Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Е, благодаря! Упражненията за днес ми стигат. Олд сайт, ню сайт - няма разлика. Опера, Моцила, Хром - все тая... само че с повече реклами. Релативизмът ще ме умори абсолютно, затова спирам.  |
„Спокойно мога да заявя, че никой не разбира квантовата механика.“ Ричард Файнман „Всеки, който не се шокира от квантовата теория, просто не я разбира.“ Нилс Бор Българи оспорили Айнщайн: Стефан Маринов, Сашо Сълков, д-р Велко Иванов. Доколкото си спомням и един ученик го оспори преди години. http://forum.xnetbg.net/index.php?topic=3313.0 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BuboLechka |
| Incognito, ето тук коментарът ми би трябвало да се вижда: http://app3.scientificamerican.com/article/can-time-travelers-reach-the-past-through-wormholes/ Can Time Travelers Reach the Past through Wormholes? |
| Благодаря за коментара! И все пак, понеже не съм специалист в релативизма, тази популярна статия - с много картинки и анимации, не дава ли достатъчно убедително обяснение? Парадокс на близнаците Бих се радвал да науча мнението ти. Остава и въпросът ми: нали има директни потвърждения за забавяне на "стареенето" при реални "близнаци" - еднакво породени елементарни частици, но движещи се с различни скорости и поради с различен срок на живот? Освен това има сложни машини - ускорители, колайдери и тям подобни, които просто няма да работят, ако не са конструирани според теориите на Айнщайн. Какво правим с тях? |
| Виж последния коментар в статията дето си я цитирал - мой е. Става въпрос за една измама насаждана от релативистите в продължение на много години - успели са да заблудят и теб: еднакво породени елементарни частици, но движещи се с различни скорости и поради с различен срок на живот? Всъщност става следното. Когато мюоните, частици пътуващи със скорост близка до тази на светлината, се блъснат в нещо, много бързо се разпадат. Това има просто обяснение: Като ти е такава огромна скоростта и катастрофираш, ще се разпаднеш не ами... Според релативистите обаче обяснението е друго: Това че мюоните са катастрофирали няма значение - важното е че тяхната скорост е станала нула и сега те са мюони в покой (muons at rest). От друга страна, има и мюони които не са катастрофирали и продължават да си летят със скорост близка до тази на светлината. И сега най-важното: Експериментално е установено че мюоните които не са катастрофирали живеят по-дълго време от мюоните които са катастрофирали и са "в покой". И защо така? Ми защото, като се движиш с голяма скорост, времето ти тече по-бавно, стоиш си млад и хубав, а този дето не се движи бързо остарява и накрая... Малко несериозно е горното обяснение но ме мързеше и взех текста наготово от предишно мое писание - дано иронията да не го е направила неразбираем. Ето как експериментално се определя колко дълго живеят мюоните "в покой": http://www.physics.rutgers.edu/ugrad/389/muon/muon-rutgers.pdf "In order to measure the decay constant for a muon at rest (or the corresponding mean-life) one must stop and detect a muon, wait for and detect its decay products, and measure the time interval between capture and decay." http://cosmic.lbl.gov/more/SeanFottrell.pdf "Experiment 1: The lifetime of muons at rest (...) Some of these muons are stopped within the plastic of the detector and the electronics are designed to measure the time between their arrival and their subsequent decay." |
Да, благодаря отново! Коментарте не бях погледнал. Ще мисля, но и ще питам още някого.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
Ще мисля, но и ще питам още някого. Здравейте! Хубаво е да се питат и знаещите  Експериментите с изучаване на продължителността на живота на мюоните се провеждат от много време в най-различни варианти. Няма да е физик човек, ако не отчете влиянието на ударите на мюоните с другите частици, нали? Напълно разбираемо, по тази причина са изследвали влиянието на плътностите на материалите, през които минава мюонният поток, за да са сигурни физиците, че влияе не ударът с каквото и да било, а само скоростта на мюонният поток. Има огромно множество изследвания, установяващи влиянието само на скоростта на движение.Най-чистите експерименти в тази посока се правят във вакуум. Предполагам, знаете какво е натрупващ пръстен в ускорител? В Големият Адронен Колайдер това е основният пръстен с дължина 27 километра, в който се натрупват и ускоряват частиците преди сблъсъка. Във синхротроните това е кръгът, поддържан от електромагнитите, в който се съхранява потокът от ускорени частици преди тяхното използване. Мюоните, пуснати в такъв пръстен, се движат без да се сблъскват с други частици. Предлагам ви информация за една основополагаща статия, която изследва времето на живот на мюоните в такива пръстени, и заключенията в тази статия безусловно и без сянка на съмнение потвърждават предсказанията на теорията на относителността. Ето статията:Final report on the CERN muon storage ring including the anomalous magnetic moment and the electric dipole moment of the muon, and a direct test of relativistic time dilation от 1979 г. (за самата статия се иска достъп до абонамент). Статията е известна с това, че в нея се проверява "highly relativistic twin scenario" - директно се проверява "парадоксът" на близнаците при скорости от порядъка v/c ~ 0.9994. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |
Моцила, Хром В България така ли им викате? Ако сте на запад и искате да си купите КОПИРНА МАШИНА 'КСЕРОКС' от магазин продаващ САМО 'ксероксни' машини, ще останете разочарован.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Илюзионист |
| Е, хайде де, Илюзионисте! Щом продават само копирни машини, просто ще кажа: "Дет уан". А иначе знам, че го произнасят "херокс". |
| Едно приятно за гледане видео посветено на общата теория на Айнщайн: https://www.youtube.com/watch?v=eHG-t9l_x70 General Relativity at the Beach И моят коментар е там - лека дискусийка даже се получи. |
И моят коментар е там - лека дискусийка даже се получи. Ех unperson, unperson... Едно си баба знае, едно си бае. Хем по-горе в тази тема ви показах, че не може да се обясни фактът на гравитационното червено отместване без gravitational time dilation, което в жаргон е влязло като част от "изкривяване на време-пространството", хем продължавте да тропате с крак: нямало та нямало... Понятно е защо с такива "аргументи" никой не ви взема насериозно... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |
| unperson, съжалявам, изтекло е времето за редакция... Приемете извиненията ми. P.S. Ха, след като написах нов постинг, ми даде възможност за редакция. Изглежда тайни особености на форума... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |
| Пак има затишие около Айнщайн, въпреки че в момента би трябвало да е яко празнуване - през декември 1915 г. Айнщайн обявява общата си теория. Има ажиотаж обаче около струнната теория и т.нар. multiverse - две идиотски дечица на теорията на Айнщайн. Струнните теоретици са минали в глуха защита, атакувани от всички страни, но най-интересното е че дори и те обявяват multiverse за nonsense: http://www.math.columbia.edu/~woit/wordpress/?p=8149 "Despite the dominant presence of ST-related people, and the supportive opinions on ST by some philosophers, the unanimous conclusion of the participants today was that multiverse is nonsense." Няма да ме има във форума 1 месец, но като се върна ударите в празното пространство-време на Айнщайн ще продължат. (Рибар, ти гледай да си се върнал дотогава.) |
| Областта от природата, с която физиката се занимава и изучава, може да се обърне с главата надолу, и то много скоро, според известния физик Нима Аркани-Хеймд, споделил вижданията си по време на лекция, посветена на теоретичната физика в университета Ватерло, Канада. В лекцията се застъпва убеждението, че физиката трябва да претърпи развитие като наука, което се подкрепя и от други учени. Според него реалната физика на относителността и квантовата механика не работят добре заедно. Проблема е, че до някаква степен принципите, заложени зад теориите изглеждат невъзможни, когато физиците решат да търсят по-задълбочено. Учените се сблъскват с много проблеми, когато се опитат да приложат всички теории върху единството от време и пространство. Предстоящите експерименти през следващите няколко години най-вероятно ще дадат информация на физиците дали ще се наложи леко напасване на съществуващите теории във физиката или е време целия физичен обем да бъде преразгледан на много по-дълбоко ниво, водещо до генерална промяна. „Въпросите, поставени на дневен ред в момента, са относно подсилване на основите на времето и пространството, както и за произхода и съдбата на цялата вселена. Днес най-накрая имаме поставена теоретична рамка за да задаваме този вид въпроси от изключително голямо значение. Следващата стъпка в това отношение би била революция.“ – завършва лекцията си Нима Аркани-Хеймд. https://www.youtube.com/watch?v=pup3s86oJXU http://fresh-science.com/news/fizikata-na-praga-na-nova-revolyutsiya/ | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: BuboLechka |
БодливТаласъм 30 Ное 2015 23:54 Мнения: 81 От: Australia Скрий: Име,IP Ще мисля, но и ще питам още някого. ......... Здравейте! Хубаво е да се питат и знаещите Експериментите с изучаване на продължителността на живота на мюоните се провеждат от много време в най-различни варианти. Няма да е физик човек, ако не отчете влиянието на ударите на мюоните с другите частици, нали? Напълно разбираемо, по тази причина са изследвали влиянието на плътностите на материалите, през които минава мюонният поток, за да са сигурни физиците, че влияе не ударът с каквото и да било, а само скоростта на мюонният поток. Има огромно множество изследвания, установяващи влиянието само на скоростта на движение... Не ми е трудно да приема удължаването на живота на елементарните частици под влияние на скоростта. Красива е СТО в това отношение, но дали е физика? Защо да не може да се разглежда вариант при който, в процеса на ускоряване частиците поглъщат част от енергията на полето, което всъщност ги променя!? Те вече са различни. Спокойно може да се допусне, че погълната допълнителна енергия е в състояние да се противопостави и да забави заложените в природата на ускорените частици разкъсващи ги сили, точно с времето предсказано от СТО, но без да има никаква реална промяна на собственото време /в тяхната си инерциална система/ на частицата... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| Здравейте emo1971! Защо да не може да се разглежда вариант при който, в процеса на ускоряване частиците поглъщат част от енергията на полето, което всъщност ги променя!? Те вече са различни. Спокойно може да се допусне, че погълната допълнителна енергия е в състояние да се противопостави и да забави заложените в природата на ускорените частици разкъсващи ги сили, точно с времето предсказано от СТО, но без да има никаква реална промяна на собственото време /в тяхната си инерциална система/ на частицата.. Доколко такава идея е работоспособна? Относителността на движението е един основен принцип, валиден и да има, и да няма етер. Той твърди, че физическите закони са едни и същи във всяка инерциална система. Това е принцип, формулиран по времето още на Галилей, и е проверяван непрекъснато. Ако той беше проявил някаква издънка (принципа), вие щяхте да сте прави. Но за сега сме принудени да заявим, че това е един от най-фундаменталните принципи в природата. Този принцип казва, че няма значение кое се ускорява - частицата или наблюдаващият я, в крайна сметка състоянието на взаимно движение между тях ще бъде неотличимо независимо от историята за постигането му. Тоест дали частицата ще се ускорява (и поглъща енергия според вас) или наблюдателят ще промени скоростта си, в крайна сметка ще имаме частица движеща се в отправната система на наблюдателя - със всички произтичащи от това следствия. Не можем просто да кажем - ами принципът за относителност не е верен, а трябва първо да докажем това. Въпреки всички усилия, никойне е успял да стори това. Принудени сме да признаем, че с много висока вероятност при условията, които дискутираме, този принцип е верен. Какво е енергията? Да разгледаме следната ситуация. Качвате се в трамвая, и забелязвате следното: всички коли, преди това стоящи неподвижно по тротоарите, всички сгради се движат в новата отправна система. В тази система те притежават енергия. Без да са били ускорявани от някакви полета, без да им е въздействано - те изначално притежават тази енергия в новата отправна система. Тази енергия няма никакъв белег, за да бъде отличен произхода и - дали е погълната от въздействащо тяло или придобита по друг начин. Защото тя не е обект, не е някакъв флуид който да се поглъща, тя е просто качесто, което се придобива или променя при определени условия. Нещо като зеленият цвят - проявява се (има го) само при нужните за това условия, когато облъчваме обекта с определен спектър. Енергията не е някаква физическа промяна в обектите, тя е резултат на отношение с обкръжаващият свят, отношение в чиято основа стои движението. Светът, погледнат от отправната система на мюоните (системата, в която те са в покой), изглежда малко странно. В тази система почти всички обекти са се забързали със страшна скорост. Всички те притежават гигантска енергия. По вашата логика, процесите при тях трябва да протичат по-бавно. Същата относителност, която следва и от СТО. Действително, виждаме, че има корелация между "забавянето" на времето и енергията. Относителостта на енергията обаче ни показва, че тази корелация не е причинно-следствена - и енергията, и времето зависят от движението, тяхната връзка е вторичен продукт: ако А зависи от Б, и В зависи от Б, то ще има връзка между А и В, но тя не е причинна. Връзките А-Б, В-Б са причинно-следствени, А-В не е такава. Не е работата в енергията, а в самото движение. На това всъщност се гради СТО. Аз обикновено се старая да слагам "забавяне на времето" в кавички, така че ако някъде съм ги пропуснал, да знаете че не считам че има забавяне на времето. Отношението, което дава СТО е доста по-сложно - едни конкретни движещи се часовници може да вървят по-бавно от други неподвижни (еталонни) часовници, но може да вървят по-бързо спрямо трета група неподвижни еталонни часовници. Формулата, придобила славата че описва "забавяне на времето" е само един частен случай от много възможности. |
Този принцип казва, че няма значение кое се ускорява - частицата или наблюдаващият я, в крайна сметка състоянието на взаимно движение между тях ще бъде неотличимо независимо от историята за постигането му. Тоест дали частицата ще се ускорява (и поглъща енергия според вас) или наблюдателят ще промени скоростта си, в крайна сметка ще имаме частица движеща се в отправната система на наблюдателя - със всички произтичащи от това следствия. Не можем просто да кажем - ами принципът за относителност не е верен, а трябва първо да докажем това. Въпреки всички усилия, никойне е успял да стори това. Принудени сме да признаем, че с много висока вероятност при условията, които дискутираме, този принцип е верен. Какво е енергията? Да разгледаме следната ситуация. Качвате се в трамвая, и забелязвате следното: всички коли, преди това стоящи неподвижно по тротоарите, всички сгради се движат в новата отправна система. В тази система те притежават енергия. Без да са били ускорявани от някакви полета, без да им е въздействано - те изначално притежават тази енергия в новата отправна система. Тази енергия няма никакъв белег, за да бъде отличен произхода и - дали е погълната от въздействащо тяло или придобита по друг начин. Защото тя не е обект, не е някакъв флуид който да се поглъща, тя е просто качесто, което се придобива или променя при определени условия. Нещо като зеленият цвят - проявява се (има го) само при нужните за това условия, когато облъчваме обекта с определен спектър. Енергията не е някаква физическа промяна в обектите, тя е резултат на отношение с обкръжаващият свят, отношение в чиято основа стои движението. Когато се качите в трамвай и той започне да се ускорява, ще забележите наистина, че неподвижните дотогава външни обекти започват да се движат, все едно са получили енергия, но и ще залитнете в посока обратна на посоката на ускорението на трамвая, а наблюдаваните обекти няма да направят нищо подобно. Разликата е, че върху Вас започва да въздейства сила и Вашата енергия е започнала да нараства, а не тази на външните обекти...Тази част от принципът за относителност изглежда валидна /според мен илюзорно/ при движение само с постоянна скорост, но не може да се приложи при ускоряване /забавяне, завиване/, щото съществува и маса, а тя притежава примерно свойството инертност и на всичкото отгоре, точно както и времето, и пространството, и масата също е практически неотделима част на естеството /фотоните може и да нямат маса на покой, но имат енергия, импулс, че даже и момент на импулса, а и трите величини съдържат масата като компонент/ . Как обаче да постигнем движение с постоянна скорост, без преди това да сме приложили някакво ускорение, т.е. да сме вложили енергия, или с още по-други думи- защо историята за постигането на движението да е без значение? В този ред на мисли, бих приел, че сте прав, но само ако се направи експеримент при който наблюдател се ускорява до скорост близка до С и се окаже, че неподвижен спрямо него мюон е изкарал много повече време отколкото е нормално, наблюдавано обаче от движещата се отправната система спрямо която наблюдателят е в покой /нали времето там според СТО от гледна точка на неподвижния мюон, би трябвало да се разтегля/... Не твърдя, че е невъзможно, но не съм убеден, че мюонът ще удължи живота си при тази схема, при която никаква реална енергия не е придобивал отникъде, даже и единствено за възприятията на бързодвижещия се наблюдател... |
Когато се качите в трамвай и той започне да се ускорява, ще забележите наистина, че неподвижните дотогава външни обекти започват да се движат, все едно са получили енергия, но и ще залитнете в посока обратна на посоката на ускорението на трамвая, а наблюдаваните обекти няма да направят нищо подобно. Разликата е, че върху Вас започва да въздейства сила и Вашата енергия е започнала да нараства, а не тази на външните обекти...Тази част от принципът за относителност изглежда валидна /според мен илюзорно/ при движение само с постоянна скорост, но не може да се приложи при ускоряване /забавяне, завиване/, Не забравяйте, когато говорим за СТО, ние говорим за физиката в инерциални системи, които не се движат с ускорение. Залитането и подобни артефакти са преходни процеси, преди да се установи инерциалното движение. И след като то се установи, защо според вас моята енергия ще е нараснала? Аз съм в покой в една отправна система, според всички закони на физиката кинетичната ми енергия ще е нула, т.е. пълната ми енергия ще е минимална. Напротив, именно външните обекти притежават допълнителна кинетична енергия, тяхната енергия (дори според класическата физика) е по-голяма спрямо тази в отправната система в която аз съм бил преди това. Дайте да не влагаме излишен мистицизъм в енергията, тя е ясно дефинирано понятие. Колкото до принципът на относителност, той е дефиниран именно за инерциални системи, затова той е приложим за установеното състояние, а не за преходният процес с ускорение. Именно за инерциални състояния принципът на относителност твърди, че физическите закони са еднакви. Използването на терминология като "илюзорно" не е достатъчна, трябва да се обоснове - верен или не е този принцип. Това може да каже само експеримента, а за сега той развенчава всички съмнения. Как обаче да постигнем движение с постоянна скорост, без преди това да сме приложили някакво ускорение, т.е. да сме вложили енергия, или с още по-други думи- защо историята за постигането на движението да е без значение? Имате проста ситуация: две топчета се сблъскват и отскачат, без повече да им действат други сили. С всяко топче може да се свърже инерциална система, и в случая ще имаме две противоположно движещи се инерциални системи. Светът може да се опише във всяка от тях, и ще притежава различна енергия в тези системи. Но светът ще бъде само един, ако намесим "време на живот" за света (или за част от него) то за всяка от отправните системи трябва да е различно (предният постинг), което само ни връща към СТО, която твърди същото В този ред на мисли, бих приел, че сте прав, но само ако се направи експеримент при който наблюдател се ускорява до скорост близка до С и се окаже, че неподвижен спрямо него мюон е изкарал много повече време отколкото е нормално, наблюдавано обаче от движещата се отправната система спрямо която наблюдателят е в покой /нали времето там според СТО от гледна точка на неподвижния мюон, би трябвало да се разтегля/... Правят се експерименти, които са възможни. Ненаправените експерименти не опровергават теорията, докато направените я потвърждават. Трябва да извършите друг експеримент, с който да я опровергаете Ние не сме правили експеримент, с който да измерим колко тежи Луната върху земната повърхност. Въпреки това наученото до сега ни дава увереност да определим какъв ще бъде резултата. Същото е с мюоните, на база досегашните ни знания. Докато не се появи опровергаващ експеримент. |
БодливТаласъм 06 Яну 2016 19:04 Мнения: 83 От: Australia Скрий: Име,IP Разбирам логиката на това което обяснявате. От кинематична гледна точка тя е абсолютно непоклатима. Допускам дори, че е възможно да е достоверна и от динамична, в случай, че намиращия в трамвая е забравил предходните събития. Просто се съмнявам в последното. Според мен, независимо от формалната неразличимост която поражда тази част от принципа за относителност на инерциалните отправни системи, разлика съществува. Когато в движещата се и неподвижната стоят в покой спрямо съответната система двама иначе абсолютно идентични близнака /идентични, когато са и двамата едновременно в една и съща инерциална система в покой/, то този който се намира в реално, а не в просто относително движещата се инерциална система, би имал и по-голяма вътрешна енергия от близнака... намиращ се в покой на перона,... покрай преминаващия трамвай...Тази разлика според мен е обусловена напълно еднозначно, от предисторията на движещата се равномерно инерциална система, даже много вероятно и в случая когато близнака в нея, някак си да се е телепортирал там внезапно, вече след установяването на постоянната скорост /иначе биха пострадали законите за съхранение на импулса и на енергията/. Да, това твърдение изглежда трудно може да се провери експериментално, което наистина не прави от него доказателство опровергаващо СТО, но не виждам как някой от проведените вече експерименти /тези за които съм чувал/ го опровергават... |