Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Три несъвместими теории дават еднакъв резултат при опита на Майкелсън-Морли. Глупости били? На кого ги разправяте тези? На теб, Таласъме. И вече ти казах че "глупости" е евфемизъм. |
| Очаквано, стигнахме до ситуацията, когато сарказмът и обидите почват да се употребяват като аргумент, по липса на друго. Знаете ли че тези изразни средства са аргументът на губещият? И това е евфемизъм. Мислех, че ще издържите повечко, но изглежда запасите от подходящи цитати вече са изчерпани. Докарахте се до ситуация, която в шаха я наричаме цугцванг. Това е ситуация, когато противникът ви е хванал за шията и ви принуждава да правите полезните за него ходове  unperson, аз по-горе съм доказал защо моите твърдения са верни, и това е видно за всеки. Но вие изглежда не желаете да признаете провала си. Е, има една поговорка. Един кон може да го заведеш до извора, но не може да го накараш насила да пие. Голяма мъка. |
Ето една хубава картинка, на която се вижда причината за доплеровият ефект при постоянна скорост на вълната. Отбележете си, всяка излъчена вълна се разпространява кръгово, тоест скоростта и във всички посоки е едннаква, Отново грешиш, кръговата форма на вълната не е следствие от нейната еднаква скорост във всички направления, а от изотропността на средата в която се разпространяват вълните. На картинката която си дал ясно личи че по посока на движещият се източник на вълни вълните имат асиметрична форма спрямо източника. Сигурно доказателство че тяхната скорост зависи от скоростта на източника им. |
unperson, аз по-горе съм доказал защо моите твърдения са верни, и това е видно за всеки. Но вие изглежда не желаете да признаете провала си. Как да го призная като не ги разбирам твоите доказателства - виждат ми се глупави (евфемизъм). Даскал Цеко ги разбира, но той беше сигурен в моя провал много преди ти да се появиш. Ще чакаме още някой да ги разбере. Дотогава: À chacun sa vérité. |
Отново не чететее. Не се твърди че са едновременно вернни, а че са съвместими с конкретен резултат. Всяка от тях дава следствие, че скоростта на светлината при наблюдателят ще съвпада със скоростта на светлината при източнника при неподвижен спрямо наблюдателят източнник. Тва е вярно и за трите теории, независимо от постулатите им. Щом са съвместими с конкретен резултат, тоест еднакво добре го обясняват, какво пречи да са едновременно верни ? |
Отново грешиш, кръговата форма на вълната не е следствие от нейната еднаква скорост във всички направления, а от изотропността на средата в която се разпространяват вълните. @рибар, изотропността е именно това - еднаква скорост на движение на вълните във всички посоки. На чертежа това ясно се вижда. Заблуждавате се от това, че окръжностите са с изместен център, но това лесно се преодолява ако се съсредоточите върху развитието на формата на конкретна окръжност. Именно изместването на центровете на новите вълнови фронтове, всеки от които се движи с постоянна скорост, е причината за доплеровият ефект. Щом са съвместими с конкретен резултат, тоест еднакво добре го обясняват, какво пречи да са едновременно верни ? Пречи това, че за други резултати (при подвижен източник) не са съвместими. @unperson, това че не схващате доказателствата (и не само тези), е ясно още отдавна. Нямаше да разчитате на партийно-религиозният подход с цитатите, ако схващахте. Това показва, че влагате недостатъчно усилие в разбирането, а повече пара в свирката. Да не схващате нещо, не е осъдително. Но да продължавате да не схващате след толкова всякакви обяснения, е вече диагноза (евфемизъм). Остава и въпросът защо тази ваша ограниченост в схващането се вменява като някакъв проблем на Айнщайн и теорията му...Но горният евфемизъм дава добри насоки |
@рибар, изотропността е именно това - еднаква скорост на движение на вълните във всички посоки. На чертежа това ясно се вижда. Заблуждавате се от това, че окръжностите са с изместен център, но това лесно се преодолява ако се съсредоточите върху развитието на формата на конкретна окръжност. Именно изместването на центровете на новите вълнови фронтове, всеки от които се движи с постоянна скорост, е причината за доплеровият ефект. Помисли ли че има и вариант при който кръговата форма на вълната може да бъде нарушена от препятствие или нехомогенност на средата по която се разпространява вълната, и не само от разлики във скоростта на участъци от фронта на вълната ? Също може да бъде нарушена и от разлики в скоростта на различните части от вълновият фронт, което прекрасно обяснява Доплер. |
Пречи това, че за други резултати (при подвижен източник) не са съвместими. Разглеждаме само варианта който опита на ММ предлага, неподвижен изсточник спрямо неподвижен приемник на вълни. Съгласува се само със емисионната теория и теорията на относителността, но не със теорията за статичният и неувлекаем етер, само със частично увлекаемият етер от земята при нейното орбитално движение около слънцето, демек Петковите СВ |
Помисли ли че има и вариант при който кръговата форма на вълната може да бъде нарушена от препятствие или нехомогенност на средата по която се разпространява вълната, и не само от разлики във скоростта на участъци от фронта на вълната ? Препятствията не променят скоростта на вълната. Освен това, обсъжданата класическа форма на закона не съдържа препятствия. Разглеждаме само варианта който опита на ММ предлага, неподвижен изсточник спрямо неподвижен приемник на вълни. Съгласува се само със емисионната теория и теорията на относителността, но не със теорията за статичният и неувлекаем етер, само със частично увлекаемият етер от земята при нейното орбитално движение около слънцето, демек Петковите СВ За какъв етер говоря аз? Какво значение има неувлекаемият етер? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: БодливТаласъм |
Препятствията не променят скоростта на вълната. Освен това, обсъжданата класическа форма на закона не съдържа препятствия. Грешиш, променят я, ако са нагъсто наслоени променят параметрите на вълнопреносната среда, вълните от множественното отразяване и пречупване осреднено забавят скоростта си в тази среда, аналогично на звукови вълни във анизотропна среда, както и на електромагнитни вълни в преходни процеси от въздух - стъкло. Във стъклото скоростта на електромагнитните вълни е по малка защото вълните срещат по голяма плътност от атомни струпвания, отколкото във вакуум. За механичните вълни няма подобна зависимост защото те не са атомни образувания за разлика от електромагнитните. Електромагнитни вълни се индуктират само от отделни атоми или от ансамбъл на такива, докато механичните вълни са чисто неатомни образувания в подходяща среда със механични качества ( отделна тема е че тези качества се определят също от електромагнитни атоми на веществото) |
За какъв етер говоря аз? Какво значение има неувлекаемият етер? голямо, затова вие релативистите сте с ограничени аргументи  |
| >>><<< Остава и въпросът защо тази ваша ограниченост в схващането се вменява като някакъв проблем на Айнщайн и теорията му... Ами,... той пръв почна! |
БодливТаласъм 27 Апр 2017 18:20 Мнения: 114 От: Australia Скрий: Име,IP Принципът на еквивалентност, на база който е формулирана ОТО, се основава на твърдението, че физическите закони в една ускорена система са неотличими от физическите закони в подходящо по конфигурация гравитационно поле. Еквивалентността на инерчната и гравитационната маси е в пряка връзка с този принцип, двете твърдения са взаимозаменяеми и равностойни. Използвах термина обикновено ускорително движение /негравитационно и непредизвикано от електромагнетизъм, а с чисто механичен произход/ просто като синоним на инерчна сила, с оглед единствено благозвучие. Защо се правите, че не сте ме разбрал? Достатъчно компетентен сте във физиката, подозирам доста повече и от мен, за такива трикове.  Да, масите са еквивалентни, но нещата далеч не опират само до тях. Още откак Нютон е написал своя втори закон за движението, пропорционалните на ускорението сили на инерцията са се превърнали в загадка, по нищо неотстъпваща на гравитацията, а може би дори превъзхождаща я, щото за тях даже никой още не е измислил поне един вид поле.  Ей го даже и Айнщайн с неговата ОТО. За гравитацията в нея в случая да приемем чудесно...причинена е от изкривяването на времепространството...ами инерцията?  Ускорителният преход от една инерциална система за отчет към друга в ОТО не е свързана с никакво изкривяване на времепространството или с нещо друго. Инерцията просто я има и толкоз. @emo1971, твърде сте краен в разсъжденията си. Ако имаме някакъв нов, неизвестен феномен, който при различни условия да се проявява по различен начин, това би решило проблема. Инерчните и гравитационните сили биха били лице на един таакъв дуализъм на свойствата. Прекрасен пример е електромагнитното поле. При него електричното и магнтното поле имат много различни свойства и поведение, но в крайна сметка се оказват двете лица на една същност, проявяващи се при различни условия. Много вероятно е така да се случва и с гравитацията и инерчните сили. Тъй че критиките ви към Айнщайн изглеждат силно преждевременни. Занимателно! Абсолютно същата аналогия с електромагнетизма възнамерявах да използвам като главен аргумент в защита на тезата, че Айнщайн в случая е сгрешил. Нямам възражения всъщност, срещу хипотезата, че инерчните и гравитационите сили са с единен произход, а единствено, че са различни. Съществуват още поне 20-на различни от ОТО теории за геометризация на гравитацията, на електро-гравитацията, че даже на материята и електро-гравитацията /тази на Давид Хилберт. Появява се преди ОТО, а за Айнщайн се твърди, че е изплагиатствал от нея някои неща/, които освен, че също решават безпроблемно, а понякога и с по-голяма точност, парадоксите чието обяснение се възприема като доказателство за правотата на ОТО /пък и някои други пред които ОТО е безсилна/, но и избягват тази погрешна еквивалентност. По-големи и много по-сложни са обикновено /непосилни уви за простата ми глава...  /, но е напълно възможно да са доста по-близо до истината. Те обаче не намират никакво развитие за жалост, явно поради зашеметяващата слава на Айнщайн, а е напълно възможно, "зайчето" да се е скрило някъде там. Затуй намирам за важно, да бъде доказано, че ОТО е погрешна теория... та големите умове на физиката да се поразровят както си му е реда, а и както само те умеят... и в другите теории...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
Какво значение има неувлекаемият етер? И аз съм попадал на опити за обяснение на липсата на "етерен вятър" в експеримента ММ, с увлекаем от Земята етер. Така той би бил относително неподвижен за нея, поне в близките и околности, което ако е вярно, несъмнено би компрометирало в една голяма степен, резултатите от експеримента... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| >>><<< Емо,  Не е толкова важно, дали Айнщайн е прав. По-важното е в какво е сгрешил. А най-важното е да се намери пътя към истината. |
| @emo1971, далеч съм от всякакви трикове. Просто исках да уточня, че в основата на ОТО не стоят отношенията между инерчните и гравитационните сили, а те са само частно проявление на принципът на еквивалентността. В самата ОТО гравитацията не се разглежда като сила, затова няма как такава формулировка да участва в нейнните принципи, Айнщайн доста добре е обмислил нещата от тази гледна точка. Въобще понятието "сила" е малко неестествено за цялата физика, независимо че ние го изучаваме в училище като основно, и изглежда Айнщайн е бил наясно с това. Ще ви предложа една много добра статия по този въпрос на Франк Уилчек за силата и има ли тя място във физиката: Натисни тук В квантовата механика това понятие не се ползва, и крак за това изглежда е повлякла общата теория на относителността. Преди време тази статия се намираше и на български, но за съжаление нещата се променят не винаги в добра посока и сайтът на който тя стоеше вече не съществува... Инерцията не е свързана с ускорителен преход между отправни системи. Отправните системи са само описателни механизми, преходът между тях не е физически процес, и инерцията не участва в него. При такъв преход се променя само мехханизма, отговваря за описанието - системата за измерване на време и разстояния. Предполагам, имате пред вид реалното ускорение на обектите, при които се проявява инертността. Но тук има няколко проблема, които е добре да се познават. Така например гравитацията може да изчезне при смяна на отправната система с подходяща друга, тоест кривината не е (по-точно, не всеки тип кривина е) абсолютна характеристика на пространство-времето, а зависи от състоянието на наблюдателя. Както и в специалната теория на относителността, всеки наблюдател "разрязва" пространство-времето по различен начин на пространство и време (затова и времената там се забавят, и дължините са различни), така и в ОТО кривината на пространството и времето може да зависи от начина на "разрязване", т.е. от състоянието на наблюдателя. Например, за свободно падащият в хомогенно гравитационно поле наблюдател ефектите на гравитацията изчезват напълно, няма и кривина. Искам да кажа, че наличието или липсата на кривина не е параметъра, по който да се сравняват инертността и гравитацията. Самото понятие "кривина" е доста сложно. Обикновенно в математиката се разбира скаларната кривина, но това не е определящият параметър в ОТО. Така например, известното решение на Шварцшилд за геометрията на пространство-времето, определяна от кълбовидно струпване на материя показва, че скаларната кривина извън самото струпване на материята (например, извън земята или слънцето), е нула. Въпреки това гравитация там има (земята привлича околните обекти), и тя е следствие на по-висш порядък "изкривяване". Но това са геометрични дълбочини, в които за навлизане се искат доста специфични знания по диференциална геометрия например... Съществуват още поне 20-на различни от ОТО теории за геометризация на гравитацията, на електро-гравитацията, че даже на материята и електро-гравитацията /тази на Давид Хилберт. Появява се преди ОТО, а за Айнщайн се твърди, че е изплагиатствал от нея някои неща/, които освен, че също решават безпроблемно, а понякога и с по-голяма точност, парадоксите чието обяснение се възприема като доказателство за правотата на ОТО /пък и някои други пред които ОТО е безсилна/, но и избягват тази погрешна еквивалентност. Ако бъдем исторически точни, Хилберт е стигнал до своите уравнения (съвпадащи с тези на Айнщайн) само 5 дена преди самият Айнщайн, и няма как последният да е успял да ги взаимства, че и да създаде цялата си теория за толкова кратък срок. По въпроса има цяла дискусия, може да видите насоки например ето тук на руски: Натисни тук Истина е, че има много теории, които се опитват да бъдат алтернатива на Айнщайновата теория за гравитацията. Има нещо като цяла наука, която се опитва да ги класифицира по свойства и по групи така, че всеки експеримент който се извършва за измерване в тази посока да може да подкрепи или да отхвърли цяла група теории. От досега наличните експериментални данни ОТО се е справила със всички проверки, затова съмненията в нейната пригодност са твърде преждевременни. Ето тук е една добра статия за алтернативнните теории и тяхната класификация: Натисни тук ОТО се базира на много прости и прозрачни принципи, които засега се потвърждават с много голяма точнност. Например равенството на инертната и гравитационната маса до преди няколко години се считаше за доказано с най-голямата експериментална точност, постигана някога, 14 знака след десетична запетая относителна грешка. По пътя за достигане на тази точост отпаднаха други теории, но ОТО оцеля И аз съм попадал на опити за обяснение на липсата на "етерен вятър" в експеримента ММ, с увлекаем от Земята етер. Така той би бил относително неподвижен за нея, поне в близките и околности, което ако е вярно, несъмнено би компрометирало в една голяма степен, резултатите от експеримента... О не, резултатите от опита на Майкелсън-Морли не са компрометирани по никакъв начин. Самият опит е създаден за да се измери скоростта на движение спрямо т.н. стационарен етер, който обяснява коректно останалите оптически явления, например аберацията, и той е извършен много съвестно и прецизно. В този смисъл нулевият резултат на този експеримент показва, че етерът (ако изобщо го има), трябва да е неподвижен с наблюдателя, тоест да е напълно увлекаем като среда. Това е един напълно коректен резултат, нали? Неочакваното на този резултат, който разтърсва и цялата физика е, че такъв етер не може да обясни явления като аберацията и частичното увличане на светлината от подвижни обекти (като опита на Физо например). За да обясни аберацията етерът трябва да е статичен (да притежава относително движение спрямо източнника), а за да обясни опитът на Майкелсън, трябва да е увлекаем (винаги е в покой спрямо източника), две изключващи се взаимнно качества, което изключва наличието на светоносен етер по принцип. Това е силата и приносът на опитът на Майкелсън-Морли. И тъй като видяхме, че той не е способен да определи дали скоростта на светлината зависи от скоростта на източника (неподвижен източник, няма параметър "скорост" в постановката), лесно стигаме до изводът, че нулевият резултат на опита на Майкелсън потвърждава първият постулат на СТО, обобщеният принцип на относителността - и с оптични експерименти не може да се установи дали едно тяло е в движение или в относителен покой. А много "опровержители" на Айнщайн се хващат с това, че опитът на Майкелсън бил свързан с вторият постулат. Както виждате, те се заблуждават, това не е верно. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: БодливТаласъм |
А много "опровержители" на Айнщайн се хващат с това, че опитът на Майкелсън бил свързан с вторият постулат. Както виждате, те се заблуждават, това не е верно. Не са ти виновни "опровержителите", Таласъме. Връзката на опита на М. с втория постулат се изтъква от братята релативисти - вече цял век те свирепо лъжат че опитът бил потвърдил постоянството на скоростта на светлината. Ето го и автора на лъжата: http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9806EFDD113FEE3ABC4152DFB266838A639EDE The New York Times, April 19, 1921: "The special relativity arose from the question of whether light had an invariable velocity in free space, he [Einstein] said. The velocity of light could only be measured relative to a body or a co-ordinate system. He sketched a co-ordinate system K to which light had a velocity C. Whether the system was in motion or not was the fundamental principle. This has been developed through the researches of Maxwell and Lorentz, the principle of the constancy of the velocity of light having been based on many of their experiments. But did it hold for only one system? he asked. He gave the example of a street and a vehicle moving on that street. If the velocity of light was C for the street was it also C for the vehicle? If a second co-ordinate system K was introduced, moving with the velocity V, did light have the velocity of C here? When the light traveled the system moved with it, so it would appear that light moved slower and the principle apparently did not hold. Many famous experiments had been made on this point. Michelson showed that relative to the moving co-ordinate system K1, the light traveled with the same velocity as relative to K, which is contrary to the above observation. How could this be reconciled? Professor Einstein asked." |
| Слабо, unperson, много слабо. Очевидно е, че журналистът не разбира нищо от теорията на относителността. До там ли изпаднахте, да се "аргументирате" с вестникарски цитати и интерпретации? Нито грам аргументация няма там за вашето твърдение. Теорията е публична и би трябвало да е ясна за средностатистическият ученик. Аргументирайте се чрез нея и нейните резултати, а не с глупави журналистически интерпретации или нечии цитати. Поне дотолкова сериозна дискусия би трябвало да можете да водите. Или се лъжа? Вие дори не успяхте да опровергаете моите твърдения до сега, и с такива (и всякакви други) цитати няма и в бъдеще да се справите. Казал бил Драган на шапката си, че Айнщайн не бил прав. Е на кого му пука такова изказване? Ама Драган бил известен професор. И какво от това? Нещо друго ви трябва, физически теории не се опровергават така, а с аргументи. Знаете ли смисъла на подчертаното? |