Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Философствате твърде много, което носи само вреда в случая. Какво искате да покажете с това безсмислено противене? Науката работи не със самият обект, а с неговото описание, тя създава модел, който да се доближи и обогати максимално това описание. Но този модел никога не е реалният обект, а само негова абстракция. |
| Няма хънта мънта. https://traditio.wiki/Отрицание_теории_относительности |
Философствате твърде много, което носи само вреда в случая. Какво искате да покажете с това безсмислено противене? Философстването е твоя работа, аз не философствам аз расъждавам за разлика от теб ГеРи СъМ  |
Науката работи не със самият обект, а с неговото описание, тя създава модел, който да се доближи и обогати максимално това описание. Но този модел никога не е реалният обект, а само негова абстракция. Науката работи и със обекта (експерименти) както и със неговото описание (съответната теория ) което описание се базира на конкретният експеримент тоест на обективността, а не на субективността изсмукана от пръстите както е при Айнщайн |
Няма хънта мънта. https://traditio.wiki/Отрицание_теории_относительности Браво точно попадение , в десетката си  |
Науката работи и със обекта (експерименти) както и със неговото описание (съответната теория ) което описание се базира на конкретният експеримент тоест на обективността, а не на субективността изсмукана от пръстите както е при Айнщайн Така е, но това само обогатява главната абстракция, която гради науката за обекта. Съвсем естествено е тази абстракция да получава информация и от самият обект, иначе няма да се отнася за него. Но тя не е обекта, тя си остава абстракция - основният инструмент с който науката работи. Философстването е твоя работа, аз не философствам аз расъждавам за разлика от теб ГеРи СъМ От известно време забелязвам, че ме бъркате с някого, и не само вие. Предполагам, това е средство за самозащита - след като нормален разговор не ви понася, и след като нямате никакви аргументи по темата за своите тези, и след като философстването ви не почива на някаква аргументация а само на его, намирате утеха да припознавате и нападате някого на лична основа. Дали това би доказало някаква не-правота на Айнщайн, как мислите? Замисляли ли сте се какво доказва това за един непредубеден човек? Всъщност, основното което ме провокира да участвам в тази тема не е да просветя някой (това е невъзможно в такъв форум, и вие сте добро доказателство), а въпросът: защо го правите? Защо избирате да вярвате в това и да защитавате тази вяра без научни аргументи в една тема, която би трябвало да е свързана с науката? Това ми е любопитно. Ето, emo има сериозни познания по науката и може да участва сериозно в дискусията и да аргументира мнението си, а вие? Вие дори не пожелахте да потърсите и прочетете Максуел (има го в мрежата), за да видите колко различни неща е казал, вместо вашата никаква измислена интерпретация. Защо го правите? @джумбиш, такива творби в интернет колкото искате. Проблемът им е, че не са верни. Науката се основава на експеримента, а той, за ваше съжаление, еднозначно доказва манипулативността на подобни "статии". Сега е модерно да се наричат и "фалшиви новини", и си имат свой клас привърженици Преди време в тази тема някой беше дал един линк, в който бяха събрани експериментални доказателства свързани с теорията на относителността. Ще го дам отново: Натисни тук Хвърлих бегъл поглед да потърся някакви аргументи във вашият линк. Това което ми се наби в очи още в началото, беше свързано с опита на Милер - на практика единственият учен, който при експериментите си получава някакъв положителен резултат от схемата на опита на Майкелсън. Но вашият линк мълчи за хилядите други, които са получили отрицателен резултат, за тези които са повторили Милер и също са доказали, че неговият резултат не е верен, за тези които са анализирали работата му и са показали в какво конкретно е сбъркал и какво не е отчел. Най-съвременните изследвания и повторения на модела на експеримента на ММ дават разлика в скоростта на светлината в различни посоки (което може да се интерпретира и като етерен вятър ако има етер) под 15 см/с (линка), това говори само за себе си и за фалшивите новини. От линка който ви дадох може да намерите информация за тях, надявам се да ви се отворят очите и да съм бил полезен. Фалшивите новини стават "истински" само когато започнете безкритично да им вярвате. Накрая на вашият линк ме развеселиха "доазателствата", основани на изказванията на други учени срещу теорията на относителността. Това много ми заприлича на методите на аргументация на нашият приятел unperson. Изглежда вашият линк е съставян от човек придобил някакво хуманитарно образование, който не знае, че в областта на точните науки авторитетите нямат значение и не могат да заменят фактите |
Така е, но това само обогатява главната абстракция, която гради науката за обекта. Съвсем естествено е тази абстракция да получава информация и от самият обект, иначе няма да се отнася за него. Но тя не е обекта, тя си остава абстракция - основният инструмент с който науката работи. И каква е тази "главна абстракция" ? |
@джумбиш, такива творби в интернет колкото искате. Проблемът им е, че не са верни. Науката се основава на експеримента, а той, за ваше съжаление, еднозначно доказва манипулативността на подобни "статии". Сега е модерно да се наричат и "фалшиви новини", и си имат свой клас привърженици Да бе да, за сбърканите Айнщанисти всякакви опровержения на скапаната им теория са неверни. А самите Айнщанисти декларират че само тяхната теория е вярна и се прехласват от нея , изопачавайки всякакви истини които опровергават скапаната им теория. Айнщанизма е подобен на фашизма и комунизма, фанатизъм до краен предел |
БодливТаласъм 09 Май 2017 14:54 Мнения: 132 От: Australia Скрий: Име,IP Вие се аргументирате от гледната точка, че такива еднакви по поведение с равномерното ускорено движение гравитационни полета се срещат изключително рядко в природата. Но това не би имало никакво значение, за теорията е важна самата абстракция - след като теорията се справя с нея - и произлиза от нея - тя е способна да се справи с всяко отклонение на тази абстракция, по най-баналният начин - разбивайки отклонението на сума от абстракции Така е, но това до голяма степен е следствие от несъвършенствата на сетивата ни, а също и на приборите за наблюдение и изследване които използваме. Примерно в съвременната термодинамика, колкото по съвършени стават приборите, толкова по големи различия се откриват между реалността и абстракциите в основата на теорията... до степен дори /имам смътен спомен, че съм попадал на публикации преди години/ да се наблюдава намаляване на ентропията и самоорганизиране на молекулите в подредени структури. Получава се някак си, че теория дала ни толкова много, понякога всъщност е пречила, водейки до някои погрешни заключения, бидейки най-вероятно, сама по себе си погрешна още във фундамента си. В този ред на мисли, ако просто разбием наблюдаемата напрегнатост на гравитационното поле на абстракции, достатъчно удобни, за да можем да съпоставим въздействието им с инерциалните сили, както всъщност постъпва Айнщайн, дали няма да загубим важна информация за гравитацията... което да ни поведе в крайна сметка в погрешна посока, при формулирането на физическите закони /по-надолу ще илюстрирам, какво влияние могат да окажат върху "законите", малко по-съвършените прибори/?  Тук уловката е чисто математическа.... Странно... това със сигурност съм го учил, но явно съм го забравил...  Математическата обосновка е ясна... но ще ми потрябва време, за да си го представя защо е така...  Каква е дефиницията за съществуване според вас? Как може да определите, дали нещо съществува, след като то не се проявява при никакви преки и косвени наблюдения? Говоря конкретно за светоносният етер, целият зор преди стотина години е бил да намерят поне едно негово косвено проявление. Но той се е държал както в археоложкия виц. Знаете ли го? Археолозите установили, че древните фараони в Египет разговаряли по радиотелефони, защото при разкопките не били открити закопани жици.. Светоносният етер води до същата логика - трябва ли да го вземаме предвид, след като дори индиректно не се проявява? Не се проявява, както и сам отбелязахте, само кинематично. Енергията на светлината обаче се променя /нараства или намалява- археолозите все пак са се натъкнали и на остатъци от радиорелейна станция  /. Не е необходимо, да ми описвате математическата обосновка на този род явления... известна ми е. Просто ги възприемам като проявления на етера... породени от колебания в плътността му, а оттам и на съпротивлението, в зависимост от движенията на различни тела през него... включително и някаква увлекаемост... за напречния ефект. Нарастването на съпротивлението примерно, увеличава вътрешната енергия на светлината, а също и на тела с маса... но не им влияе в кинематичен план, освен при някакво общо изкривяване на времепространството/етера. Именно това свойство на етера, да запазва винаги скоростта на светлината като гранична за взаимодействия и съобщения, прави възможно обяснението на тези явления чрез само тази характерна относителност на Айнщайн-Лоренц, което сякаш го прави излишен, но според мен не бива да се забравя, че ако вакуума е истински, то той най-вероятно би пропускал през себе си движение с неограничена скорост... неограничена до безкрайност, а безкрайна скорост от своя страна би означавала галилеева относителност... Уравненията на Айнщайн показват следната връзка: движението и разпределението на материята определя геометрията на пространство-времето, геометрията на пространство-времето влияе на движението на тази материя и нейното преразпределение. Това не изключва вътрешните взаимодействия от негравитационен тип в самата материя, които допълнително влияят на разпределението и движението и. Гравитацията може да стане преобладаваща сила в някои случаи, но изобщо не е задължително, връзката материя<->геометрия на пространство-време си остава винаги Нямам възражения. Тензорът енергия-импулс наистина съдържа в себе си потока на енергията и плътността на импулса...стига да ги знаем. Това което ме безпокои и дразни е, че много от движенията нямат практически нищо общо с кривината. Тя зависи от тях, но не и те от нея. Познавайки я, ние нищо конкретно не можем да кажем за тях. При Нютон, ако наблюдаваме изкривяване на траекторията на движение на някое тяло, под влияние на гравитационното взаимодействие на масата му с друга и знаем масите на двете тела, ние лесно можем да разграничим чисто инерциалното му движение отпреди гравитацията да стане значим за това движение фактор, а също и инерциалната сила появяваща се като реакция на гравитационното взаимодействие... Такова разграничаване обаче, е недостъпно за нас в ОТО. Това ми изглежда като слабост на теорията...водещо до загуба на информация, която може да е важна... Интерпретацията вълна-частица е в съгласие със всички експерименти, които се опитват да подкрепят и пилотната вълна. Обратното обаче не е в сила. Натисни тук или пък защо не...Натисни тук и т.н. Новите прибори и методи, често започват да дават съвършено различна, от присъщата за официалната теорията картина. В такива случай уви понякога, утвърдената вече теория започва сякаш даже да пречи. Най-простата ситуация, интерференцията на единични фотони или електрони. В края на краищата фотонът се поглъща в изключително малка област от пространството, атом, цялата му енергия отива там, което изисква сложен и противоречащ на известните физически закони механизъм неговата вълна да се събере от цялото пространство в тази точка. Не съм сигурен, че е точно така. По-скоро се разглежда суперпозицията на двете вълни. За мен истинският проблем е колапса на новата вълнова функция в момента на наблюдението. Отдавна физиците и философи са забелязали, че това плътно граничи с мистиката... От друга страна, уравненията на квантовата механика не описват различни обекти, не описват разделно пилотна вълна, а опитите на Аспе и неравенствата на Бел ни показват, че тези уравнения нямат допълнителни скрити параметри, които да спомагат подобно разделно описание. Не са и нужни скрити параметри, нито свръхсветлинна скорост за събиране на вълната в една точка. Попадал съм примерно на теорията на Дейвид Бом, а знам че въз основа на нея съществуват и други, още по-подробни и съвършени. Там всичко си е наред. Забавното е, че навремето са отхвърлени, точно заради получаващите се големи нелокалности на пилотната вълна, предполагащи импулси прекалено далеч от частицата. Така всъщност обаче, неравенствата на Бел и опитите на Аспе и пр. след него, намират съвсем естествено обяснение, без никаква мистика в тях /всъщност точно от Дейвид Бом тръгва работата на Бел, Аспе и пр./...Класическата квантова механика обаче, почиваща върху копенхагенската интерпретация на квантовомеханичните явления... туй принцип на допълнителността, колапс на вълновата функция и пр. вероятностно тълкуване на вълновите процеси... се е запънала като магаре на мост, та даже откривателите разполагащи с нова апаратура, даваща резултати противоречиви на класическите разбирания, сякаш не смеят да ги признаят... Как ще установите че има такъв обект? При това спрямо етер, който за сега показва, че не предлага способност нещо да се привърже към него? Нали цялата патърдия преди възникването на СТО е да се установи такова привързване, да се определи скоростта на движението на етера спрямо обекта, наречен нарицателно "наблюдател", и цялата тази инициатива се сгромолясва с гръм и трясък когато умозрително обобщаваме взаимно изключващите се свойства на такъв етер? Точно както навремето са възнамерявали да постъпят, погрешно обаче избирайки да търсят единствено кинематичните ефекти от етера. Според мен би трябвало да се търси в посока- колебанията в стойностите на енергията на светлината, при различните ситуации. Уви не ни достига информация /засега/, за движенията на обектите, ама като имам предвид колко са изобретателни физиците, пък и постоянното усъвършенстване на апаратурата, знам ли, нещо чрез реликотовото лъчение примерно... все ще измислят... стига да поискат...  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| Е този уред не съществува според ОТО. https://bg.wikipedia.org/wiki/Жироскоп |
Да бе да, за сбърканите Айнщанисти всякакви опровержения на скапаната им теория са неверни. А самите Айнщанисти декларират че само тяхната теория е вярна и се прехласват от нея , изопачавайки всякакви истини които опровергават скапаната им теория. @въдичар, вие вече сте ясен, предпочитате да вярвате на собствените си измислици вместо на фактите. Интересна ми е причината за това. Може би някаква травма в детството? Но ако продължите в този дух, това скоро ще се изясни. @джумбиш, защо смятате така? Или някакъв глас ви е подсказал? Просто ги възприемам като проявления на етера... породени от колебания в плътността му, а оттам и на съпротивлението, в зависимост от движенията на различни тела през него... включително и някаква увлекаемост... за напречния ефект. Нарастването на съпротивлението примерно, увеличава вътрешната енергия на светлината, а също и на тела с маса... но не им влияе в кинематичен план, освен при някакво общо изкривяване на времепространството/етера. Именно това свойство на етера, да запазва винаги скоростта на светлината като гранична за взаимодействия и съобщения, прави възможно обяснението на тези явления чрез само тази характерна относителност на Айнщайн-Лоренц, което сякаш го прави излишен, но според мен не бива да се забравя, че ако вакуума е истински, то той най-вероятно би пропускал през себе си движение с неограничена скорост... неограничена до безкрайност, а безкрайна скорост от своя страна би означавала галилеева относителност... Нека да се абстрахираме от свободните предположения, и да се върнем към това, което може и се очаква да се наблюдава. При светоносният етер това е неговото влияние върху параметрите на светлината, която се разпространява през него като негови собствени трептения. Според класическата физика се очаква, че ако този етер - заедно със светлината плуваща през него - се движи спрямо уредът, засичащ и измерващ скоростта на светлината, тази скорост трябва да е различна в зависимост от това движение на етера. Това са очакванията, ако е верна класическата механика, нали? Това е заострен да измерва и експериментът на Майкелсън и Морли. Не намесваме някаква относителност и Айнщайн. Резултатът противоречи на очакваното. Възможностите са няколко. Или такъв етер няма изобщо. Или той е напълно увлекаем от измерителният уред (а такъв може на практика да е всеки материален обект). Или етер има, но светлината не е негови трептения, т.е. той не е светоносен. Или светоносен етер има, но поведението на толкова бързи обекти като светлината вече не се описва от законите на класическата механика. Изчерпаха се възможностите. Какви последствия могат да възникнат от това? Имаме две възможности. За да се вместим в резултата, можем да променим законите на електродинамиката, без да пипаме класическата физика, така, че резултатът от опита на Майкелсън-Морли винаги да се спазва. Това ще доведе до нулев резултат при този опит, но до скорост на светлината зависеща от скоростта на източника при подвижен източник. Това е подходът на Ритц, създал емисионната теория на Ритц (за разлика от емисионната теория на Нютон, той е пипнал малко и електродинамичните уравнения на Максуел). Неговият подход изключва ролята на светоносният етер като проводник на светлината. Другата възможност е била да се промени класическата механика, без да се пипа електродинамиката. За това е нужно формулирането на вторият постулат на СТО (уравненията на Максуел си работят нормално при константна скорост на светлината, от там идва идеята за постулата, за да продължават да са същите). Това е подходът на Айнщайн. Този подход, приложен към началната идея за светоносен етер показва, че неговото кинематично поведение не играе никаква роля. Дали го има, или не, геометрията на псевдоевклидовото пространство, което идва с корекцията на класическата механика, става определящата. По-късните експерименти показват, че не само светлината има такова особено поведение при високи скорости, което оправдава този подход. И двата подхода изключват ролята на светоносният етер като определящ кинетичното поведение на светлината. Затова и двете теории не му обръщат внимание. Моделът на Ритц просъществува до началото на 60-те години, когато почват да се създават по-точни методи за измерване скоростта на светлината. Но това е друга история. Разбира се, може да се намеси етер (не светоносен вече!), за да се обяснят с него (или без него) други свойства и поведения на материята (етерът за който споменава Айнщайн например, вашите представи и др.). Това е друг етап от физиката, по-нататъшен, някаква друга парадигма, докато СТО е основата. Въпросът е дали основата е верна или не, реално темата е за това, и тук етерът, както се видя, няма някакво отношение. Той тук не се проявява по никакъв начин. Това което ме безпокои и дразни е, че много от движенията нямат практически нищо общо с кривината. Тя зависи от тях, но не и те от нея. Познавайки я, ние нищо конкретно не можем да кажем за тях. Дайте пример за такова движение. Не са и нужни скрити параметри, нито свръхсветлинна скорост за събиране на вълната в една точка. Попадал съм примерно на теорията на Дейвид Бом, а знам че въз основа на нея съществуват и други, още по-подробни и съвършени. Там всичко си е наред. Забавното е, че навремето са отхвърлени, точно заради получаващите се големи нелокалности на пилотната вълна, предполагащи импулси прекалено далеч от частицата. Така всъщност обаче, неравенствата на Бел и опитите на Аспе и пр. след него, намират съвсем естествено обяснение, без никаква мистика в тях /всъщност точно от Дейвид Бом тръгва работата на Бел, Аспе и пр./...Класическата квантова механика обаче, почиваща върху копенхагенската интерпретация на квантовомеханичните явления... туй принцип на допълнителността, колапс на вълновата функция и пр. вероятностно тълкуване на вълновите процеси... се е запънала като магаре на мост, та даже откривателите разполагащи с нова апаратура, даваща резултати противоречиви на класическите разбирания, сякаш не смеят да ги признаят... Ние доста далеко се отклонихме от темата с тази квантова механика, и стигаме до неща които не е лесно да се дискутират. Моето виждане за тези неща е следното. Знаете за опитите на Аспе, там той измерва т.н. квантови корелации между двойки сплетени фотони. Неравенствата на Бел дават една граница за тези корелации: ако една теория почива на принципите за локалност и детерминираност (т.н локална реалност), тя трябва да получава величина за тези корелации, определена от класическата статистика, която е по-малка от границата, определена с неравенствата на Бел. Квантовите теории, почиващи на нелокалността на обектите (а те са нелокални в квантовата мехаика, вълната е нелокален обект) трябва да дава за корелацията величина над границата, сметната от Бел. До тук нещата са сравнително прости. Айнщайн-Подолски-Розен защитават т.н. локална реалност (от класически тип), и за тази реалност се очаква величината на корелациите да бъде под границата дадена от Бел. Аспе пръв успява да направи експеримент, който да измерва каква е корелацията, и доказва, че тези хора са сбъркали, квантовата механика (и всички нейни разновидности, и тази на Бом също) се намират от победната страна на неравенствата на Бел. Това вече е история. От тук нататък почват мъките - как да се определи коя от всичките варианти на квантовата механика е по-вярна? Всъщност пътят е ясен: всяка от тези квантови механики използва леко различни версии на квантовата статистика (поради различните си изходни положения (механиката на Бом е напълно детерминирана, квантовата не е), и трябва да предсказват различни величини за същата тази корелация, която измерва опитът на Аспе. Всичките величини от една и съща страна на неравенствата на Бел, но все пак различаващи се една от друга. Измерването на толкова фина разлика се оказва изключително трудно. Едва преди няколко години (две по мои спомени) се появиха няколко статии които се опитват да дадат отговор на въпроса. Съжалявам, не успях да ги намеря по име, имам спомен че в поне едната автор беше Цайлингер (той напоследък много дълбае в сплетените двойки)... Заклчението на тези статии, сигурно сте го чували в една или друга по-популярна форма е следното: преди измерване частиците не притежават спин или поляризация, което променя силно нашите представи за това, що е реалността. Не че ние не ги знаем тези велични (което е нормално да се очаква при експеримент), а те изобщо не ги притежават, тези величини се създават едва при измерването - само този модел може да обясни измерените корелации. Всъщност това е твърдение и на самата квантова механика. Теорията на Бом почива на друга предпоставка - нещата са детерминирани, частиците си носят спина или поляризацията, но ние не ги знаем (точнно) преди измерването. Тоест експериментите за които обяснявам работят против теорията на Бом. Има още много да се работи в тази насока, но все пак първите лястовички вече ги има. Ако ми остане повече време, ще опитам тези дни да се разтърся за тези статии по-сериозно, интересни са. Реално те повтарят една силно усложнена модификация на опита на Аспе. Точно както навремето са възнамерявали да постъпят, погрешно обаче избирайки да търсят единствено кинематичните ефекти от етера. Според мен би трябвало да се търси в посока- колебанията в стойностите на енергията на светлината, при различните ситуации. Уви не ни достига информация /засега/, за движенията на обектите Както обясних по-горе, това са два на практика независими проблема. Решаването на проблема с кинематиката на етера е дало основата на СТО, докато другият проблем вероятно още не му е дошло времето. |
@въдичар, вие вече сте ясен, предпочитате да вярвате на собствените си измислици вместо на фактите. Интересна ми е причината за това. Може би някаква травма в детството? Но ако продължите в този дух, това скоро ще се изясни. Вие вярвате на собственните си измислици, няма никакви факти подкрепящи скапаната ви айнщанистка теория и изглежда вие сте със травми по главата и то по рождение |
Нека да се абстрахираме от свободните предположения, и да се върнем към това, което може и се очаква да се наблюдава. При светоносният етер това е неговото влияние върху параметрите на светлината, която се разпространява през него като негови собствени трептения. Според класическата физика се очаква, че ако този етер - заедно със светлината плуваща през него - се движи спрямо уредът, засичащ и измерващ скоростта на светлината, тази скорост трябва да е различна в зависимост от това движение на етера. Това са очакванията, ако е верна класическата механика, нали? Това е заострен да измерва и експериментът на Майкелсън и Морли. Не намесваме някаква относителност и Айнщайн. Резултатът противоречи на очакваното. Възможностите са няколко. Или такъв етер няма изобщо. Или той е напълно увлекаем от измерителният уред (а такъв може на практика да е всеки материален обект). Или етер има, но светлината не е негови трептения, т.е. той не е светоносен. Или светоносен етер има, но поведението на толкова бързи обекти като светлината вече не се описва от законите на класическата механика. Изчерпаха се възможностите. Тъпите айнщанисти не схващат че етера е частично увлекаем. |
Какви последствия могат да възникнат от това? Имаме две възможности. За да се вместим в резултата, можем да променим законите на електродинамиката, без да пипаме класическата физика, така, че резултатът от опита на Майкелсън-Морли винаги да се спазва. Това ще доведе до нулев резултат при този опит, но до скорост на светлината зависеща от скоростта на източника при подвижен източник. Това е подходът на Ритц, създал емисионната теория на Ритц (за разлика от емисионната теория на Нютон, той е пипнал малко и електродинамичните уравнения на Максуел). Неговият подход изключва ролята на светоносният етер като проводник на светлината. Глупости, законите за електродинамиката нямат нищо общо с нулевият резултат на ММ прекрасно се обяснява със частично увлекаем етер. |
Заклчението на тези статии, сигурно сте го чували в една или друга по-популярна форма е следното: преди измерване частиците не притежават спин или поляризация Дрън дрън, всяка частица преди измерването има неопределен спин и поляризация. |
Квантовите теории, почиващи на нелокалността на обектите (а те са нелокални в квантовата мехаика, вълната е нелокален обект) Вълната си е напълно локален обект, отново дрънкате глупости ГеРи СъМ |
| >>><<< Аз мисля, че таласъма изобщо не е прав и притчи офтопик - темата е "Защо Айнщайн не е прав?", а не "Защо Айнщайн е прав", което си е съвсем друг въпрос и изисква друг доказателствен апарат. Така, присъствието му се явява вид културно спамене. В резултат на това етерът ту се явава, ту изчезва, ту върши работа, ту - не, а накрая се изказва съмнение дали изобщо, нали?! |