Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Само да вметна между другото... Как ще различите промяна на скорост на наблюдател (неизвестно спрямо какво?) от промяна на скоростта на източника спрямо наблюдател? Струва ми се важен е наблюдателят...  Той би трябвало да е заинтересуван от този въпрос... Наблюдателят няма как да не разбере, че скоростта му се е променила, щото неминуемо ще му въздейства някаква сила, ...измерима сила...  |
Наблюдателят няма как да не разбере, че скоростта му се е променила, щото неминуемо ще му въздейства някаква сила, ...измерима сила... Скоростта му спрямо какво се е променила? Няма скорост без отправен обект. Осавен това забравяте принципът за еквивалентност - всяко ускорение (продукт на сила) е еквивалентно на проява на гравитационно поле, тоест без да се променят никакви скорости на наблюдателя. Това отхвърля възможността да отличите състояние с променена скорост от състояние с непроменена скорост спрямо вашето "нищо"  |
БодливТаласъм 08 Ное 2015 05:20 Мнения: 66 От: Australia Скрий: Име,IP Струва ми се бъркате понятията. Напълно вярно е- няма скорост без отправен обект, ама само скорост. Промяната на скоростта (даже само на направлението и, когато е различна от 0км/ч) се нарича ускорение, и е нещо съвършено различно... Всяко ускорение на наблюдателя е свързано с приложението на някаква сила върху него. Тъй като изглежда не съществуват обекти не притежаващи загадъчното свойство инертност (даже фотоните си го имат), предполага се и всякакъв вид наблюдател, също няма как да остане безразличен към тази сила променяща скоростта му (без значение дали е гравитационна, породена от някакъв двигател, причинена от сблъсък, от друг вид силово поле и пр.). Инертността поражда обратна, противопоставяща се на промяната сила, включително и вътре в самия наблюдател и той я усеща, което означава и, че ако той положи необходимия труд и изобретателност, би могъл също така и да я измери. Принципът за еквивалентност от ОТО, доколкото помня означаваше, че не може да се различи ускорението предизвикано от гравитационната сила, от това причинявано от инертността, а не че някаква промяна в скоростта изобщо не може да бъде усетена. Силата няма как да не я усетим, освен ако едновременно не ни въздейства и противоположна по посока, но равна по големина друга сила, ама тогава, след не много дълъг период от време, скоростта отново става постоянна и всякакво ускорение се нулира... |
Принципът за еквивалентност от ОТО, доколкото помня означаваше, че не може да се различи ускорението предизвикано от гравитационната сила, от това причинявано от инертността, а не че някаква промяна в скоростта изобщо не може да бъде усетена. Силата няма как да не я усетим, освен ако едновременно не ни въздейства и противоположна по посока, но равна по големина друга сила, ама тогава, след не много дълъг период от време, скоростта отново става постоянна и всякакво ускорение се нулира... Човек няма орган, с който да усеща промяна в скоростта, т.е. ускорение. Ако сега по някаква причина се удвои земната гравитация, човек ще усети повишеното натоварване, но не може да го отличи от ускорение. В първият случай обаче няма да има промяна в скоростта. Плод на допълнителни предположения и наблюдения е да се изтълкува натоварването по единият или другият начин. За това остава резонен въпросът - ако има промяна на скорост, то спрямо кой обект е промяната в скоростта, която се предполага? Нещо повече: unperson дава в примерите си формулата за Доплеров ефект, в която участва само взаимната скорост между източника и наблюдателя. Къде в тази формула участва скоростта, която се е променила от ускорението на наблюдателя? Според тази формула неотличимо е кой ще си промени скоростта така, че относителната скорост източник-наблюдател да стане споменатата във формулата. При това положение не може да се направи извод променена ли е скоростта на светлината или не е. Предполагам, unperson се срамува и не иска да го изрича на глас, но има пред вид наличие на някаква среда в която се разпространява светлината, относно която наблюдателят може да се движи с различна скорост. Но при наличие на такава среда формулата за Доплеровият ефект става доста по-сложна (в нея участват вече три скорости), а наличието на такава среда не е съвместимо със съвременните експериментални данни. |
Предполагам, unperson се срамува и не иска да го изрича на глас Не, не е срам - нарича се предубеждение (prejudice). Засили се в последно време и сега изцяло съм под властта му. Попадат ми значи някакви аргументи и вместо да ги прочета, да вникна в тях и т.н., аз си казвам: "Я да видим кой е авторът - ако е Бодлив Таласъм, хич няма и да ги чета тези аргументи". Знам, неморално е такова поведение, борих се със себе си известно време но... се провалих в крайна сметка. |
Попадат ми значи някакви аргументи и вместо да ги прочета, да вникна в тях и т.н., аз си казвам: "Я да видим кой е авторът - ако е Бодлив Таласъм, хич няма и да ги чета тези аргументи". О, не сте задължен да отговаряте на аргументи, особено когато няма какво да предложите Аз само правя лека дисекция на казаното от вас, за да видя има ли смисъл зад този пионерски плам, с който се борите - срещу каквото и да е там, предполагам че не е теорията на отностелността, щото за да се бори с нея човек първо трябва да я познава, а с такива неща като "скорост спрямо нищото" някак не вървите в нужната посока да я борите. Направо в никаква посока не вървите. |
БодливТаласъм 08 Ное 2015 17:30 Мнения: 68 От: Australia Скрий: Име,IP Да прав сте, много трудно можем да отделим ускорението от силата, без допълнително наблюдение. Ако няма възможност да наблюдава някакъв друг обект, наблюдателят ще трябва да си изработи много прецизен уред, за проверка на хомогенността на полето, за да разбере гравитационна ли е причината за новопоявилото се натоварване или е някакво друго ускорение (туй последното го написах донякъде, за да припомня и аз за някои колебания, ама относно верността на ОТО на Айнщайн)... Във връзка със спора Ви с unperson, изобщо не виждам нужда от промяна в скоростта. Наблюдателят може спокойно да си се движи и с постоянна скорост по посока към неподвижен излъчвател. И при това положение, за него Доплеров ефект ще съществува... Относно това: ...а наличието на такава среда не е съвместимо със съвременните експериментални данни. малко по-горе мимоходом споменах за загадъчното явление инертност. Айнщайн него го е използвал, за да обясни гравитацията, ама за самата инертност обяснение някакво, ако не се лъжа, е пропуснал да даде... Що пък инертността да не е, някаква своеобразна проява на въпросната "несъвместима" среда...  |
Наблюдателят може спокойно да си се движи и с постоянна скорост по посока към неподвижен излъчвател. И при това положение, за него Доплеров ефект ще съществува... Но тук отнове се завъртаме в същият кръг, за изход от който е предназначено вашето предложение. Спрямо какво ще се движи наблюдателят, и спрямо какво ще е неподвижен източникът? Ако движението на наблюдателя е само спрямо източникът, връщаме се на стандартното положение от физиката - величината на доплеровият ефект се определя само от взаимната скорост между наблюдател и източник. Което твърдение пък почива на ненарушимият за сега принцип на относителност - законите на физиката са еднакви независимо дали наблюдателят се счита за неподвижен или се движи. Предполагам, unperson има нещо друго пред вид, но се срамува да го сподели, дори ми прескача въпросите. Дали ми е нещо обиден, или просто няма отговор за въпросите ми, не знам... Що пък инертността да не е, някаква своеобразна проява на въпросната "несъвместима" среда... Изглежда не стават така нещата Контра въпрос - а защо пък да е?Ако бъдем по-сериозни, говорейки за светлината, такава среда трябва да бъде светоносна, тоест нейното поведение да определя поведението на светлината и обратно, наличието на такава среда да се проявява чрез поведението на светлината (просто казано, такава среда би позволила светлината да се движи с различна скорост и спрямо наблюдател и спрямо източник). Повече от столетие експериментите са насочени да се търси наличие на подобна среда чрез изучаване поведението на светлината, и тези експерименти са неуспешни. Масата, дори да има някакво отношение с подобна среда, едва ли тя ще е точно светоносната. В една от своите статии Айнщайн говори за връщане на етера във физиката, като среда, която да носи физически свойства като кривината на пространството. Но подобен етер дори да го има, ще бъде напълно Лоренцово инвариантен, няма да притежава качество "движение" и съответно няма да определя поведение на светлината такова, каквото се очаква да прави светоносният етер. Дори да има такава среда каквато предполага Айнщайн, и ние, и unperson нямаме пред вид нея в примера с доплеровият ефект, там само светоносен етер би свършил работа. Но го няма. |
БодливТаласъм 09 Ное 2015 20:13 Мнения: 69 От: Australia Скрий: Име,IP Нямам възражения срещу този принцип на относителността. Просто исках да вметна, че намеси ли се и ускорение, нещата малко се променят. Това последното не е мое откритие. И Айнщайн също го е забелязал. Съвсем не е случайно, че в СТО, сам той толкова държи на инерциалните системи. От друга страна, във въздушна среда, наблюдателят по характеристиките отчетени при засичане на звук и знаейки точно колко би трябвало да бъде скоростта на звука при съответното атмосферно налягане, би бил в състояние да определи, дали той или източника е в движение, без да му се налага да наблюдава и странични обекти и независимо от факта, че Доплеровия ефект и в двата случая би бил еднакъв. Важният въпрос е, дали същото важи и за светлината!? Колкото и да ме дразни, но аз също съм на мнение, че светлината не може да надхвърли граничната си скорост, включително и при тези обстоятелства. За мен обаче това е свойство на средата-етер, който не е светоносен в смисъла който Вие влагате в това понятие. Струва ми се например, че инертността не е съпротива на телата притежаващи някаква маса, срещу опитите движението им да бъде променено, а по-скоро съпротивление на средата срещу такива промени. Предпочитам да гледам на светлината като на частици, а не като на вълни. Вълните се пораждат някак си при движението на тези частици от самата среда, също като форма на нейното съпротивление, и съпровождат, а също и въздействат на частиците, но са нещо отделно от тях и недостатъчно добре изяснено. Освен чрез тези вълни, тази среда допълнително влияе на светлината, точно както и на други обекти движещи се в нея и по други начини. Чрез гравитацията например, която доказано въздейства на иначе безмасовата светлина, изкривявайки я, усилвайки или отслабвайки я и т.н... Уви не съм физик, за да съм в състояние да докажа подобна теория. Просто такава конструкция ми изглежда по-логична... |
| http://nauka.offnews.bg/news/Физика_14/Гаражните-гении-срещу-Айнщайн-или-ефектът-на-Саняк_26155.html Божан Божков: "Гаражните гении срещу Айнщайн... (...) Обаче безбройни експерименти, от които този на Майкелсън и Морли е най-известният показват, че етер няма. От това следват странните на пръв поглед и противоречащи на ежедневната логика изводи, че няма абсолютна инерциална отправна система. Обаче има нещо друго, което е абсолютно – скоростта на светлината във вакуум и тя е еднаква във всички инерциални отправни системи! Това е изводът, който бърка в очите на безброй антирелативисти и с който те не могат да се примирят и се мъчат да нагласяват факти и сметки така, че да се избавят от него." Изказал си се неподготвен, Божане Божков (гаражните гении сме по-наясно по тези въпроси). В 1887 г. експериментът на Майкелсън и Морли еднозначно потвърждава тезата от теорията на Нютон че скоростта на светлината е различна в различните инерциални отправни системи: http://www.pitt.edu/~jdnorton/papers/companion_final.pdf "These efforts were long misled by an exaggeration of the importance of one experiment, the Michelson-Morley experiment, even though Einstein later had trouble recalling if he even knew of the experiment prior to his 1905 paper. This one experiment, in isolation, has little force. Its null result happened to be fully compatible with Newton's own emission theory of light. Located in the context of late 19th century electrodynamics when ether-based, wave theories of light predominated, however, it presented a serious problem that exercised the greatest theoretician of the day." http://www.amazon.ca/Introduction-relativit%C3%A9-James-H-Smith/dp/B003YEIA3S James H. Smith, "Introduction à la relativité", édition française dirigée par Jean-Marc Lévy-Leblond, pp. 39-41: "Si la lumière était un flot de particules mécaniques obéissant aux lois de la mécanique, il n'y aurait aucune difficulté à comprendre les résultats de l'expérience de Michelson-Morley.... Supposons, par exemple, qu'une fusée se déplace avec une vitesse (1/2)c par rapport à un observateur et qu'un rayon de lumière parte de son nez. Si la vitesse de la lumière signifiait vitesse des "particules" de la lumière par rapport à leur source, alors ces "particules" de lumière se déplaceraient à la vitesse c/2+c=(3/2)c par rapport à l'observateur. Mais ce comportement ne ressemble pas du tout à celui d'une onde, car les ondes se propagent à une certaine vitesse par rapport au milieu dans lequel elles se développent et non pas à une certaine vitesse par rapport à leur source. (...) Il nous faut insister sur le fait suivant: QUAND EINSTEIN PROPOSA QUE LA VITESSE DE LA LUMIÈRE SOIT INDÉPENDANTE DE CELLE DE LA SOURCE, IL N'EN EXISTAIT AUCUNE PREUVE EXPÉRIMENTALE." https://fr.wikisource.org/wiki/Le_temps,_l%27espace_et_la_causalit%C3%A9_dans_la_physique_contemporaine Séance du 19 Octobre 1911, LE TEMPS, L'ESPACE ET LA CAUSALITÉ DANS LA PHYSIQUE MODERNE, Jean Perrin: "Il est remarquable qu'un retour à l'hypothèse de l'émission, en admettant que les particules lumineuses sont émises par chaque source avec une même vitesse par rapport à elle dans toutes les directions expliquerait, dans les conceptions de la Mécanique classique, le résultat négatif de l'expérience de Michelson et Morley quel que soit le mouvement d'ensemble du système. D'autre part les physiciens, en développant la théorie des ondulations au point de vue du principe de relativité, sont amenés à conclure que la lumière est inerte et probablement pesante. N'est-ce pas un retour vers l'ancienne théorie de l'émission ?" http://philsci-archive.pitt.edu/1743/2/Norton.pdf "In addition to his work as editor of the Einstein papers in finding source material, Stachel assembled the many small clues that reveal Einstein's serious consideration of an emission theory of light; and he gave us the crucial insight that Einstein regarded the Michelson-Morley experiment as evidence for the principle of relativity, whereas later writers almost universally use it as support for the light postulate of special relativity. Even today, this point needs emphasis. The Michelson-Morley experiment is fully compatible with an emission theory of light that CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE." http://books.google.com/books?id=JokgnS1JtmMC Relativity and Its Roots, Banesh Hoffmann, p.92: "There are various remarks to be made about this second principle. For instance, if it is so obvious, how could it turn out to be part of a revolution - especially when the first principle is also a natural one? Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether. If it was so obvious, though, why did he need to state it as a principle? Because, having taken from the idea of light waves in the ether the one aspect that he needed, he declared early in his paper, to quote his own words, that "the introduction of a 'luminiferous ether' will prove to be superfluous." |
От друга страна, във въздушна среда, наблюдателят по характеристиките отчетени при засичане на звук и знаейки точно колко би трябвало да бъде скоростта на звука при съответното атмосферно налягане, би бил в състояние да определи, дали той или източника е в движение, без да му се налага да наблюдава и странични обекти и независимо от факта, че Доплеровия ефект и в двата случая би бил еднакъв. Важният въпрос е, дали същото важи и за светлината!? При звук движението на наблюдателя или източникът ще доведе до различен доплеров ефект, независимо че относителната им скорост е еднаква. Причината е, че се намесват ефекти на движение спрямо средата. Ако и при светлината имаше среда, положението щеше да бъде същото. Но опитите за доказване съществуването на тази среда се провалят - тя не въздейства по никакъв начин на светлината. От там, принципът за относителност влиза в пълна сила - няма значение кой се движи, наблюдател или източник - физическите закони ще са еднакви. Струва ми се например, че инертността не е съпротива на телата притежаващи някаква маса, срещу опитите движението им да бъде променено, а по-скоро съпротивление на средата срещу такива промени. Ако средата се проявяваше като някакво съпротивление, то инертността ще се проявява не само при ускорение - т.е. действие на сила - а и при равномерно движение. Средата би принудила всяко оставено само на себе си тяло да спре, а всяко движение би трябвало да се поддържа от сила, компенсираща съпротивлението. Но точно това е бил възгледът на Аристотел, който чак Нютон опровергава. . |
В 1887 г. експериментът на Майкелсън и Морли еднозначно потвърждава тезата от теорията на Нютон че скоростта на светлината е различна в различните инерциални отправни системи: unperson, бихте ли разясни ли кое в резултатът на опитът на Майкелсън и Морли потвърждава тази теза (защото самите Майкелсън и Морли твърдят обратното). От цитатите които сте споменали това не става ясно. Нещо повече, те не са свързани с това твърдение. Опитвате се да замъглявате твърдение, което не е верно, чрез цитати, които нямат общо с него? Що за похват? |
Опитвате се да замъглявате твърдение, което не е верно, чрез цитати, които нямат общо с него? Що за похват? Голям мушморок ще се окажа накрая  |
При звук движението на наблюдателя или източникът ще доведе до различен доплеров ефект, независимо че относителната им скорост е еднаква. Причината е, че се намесват ефекти на движение спрямо средата. Не ми е ясно как, но приемам че е възможно... Ако средата се проявяваше като някакво съпротивление, то инертността ще се проявява не само при ускорение - т.е. действие на сила - а и при равномерно движение. Средата би принудила всяко оставено само на себе си тяло да спре, а всяко движение би трябвало да се поддържа от сила, компенсираща съпротивлението. Но точно това е бил възгледът на Аристотел, който чак Нютон опровергава. . Това е валидно за обикновена, "механична" тъй да се каже среда. Като при флуидите въздух или вода... Етерът изглежда, няма как да е като тях. При равномерно движение през него на телата, те също се променят, в съответствие със скоростта. Масата им например, на тези дето я имат, нараства, поне според лоренцовите преобразувания. Настъпват промени и в електрическите заряди, при заредени частици. Такива явления нямат нищо общо с движение на някакво тяло, през съпротивляващ му се флуид. Защо да не можем да допуснем, че тези промени неутрализират съпротивлението на тази специфична среда, при установяване на движението на тялото с постоянна скорост, т.е след края на въздействието на ускорението?!? |
Голям мушморок ще се окажа накрая Какъв ще излезете ще зависи от това дали можете да покажете защо намесвате Майкелсън и Морли в една незащитима теза. |
Не ми е ясно как, но приемам че е възможно... При наличие на среда и движение и на източникът, и на наблюдателят спрямо тази среда, формулата за Доплеров ефект придобива вида:  където: Vo - скоростта на наблюдателя спрямо средата Vs - скоростта на източникът спрямо средата V - скоростта на сигналът в средата Забелязвате, че дори разликата V0-Vs (относителната скорост източник-наблюдател) да е константа, резултатът за доплеровият ефект е различен, поради допълнителното движение спрямо средата. В частният случай, когато наблюдателят е неподвижен спрямо средата, формулата се свежда до:  Това е случаят, който е валиден и в теорията на относителността - поведението на светлината е винаги такова, като че ли наблюдателят е неподвижен спрямо средата. Е, това трябва да е вярно и за два взаимоподвижни наблюдателя. Но няма среда, която да изпълни това свойство - да е неподвижна спрямо всеки от два взаимоподвижни наблюдателя. Затова в теориятя на относителността тази среда губи свойството си "движение" и не може да бъде светоносна, дори да я има като среда. Това е валидно за обикновена, "механична" тъй да се каже среда. Като при флуидите въздух или вода... Етерът изглежда, няма как да е като тях. При равномерно движение през него на телата, те също се променят, в съответствие със скоростта. Масата им например, на тези дето я имат, нараства, поне според лоренцовите преобразувания. Настъпват промени и в електрическите заряди, при заредени частици. Такива явления нямат нищо общо с движение на някакво тяло, през съпротивляващ му се флуид. Защо да не можем да допуснем, че тези промени неутрализират съпротивлението на тази специфична среда, при установяване на движението на тялото с постоянна скорост, т.е след края на въздействието на ускорението?!? Проблемът с това "защо да не допуснем" е, че ако допуснем нещо, трябва да го обосновем, така че да е съвместимо с останалите открити закономерности във физиката. Другият проблем е, че не трябва да се увличаме с много допускания. Ако стигнем до положение едно допускане да оправдаваме с друго допускане, нещата са тръгнали на зле. Айнщайн се е справил само с едно допускане. Зад което в настояще време има много експериментални потвърждения. Проблемът с вашето предположение за допускане е, че то не е животоспособно. Ако отворите някое списание, например Chaos, Solitons & Fractals, или Physical Review D, ще видите много подобни статии: ако допуснем еди какво си, получаваме следствия еди какви си. Проблемът е, че тези следствия в общият случай не съответстват на реалността, поради което идеята с допускането се отхвърля. Някъде над 80% от статиите са в подобен формат. Работят хората, допускат, но засега работеща идея няма. Освен това ако вие намесвате в такава идея Лоренцовите преобразувания, няма да стигнете далеч. Причината е следната. Лоренцовите трансформации стоят в основата на две теории - СТО на Айнщайн, която налага пълна относителност в движението, и ЛТО (Лоренцова теория на относителността в превод) която налага относителност само спрямо етера. Според СТО скъсяването на размерите и забавянето на интервалите ще има една и съща като закономерност форма между две произволни отправни системи, зависещо само от относителната им скорост. Според ЛТО това ще бъде само ако едната от отправните системи е тази на етера, в покой спрямо него. Според ЛТО спрямо две други движещи се спрямо етера системи съотношенията на скъсяване и забавяне ще са различни (по форма, като закон, защото всяка от тях ще има и различна скорост спрямо етера, вижте влиянието на това при Доплеровият ефект дето съм споменал по-горе), което би могло да доведе с чувствителни опити от измерване на различна скорост на светлината в такива две системи. Подобни експерименти са много тънки, от втори порядък по разложение по скоростта (от класа на опита на Майкелсън-Морли) и са извършени чак началото на 60-те години на миналият век. Резултатите потвърждават СТО, и отхвърлят ЛТО, както и балистичната теория на Ритц, която дава разлики в същият порядък точност. С това искам да кажа, че намесвайки Лоренцовите трансформации, си сечете клона от възможни обяснения за каквото и да било, различно от СТО. Освен това се връщаме на съвсем началният въпрос: ако една среда не може да се прояви по никакъв начин, както етера, с какво основание говорим за съществуване на такава среда? |
| В 1911 г. Айнщайн решава да въведе т.нар. gravitational time dilation - часовникът на земната повърхност върви по-бавно от този на върха на една висока кула. Дълго време това не се поддава на експериментална проверка, но в 1960 г. Pound и Rebka информират света че са измерили забавянето на времето. Те установяват че честотата на светлината идваща от върха на кулата е по-голяма от тази на светлина излъчена на земната повърхност (и двете честоти се измерват на земната повърхност). Ако разгледаме честотата при излъчване като проява на своеобразен часовников механизъм, то излиза че часовникът на върха на кулата тик-така по-бързо от този на земната повърхност. Голям триумф значи се е получил в 1960 г. Следват стотици разнообразни версии на експеримента, все по-прецизни и "убедителни", но принципът си остава непроменен - измерва се разликата на честотите на светлините идващи от високо и от ниско (gravitational redshift) и се прави извод че часовниците на по-ниските етажи вървят по-бавно (и хората там живеят по-дълго). Тук вече тябва да се каже нещо за шизофренията. Умните релативисти знаят че няма никакво гравитационно забавяне на времето. По-голямата честота на светлината идваща от високо се дължи на простия факт че светлината се ускорява в гравитационно поле, така като се ускоряват всички падащи тела и както се твърди в теорията на Нютон. Знаят обаче още че, ако няма гравитационно забавяне на времето, Айнщайн отива на кино. И си мълчат по въпроса. Масово. В много редки случаи обаче, по неизвестни причини, изплюват камъчето. Точно такива три случая съм цитирал в моя коментар на една статия която току-що се появи в Nature - ето го тук: http://www.nature.com/news/wayward-satellites-repurposed-to-test-general-relativity-1.18780 Wayward satellites repurposed to test general relativity |
По-голямата честота на светлината идваща от високо се дължи на простия факт че светлината се ускорява в гравитационно поле, така като се ускоряват всички падащи тела и както се твърди в теорията на Нютон. unperson, някога изобщо занимавали ли сте се с точни науки, където се изисква логическо мислене? Като ви чета аргументите, почвам да се съмнявам силно в това. Ами разгледайте простият пример. Нека източникът да генерира Х трептения за единица време. Нека наблюдателят, намиращ се неподвижно в гравитационно поле, да регистрира за същият интервал време X+Y трептения. От къде ще се вземат допълнителните Y трептения, за да се измери повишената честота, след като тези трептеия още не са излъчени от източника? Елементарна логика, която опровергава предположението ви, че ускорената светлина (значи променената скорост на светлината) е отговорна за разликата в честотите. Остава единствената причина, която съм подчертал - "същият интервал от време" да е различна величина при източника и при наблюдателя. Което си е time dilation точно както го е въвел Айнщайн Точно такива три случая съм цитирал в моя коментар на една статия която току-що се появи в Nature - ето го тук: Ей, не пропускате да се изложите публично... За какво ви е такъв черен PR? |
Нека източникът да генерира Х трептения за единица време. Нека наблюдателят, намиращ се неподвижно в гравитационно поле, да регистрира за същият интервал време X+Y трептения. От къде ще се вземат допълнителните Y трептения, за да се измери повишената честота, след като тези трептеия още не са излъчени от източника? Елементарна логика, която опровергава предположението ви, че ускорената светлина (значи променената скорост на светлината) е отговорна за разликата в честотите. Остава единствената причина, която съм подчертал - "същият интервал от време" да е различна величина при източника и при наблюдателя. Което си е time dilation точно както го е въвел Айнщайн Таласъме, твоите собствени аргументи не са много смислени и няма да им отговарям, но това специално е аргументът на Айнщайн от 1911 г. и ще трябва да отговоря. Този аргумент е валиден само ако е вярна концепцията за електромагнитното поле която Айнщайн използва и която най-грубо се свежда до следното: осцилациите на светлината са аналогични на осцилациите разпространяващи се по едно въже единият край на което се движи нагоре - надолу. Тогава да: ако сме създали Х трептения за единица време в началото на въжето, няма как някой в края на въжето да отчита X+Y трептения за единица време. Освен ако времето в края на въжето не тече по-бавно от времето в началото на въжето. Ако обаче концепцията за електромагнитното поле е невярна и светлината се разпространява под формата на дискретни структури (фотони), аргументът е очевидно невалиден и нещата се развиват в полза на Нютон. Представи си че от върха на кулата някой хвърля надолу копие градуирано в сантиметри. Чертичките минават покрай наблюдателя на върха с честота X. С каква честота минават покрай наблюдателя на земята? Да, сети се: с честота X+Y. И като направиш сметките за светлината ползвайки тази аналогия (аз съм ги правил) ще получиш точно резултата получен (експериментално) от Pound и Rebka в 1960 г. В края на живота си Айнщайн разбира че концепцията за електромагнитното поле е невярна но вече е късно - физиката е обречена: http://www.perimeterinstitute.ca/pdf/files/975547d7-2d00-433a-b7e3-4a09145525ca.pdf Albert Einstein (1954): "I consider it entirely possible that physics cannot be based upon the field concept, that is on continuous structures. Then nothing will remain of my whole castle in the air, including the theory of gravitation, but also nothing of the rest of contemporary physics." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |