Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Аз мисля, че таласъма изобщо не е прав и притчи офтопик - темата е "Защо Айнщайн не е прав?", а не "Защо Айнщайн е прав", което си е съвсем друг въпрос и изисква друг доказателствен апарат. @sluncho6, на всичките известни снимки на Айнщайн на работното му място той не е прав, а е седнал, и така "не-прав" е създал и теорията на относитеността. За това никой не спори, имаме консенсус. Така че разговорът е съвсем по темата. |
... преди всичко, лично, желая да изкажа благодарност на г-н Таласъм за внесената свежа кръв в тази дискусия :.) ... ... нещо ми направи впечатление в изказванията, в тази връзка бих желал да попитам, какво кара капка вода в безтегловност да заема идеална, сферична форма? ... ... и с прости думи моля, простете некомпетентността ми! :.) ... |
| Не ти прощаваме некомпетентността, праждосвай се от тук спамерски боклук. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: джумбиш |
Аз мисля, че таласъма изобщо не е прав и притчи офтопик - темата е "Защо Айнщайн не е прав?", а не "Защо Айнщайн е прав", което си е съвсем друг въпрос и изисква друг доказателствен апарат. Така, присъствието му се явява вид културно спамене. В резултат на това етерът ту се явава, ту изчезва, ту върши работа, ту - не, а накрая се изказва съмнение дали изобщо, нали?! Разбира се, самоче това е нагло дебилско спамене. плазмодия си мисли че това тук му е скапания дир. тоя пъпчив педал е трол на заплата, не го хранете. |
Разбира се, самоче това е нагло дебилско спамене. плазмодия си мисли че това тук му е скапания дир. тоя пъпчив педал е трол на заплата, не го хранете.   |
не ти прощаваме некомпетентността, праждосвай се от тук спамерски боклук. ... разбира се, ще запиша тези думи в сърцето си :.) ... ... имам и друг въпрос - бихте ли дали пример за обект в Космоса със значима маса, който да има формата на тороид, или цилиндър? ... ... и да, бих оценил отговор на неизкушен от спорта сред природата последовател на Тилих :.) ... |
>>><<< ... нещо ми направи впечатление в изказванията, в тази връзка бих желал да попитам, какво кара капка вода в безтегловност да заема идеална, сферична форма? ...... и с прости думи моля, простете некомпетентността ми! :.) ... Има едно нещо, което е свойствено на всички течности, нарича се повърхностно напрежение. Всички молекули на течността на повърхността се хващат лакът под лакът и дърпат навътре, към центъра на течността. От това дътрпане навътре се повишава налягането. Това налягане е доста голямо. Ако боцнеш пък сламка в такава капка, течността тръгва по сламката и капката намалява значително, почти до изчезване, ако сламката е тънка. Тук има т.н. капилярен ефект, който е също плод и на повърхностното напрежение. Повърхностното напрежение може да е толкова голямо, че две капки една до друга да не се "разпознаят" за да се слеят. а когато молекулите на повърхността се разпознаят, сливането става с взривна скорост, пак вследствие на повърхностното напрежение. В резултат на това напрежение малките капки по повърхостта на чадъра също са сферични и не се занимават много, много с гравитацията. Бъди здрав!  |
... Благодаря! :.) ... ... между другото, много добър пример - малките капки са сферични, но по-големите са елипсовидни :.) ... ... сега, /достави ми това удоволствие/ да увеличим обема на капката до този на Слънцето ... можем ли да кажем, че всички вектори на центростремителната сила водят към само една точка? :.) ... ... с което гравитационното поле, може би, леко се разминава с магнитното? :.) ... П.П. ... и на мен не ми се спи :.) ... |
БодливТаласъм 10 Май 2017 21:51 Мнения: 135 От: Australia Скрий: Име,IP Нека да се абстрахираме от свободните предположения, и да се върнем към това, което може и се очаква да се наблюдава... Както вече споменах... и ефекта на Доплер също се наблюдава. Но добре. Въпреки, че граничната скорост на светлината не ми се нрави, аз всъщност не се противопоставям на СТО, това доколкото помня го заявих, още при първото си включване под тази тема. Просто се надявам, една различна интерпретация на наблюдаваните ефекти, да разкрие нови перспективи. В крайна сметка, точно това е направил Айнщайн... нова интерпретация на вече известни неща. Фигт, Пуанкаре, Фицджералд, Лоренц... са открили трансформациите, учителят му Минковски четиримерното времепространство, още при Максуел светлинната скорост, практически става гранична за електромагнетизма... тъй че и тази идея е витаела вече във въздуха. За Айнщайн е останало само, да осмисли всичко това по нов начин и...  . Тези перспективи обаче, вече се изчерпиха, а въпроси останаха и дори възникнаха нови... но затова малко по-долу.Имам и още едно съображение. Намирам за твърде неудовлетворително, че понякога в съвременната физика е невъзможно да си представим процесите, а трябва да се доверим единствено на уравненията. Това го има главно в квантовата механика, но и в СТО, а и особено в ОТО, също понякога се появява този кусур. Как можем да си представим времепространството примерно и т.н.? Всяка интерпретация, непротиворечаща на емпиричните данни, но намаляваща значимостта на това неприятно явление, за мен винаги ще бъде по-достоверна, от възможно най-изящната чисто математическа теория касаеща същата тема. Дайте пример за такова движение. Мисля примера със свръхновите за добър. Там разправят гравитацията се опитвала да наруши принципа на Паули. В резултат обаче понякога се получава такава експлозия, че гравитацонната компонента в движението на колосално количество материя става абсолютно пренебрежима. По какви геодезични линии се движи тази материя в околностите на колабиралата звезда?  Друг пример би могъл да бъде, кротичкото движение на два астероида по съответстващите им геодезични линии в колосалната гравитация на Юпитер, водещо обаче накрая до техния сблъсък. Да приемем, че вследствие на този сблъсък те губят голяма част от масата си и се отклоняват от дотогавашните си траектории /геодезични линии/. В Нютоновия модел, гравитацията на гиганта няма да се изключи, а ще продължи да доминира, което постепенно ще натамъни новообразувалите се осколки, на подходящо за новата им маса, посока и скорост конично сечение. И в ОТО те след време ще намерят съответстващата на новото им състояние геодезична линия, но прехода между старата и новата как ли ще се опише, при положение, че при него ще има ускорения нямащи нищо общо с гравитационния потенциал на Юпитер&Ko /тензорът енергия-импулс/? Надявам се да не както в квантовата механика!  Ние доста далеко се отклонихме от темата с тази квантова механика, и стигаме до неща които не е лесно да се дискутират. Всъщност точно темата ни задължава, да го направим това отклонение. Заклчението на тези статии, сигурно сте го чували в една или друга по-популярна форма е следното: преди измерване частиците не притежават спин или поляризация, което променя силно нашите представи за това, що е реалността. Не че ние не ги знаем тези велични (което е нормално да се очаква при експеримент), а те изобщо не ги притежават, тези величини се създават едва при измерването - само този модел може да обясни измерените корелации. Всъщност това е твърдение и на самата квантова механика. Теорията на Бом почива на друга предпоставка - нещата са детерминирани, частиците си носят спина или поляризацията, но ние не ги знаем (точнно) преди измерването. Тоест експериментите за които обяснявам работят против теорията на Бом. Оставам с впечатлението, че сте привърженик на този вариант... Знаете до къде води той... има само две непротиворечиви обяснения /изключвам множествата множащи се вселени, чистата "енергия" на мисълта и пр. самоосъзнаващи се частици и т.н./.. 1. Свръхсветлинни скорости... Колко свръхсветлинни обаче? Бях прочел някъде, че става дума за неясно точно с колко, но със сигурност за над 10 000 пъти С...  Това далеч надхвърля възможностите дори на хипотетичните теоретични тахиони, за които разбира се няма проблем да надхвърлят дори подобни скорости, но все пак започват да се ускоряват постепенно от С и нагоре /за тях С също е непреодолима гранична скорост, но долна/, а при проведените досега експерименти, разстоянията за ускоряване са крайно недостатъчни... Такова обяснение /свръхсветлинни скорости/ на мен лично също много би ми харесало... 2. Абсолютна детерминираност /тази на Бом все пак не е чак такава/. Сам Бел го е казал- ако изключим свръхсветлинните скорости, при правилност на копенхагенската интерпретация на квантовата механика- забравете за свободната воля, такава е невъзможна, абсолютно всичко е предначертано /цитирам по памет и смисъл/. Това винаги ми е изглеждало забавно. Някои физици, увлечени в стремежа си да потвърдят убедително и на всяка цена, че "Бог постоянно и за всичко играе на зарове", всъщност са на път да докажат недвусмислено, че точно напротив... дори и без някой като Айнщайн да му казва какво да прави, Той никога абсолютно нищо не оставя на случайността... и кръга се затвори...  Това последното може и да е забавно, но аз съм прекалено простичко устроен човек, за да приема подобно обяснение за достоверно. Споделял съм тук, че нямам нищо против хипотезата за Бог, докато някой не ми докаже неопровержимо, че е невъзможен... но не и за чак такъв Бог... е поне не и докато някой не ми обясни, как един такъв Бог се корелира с човешката простотия, която също би трябвало при това положение, да е единствено и изцяло негова функция...  По горепосочените причини, засега предпочитам да си стоя при Бом. Там все пак, детерминираността касае само неживата, в смисъл немислеща материя. Частичките си стоят сплетени, преди началото на експеримента, но не са в никаква суперпозиция, а са си със съвсем точни съответстващи състояния, точно както и няма как прочутата котка да не е наясно, дали се намира в тясна и тъмна кутия или... хммм... тича щастливо след тлъсти и тромави мишки, някъде из вечнозелените от котешката трева, ловни полета на котешкия Рай... После някой ги раздалечава... но проблеми няма. Вълната отговаряща на сплетеното им състояние е нелокална. След това пък, този някой измерва, знам ли там... спиралност, спин и пр. на едната, променяйки го с грубия си прибор. Накрая, някои друг измерва същата величина за другата частица, обаче отново с такъв прибор и метод, т.е. вероятността промяната и на другата да е от същия характер е доста голяма и... ах, ох... чудо , пък то всичко си е в реда на нещата. Да, знам че физиците се опитват да го отчетат и неутрализират този ефект, ама засега някак си неубедително /за статистика говорим все пак/. Това обаче я прави за мен тази възможност напълно приемлива, а има и още...Вие не коментирахте статията от първия линк който пуснах в предишния си постинг, но траекториите на фотоните очертани чрез това слабо измерване, за което там иде реч, са почти аналогични на траекториите предсказани от теорията на Бом, относно същия експеримент с двата процепа...  Бих се радвал да прочета коментара Ви, още повече, че съм попадал на информация, че СЕГА са си наумили, да ги използват тези слаби измервания и в експериментите които дискутираме тук... |
Consumer 12 Май 2017 01:22 Мнения: 96 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Те дори и силното взаимодействие се опитват да обяснят в някои теории с подобно напрежение. Навремето тази хрумка, много е помогнала за атомната бомба... |
сега, /достави ми това удоволствие/ да увеличим обема на капката до този на Слънцето ... можем ли да кажем, че всички вектори на центростремителната сила водят към само една точка? :.) ... ... с което гравитационното поле, може би, леко се разминава с магнитното? :.) ... При магнитното поле не водят ли също всички вектори към една точка ? |
| >>><<< Ако за малката капчица не са необходими много допълнителни условия, за да разберем как ще се държи течността в нея, то за една капкла, голяма колкото мен, нещата са мнооого по-сложни. Трябва веднага да се съгласим с две хипотези: -Капката е в теоретичен "космос" без да приема никакви излъчвания и върху нея не действат никакви сили освен собствената и гравитация. Температурата на капката е ? , да речем 20*С на повърхността. Оттам може да започнем приказката. В реалната вселена обаче нещата ще са доста по-сложни. Дори най-малките колебания от получена инфрачервена радиация ще нарушат равновесието. Започва се вътрешна конвекция около ядрото, което трябва да е твърдо при всяка температура. В резултат, повърхността на капклата вече няма да е гладка и ще се появят вихрови потоци в съответствие с посоката на въртене на самата капка и още и още ....Не си представям времето необходимо такава капка да изстине до точката на замръзване от точката, която сме приели , че сме сътворили капката. Емко, много ми харесва скептицизма ти и агностицизма ти, който напълно споделям. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| >>><<< Не oчаквам капката да има магнитно поле и каквито и да било полюси. Дори политически! Нали не сме я завъртяли още тази капка!...Предполагате ли някакво подреждане на мижавите парамагнини сили на водните молекули в някакъв ред? Обусловен от какво? Нали такава капка виси в теоретичния космос и няма ориентация към нищо! Вътре могат да протичат процеси на асоциации, появата на псевдокристалнми форми, на истински кристали и пр., но винаги идеално симетрични по отношение на всички оси на симетрия. |
Както вече споменах... и ефекта на Доплер също се наблюдава. Но добре. Въпреки, че граничната скорост на светлината не ми се нрави, аз всъщност не се противопоставям на СТО, това доколкото помня го заявих, още при първото си включване под тази тема. Просто се надявам, една различна интерпретация на наблюдаваните ефекти, да разкрие нови перспективи. В крайна сметка, точно това е направил Айнщайн... нова интерпретация на вече известни неща. Фигт, Пуанкаре, Фицджералд, Лоренц... са открили трансформациите, учителят му Минковски четиримерното времепространство, още при Максуел светлинната скорост, практически става гранична за електромагнетизма... тъй че и тази идея е витаела вече във въздуха. За Айнщайн е останало само, да осмисли всичко това по нов начин и... . Тези перспективи обаче, вече се изчерпиха, а въпроси останаха и дори възникнаха нови... но затова малко по-долу. https://www.youtube.com/watch?v=5yqAaejuRn8 |
Заклчението на тези статии, сигурно сте го чували в една или друга по-популярна форма е следното: преди измерване частиците не притежават спин или поляризация, което променя силно нашите представи за това, що е реалността.  |
Трябва веднага да се съгласим с две хипотези: -Капката е в теоретичен "космос" без да приема никакви излъчвания и върху нея не действат никакви сили освен собствената и гравитация. Температурата на капката е ? , да речем 20*С на повърхността. Оттам може да започнем приказката. ... хайде сега :.) ... ама защо е статична тази капка, ами дай да я завъртим и да я сплескаме в полюсите, ако пък я разглеждаме като затворена система, какво правим с Ентропията? ... ... а Юпитер, като геврек изглежда по-реален? :.) ... ... предлагам направо да постулираме, че капката е приела сферична форма, щото е изкривила континуума, а Гравитацията направо да я отречем /и без това не пасва на формулите :.)/ ... - - - При магнитното поле не водят ли също всички вектори към една точка ? Въдичар, магнитното поле е векторно ... по-назад г-н Таласъм е обяснил добре взаимодействията при тороидалния, неодимов магнит :.) ... |