Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Какво разбирате вие под "център"? Къде е центъра на тороида, и дали имаме реално движение към него? Ако под център разбирате центъра на масите (какво друго?), то той има очакваното от вас поведение само при сферични тела, във всички други случаи нямаме центростремително движение. Тороидът е прекрасна демонстрация за това. ... но за ваше съжаление не съществува в Природата :.) ... ... при вашите тълкувания има твърде много неопределености ... вектора на привличането хем е безкраен, хем краен ... хем потенциален, докато обектът пада към центъра, хем магически се превръща в кинетичен, когато е удобно за да образува тороид :.) ... /написах потенциален, щото забелязах, че не харесвате спиралата :.)/ ... а, дори не сме включили в общата картина, все още и времето ... направо се страхувам се да попитам дали няма да го разтеглите до толкова, че да го спрете в някой момент :.) ... ... за изпарението, разглеждат се двойка взаимно анихилиращи се "виртуални" частици, които са разделени преди взаимната анихилация около хоризонта на събитията ... като не уточнява какви са - електрони, протони, антипротони и т.н. ... съответно не е ясно дали имат маса, за която да говорим, че се губи при евентуалното гама лъчение ... едната частица излита, другата се поглъща ... нещо, като да се издърпате за косата си ... Поздрави! - - - Ето нещо за гравитолюбците ... Благодаря! :.) ... ... не видях, да са отчели движението на Слънцето, но иначе е внушително ... Star Size Comparison https://youtu.be/GoW8Tf7hTGA |
... но за ваше съжаление не съществува в Природата :.) ... Това какво значение има? И идеално сферичните тела не съществвуват в природата. Земята например е геоид, версия на овоида, няма една централна точка към която да са насочени силите от различни места по повърхността. Ако така ви харесва, това е перфектно доказателство че гравитацията не е центростремителна сила  Но не мсля че такова вглеждане е продуктивно... за изпарението, разглеждат се двойка взаимно анихилиращи се "виртуални" частици, които са разделени преди взаимната анихилация около хоризонта на събитията ... като не уточнява какви са - електрони, протони, антипротони и т.н. ... съответно не е ясно дали имат маса, за която да говорим, че се губи при евентуалното гама лъчение ... едната частица излита, другата се поглъща ... нещо, като да се издърпате за косата си ... Важната информация в случая е че частиците са виртуални. Закономерностите на които те се подчиняват са различни от тези на реалните частици, и това премахва проблема с "издърпване за косата". Колкото до маса, след като в последствие се превръщат в реални с маса, не би трябвало да има проблем, нали? Нужната за това енергия може да дойде само от черната дупка, след като едната от частиците е избягала от злата участ. Но аз не харесвам терминът "виртуални частици", обясненията с тях се опитват да скрият доста ограничения, по които се подхлъзва обикновеният читател. Предпочитам проява на полето, която се подчинява на принципът на неопределеност - от това произлизат и самите "вируалните частици" като помощно разговорно средство.... |
Изглежда си живеете в някакъв ваш си измислен свят Това се отнася точно за теб, направил си си много качествен автопортрет  |
Колкото до маса, след като в последствие се превръщат в реални с маса, не би трябвало да има проблем, нали? Нужната за това енергия може да дойде само от черната дупка, след като едната от частиците е избягала от злата участ. ... би ви свършило работа, но не е така :.) ... ... в реална се превръща само излъчената частица ... според Хокинг, маса се губи за сметка на погълната /обърнете внимание - все още "виртуална"/ частица ... и въобще целият процес е свързан с инерционни сили, а не с "предполагаема" гравитация по вътрешната окръжност на "предполагаем" тороид ... ... след като обединените демократи, дружно обявиха изпарението за факт, да попитам, как стои въпроса с него при не_въртящите се черни дупки? :.) ... ... колкото до геоида, благодаря че ме осветлихте! ... Нептун каква форма има? ... от какво значение е, че сферата не е идеална, при условие че нормалата във всяка нейна точка съвпада с посоката на силата на тежестта, а именно гравитационния център? ... ... вие по принцип изправен ли ходите? ... или на различини места под различен ъгъл? :.) ... П.П. ... не, че има значение, но ще кажа че съм против модерацията ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Consumer |
>>>><<< Благодаря! :.) ...... не видях, да са отчели движението на Слънцето, но иначе е внушително ... Така или иначе,точките на Лагранж са "закопчани"в слънчевата система, така че след многогодишно наблюдение няма начин да не се отчита движението на слънцето в галактиката, което обаче едва ли внася някаква особена корекция в общата картина. Прави впечатление, наглед почти хаотичното движение на звездите и въртенето им около очевидно несъвпадащи оси. Движенията в противоположни посоки може да са така, а може да са просто същите звезди изпълнили половин оборот около далечната ос и връщащи се в накакво квази начално положение с втората половина на този оборот. |
... в реална се превръща само излъчената частица ... според Хокинг, маса се губи за сметка на погълната /обърнете внимание - все още "виртуална"/ частица ... и въобще целият процес е свързан с инерционни сили, а не с "предполагаема" гравитация по вътрешната окръжност на "предполагаем" тороид ... При игра с "виртуалните" частици трябва да се внимава. Те са един вид непълни кванти, които нямат нужната енергия/импулс/маса за да се превърнат в реални, те са нещо като мехурите на "кипящото" поле, които още не са се превърнали в устойчива "пяна". Получават тези параметри от взаимодействието, в случая източника е енергията на дупката. Според законите за запазване следва, че за конкретният процес останалата вътре виртуална частица се размива, и масата на дупката намалява. Тези процеси са си чисто квантови, гравитацията тук е намесена до толкова, че участва в работата извършена за разделяне на частиците (от там и "придаването" на маса на избягалата). Няма нужда да намесваме тороиди и други подробности, ако това ви е смущавало. Тороида бяха за съвсем друг пример. ... след като обединените демократи, дружно обявиха изпарението за факт, да попитам, как стои въпроса с него при не_въртящите се черни дупки? :.) ... В процеса който споделихте и цитирах по-горе, как участва въртенето? ... колкото до геоида, благодаря че ме осветлихте! ... Нептун каква форма има? ... от какво значение е, че сферата не е идеална, при условие че нормалата във всяка нейна точка съвпада с посоката на силата на тежестта, а именно гравитационния център? ... Гравитационният център при Нептун само един ли е? Всичките вектори на силата на тежестта в една точка ли се пресичат? И след като не се пресичат в една, защо продължаваме да обсъждаме един гравитационен център, и да наричаме гравитацията центростремителна? По какво това се различава от ситуацията на въртележките по панаирите, в които силата която ви действа също е насочена към един от много "центрове"? Точно този пример трябва да ви покаже, че смисълът за "център" в случая някак се губи. И тороидът който дадох беше добър пример как няма един център. Само това беше смисъла за намесата на тороида. P.S. Благодаря за "метлата". Модераторството е необходимо зло, и в малки дози обикновено помага добре  Хейтърството трябва да се сече до корен, без пощада. Навсякъде.  |
Днес теориите и моделите не са ДЕДУКТИВНИ ... ... всички теории и модели? ... не е ли твърде императивно? :.) СТО е дедуктивна, ОТО не е и естествено всичко което се базира на нея също не е. За квантовата механика не знам. |
Така или иначе,точките на Лагранж са "закопчани"в слънчевата система, така че след многогодишно наблюдение няма начин да не се отчита движението на слънцето в галактиката, което обаче едва ли внася някаква особена корекция в общата картина. Прави впечатление, наглед почти хаотичното движение на звездите и въртенето им около очевидно несъвпадащи оси. ... в миналото Млечният път се е сблъскал с по-малка галактика /за това в центъра на нашата имаме две масивни, черни дупки, чието гама излъчване има форма на ушите на Мики Маус :.)/ ...частично обяснение за "неправилното" движение на някои звезди ... други, по-малки черни дупки са също вероятни фактори разбира се ... но не означава, че не се подчиняват на Гравитацията :.) ... - - - При игра с "виртуалните" частици трябва да се внимава. Те са един вид непълни кванти, които нямат нужната енергия/импулс/маса за да се превърнат в реални, те са нещо като мехурите на "кипящото" поле, които още не са се превърнали в устойчива "пяна". Получават тези параметри от взаимодействието, в случая източника е енергията на дупката. Според законите за запазване следва, че за конкретният процес останалата вътре виртуална частица се размива, и масата на дупката намалява. Тези процеси са си чисто квантови, гравитацията тук е намесена до толкова, че участва в работата извършена за разделяне на частиците (от там и "придаването" на маса на избягалата). Няма нужда да намесваме тороиди и други подробности, ако това ви е смущавало. Тороида бяха за съвсем друг пример. ?!? ... ако се питате, какво е еквилибристика, прочетете отново ... прочетете и предишните си отговори и може би ще разберете :.) ... ... тороида го намесихте сам, като възможен и удобен модел за кражба на енергия от дупката ... и как точно гравитацията, самоцелно ще раздели двойката частици, ако не включите центробежна сила да речем? :.) ... двойка взаимно анихилиращи се частици, ще имат разлика в масите и от там различно ускорение ли? :.)) ... да питам отново - предвиждате ли някакво електромагнитно взаимодействие в случая? ... Гравитационният център при Нептун само един ли е? Всичките вектори на силата на тежестта в една точка ли се пресичат? И след като не се пресичат в една ... ... и това се твърди отговорно?! ... колко гравитационни центъра има Земята и на какво разстояние са те един от друг? ... 10, 100, 1000 км? ... ... застанете на брега на морето и погледнете хоризонта ... ще видите, че вляво водата се е издигнала повече и освен това е под особен ъгъл :.) ... ... мислех, че се подразбира - Земята е геоид, защото след, като е изстинала е претърпяла катастрофа и то не една ... това касае всички скалисти планети и не противоречи на центростремителната сила ... съвсем друг е въпроса с газовите гиганти, или с "течните" планети ... ... явно не разбирате, че ако нямаше единен гравитационен център, земята под краката ви да се е разлетяла отдавна :.) ... ... г-н Таласъм, на път съм да се откажа от Вас ... чудя се само в чии ръце да ви оставя ... при цялото ми уважение, Ънперсън се вживява прекалено ... Слънчо е олицетворение на спокойствието, освен това не е достатъчно убеден ... остава Емо ... изкушавам се да му оставя някои насоки за боравене с Вас :.) ... Поздрави! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Consumer |
г-н Таласъм, на път съм да се откажа от Вас ... чудя се само в чии ръце да ви оставя ... при цялото ми уважение, Ънперсън се вживява прекалено Не го искам. Не ме дразни (разправял съм се с доста по-големи таласъми, дори вампири) но не говори по същество, повърта се, някакви безкрайно скучни преразкази прави... Може да се поправи по-нататък, но не вярвам. |
?!? ... ако се питате, какво е еквилибристика, прочетете отново ... прочетете и предишните си отговори и може би ще разберете :.) ... Тоест, не сте разбрали какво съм казал? И вашата оценка се свежда не до съдържанието, а до формата, която не ви харесва понякаква причина? Не разбирам... ... тороида го намесихте сам, като възможен и удобен модел за кражба на енергия от дупката ... и как точно гравитацията, самоцелно ще раздели двойката частици, ако не включите центробежна сила да речем? :.) ... двойка взаимно анихилиращи се частици, ще имат разлика в масите и от там различно ускорение ли? :.)) ... да питам отново - предвиждате ли някакво електромагнитно взаимодействие в случая? ... Не, не за това въведох тороида. Това бе съвсем странична информация. Странно защо по-важните причини ви се изплъзнаха... Защо ни е нужна центробежна сила, след като едната частица при разглежданият процес се оказва извън хоризонта на събития, т.е. извън дупката, и е получила енергия и маса от гравитацията на дупката при процеса на разделяне? Не е нужно да има разлика в масите в двойка взаимно анихилиращи частици, те са взаимно анихилиращи само по причина механизма им на пораждане - от флуктуация, и не е нужно електромагнитно взаимодействие. Важните неща в случая са: квантовият механизъм за пораждане на такива двойки, и силата която ги разделя, т.е. извършва работа над тях, като страничен ефект от тази работа е придаване на маса на частицата и загубата и от дупката. .. и това се твърди отговорно?! ... колко гравитационни центъра има Земята и на какво разстояние са те един от друг? ... 10, 100, 1000 км? ... Ами колкото ви харесат, толкова центрове може да определите на земята., в зависимост кое място си харесате. Ето например в тази статия Натисни тук се дава формата на потенциала на земята, измерен от изкуствените спътници. Както се вижда, той се различава от централно симетричният потенциал на сфера. Такъв потенциал на различно място върху земната повърхност ще генерира сила насочена встрани от геометричният център. Не се заблуждавайте от величината r, която е разстоянието до геометричният център - просто такава е избраната координатна система. Би трябвало да сте чували, че наличието на големи планини може да смути гравитационната везна на Кавендиш, с която се измерва гравитационата константа. Но и да не сте чували, вече съм ви информирал. Това отклонение допълнително потвърждава, че особености на формата могат да променят посоката на гравитационната сила. В края на краищата, ако малко разбирате от тематиката в по-сериозен порядък, седнете, изберете си прост и несферичен обект, изберете си някаква точка върху него и интегрирайте нютоновата сила от целият обект върху тази точка - сам ще се убедите. Не е въпрос на вярване, само факти. За да дам тороида за пример, съм го смятал. ... мислех, че се подразбира - Земята е геоид, защото след, като е изстинала е претърпяла катастрофа и то не една ... това касае всички скалисти планети и не противоречи на центростремителната сила ... съвсем друг е въпроса с газовите гиганти, или с "течните" планети ... Това аргумент за коя част от нашата дискусия трябва да бъде? За моята теза, че няма реално иделано сферични тела, и никъде не може да се срещне гравитационна сила в идеално центростремителната и форма? Или че на практика няма невъртящи се планети, а въртенето води до форма, по-близка до сплескан елипсоид, и пак без единен гравитационен център? ... явно не разбирате, че ако нямаше единен гравитационен център, земята под краката ви да се е разлетяла отдавна :.) ... Не, това не го разбирам. Защо трябва да е така, и най-вече - при какви условия това може да се случи или не? Ето по-горе спътниковите факти за не-централно симетричният потенциал. Защо още се крепи земята според вас? Предполагам, че влагате съвсем различно съдържание под "много центрове на гравитация". Не, от дадена точка на повърхността обектите ще усещат сила към само един център, резултантната сила. Но той ще е друг от друга точка.. Това би ли разрушило земята? Той unperson нещо се плаши да влиза в смислени дискусии, предпочита само да хвърля чужди мисли без да е наясно дали са верни (и кога, и защо да или не), или дали са приложими в контекста на разговора. Да, и да се излага по другите форуми и да се хвали тук, май се изчерпаха проявленията до тук Някак не е вдъхновяващ за дискусия по темите, свързани с Айнщайн и ТО, скучновато се получава. Придържа се стриктно към баснята за гроздето и лисицата СТО е дедуктивна, ОТО не е и естествено всичко което се базира на нея също не е. За квантовата механика не знам. @unperson, изглежда не сте наясно с ОТО. Не знаете на колко постулата се крепи, нали? Поне знаете ли дали постулатите, на които се крепи СТО, могат да се съберат на пръстите на едната ръка, или трябват повече ръце? Любопитна ми е компетентността ви по такъв въпрос И не си губете времето, няма да намерите подходящи цитати за отговор. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: БодливТаласъм |
Не, не за това въведох тороида. Това бе съвсем странична информация. Странно защо по-важните причини ви се изплъзнаха... ... всъщност не са, вече няколко пъти написах, че чудесно обяснявате магнитното поле по принцип ... Защо ни е нужна центробежна сила, след като едната частица при разглежданият процес се оказва извън хоризонта на събития, т.е. извън дупката, и е получила енергия и маса от гравитацията на дупката при процеса на разделяне? ... как именно? ... как е получила тази енергия? ... от гравитацията - еднопосочна и винаги положителна? :.) ... Не е нужно да има разлика в масите в двойка взаимно анихилиращи частици, те са взаимно анихилиращи само по причина механизма им на пораждане - от флуктуация ... ... не само не е нужно, не е и възможно :.) ... Ами колкото ви харесат, толкова центрове може да определите на земята., в зависимост кое място си харесате. Ето например в тази статия Натисни тук се дава формата на потенциала на земята, измерен от изкуствените спътници. ... вие всъщност разгледахте ли внимателно препратката, която сте дали? :.) ... "Външно гравитационно поле на Земята по данни на изкуствени спътници" ?!? ... http://helpiks.org/2-7637.html ... имате ли бегла представа колко околни, гравитационни фактора влияят върху външното гравитационно поле на Земята? :.) ... Както се вижда, той се различава от централно симетричният потенциал на сфера. Такъв потенциал на различно място върху земната повърхност ще генерира сила насочена встрани от геометричният център. ... че кой говори за геометричен център? :.) ... Земята не е правилна сфера :.) ... Предполагам, че влагате съвсем различно съдържание под "много центрове на гравитация". Не, от дадена точка на повърхността обектите ще усещат сила към само един център, резултантната сила. Но той ще е друг от друга точка.. Това би ли разрушило земята? ... и колко оси на въртене има тази планета?! :.) ... ... лично не влагам нищо, цитирах физика за 9-ти клас, предположих че сте я забравил :.) - центъра на масите е начало на координатна система, неподвижно по дефиниция ... ... предполагам, объркването ви идва от представата, че център на масите и център на тежестта са синоними :.) ... това практически е вярно само за хомогенно гравитационно поле, в каквото Земята не е ... .. вижте, изненадан съм че издържахте толкова :.) ... аз бих се самоизритал още преди пет поста :.) ... ... не ми обръщайте внимание, преди дайсетина страници опитах да убедя Ънперсън че не е прав, но и той е твърдоглав като вас :.) ... Поздрави! ... беше забавно :.) ... |
преди дайсетина страници опитах да убедя Ънперсън че не е прав, но и той е твърдоглав като вас Ако не те мързи, кажи за какво е ставало въпрос. Не съм чак толкова твърдоглав. |
... вие всъщност разгледахте ли внимателно препратката, която сте дали? :.) ... "Външно гравитационно поле на Земята по данни на изкуствени спътници" ?!? ... Разбира се че за външно гравитационно поле става дума, или не според вас? Когато стоите на повърхнстта на планетата или над нея, полето е външно. Колкото до спътниците, няма защо да се учудвате. Има специализирани спътници да картографират гравитационното поле, от там се извлича информация за разпределението на масата във вътрешността. В момента летят такива около луната и правят същото. ... имате ли бегла представа колко околни, гравитационни фактора влияят върху външното гравитационно поле на Земята? :.) ... Та да си дойдем на думата. Тези фактори спомагат ли силата да бъде насочена към единствен център, или такива центрове са много? ... че кой говори за геометричен център? :.) ... Земята не е правилна сфера :.) ... В цитата който сте дали и аз не говоря за такъв център. Защо го привнасяте? ... лично не влагам нищо, цитирах физика за 9-ти клас, предположих че сте я забравил :.) - центъра на масите е начало на координатна система, неподвижно по дефиниция ... Досега говорехме за това един или няколко центъра на гравитация може да има. А дали центъра на масата е начало на координатна система, е много спорно. Обикновено началото на координатна система се избира за удобство. Нещо нишката на дискусията съвсем се загуби. ... предполагам, объркването ви идва от представата, че център на масите и център на тежестта са синоними :.) ... това практически е вярно само за хомогенно гравитационно поле, в каквото Земята не е ... А, ясно защо настоявате за този център. Пък според мен вашето объркване идва от това, че не си представяте, че върху повърхността на тяло с несферична форма силата на гравитацията може да бъде насочена не към центъра на масата/тежестта, а в друга посока, към друг гравитационен център. Което я лишава от "центростремителност" поради многото такива центрове, за което започна дискусията. .. вижте, изненадан съм че издържахте толкова :.) ... аз бих се самоизритал още преди пет поста :.) . ... не ми обръщайте внимание, преди дайсетина страници опитах да убедя Ънперсън че не е прав, но и той е твърдоглав като вас :.) ... Не се притеснявайте за мен. Но изглежда, че убедителността ви някак не се справя добре. |
Има специализирани спътници да картографират гравитационното поле, от там се извлича информация за разпределението на масата във вътрешността. В момента летят такива около луната и правят същото. ... благодаря за информацията! ... бихте ли ми казали какви сензори използват тези специализирани спътници? ... някакъв тип МЕМС системи с интегриран, рекурсивен филтър на Калман - инклинометри, акселерометри или жироскопи? ... с махало? :.) ... Та да си дойдем на думата. Тези фактори спомагат ли силата да бъде насочена към единствен център, или такива центрове са много? ... нима твърдите, че лунното притегляне влияе на гравитацията на Земята?! ... леле! ... открихме причината за приливите и отливите! :.) ... ... променя силата - да, а посоката? - тц! ... остава си същата - центъра на гравитация ... ... добре де, не се ли извиних вече? ................. опа! ... пропуснал съм ... еми извинете г-н Таласъм! ... ... сега сериозно, това е място за чешене на езици, нищо повече! ... покрай Вас понаучих нови неща, за което съм благодарен! ... - - - Ако не те мързи, кажи за какво е ставало въпрос. Не съм чак толкова твърдоглав. ... Ънперсън, беше преди повече от година ... вече съм забравил ... обещавам да повторя, ако ти е интересно ... още повече, че ще чалъндж, когато си предупреден :.) ... |
... благодаря за информацията! ... бихте ли ми казали какви сензори използват тези специализирани спътници? ... някакъв тип МЕМС системи с интегриран, рекурсивен филтър на Калман - инклинометри, акселерометри или жироскопи? ... с махало? :.) ... Подробности за сензорите не знам. В Уиикипедията има малко информация, може да тръгнете от нея: GRAIL. ... нима твърдите, че лунното притегляне влияе на гравитацията на Земята?! ... леле! ... открихме причината за приливите и отливите! :.) ... Изобщо не ми е хрумвало да намесвам допълнителни сили. Несферичният интериор на повърхнстта е повече от достатъчен. Не съм ли достатъчно последователен в тази теза, че ви хрумват такива странни отклонения? ... сега сериозно, това е място за чешене на езици, нищо повече! ... покрай Вас понаучих нови неща, за което съм благодарен! ... Разбира се. Няма проблеми. |
Подробности за сензорите не знам. В Уиикипедията има малко информация, може да тръгнете от нея: GRAIL. ... всъщност се пошегувах ... кой ще качва махало на спътниците? ... да не сме 1700г.? ... пуста суета, човърка ме, че не разбрахте :.) ... ... понеже не са дали схемата гадовете :.), предполагам че използват инклинометри, които по същество са акселерометри по трите оси - две за равнината и един за посоката ... третия се взима предвид в изчисленията, само ако ще мерите повече от 90` ... ... най-общо работят така - мерят само ускорението и то докато се случва - просесора натрупва сума и после, когато се връща сензора я изважда ... така индицира посоката ... ... истински гравитационни сензори не знам някой да е правил /ако не броим онази пералня с тръбите ... там, когато предстоеше да им врътнат кранчето по магически начин откриха гравитационните вълни :.) / ... ... от НАСА правят същото - когато предстои гласуване на бюджета, откриват я вода на Марс, я живот на Европа :.) ... ... та, мисълта ми беше, че мерят неравмерността на земното ускорение! ... ... сега за другото - Гравитацията намалява с квадрата на разстоянието ... питам каква реципрочна сила трябва да се приложи, за да преместите центъра на тежестта на Земята? ... ще се случи, когато в ЦЕРН произведат гола сингулярност :.) ... ... ама чакай, през декември миналата година не пресъздадоха ли модел една 5-измерна в Кеймбридж? :.) ... ... това беше :.) ... Поздрави! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Consumer |
| >>><<< ... нима твърдите, че лунното притегляне влияе на гравитацията на Земята?! ... леле! ... открихме причината за приливите и отливите! :.) ...... променя силата - да, а посоката? - тц! ... остава си същата - центъра на гравитация ... Има един австрийски професор, който се занимава с много неща от науките за земята, та той обръща голямо внимание на локалните девиации в гравитацията по земята. Твърди, че траекториите на спътниците трябва се съобразяват с тях, особено за навигационни цели. Не съм чувал от него нещо за вектора на локалните ускорения, та може да има нещо и в тази насока....Естествено е да се очаква един център на гравитация, но е съвсем възможно да има локални колебания, показващи изменения, които могат да доведат за хипотези за изместване на центъра или за съществуването на повече от един. На мен ми бяха интервесни други негови твърдения, свързани с появата на Черно море и всичко около него. |
... та, мисълта ми беше, че мерят неравмерността на земното ускорение! ... Това е достатъчно. За дискусията тук е важна не неравномерността по големина, а по посока. Което лесно може да се получи от намерената формула, която цитирах в препратката. ... сега за другото - Гравитацията намалява с квадрата на разстоянието ... питам каква реципрочна сила трябва да се приложи, за да преместите центъра на тежестта на Земята? ... ще се случи, когато в ЦЕРН произведат гола сингулярност :.) ... Това е закономерност само за идеална сфера. За геоид не е така. Споменах вече решения за цилиндър, където намалява обратно пропорциионално наразстоянието, и за плоскост, където изобщо не се промея. Всичко зависи от формата, и "центростремителността" която тръгнахме да обсъждаме - също. Защото е следствие. И дайте да правим разлика между център на тежестта и гравитационен център (хипотетична точка, към която е насочена геравитационната сила), това са две различни неща. След като на различни места гравитационната сила се влияе от релефа най-малкото, има ли единствена такава точка или няма? |
БодливТаласъм 12 Май 2017 16:07 Мнения: 152 От: Australia Скрий: Име,IP Какъв проблем виждате с доплеровият ефект? Такъв имаме и когато етера не се движи (примерът с промяната на честотата на звука на движещият се влак или линейка относно неподвижен слушател (въздухът играе ролята на етера). В този пример етерът само спомага на светлината/зввука да се придвижват, но не влияят на доплеровият ефект. Ако светлината се придвижва и без етер, ефектът ще бъде същият. Или имате нещо друго пред вид? Не проблем виждам в доплеровия ефект /има и други. Ще спомена някои от тях... но затуй преди не си позволих да конкретизирам ефекта на Доплер/... Нещо друго имам предвид- виждам възможност! Релативиският доплеров ефект се различава от този при класическите флуиди. При него няма никакви кинематични ефекти и промени, само динамични. Енергията се променя. Даже съществува напречен доплеров ефект, който на всичкото отгоре е доказан и емпирично... какъвто в класическата физика обаче е невъзможен /разстоянието между наблюдателя и излъчвателя на вълната не се променя, ама има ефект на Доплер/. Съществуват и други подобни ефекти, примерно поляризираният вакуум /!?!- какво название само /, Унру ефекта и т.н. /даже предполагам, че изобщо не ги знам всичките/. При тях отново разликите са само в енергията. Дори при предполагаемия ефект /не е проверен експериментално все още/ за който, ако светлина се движи между две плочи на Казимир разположени във вакуум, скоростта и би била по-голяма от скоростта на останалата извън пространството между плочите светлина, обяснението е енергетично и няма нарушаване на принципа за причинността.Получава се някак си, че винаги имаме и енергетично въздействие, но се опитваме и успяваме да извлечем трансформациите на Лоренц само с помощта на кинематични съображения, което ни позволява /засега/ да изключваме етера. Това според мен е грешка, чието обяснение ще си позволя, с предварителна молба за извинение поради досадата /правил съм го вече в този висок форум, макар и под друга тема.../... да развия малко по-долу и в... да го наречем условно- онтологично-философски план. Нищо чудно не би имало, ако тази грешка се окаже фатална за разбиранията ни за естеството, въпреки че засега сякаш няма особени проблеми в обясненията на експерименталните данни и само с нейната помощ.  На мен обаче, много по-би ми харесало, а и изглеждало по-реалистично, в пространството на Минковски физиците да вмъкнат някак си /лично аз не знам как/ и "координатна ос" за масата. Нали все пак това пространство би трябвало да описва събития? Съществуват ли в реалността събития, при които няма някакво действие?  Оттук би трябвало да се започне с изграждането на пространство на Минковски, а не от скоростта на светлината, която участва в описанията на действията само някак си половинчато /даже безмасовите фотони доказано си имат импулс и енергия/... А дали ние като хора сме сспособни да си представим неща, излизащи извън обичайната ни среда, при която се изгражда уредът, който създава представите - мозъка? Все някога ще надхвърлим неговите възможности. Защо трябва да е неудовлетворително, че вече сме достигнали този етап, и какво би ни удовлетворило в такъв случай? Би било наистина чудесно, ако е така- надхвърлили сме възможностите на уреда /мозъка/  Само дето не съм сигурен, дали сме били достатъчно предпазливи в стремежа си към толкова висок етап на развитието ни като самоосъзнаващи същества /и гаргите се самосъзнават. Когато се видят в огледало и те подобно на нас разбират, че виждат своя образ, въпреки драстичната разлика... кучетата например не го могат тоя номер/. Занимателно, но специално мен този проблем започна да ме притеснява още когато като студент, за пръв път се докоснах до СТО, което е някак си странно /обяснявам си го с факта, че съм страстен любител на Историята /... но после, при квантовата механика, стана направо нетърпим /неопределеността е фундамента на копенхагенската интерпретация на квантовата механика... въпреки, че както вече споменах... примерно съществува ефекта на Комптън/... Преди време, тук във форума беше пусната тема за Бог. Уважаемият колега sluncho6 участва в нея, но Вас доколкото помня Ви нямаше. Там бях споделил, къде точно го виждам проблема, но май не бях достатъчно убедителен. Забелязах обаче, че и Вие се възползвате от него /геоида и пр./, затуй ще го спомена отново... Истински големият проблем е в нас. Допуснали сме "страшен грях", заради който навремето отхвърлящите насилието питагорейци, дори са отнели човешки живот. Приели сме и ирационалните числа за реални. Примерно окръжности обаче съществуват реално. Това не би трябвало да е така, понеже ако имат точно известен ни радиус, те няма как да имат точна дължина и лице, т.е. са неопределени и неидеални. Някой подобно на Хайзенбег би казал предполагам... неопределеността е свойство на природата доказано дори емпирично, понеже ръката държаща пергела най-вероятно леко ще трепне, хартията няма как да е съвсем гладка и т.н. Това обаче означава, че всъщност реалната окръжност съдържа доста повече информация, отколкото математиката и приписва когато я идеализира. Информация която ние по този начин отстраняваме изкуствено, и се абстрахираме напълно от нея и от влиянието и, когато градим описанията си на реалността /например за всяка точка от окръжността, радиусът трябва да е различен... от този до двете съседни/. Получава се, че в реалността неопределености няма. Природата не съдържа никакви идеални форми... те са чисто абстрактен принос на нашето съзнание за нея, лесно превръщащ науката ни в същинско суеверие, но иначе са невъзможни. Бог изглежда, за разлика от нас е предпочел да работи, само с възможното и допустимото. А когато ние още във фундамента на теориите си залагаме някакви неопределености, идеализации и пр., та даже си позволяваме да разбиваме картината на реалността, отделяйки напълно изкуствено от нея и анализирайки само по-удобната ни за някой конкретен случай кинематика примерно... какво да очакваме за крайния резултат...освен все нови и нови парадокси?  Геодезичните линии се определят от геометрията на пространство-времето, която геометрия пък се определя от разпределението на материята (енергията и импулса) в пространството... Естествено, че всяко движение ще е по някаква геодезична линия предопределяна от кривината на времепространството в околността. Всяко движение по-повърхността на Земята също е по някаква геодезична линия, предопределена от земната кривина. Това върху което искам да наблегна е, че ако има само гравитация, то за всяко тяло си има линия съответстваща му... поради принципа за най-малкото действие при само гравитационно поле. Съществуват обаче движения които си избират други геодезични линии, несъответстващи на телата които ги извършват. Движения не причинени от гравитацията. Те също спокойно могат да се подчиняват на принципа за най-малкото действие, но вече главно относно някакво друго поле, по-силно от гравитационното. Колкото до множащите се вселени, това не е толкова лош модел. Нека бъдем коректни, Еверет формулира идеята си като множащи се светове. Има известна разлика между двете, едната е множащи се материални конструкции, другата може да се сведе до множащи се реалности. Ситуацията с многото реалности отдавна не тревожи толкова много физиците. Дори се среща в специалната теория на относителността. Там за два взаимоподвижни наблюдателя имаме относителност на едновременноста, тоест две едновремени събития за единия не са едновременни за другият, а реалността (в случая стъпваме на локалната реалност на Айнщайн) опростено казано е състоянието от всички случващи се събития и техните отношения - пространствени и времеви. Така че едно задълбочаване в тази множественост на реалности не е вече нещо изумително. Занимателна трактовка на теорията на Еверет. Не бях поглеждал на нея от този ъгъл. Всъщност от никакъв... Отхвърлих автоматично цялата тази идея, като априори абсурдна. Може пък да съм прибързал. Вината е обаче на разни фантазьори, които представяйки теорията в популярен и по-разбираем за лаиците вид, дават воля на мечтите си за паралелни вселени, а обикновено най-първия ми досег с някоя нова теория е в подобен формат /преди да потърся нещо по-сериозно и изчерпателно. Трудно е да се намери време за всичките. Може би само професионалните учени могат да си позволят да не прескачат нищо/...  Нито свръхсветлинни скорости, нито абсолютна детерминираност са нужни. Сегашната квантова механика има една теорема (не постулат!) - No-communication theorem, която забранява свръхсветлинните скорости. Разбира се, теоремата е следствие от базовите принципи. Ако вие опровергаете тази теорема, ще опровергаете и самата квантова механика. Както и теорията на относителнсотта, макар че там засега резултатът е 1:0 за нея (а значи и за комуникацията със свръх-светлинни скорости в КМ). При това положение някак не е прилично да привикваме този феномен за обяснение Това ми е известно /линкът Ви не се отваря/. В крайна сметка, измерването само на състоянието на едната частица е непредвидимо и не може да се управлява, демек информация не можем да изпращаме и постулата на Айнщайн си остава непокътнат. Най-малкото, ще се нуждаем поне и от нормален канал /ограничен от светлинната скорост/, за предаване на информацията за резултатите. Това обаче е слабо успокоение, поне според мен. Все пак резултатите от измерването за едната частица зависят от това, провежда ли се измерване и за другата частица и ако да, то какъв резултат дава това измерване, дори когато двете измервания се провеждат едновременно, но са раздалечени на пространствено-подобен за случая интервал. При това положение, бягането от хипотезата за свръхсветлинна скорост става малко по-трудно.  /тя ми допада! /Колкото до изказването на Бел за абсолютната причинност при Копенхагенската интерпретация, не съм сигурен че той е в контексста който дискутираме тук. Тази интерпретация казва следното: при измерване на определена величина ние можем да получим различни стойности с определена от теорията вероятност. Тоест не можем да предскажем точно бъдещото поведение на частицата (или системата). В този ред на мисли, по отношение на детерминираността (което се различава от принципа за причинност!) теориите според мен се подреждат така: класическата физика като най-детерминирана (за нея няма свободна воля), следвана от теорията на Бом, тя също е напълно детерминирана, но не дава възможност да познаваме началните условия точно (значи и при нея няма свободна воля, но там пък ние не можем да предскажем точо поведениеето), и накрая квантовата механика, която е напълно недетерминирана. В квантовата механика свободна вволя трябва да има на корем за всички Класическата физика е ясна. За Бом малко по-долу. А относно копенхагенската квантова механика бих повторил същите съображения от малко по-горе /за свръхсветлинната скорост/. Да измерим корелирани характеристики на сплетени частици при двоен колапс на вълновата им функция, без свръхсветлинна скорост или без едната частица да е знаела предварително, какво ще се получи при измерването на другата, не виждам как може да бъде обяснено. Само думата корелация в случая е недостатъчно. Та нали според тази физика, преди измерването всяка от двете е в суперпозиция от всичките си състояния едновременно. При нея решаващо е измерването /колапсът/. При Бом не е така- частиците и преди измерването си са само в едно от възможните си състояния. Волята и въздействието на експериментатора е второстепенен фактор. Затуй написах, че копенхагенската интерпретация предполага абсолютна детерминираност. Частицата предварително би трябвало да е наясно, в кой момент на някого ще му хрумне да изследва нейната сплетена посестрима, някъде далеч в пространството и какво ще получи при експеримента, за да зареже шизофреничната си суперпозиция и да нагоди собственото си състояние спрямо онези резултати. При теорията на Бом, от частиците не се очаква да вземат и да реализират такива решения за бъдещето си, понеже няма нужда...При такъв вид опити, те са независими от действията и решенията на някаква мислеща материя, под формата на експериментатор примерно... Фотонът няма нужните атрибути, изисквани от уравнението на Шрьодингер (маса например), за да има вълнова функция. Това което му се приписва като вълнова функция е резултат от допълнителни математически трикове, наречени "вторично квантуване". Ето една статия, която внася повече светлина по проблема с вълновата функция на фотона Натисни тук. Много ми е трудно да приема подобно постановка. Да не би и вълна да си няма фотона? Ми той вълново-корпускулярният дуализъм е открит най-напред точно за фотоните. Иначе, самото уравнение на Шрьодингер е нерелативиско, а фотоните са възможно най-релативистката частица. Къв е проблема, че не го удовлетворяват? За тях предполагам трябва да се употребява уравнението на Дирак, а там сигурен съм, проблеми с вълновите им функции няма да възникнат. Та нали и неравенството на Бел което дискутираме се проверява с фотони? Как ще стане такава проверка, ако си нямат вълнова функция /не че противоречи обаче, такава липса, на абсолютната детерминираност или на свръхсветлинната скорост, ама какво правим с корелацията?/ ? Така и така Айнщайн се оказа прав въпреки тази тема , ще ви кажа един виц, свързан с квантовата механика (и то с Копенхагенската интерпретация), вярвам че ще го разберете. Знаете ли че Исус Христос е бил физик? Свързано е с приказката за съживяването на Лазар. Нека за определеност да въведем една физична величина, D, която при измерване да има две (равновероятни) стойности: "Лазар е жив", "Лазар е мъртъв". Когато измерваме тази величина, ние колапсираме вълновата функция на Лазар в едно от двете състояне, и край. Нека обаче имаме друга физична величина (произволно каква) F, която не комутира с D: D.F =/= F.D. Тогава ако измерим точно F, величината D ще бъде напълно неопределена. Което ни позволява отново да я измерим, и да получим една от двете равновероятни възможности споменати по-горе. По този начин, повтаряйки този експеримент, имаме ненулева вероятност да ни се падне стойността "Лазар е жив". Тоест Лазар може да бъде съживен Обаче струва ми се съществува известен проблем. Това F.D и D.F, би трябвало да означава сплитане между двете физични величини. Щом са сплетени, то измерване на F означава колапс и за D. За да успее Иисус в това си начинание използвайки копенхагенската квантова механика, струва ми се би трябвало поне още едно D, което обаче гарантирано да се окаже живот,..., а това означава първо да направи няколко напълно идентични близнаци на Лазар. После сплитайки подред D-тата на близнаците с F, да започне да експериментира до положение- близнака е жив. След това ще му се наложи, да пренесе F при мъртвия Лазар и тогава, последния със сигурност ще възкръсне из мъртвите. Проблемът е, че така Иисус поема сериозния риск да изпотрепе сума и близнаци. Дори относно последния работата май е малко на кантар. Това, че се оказал жив при измерването на собственото му D чрез F, означава, че то мигом ще колабира, а не е никак сигурно, какво ще бъде следващото му състояние. Изобщо някак си не ми стои по християнски, цялото това предприятие... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
Получава се някак си, че винаги имаме и енергетично въздействие, но се опитваме и успяваме да извлечем трансформациите на Лоренц само с помощта на кинематични съображения, което ни позволява /засега/ да изключваме етера. Това според мен е грешка, чието обяснение ще си позволя, с предварителна молба за извинение поради досадата /правил съм го вече в този висок форум, макар и под друга тема.../... да развия малко по-долу и в... да го наречем условно- онтологично-философски план. Нищо чудно не би имало, ако тази грешка се окаже фатална за разбиранията ни за естеството, въпреки че засега сякаш няма особени проблеми в обясненията на експерименталните данни и само с нейната помощ. На мен обаче, много по-би ми харесало, а и изглеждало по-реалистично, в пространството на Минковски физиците да вмъкнат някак си /лично аз не знам как/ и "координатна ос" за масата. Нали все пак това пространство би трябвало да описва събития? Съществуват ли в реалността събития, при които няма някакво действие? Оттук би трябвало да се започне с изграждането на пространство на Минковски, а не от скоростта на светлината, която участва в описанията на действията само някак си половинчато /даже безмасовите фотони доказано си имат импулс и енергия/... Не знам защо настоявате етера да участва някак си в Лоренцовите (или каквито и да са други) трансформации. Това са трансформации, които преобразуват координатите на едно и също събитие между две отправни системи. В това преобразуване етера няма място по принцип. Той би се отразил по някакъв начин на кинематиката и динамиката на взаимодействията, които се описват в тези отправни системи, и се трансформират чрез тези трансформации. Освен ако не отъждествим етера със самото пространство-време (някаква "материализация" на материални качества ), което някак философски още не звучи добре и затова се избягва, защото до голяма степен е безсмислено в материалистичната философия. Колкото до участието на масата в пространство-времето на Минковски, проблемът ви е решен - тя участва в ОТО, чрез метричният тензор и участието му в аналога на Лоренцовите координатни трансформации там. Примерно окръжности обаче съществуват реално. Това не би трябвало да е така, понеже ако имат точно известен ни радиус, те няма как да имат точна дължина и лице, т.е. са неопределени и неидеални. Някой подобно на Хайзенбег би казал предполагам... неопределеността е свойство на природата доказано дори емпирично, понеже ръката държаща пергела най-вероятно леко ще трепне, хартията няма как да е съвсем гладка и т.н. Това обаче означава, че всъщност реалната окръжност съдържа доста повече информация, отколкото математиката и приписва когато я идеализира. Информация която ние по този начин отстраняваме изкуствено, и се абстрахираме напълно от нея и от влиянието и, когато градим описанията си на реалността /например за всяка точка от окръжността, радиусът трябва да е различен... от този до двете съседни/. Получава се, че в реалността неопределености няма. Природата не съдържа никакви идеални форми... те са чисто абстрактен принос на нашето съзнание за нея, лесно превръщащ науката ни в същинско суеверие, но иначе са невъзможни. Окръжността е абстракция. Доколко абстракциите съществуват, е основно философски въпрос - все пак, ние можем да опишем абстракцията напълно, по-добре дори от някой реален обект, нали? Но тук влизаме в един по-различен смисъл на понятието "съществуване", различаващ се от съществуването на физическите обекти, които проявяват съществуването си взаимодействайки. Окръжността не съществува в такъв смисъл. На практика в реалността ние можем да изградим обект, който да се приближава до свойствата на окръжността безкрайно близо (класическата физика), или до някаква граница, след която неопределеността принципно ни прецаква (квантовата механика). Коя от двете е верна не може да определим споделяйки тази методология. Тоест дали в реалността има или няма неопределености не следва от философски разсъждения, а идва чрез проверка. От друга страна, абстракциите са много полезни. Те позволяват да елиминираме "шума" и да хванем главните закономерности. А после, когато знаем тези закономерности, можем да се справим и с "шума" - което спомага да усложняваме на практика безкрайно абстракцията, доближавайки модела произволно близо до качествата на реалността. Това е целта в крайна сметка. Бог изглежда, за разлика от нас е предпочел да работи, само с възможното и допустимото. А когато ние още във фундамента на теориите си залагаме някакви неопределености, идеализации и пр., та даже си позволяваме да разбиваме картината на реалността, отделяйки напълно изкуствено от нея и анализирайки само по-удобната ни за някой конкретен случай кинематика примерно... какво да очакваме за крайния резултат...освен все нови и нови парадокси? Не е каприз това, че още във фундамента залагаме неопределеностите. Колкото до разбиването на картината на реалността: холистичнят подход е хубаво нещо, но не винаги може да даде полезни следствия. Философски погледнато няма проблем, но в точната наука проблем веднага възниква: за да измерите "холистично" някакво взаимодействие, вие трябва да проследите на практика безкрайно количество връзки(и вероятно да направите това едновременно), което чисто технически не е възможно. Затова подходът сега (а предполагам и в обозримото бъдеще) е на части: абстрахираме се от "шума", проучваме конкретно явление, извличаме главните закономерности, после почваме да пускаме по малко шум и да извличаме закономерности в по-общ план. Този път структурира процесът на промяна на парадигмата в науката.Ако тръгнем холистично да правим проучването, според моето мнение никога няма да излезем от нулевата точка. Е, сигурно това е защото не сме богове и в това отношение никога няма да бъдем Естествено, че всяко движение ще е по някаква геодезична линия предопределяна от кривината на времепространството в околността. Всяко движение по-повърхността на Земята също е по някаква геодезична линия, предопределена от земната кривина. Това върху което искам да наблегна е, че ако има само гравитация, то за всяко тяло си има линия съответстваща му... поради принципа за най-малкото действие при само гравитационно поле. Съществуват обаче движения които си избират други геодезични линии, несъответстващи на телата които ги извършват. Движения не причинени от гравитацията. Те също спокойно могат да се подчиняват на принципа за най-малкото действие, но вече главно относно някакво друго поле, по-силно от гравитационното. Ей това подчертаното ми е интересно защо смятате така. Движението не е по причина на гравитацията. Още от философията имаме обобщението, че движението е вечно и безпричинно. Причина има в смяната на характера на движението. Гравитацията не причинява движението. В пространство-времето на Минковски един обект се движи по мировата си линия (съвпадаща там с геодезична) и когато не се промянат прострнствените му координати, т.е. когато стои неподвижен в някаква отправна система. Гравитацията като сила само ще промени неговата геодезична, така както и всяко друго поле или взаимодействие. Какви са тези геодезични линии, които нессъответстват на някакви тела? Или нещо не съм разбрал? Занимателна трактовка на теорията на Еверет. Не бях поглеждал на нея от този ъгъл. Всъщност от никакъв... Отхвърлих автоматично цялата тази идея, като априори абсурдна. Може пък да съм прибързал. Вината е обаче на разни фантазьори, които представяйки теорията в популярен и по-разбираем за лаиците вид, дават воля на мечтите си за паралелни вселени, а обикновено най-първия ми досег с някоя нова теория е в подобен формат /преди да потърся нещо по-сериозно и изчерпателно. Да, и аз съм забелязал, че в много случаи популяризацията вместо да изпише вежди, избожда очи. Така се получават едни вкоренени представи, които после, в по-късна възраст, много трудно се променят. Това е характерно и за именити учени. Един пример с който аз съм се сблъсквал, е от книги по СТО на Паули, на Борн и други великани. Известната идеологема, че при движение масата на едно тяло се увеличава, идва от подобни популяризации (специално книгите на тези автори). Не ми беше лесно да преглътна, че дълго време и аз съм се подвждал да мисля, че това свойство на масата е верно... Това ми е известно /линкът Ви не се отваря/. В крайна сметка, измерването само на състоянието на едната частица е непредвидимо и не може да се управлява, демек информация не можем да изпращаме и постулата на Айнщайн си остава непокътнат. Най-малкото, ще се нуждаем поне и от нормален канал /ограничен от светлинната скорост/, за предаване на информацията за резултатите. Това обаче е слабо успокоение, поне според мен. Все пак резултатите от измерването за едната частица зависят от това, провежда ли се измерване и за другата частица и ако да, то какъв резултат дава това измерване, дори когато двете измервания се провеждат едновременно, но са раздалечени на пространствено-подобен за случая интервал. При това положение, бягането от хипотезата за свръхсветлинна скорост става малко по-трудно. Класическата физика е ясна. За Бом малко по-долу. А относно копенхагенската квантова механика бих повторил същите съображения от малко по-горе /за свръхсветлинната скорост/. Да измерим корелирани характеристики на сплетени частици при двоен колапс на вълновата им функция, без свръхсветлинна скорост или без едната частица да е знаела предварително, какво ще се получи при измерването на другата, не виждам как може да бъде обяснено. Само думата корелация в случая е недостатъчно. Та нали според тази физика, преди измерването всяка от двете е в суперпозиция от всичките си състояния едновременно. Мисля че пак някои популяризатори са виновни за твърдението, което съм подчертал. Да, за суперпозицията е вярно, макар че и без да са сплетени частиците, всяка ще бъде в суперпозиция до измерването си. Каква е разликата тогава при сплитане? При сплитането имаме един изключително важен факт: сумата от спиновете на двете частици (или поляризациите им, или импулсите им) е нула, поради механизма на получаването им. Това ще рече, че ако при измерване едната има спин 1/2, другата трябва да покаже -1/2. На практика за този ефект не е нужно обяснение чрез свръхсветлинно взимодействие, дори класическата физика се справя без него за случая. Може би знаете примера с ръкавиците? Слагат се една лява и една дясна ръкавици в два сандъка и се разпращат на голямо разстояние. Когато единият съндък се "измери", т.е. отвори и се види вътре да речем лява ръкавица, то дори другият сандък да се "измери" едновременно с първия, ще установим че съдържа дясна ръкавица, без никакво взаимодействие между ръкавиците. Този пример почива на т.н. локална реалност на Айнщайн (и скритите параметри, ръкавиците си имат "стойност" ляво/дясно, но до измерването не я знаем), и теорията на Бом ползва същата интерпретация (ръкавиците си носят стоността, но не я знаем до измерването). Аналогия с ръкавиците е следният квантов експеримент: имаме сплетени частици, едната я пускаме през вертикално ориентирано магнитно поле и мерим вертикалната съставка на спина, и получаваме 1/2. Другата също мерим през също така ориентирано поле, и за нея ще получим -1/2. И класическата физика, и теорията на Бом, и квантовата механика дават едно и също предсказание за резултата. Пълно съвпадение с ръкавиците, без нужда от взаимодействие между двете частици и предаване на информация. Ако повторим същият експеримент с взаимно перпендикулярни магнитни полета, резултатът от трите теории пак ще съвпада. Дори да опитаме с полета, кръстосани под ъгъл 45 градуса, предсказанията и на трите теории отново съвпадат. Величината която дават неравенствата на Бел за тези ъгли, съвпадат с измерената експериментално корелация. Разлика в резултатите се наблюдава едва когато подберем по-екзотичен ъгъл между полетата, ако ги скръстим например на 60 градуса. Едва тогава трите теории дават различни резултати, едва тогава неравенствата на Бел могат да служат за някаква разделителна линия. Класическата физика, предсказваща резултата чрез классическата статистика, дава величина която е от едната страна на неравенствата на Бел, Бомовата и квантовата механика се вместват в другата страна. Това е достатъчно да се твърди, че класическата механика, почиваща на лоални скрити параметри, отпада от състезанието. Но не е достатъчно да се твърди каквото и да било за наличието на свръх-светлинно взаимодействие. И двете теории на практика са нелокални, едната е нелокална със скрити параметри (Бом), другата е нелокална без скрити параметри. Въвеждането на свръх-светлиннна скорост като обяснение в случая не е обосновано. Корелациите в случая се смятат чрез статистиката (различни версии на квантовата статистика за двете теории), и ни казват, че при сумарен спин нула корелациите са еди какви си за конкретното измерване. Ще опитам да дам аналогия от друг ъгъл. Сега си представете че хвърляте ези-тура. За нашият сътворен от Бога свят вероятността да се падне ези е 1/2 и може да се измери чрез достатъчно хвърляния. Предствете си обаче друг свят, не толкова идеален. Например някаква дяволска геометрия на пространство-времето, при която вероятността да се падне ези е различна от 1/2 (нашият свят не е далеко от тази ситуация, лявото и дясното при него са различими и неравностойни, проявява се при слабите взаимдействия, като нищо при сплитането се проявява друго нарушение на подобна симетрия). Измерването на тази вероятност чрез хвърляне ни казва нещо, казва ни че този свят има някаква особеност, че той е такъв какъвто е, а не такъв какъвто ние си го мислим. Тази особеност може да се изучи при по-нататъшни проучвания, но е много прибързано веднага да се правят необосновани хипотези (за свръхсветлинната скорост имам пред вид). Затова и квантовата механика не обсъжда идеята за сввръх-светлинна комуникация при такива взаимодействия. Още повече че тя почива на СТО, нейната no communication theorem забранява тези комуникации, а нейният апарат много точнно предсказва резултатът.Обаче струва ми се съществува известен проблем. Това F.D и D.F, би трябвало да означава сплитане между двете физични величини. Щом са сплетени, то измерване на F означава колапс и за D. А не, тук бъркате. Могат да бъдат сплетени обекти, не физични величини. В случая физичните величини са собствени стойности на некомутиращи оператори, такива каквито са координатата и импулсът. Те участват в съотношенията на неопределеност точно в таква връзка: ако едната се определи точно, другата е напълно неопределена. Това с колапсирането при тях не важи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |