side so much earlier than if it had propagated the same distance in a vacuum that the peak of the pulse appears to leave the cell before entering it." Има купища подобни съобщения за регистрирана свръхсветлинна скорост, много от тях са в престижни списания. Излизат, журналистите правят малко бизнес 1-2 седмици, и след това споменът за тях изчезва от главите на учените благодарение на умението crimestop: http://ebooks.adelaide.edu.au/o/orwell/george/o79n/chapter2.9.html "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity." |
Продължавам да громя Айнщайн в Scientific American и бързам да покажа новите си коментари че може и да ги махнат - прекалено нагли са: http://www.scientificamerican.com/article/100-years-of-general-relativity-scientific-american-special-issue/ 100 Years of General Relativity: Scientific American Special Issue http://www.scientificamerican.com/article/what-einstein-got-wrong/ Lawrence Krauss, What Einstein Got Wrong http://www.scientificamerican.com/article/lost-in-thought/ Sabine Hossenfelder, Lost in Thought |
http://megavselena.bg/skorostta-na-svetlinata-vyv-vakuum-vse-pak-ne-e-konstanta/ "Скоростта на светлината във вакуум, обозначена с буквата c, се явява една от най-основните физични константи, на които се базира голяма част от съвременната физика, включително и теорията на относителността на Айнщайн. (...) Но нови експериментални данни сочат, че скоростта на светлината във вакуум не може да се смята за константа." БАН и СУ: |
И все пак ТЯ, светлината, се движи с 300 000 км. в секунда/приблизително/ | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: анастаси сиров |
Насе, искаш да кажеш, че има приблизителни константи, така ли да разбираме? Нещо като някои имагинерни величини, които бележим с буквички... |
http://asthfghl.blog.bg/technology/2015/09/01/realni-prilojeniia-na-teoriiata-na-otnositelnostta.1388131 "Ако скоростта на светлината е непроменлива, това означава, че един астронавт, който се движи много бързо спрямо Земята, видимо ще усеща как секундите се точат много по-бавно, отколкото един разположен на Земята наблюдател - т.е. времето значително се забавя за астронавта - явление, известно като забавяне на времето." Почти всички релативисти го говорят това, но всъщност е точно обратното. Ако скоростта на светлината е непроменлива (в действителност тя е променлива), времето СЕ ЗАБЪРЗВА за астронавта - той установява че неговият часовник върви ПО-БЪРЗО от часовниците които не са в движение. Умните релативисти знаят че това което казвам е вярно, но знаят също така че то е изключително опасно - признаеш ли го, само една крачка остава до заключението че теорията е абсурдна. Признават го само релативисти които имат под ръка надеждни средства да объркат главите на опонентите и да не се стигне до провал. Айнщайн го признава в 1918 г. и лъже че проблемът се решава успешно от новата обща теория на относителността (тя е неразбираема за опонентите по онова време и те са парализирани). Ето и в днешно време един много умен релативист който вижда сили в себе си да се справи с опонентите ако почнат много да рипат: http://www.people.fas.harvard.edu/~djmorin/chap11.pdf Introduction to Classical Mechanics With Problems and Solutions, David Morin, Cambridge University Press, Chapter 11, p. 14: "Twin A stays on the earth, while twin B flies quickly to a distant star and back. (...) For the entire outward and return parts of the trip, B does observe A's clock running slow..." |
Ново доказателство, че е погрешна теорията на Айнщайн за "скритите променливи" в квантовата механика: Натисни тук |
За франкофоните: едно много приятно филмче за времето (както го виждат релативистите). Ако не друго, разходката из Париж си струва: https://www.canal-u.tv/video/cerimes/quels_temps_font_ils_une_introduction_au_temps_des_physiciens.7605 |
Не знам дали ще ви е интересно, но доколкото тук сме все едни такива...с несистемни образования....: Человеческий опыт и познания в области классической физики заставляют большинство из нас полагать, что удалённые объекты не могут мгновенно повлиять друг на друга. Однако в квантовой механике такие взаимодействия допустимы. То, что одна квантовая частица теоретически может в одно мгновение изменить свойства другой частицы, расположенной на расстоянии нескольких световых лет, жутко раздражало Альберта Эйнштейна. Ведь это полностью противоречит нашим представлениям о мире и заставляет допускать, что какие-то неизвестные силы могут опережать скорость света. Но, похоже, новый эксперимент голландских физиков окончательно заставит учёных пересмотреть свои взгляды. Поясним. В квантовой механике объекты могут одновременно существовать в нескольких состояниях. Например, атом может в один и тот же момент времени находится в двух точках пространства или иметь два противоположных спина. При этом, согласно теории, свойства частиц фиксируются (приобретают единственное значение) только в тот момент, когда их пытаются измерить, а до этого существуют в неопределённой области вероятностей. Кроме того, свойства различных квантовых частиц могут быть "запутанными", то есть связанными между собой. Если в такой системе поменять состояние одного объекта, это автоматически приведёт к изменениям у всех его запутанных "близнецов", даже если они находятся очень далеко (и их очень много). Эйнштейн не мог принять такое положение дел, так как это означало бы, что некий сигнал может двигаться быстрее скорости света. Великий физик назвал это явление "жутким дальнодействием" и, чтобы как-то объяснить его в рамках классической физики, предположил, что квантовые частицы обладают неизвестными науке собственными "скрытыми параметрами", которые наделяют их предустановленным алгоритмом изменения свойств. Пока такие частицы способны физически взаимодействовать друг с другом, измерение свойств одной из них вызывает заложенное сценарием соответствующее изменение у всех остальных. В 1960 году ирландский физик Джон Белл (John Bell) показал, что правота одной из двух теорий может быть установлена экспериментальным путём при статистическом измерении свойств запутанных частиц с помощью двух неравенств. Он рассчитал, что если свойства запутанных частиц предопределены "скрытыми параметрами" в момент их появления, сработает одно неравенство. Если же состояния двух частиц по принципу "жуткого дальнодействия" определяются лишь в момент измерения одной из них, должно выполняться другое неравенство. С помощью формул Белл рассчитал, что вариант, предложенный Эйнштейном, может объяснять синхронное изменение свойств за счёт неизвестных характеристик самих объектов только до определённого предела, после преодоления которого, модель перестаёт действовать. Впервые тест Белла был выполнен командой французских физиков в 1981 году и с тех пор неоднократно повторялся в разных научных центрах по всему миру. И несмотря на то, что все эксперименты доказывали наличие "жуткого дальнодействия", каждый раз оставались лазейки, которые не позволяли полностью списать со счетов теорию "скрытых параметров". Так, если в качестве запутанных частиц использовались фотоны, то далеко не все из них удавалось обнаружить (подчас почти 80% из них), а значит, нельзя говорить наверняка, что измеренные свойства были такими же для всей выборки. Это так называемая "лазейка детектирования". Чтобы избежать этой неточности в отдельных экспериментах задействовали целые атомы, так как они больше и их легче детектировать. Но их очень сложно удалить друг от друга на большое расстояние, не разрушив запутанность. В этом случае возникает другая проблема: если запутанные атомы расположены близко друг к другу, то измерение состояния одного атома, вызывающее изменение свойств другого, может и не нарушать ограничение, наложенное скоростью света (это "лазейка коммуникации". В новом исследовании Рональд Хэнсон (Ronald Hanson) из Делфтского технологического университета и его коллеги использовали необычный метод, который позволили решить как проблему недостаточности измерений, так и проблему коммуникации (то есть прикрыть обе "лазейки". Учёные взяли два незапутанных электрона, заключённых в алмазы и хранящихся в разных лабораториях на расстоянии 1,3 километра друг от друга. Файл загружен. Размер: 53356 байт При этом физики могли постоянно наблюдать их спин с помощью детекторов. Затем каждый электрон запутали с фотоном света. Два полученных фотона помещали рядом в третьем отдельном помещении, где пара запутывалась между собой. В результате этого процесса исходные электроны также оказывались запутанными друг с другом и практически на глазах исследователей синхронизировали свой спин. Таким образом, обе лазейки предыдущих работ оказались закрытыми: электроны было легко наблюдать, а нестандартный подход позволил разнести частицы на достаточно большое расстояние, чтобы исключить возможность их физического взаимодействия. Каждое изменение спина продолжалось 3,7 микросекунды, в то время как свет преодолевал путь от одного электрона до другого за 4,27 микросекунды. Успех сопутствовал учёным не всегда, но всё же за девять дней эксперимента им удалось получить 245 запутанных пар электронов. Учёные надеются, что в будущих работах они найдут способ чаще получать запутанные пары и повысят точность измерения. Новое повторение теста Белла имеет большое значение для квантовой криптографии. Уже сегодня на рынке предлагаются системы, использующие квантовую механику для шифрования данных. Такие устройства создают запутанные пары фотонов и посылают по одному фотону из каждой пары двум пользователям, которые составляют из них ключ. Если кто-то попытается перехватить этот шифр, он нарушит всю квантовую систему и сразу вызовет появление сигнала тревоги. Проблема в том, что предыдущие эксперименты оставляли вероятность того, что, если свойства запутанных объектов всё-таки изначально заложены в их природу, недобросовестные компании могут продавать устройства, с помощью которых сами смогут получать дубликат шифра и шпионить за пользователями. Теперь работа Хэнсона и его коллег показывает, что подобные системы обеспечивают абсолютно надёжное хранение информации. |
http://www.politika.bg/article?id=24017 Олег Йорданов: "Проблемът е, че тези 0.0025% влизат в конфликт не просто с нечии твърдения, а със закон на физиката. Съгласно този закон нищо не може да надвиши тези 299 792 458 м/сек. (приблизително 300 000 км/сек.). Скорост, известна като скорост на светлината c, но също така и скорост на всички частици, които нямат маса, когато са в покой. Закон, постулиран от Айнщайн през 1905 г." Закон на физиката, при това "постулиран" от Айнщайн през 1905 г.?!? Олег Йорданов, трябва да се стегнеш малко - не се говори така. Ето какво точно е станало през 1905 г.: http://books.google.com/books?id=JokgnS1JtmMC Relativity and Its Roots, Banesh Hoffmann, p.92: "There are various remarks to be made about this second principle. For instance, if it is so obvious, how could it turn out to be part of a revolution - especially when the first principle is also a natural one? Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether. If it was so obvious, though, why did he need to state it as a principle? Because, having taken from the idea of light waves in the ether the one aspect that he needed, he declared early in his paper, to quote his own words, that "the introduction of a 'luminiferous ether' will prove to be superfluous." https://en.wikipedia.org/wiki/Lorentz_ether_theory Albert Einstein: "...it is impossible to base a theory of the transformation laws of space and time on the principle of relativity alone. As we know, this is connected with the relativity of the concepts of "simultaneity" and "shape of moving bodies." To fill this gap, I introduced the principle of the constancy of the velocity of light, which I borrowed from H. A. Lorentz's theory of the stationary luminiferous ether..." http://www.amazon.com/Introduction-Special-Relativity-James-Smith/dp/048668895X Introduction to Special Relativity, James H. Smith, p. 42: "We must emphasize that at the time Einstein proposed it [his second postulate], there was no direct experimental evidence whatever for the speed of light being independent of the speed of its source." |
Здравейте! Преди известно време попаднах на тази страница и се зачетох... Да ви кажа честно, не ми стана ясно, какъв е смисълът да се дават откъслечни извадки от нечии субективни мнения срещу теорията на относителността? Ако борбата срещу тази теория е само с такива мнения, то тя е загубена - много повече са положителните мнения за нея. Например в уводът на всеки сериозен учебник ще намерите такива, гугълът направо ще ви удави без много труд Според мен би трябвало да се търсят реални резултати, с които да се сравняват резултатите от тази теория. Но тези резултати не трябва да се вадят от контекста. Ето примерът по-горе, статията за неутриното и скоростта на светлината. Взета е скандалната част, жълтината - неутриното се движи по-бързо според проведени експерименти! А е пропусната основната част - малко по-късно е открита грешка в тези експерименти, и теорията на относителността е реабилитирана и остава в сила. Това прилича само на опит за манипулация на мнението на четящите. Забелязах, че същото е и с голяма част от останалите извадки. Кому е нужно това? Предложението ми е - аргументирайте се с факти ако имате нещо против тази теория. Извадките от нечии субективни изказвания не са аргумент, те задоволяват някакви субективни чувства - "има и други които мислят като нас". Но това не е гаранция, че мисленото е вярно. Успешен ден на всички! |
Взета е скандалната част, жълтината - неутриното се движи по-бързо според проведени експерименти! А е пропусната основната част Извадката е от статия посветена на неутриното, но обсъжданият проблем няма нищо общо с неутриното. Объркал си се нещо, Бодлив Таласъме. |
Здравейте unperson! След като обсъжданият проблем няма нищо общо с неутриното, за какво сте дали извадка от тази статия? |
След като обсъжданият проблем няма нищо общо с неутриното, за какво сте дали извадка от тази статия? Защото, както е във всяка статия, покрай основния въпрос се говори за неща които могат да бъдат обсъждани отделно. В случая Олег Йорданов твърди че през 1905 г. Айнщайн е "постулирал" закон на физиката, и дискусията е за това. |