Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
unperson, нали точно това обсъждаме тук, кое са неаргументирани глупости, кое не е. Аз ви предложих моите аргументи, основани на фактите, обаче не виждам да казвате каквото и да било по тях Не ми се обсъждат "аргументите" ти, Таласъме. Това разбира се може да се изтълкува като измъкване от моя страна, но няма значение. Впрочем, аргументът на Рибаря е много смислен - аналогията с куршума прави нещата почти очевидни. Мисли върху тази аналогия, Таласъме. |
Не ми се обсъждат "аргументите" ти, Таласъме. Това разбира се може да се изтълкува като измъкване от моя страна, но няма значение. Да, еднозначно точно така се тълкува... И показва, че това, което няма значение за вас, е истината. Може и да бъркам, но това ми напомня за една басня с грозде и лисица.  Аналогиите, unperson, се градят на съпоставка на еднакво поведение, което би довело до еднакви следствия. В нашият случай обаче общото е само това, че и куршумът и светлината се движат. Това изобщо не е достатъчно за някаква аналогия, и експериментите ясно отхвърлят такава. Тази аналогия показва, че постулатът на Айнщайн противоречи на класическата физика, но не казва нищо за това дали той е верен или не. Само експериментът може да се произнесе, и неговият резултат не е във ваша полза. Затова позоваването на аналогии в случая е празна занимавка. Заблуждението за аналогията между светлината и куршума идва от класическите представи, че закономерностите на движението на светлината трябва да са същите както и за ежедневно наблюдаемото движение на обектите. Но експериментите на Babcock & Bergmann, Filipas & Fox, Turner & Hill, Beckmann & Mandics, Ragulsky, Cole и хиляди други ясно ни показват, че тази аналогия е дълбоко погрешна, така както и картинките на Доплеровият ефект, които разкритикувах по-рано. Опитите да се разчита на нея за някакви научни изводи са обречени, това е поход в задъдена улица, в която няма истина. Повечето от споменатите експерименти са извършени след 1960-та година, и за това в научната литература това деселтилетие се счита за краят на емисионната теория, тогава тя е напълно опровергана експериментално и заминава заслужено в историята. Вашият подход в тази посока е изключително несериоен, бих казал направво детински. @рибар, след като намесата на всякакви други отправни системи с нищо не допринася за резултата на опита на Майкелсън и съпоставката му с предсказанието на емисионната теория (и теорията на относителността, да не пропусна!), защо ги намесвате и правите изложението си толкова неразбираемо? От къде сте черпили информация за емисионната теория, че звучи така лаишки? @Даскале, добро попадение, благодаря!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |
Емисионната теория би била наистина доказана, ако се потвърди зависимостта на скоростта на светлината от скоростта на източнника. Именно това доказва ефекта на Доплер, изменя се честотата както и дължината на вълната независимо дали се разглежда случаят на подвижен приемник или изсточник на светлина, понеже движението е относително. Това изменение на честотата е вследствие само на промяна в скоростта на фотоните спрямо наблюдателят и не може да се обясни със никакви тринтири минтири Айнщанистки глупости. Ти си оня профан гери съм от скапаният клуб в дира  със тебе всяка дискусия е безсмислена защото изкривяваш реалността не само за себе си, но и за останалата аудитория на форумите |
Заблуждението за аналогията между светлината и куршума идва от класическите представи, че закономерностите на движението на светлината трябва да са същите както и за ежедневно наблюдаемото движение на обектите. Но експериментите на Babcock & Bergmann, Filipas & Fox, Turner & Hill, Beckmann & Mandics, Ragulsky, Cole и хиляди други ясно ни показват, че тази аналогия е дълбоко погрешна, така както и картинките на Доплеровият ефект, които разкритикувах по-рано. Опитите да се разчита на нея за някакви научни изводи са обречени, това е поход в задъдена улица, в която няма истина. А ето защо опита на Бекман и Мендикс е некоректен и след него са извършени други много по точни интерферентни опити и е доказано че скоростта на светлината във вакуум не е константна и се влиае от движението на източника и приемника и. http://www.elibrary-antidogma.narod.ru/bibliography/Savickii1.pdf |
| @рибар, дори в класическата физика доплеровият ефект не се свързва с променлива скорост на вълната. Има дори прости наблюдения, които самият вие може да проведете: ако седнете неподвижно на някаква пейка и край вас мине виеща линейка ии свирещ влак, всеки от нас е усещал промяната на честотата на звука след отминаване на линейката или влакът. Но скоростта на звука не се променя в зависимост от посоката и скоростта на движение на източникът, в посоченият случай тя се оределя само от неподвижният въздух. Мисля че представите ви за доплер ефекта не почиват на някаква наука, след като противоречат на такива прости наблюдения. И вие ли се опитвате да измислите някакви причини, за да скриете невъзможността да докажете някаква теза? Защо това е толкова масово явление само сред хората, които напразно се опитват да опровергаят Айнщайн? Това е един от въпросите, които ме накараха преди година да се включа в този клуб. |
| рибар, бихте ли посочили някаква статия в сериозно списание, която да показва, че скоростта на светлината не е константа? Защото вашият руски източник е силно несеризен и пристрастен, при това не предлага експерименти а само разсъждения. |
БодливТаласъм 25 Апр 2017 12:24 Мнения: 102 От: Australia Скрий: Име,IP Не влагам никаква агресия. Повече ме напушва смях от тази история... Добре! Повече няма да повдигам въпроса...  Какво да ви кажа за принципа за еквивалентност? Много физици смятат, че той отразява единният произход на инерция и гравитация. И Айнщайн също е бил един от тези мнозина. Само дето гравитационните и инерчините сили са съвършено различни. Първите винаги задължително са центростремителни, а вторите никога не могат да бъдат такива...Това всъщност е много съществена разлика...  Но тъй като нямаме по-дълбоки идеи и модел, който да работи в тази посока и да дава плодове, го използваме само като вярно твърдение, от което творим нагоре. Точно така е постъпил и Айнщайн, съзнателно затваряйки си очите за едно на практика фундаментално различие, когато е поставял фундамента на собствената си ОТО... А, да се гради една дотолкова чудовищна постройка, върху изначално компрометиран /погрешен/ фундамент...  . Да беше направил теория почиваща върху еквивалентността между инертна и гравитационна маса, да... ама между обикновено ускорително движение и движение в гравитационно поле... |
кифла 26 Апр 2017 02:05 Мнения: 1,605 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Алфа-частици имаме или нямаме? Според другарката Йончева имаме, според Шрьодингер имаме фифти/фифти, а според Айнщайн? (простете профанизирането на разговора, но ми е интересно). А и прекрасен повод да защитите тезата на г-жа/ца Йончева за алфа-частици! Според Шроьодингер всъщност, имаме фифти/фифти само ако не ги гледаме алфа-частиците. Тогава двете им състояния в изследваната система съществуват едновременно, демек хем ги има хем ги няма. Погледнем ли ги, вече няма тън/мън... или само ги има, или само ги няма и толкоз... Айнщайн доколкото помня, е споделял по-скоро мнението на другарката г-жа/ца Йончева. Не може... казвал той по този повод... когато наблюдаваме Луната, ако си затворим очите и тя наистина да изчезне от небето. Пак ще си я има там, и когато я гледаме, и когато не я гледаме... /цитирам по памет/ В случая лично аз, подобно и на Айнщайн, съм по-скоро склонен да се солидализирам с мнението на другарката г-жа/ца Йончева, но това не е от особено значение, понеже не съм физик... пък и уви, но изобщо не разполагам с алтернативно обяснение, на някои наблюдавани ефекти, които към момента за по-удобно се разглеждат като следствия на фифити/фифитито... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| @emo1971, твърде сте краен в разсъжденията си. Ако имаме някакъв нов, неизвестен феномен, който при различни условия да се проявява по различен начин, това би решило проблема. Инерчните и гравитационните сили биха били лице на един таакъв дуализъм на свойствата. Прекрасен пример е електромагнитното поле. При него електричното и магнтното поле имат много различни свойства и поведение, но в крайна сметка се оказват двете лица на една същност, проявяващи се при различни условия. Много вероятно е така да се случва и с гравитацията и инерчните сили. Тъй че критиките ви към Айнщайн изглеждат силно преждевременни. Да беше направил теория почиваща върху еквивалентността между инертна и гравитационна маса, да... ама между обикновено ускорително движение и движение в гравитационно поле... Принципът на еквивалентност, на база който е формулирана ОТО, се основава на твърдението, че физическите закони в една ускорена система са неотличими от физическите закони в подходящо по конфигурация гравитационно поле. Еквивалентността на инерчната и гравитационната маси е в пряка възка с този принцип, двете твърдения са взаимозаменяеми и равностойни. |
| Таласъме, ако те помоля да кажеш с едно изречение какво точно отстояваш, дали ще се справиш? Примерно "Емисионната теория е несъвместима с нулевия резултат от опита на ММ" Това ли е? |
"Емисионната теория е несъвместима с нулевия резултат от опита на ММ" Това ли е? Не е това. Изглежда не ме четете. Отстоявам, че трите взаимоизключващи се теории: емисионната, ТО и теорията за неподвижният етер са съвместими едновременно с резултатите на опита ММ. Отстоявам също така, че понятието "съвместим" има различни значенния. Например, емисионната теория е съвместима със теорията на относителнността за скорост на източника v=0 (това по-горе, защото опита на ММ е при това условие), и е несъвместима с нея за всяка друга скорост. Затва понятието "съвместим" не може да се използва без конкретният контекст, който липсва във вашите цитати. Което ги прави безполезни. Следствие от това е, че съвместима с някакъв резултат теория може да не е верна, и съвместимостта в съответният контекст не е доказателство за истинност. Примерът е ясен по-горе, съвместимостта на взаимоизключващи се теории. В резултат на това би трябвало да ви е ясно, че опитът на ММ не може да докаже коя от теориите е вярна или не, защото техните предсказания за условията на опита съвпадат. Той само може да установи дали при неподвижен относно интерферометъра източник скоростта на светлината е различна в различните посоки. Но това е очевидно от замисъла и конструкцията му. |
Отстоявам, че трите взаимоизключващи се теории: емисионната, ТО и теорията за неподвижният етер са съвместими едновременно с резултатите на опита ММ. Изумително. Даскал Цеко няма да може да намери думи да изрази своето възхищение. |
@рибар, дори в класическата физика доплеровият ефект не се свързва с променлива скорост на вълната. Има дори прости наблюдения, които самият вие може да проведете: ако седнете неподвижно на някаква пейка и край вас мине виеща линейка ии свирещ влак, всеки от нас е усещал промяната на честотата на звука след отминаване на линейката или влакът. Но скоростта на звука не се променя в зависимост от посоката и скоростта на движение на източникът, в посоченият случай тя се оределя само от неподвижният въздух. Мисля че представите ви за доплер ефекта не почиват на някаква наука, след като противоречат на такива прости наблюдения. Грешиш, точно в класическата механика доплеровият ефект се свързва с променливата скорост на вълната спрямо източника или приемника на вълни.В един самолет честотата на звукова вълна мерена в отправната система на самолета не се променя въпреки че самолета се движи или не спрямо отправната система на земята, но същата тая честота измерена от отправната система на земята, ще е променлива, което е категоричен факт за зависимостта на скоростта на звуковата вълна от скоростта на източника или приемника и. Същото важи и за електромагнитните вълни, но не е съвсем ясно дали те са по подобие на класически вълни в среда или нещо по особенно, може да са и корпускули но това нищо не променя, няма никакви магии на релативизъм, просто релативизма на Айнщайн е изсмукан от пръстите, всички релативистки "ефекти" могат да се обяснят чисто класически. Така че Айнщайновият релативизъм е излишен като чисто физическа концепция, за разлика от философският релативизъм на Готфрид Лайбниц. |
| Изглежда има за какво да се учудвате. И какво е странното, когато и трите теории дават еднакво предсказание за неподвижен източик, какъвто е той в опита на Майкелсън и Морли? След като дават еднакво предсказание, те в съгласие ли са с този експеримент, или той ги опровергава? Ако ги опровергава, коя точно, или всичките вкупом? Споделете Или потърсете успокояващ дишите ни цитат. |
рибар, бихте ли посочили някаква статия в сериозно списание, която да показва, че скоростта на светлината не е константа? Защото вашият руски източник е силно несеризен и пристрастен, при това не предлага експерименти а само разсъждения. Руският източник е сериозен, и не знам какви ви са аргументите за противното, откъде разбирате че източника е несериозен, или само защото критикува Айнщайн ? "ОБ ОПЫТАХ БЕКМАНА И МЕНДИКСА ПО ПРОВЕРКЕ ИЗОТРОПНОСТИ РАСПРОСТРАНЕНИЯ СВЕТА Е.Е.САВИЦКИЙ 1) Российская Академия естественных наук 113105 г.Москва. Россия" |
И какво е странното, когато и трите теории дават еднакво предсказание за неподвижен източик Не може и 3 теории да са едновременно верни, защото няма критерии за вярност, Айнщайновата теория постулира крайна скорост в природата и стига до извод който се повтаря и от класическата механика която не постулира никаква крайна скорост за обекти и сигнали. |
| рибар, не греша. Дадох ви елементарен пример, който може да проверите на практика. Никога ли не сте чувал този ефект при влак или линейка? Силно ви съветвам да намерите как да го чуете, да се уверите - ефект има, докато скоростта на звука се определя само от неподвижният въздух и е константа във всички посоки. Опасявам се, че някой много силно ви е объркал мисленето с някакви отправни системи, и се опитвате да отхвърляте очевидни факти. Ето една хубава картинка, на която се вижда причината за доплеровият ефект при постоянна скорост на вълната. Отбележете си, всяка излъчена вълна се разпространява кръгово, тоест скоростта и във всички посоки е едннаква, следователно не зависи от скоростта на източника. Ако скоростта на вълната зависеше от скоростта на източика, то формата на фронтовете и щеше да е елиптична, не кръгова. Сега разбирате ли каква е причината за доплеровият ефект?  или тук: Натисни тук | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: БодливТаласъм |
Не може и 3 теории да са едновременно верни, защото няма критерии за вярност, Айнщайновата теория постулира крайна скорост в природата и стига до извод който се повтаря и от класическата механика която не постулира никаква крайна скорост за обекти и сигнали. Отново не чететее. Не се твърди че са едновременно вернни, а че са съвместими с конкретен резултат. Всяка от тях дава следствие, че скоростта на светлината при наблюдателят ще съвпада със скоростта на светлината при източнника при неподвижен спрямо наблюдателят източнник. Тва е вярно и за трите теории, независимо от постулатите им. |
Всяка от тях дава следствие, че скоростта на светлината при наблюдателят ще съвпада със скоростта на светлината при източнника при неподвижен спрямо наблюдателят източнник. Тва е вярно и за трите теории, независимо от постулатите им. Таласъм, ако ти кажа че говориш глупости ще е обидно но това все пак е евфемизъм. Зад евфемизма стои нещо тъжно и много по-обидно. |
| unperson, вашите приказки не струват нищо без обоснновка. Но такава за случаят не може да дадете. Защо продължаватее загубената битка? Да не би да опитвате да избивате нещо? Изглежда не се справяте. Ще ви предложа моята помощ да съобразите как се държат трите теории при ситуацията, свързана с опита на Майкелсън и Морли - неподвижен спрямо наблюдателят източник. 1) емисионна теория. Тя твърди, че скоростта на светлината е константа спрямо източика. Следователо, ако източнникът се движи спрямо наблюдател със скорост v, наблюдателят трябва да вижда светлината със скорост c'=c+v (както вие сам споменахте преди). Когато обаче v=0 (при опитът на Майкелсън), то имаме c'=c; 2) теорията на относителността. Тя твърди, че скоростта на светлината не зависи от движението на източника. Във всяка отправна система тази скорост трябва да е една и съща, тоест каквато е при източника (c) такава трябва да е при наблюдателят (c'), имаме пак c'=c; 3) теорията на неподвижният етер. Етерът като среда за разпространение на светлината определя и нейната скорост. Ако скоростта на светлината спрямо етера е c, а етера се движи спрямо наблюдателя със скорост v, то скоростта на вълната в етера трябва да бъде c'=c+v. При неподвижен спрямо наблюдателя етер (v=0) автоматично получааваме c'=c. Три несъвместими теории дават еднакъв резултат при опита на Майкелсън-Морли. Глупости били? На кого ги разправяте тези? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |