Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| >>><<< Приели сме и ирационалните числа за реални. Примерно окръжности обаче съществуват реално. Това не би трябвало да е така, понеже ако имат точно известен ни радиус, те няма как да имат точна дължина и лице, т.е. са неопределени и неидеални. Някой подобно на Хайзенбег би казал предполагам... неопределеността е свойство на природата доказано дори емпирично, понеже ръката държаща пергела най-вероятно леко ще трепне, хартията няма как да е съвсем гладка и т.н. Това обаче означава, че всъщност реалната окръжност съдържа доста повече информация, отколкото математиката и приписва когато я идеализира. Информация която ние по този начин отстраняваме изкуствено, и се абстрахираме напълно от нея и от влиянието и, когато градим описанията си на реа�% Емко, този текст го въртя и гледам от различни посоки. Интересно ми стана и от това ти цитиране на слънчо6 и темата за Бог...Ами азотворих тази тема, не бях само участник, но по едно време се затлачи от т ненужна софистика, а и леки ритници по кокълчетата. Целите на тази тема бяха няколко, но общо взето свеждащи се до това, защо сме измислили Бога, кога и за какво е необходим Бог в днешно време....ако го няма и това е доказуемо, не е ли все пак хубаво да си го измислим, за да върши работа - чисто утилитарна цел>>>>има Бог - има обяснение за иначе необяснимите неща. Правим го отговорен и дежурен по обясненията на парадоксите и човешката етика......Исках да видя как другите ще трактуват темата. Току-що написания текст ще взема да го лепна на старата тема и да я подновя. Тези мисли отдавна ми се мотаят из главата. и в темата, участниците дали са чели "Контакт " на К . Сеган. Там въпросите , които цитирах намират великолепни трактовки и особено ирационалните числа. |
| >>><<< За нас цифрите и числата са абстрактни неща, които сами по себе си нямат измерения, ако не ги лепнем към нещо - един метър, например....В този ред на мисли, какво ако природата има друг таен ред на "числа", неизвестен нам, който стройно подрежда нещата и няма неидеалности...Такова нещо изглежда ли нереално? Може би, защото ако ПИ е някаква цяла "единица" то как ли ще се изрази радиуса? А какво ако може да намерим такъв ред от модели, който удовлетворява и двете? Някаква единица с три или повече страни? Не съм луд бе, сега ще си налея, че сднес се спуках от работа. Днес свалях една стара боя... |
| >>><<< Та значи, числата...Може Нейно Величество Природата да ни е дала някава съществуваща, но неоткрита редица от единици - модели, които имат няколко различни страни/стени и могат да се групират с различните си страни/стени и описват света без ирационални остатъци. Тези страни/стени могат да си имат някакви оси на симетрия и въртене и при групирането да ликвидират парадоксите на ирационалните числа, на "несъвършенството на модела на Бог". Но пък защо Бог да бъде или не бъде съвършен, щом ни е задръстил с толкова принципи на неопределености?  Я аз пак да си налея! |
| Теоретичната физика е единствената творческа сфера при която външният контрол е сведен до нула. Публиката по дефиниция не разбира теориите и не може да ги оценява. Длъжна е да се довери на самооценката на теоретиците и да им предоставя блага съответстващи на тази самооценка. Има един мит който създава илюзията че обективна оценка все пак съществува. Теориите се проверяват експериментално и ако експериментът покаже че предсказанията на теорията са неверни, тя се отхвърля. (Това би могло да бъде вярно ако не беше първият проблем - липсата на външен контрол. Като няма такъв, експериментите се фалшифицират, теориите се "адаптират" и т.н.) Този мит работи много успешно вече цял век но не и в последните 2-3 години. Причината е следната. Деградацията на теоретичната физика е достигнала невероятни размери - водещите теоретици са полукретени които бълват все по-големи идиотщини. Идиотщини които вече и по принцип не могат да бъдат тествани експериментално. Теорията на струните, теорията на инфлацията, теорията за многото светове - все "нетестваеми" щуротии които вече започват да дразнят и полукретените които са ги създали. От две-три години има война в теоретичната физика - групи полукретени се обвиняват едни други в "нетестваемост". Тази война стана почти термоядрена в последната седмица - ето днешната ми реакция: http://www.network54.com/Forum/304711/thread/1495003034/last-1495003034/ How to Tell Physicists Physics Is Dead |
... - ето днешната ми реакция: @unperson, дали това е повод за гордост? Цитиране на купища чужди мнения извън контекста им, при пълна липса на свое? При това в рецидив... |
Цитиране на купища чужди мнения извън контекста им, при пълна липса на свое? Таласъме, ще направя изключение и ще отговоря този път. Това го повтаряш всеки път, но не ти ли минава през ума че е неетично? Не защото е вярно или невярно, а защото аз не мога да се защитя. Има хиляди причини човек да използва много цитати, но тази която ти изтъкваш (нямам свое мнение и разчитам на чуждото) изглежда най-правдоподобната и хваща дикиш, особено във форум като този където почти никой не е вътре в нещата. За да докажа че не е тази причината а някаква друга, аз трябва да вляза в дълбоки обяснения включващи анализ на теорията на Айнщайн, анализ на атмосферата в теоретичната физика, и не на последно място анализ на собствената си еретична душица която е взела решението да цитира повече отколкото таласъмите смятат за правилно. Просто няма как да направя такава комплексна изповед тук - ти го знаеш и се кефиш. Затова и не ти отговарям - неетичен си просто. |
| А бе, unperson, би ли имал добрината да формулираш накратко личните си мотиви - откъде у теб тоя хъс и тая омраза към Айнщайн, СТО, ОТО, теоретичната физика и въобще научната общност? За чий са всичките тия словесни ерупции и какво целиш с тях? И какво точно искаш да кажеш с изявлението "Теоретичната физика е единствената творческа сфера при която външният контрол е сведен до нула. Публиката по дефиниция не разбира теориите и не може да ги оценява." Какво значи "външен контрол" върху физиката? Кой да го упражнява? Светата инквизиция (Джордано Бруно)? Църквата (Дарвин)? "Прогресивната общественост" и Органите (Вавилов Н.И.)? Такива като теб (Боже, упази!)? И кога "публиката" е разбирала от тънки и висши материи, каквито са теориите в модерната физика, че да се произнася и да ги "оценява"? Ше прощаваш, ама да те попитам направо - ти у ред ли си? ПП: Внимавай с отговора - не бързай да отговаряш с "да".  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Извинявам се, ако с нещо съм ви засегнал, но веселото ми отношение към използването на цитати в една точна наука би трябвало да е разбираемо за всеки неизкушен. Самият характер на такава наука изключва цитатите като аргументация. Единственото което се доказва при тази ситуация е, че лично вие не разбирате споменатата наука и затова се доверявате на мнението на някой друг. Защото ако имахте собствено виждане по въпроса, нямаше да разчитате на цитатническият механизъм. При това липсва критерии защо това доверие е дадено едностранно на цитатите на едни хора, а не на някои други, които изказват противоположни мнения. Разбира се, има ситуации, в които е допустимо използване на чужди цитати, но в наука като физиката това трябва да бъде изключение, докато в случая не е. Най-малкото трябва да обосновете защо смятате, че казаното в цитатите трябва да съответства на истината, а не е нещо друго. Вече имаме пример с цитирането ви на Джон Нортън като някакво доказателство за верността на балистичната теория: видяхме коренно различният контекст, в който е неговото изказване. А това беше едва ли не случаен тест от многобройните привеждани цитати, и хвърля сериозна сянка на съмнение изобщо в нуждата от такова цитиране тук и където и да било. Предполагам, и на други места са ви го казвали в една или друга форма. Съвсем добронамерено, без опити за унижение. Единствената критика на теорията на Айнщайн може да дойде или от анализ на тази теория, или от експеримента. Имам сканирано копие на една книжка издадена по нацистко време, с красноречивото заглавие "Hundert Autoren gegen Einstein", което се превежда като "Сто учени срещу Айнщайн". Събрани са трудовете (забележете, не цитати а цели разработки) на сто германски учени, опитващи се да опровергаят Айнщайн, сред тях беше и Ленард с две статии. По този повод Айнщайн е казал: не е нужно да са сто, и един би бил достатъчен. Книгата би била много поучителна сега, за да се види пропастта между желание и действителност, която е стояла пред авторите. Там поне се опитват, макар и безуспешно, да се обосноват, въпреки че в повечето случи тази обосновка преминава в свободна реторика. На фона на нацистската машина вашиата дейност с цитирането е направо дилетантска  Затова се очаква, когато се приведе някакъв цитат, да стане ясно - защо вие го смятате за нещо специално, какъв проблем е намерен в теорията който този цитат подкрепя, или е нещо казано извън контекста който вие сте му присвоили, намирайки го с търсачките по ключови думи. Когато има такъв проблем, тогава и разговорът би бил смислен и точно по темата. В противен случай започвате да приличате на представител на някоя от новите секти от евангелски тип... Аз лично не виждам някакъв проблем да направите тук (или където и да е) такъв анализ - не се искат формули за анализа на такива цитати - самите те не предполагат изчисления. Такъв подход би бил етичен и би бил израз на уважение към участниците в дискусията - тук или където се опитвате да изливате само цитати. Предполагам, че това е единственият начин да споделите с други вашата увереност във верността на тези цитати. И само да добавя: на практика всички ние използваме цитати във физиката, когато използваме формула, изведена от някой друг. Но това е съвсем различна ситуация - формулата и нейният извод може да бъдат проверени от всеки, не се налагат обяснения както при вашите цитати. |
И само да добавя: на практика всички ние използваме цитати във физиката, когато използваме формула, изведена от някой друг. Но това е съвсем различна ситуация - формулата и нейният извод може да бъдат проверени от всеки, не се налагат обяснения както при вашите цитати. Таласъме, за сетен път се учудвам на търпението ти. За цитатите - на практика, както знаеш, се използват цитати не само във вид на формули, но и във вид на резултати, данни, изводи и т.н.. То така се гради наука - всеки стъпва върху това, което другите (колегите му) са изградили, и на свой ред се стреми да надгражда. Дето е рекъл Исак Нютон, "If I have seen further than others, it is by standing upon the shoulders of giants" (ако съм прозрял по-надалеко от другите, това е, защото съм стоял върху раменете на гиганти"  . Нютон в случая се позовава на гиганти, но науката се прави и от "пчели" - винаги съм се възхищавал на ония безименни учени, които са посветили живота си, за да обработят и пресметнат планини от числени стойности, да създадат всевъзможни таблици, да документират необятно количество от експериментални измервания. Без тях съвременната цивилизация нямаше да я има. Това е номерът в науката, и въобще в живота - или участваш активно в съзидателния процес, или стоиш отстрани и критикарстваш. Всеки с избора си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Това е номерът в науката, и въобще в живота - или участваш активно в съзидателния процес, или стоиш отстрани и критикарстваш. Всеки с избора си. Това искам да кажа, че използването на цитати по тоя начин не минава дори за критика. |
Това искам да кажа, че използването на цитати по тоя начин не минава дори за критика. То не минава ни за критика, ни за самокритика. За нищо не минава. Науката е Храм - в него не се влиза с кални налъми и не се тропа на поразия. |
Самият характер на такава наука изключва цитатите като аргументация. Единственото което се доказва при тази ситуация е, че лично вие не разбирате споменатата наука и затова се доверявате на мнението на някой друг. Примерно цитирам Джон Нортън (изтъкнат релативист) който казва че експериментът на Майкелсън-Морли е съвместим е емисионната теория на Нютон. Цитирам и Банеш Хофман който казва същото. Така могат да се съберат 3-4 цитата не едно място, все в тази посока - експериментът на Майкелсън-Морли е съвместим е емисионната теория на Нютон. Какво според теб не разбирам та се налага да се доверявам на мнението на релативистите? Не е ли възможно причината за обилното цитиране да е друга? |
Примерно цитирам Джон Нортън (изтъкнат релативист) който казва че експериментът на Майкелсън-Морли е съвместим е емисионната теория на Нютон. Ами вече дискутирахме ограниченият смисъл на терминът "съвместим" в конкретната ситуация. Също така по същият смисъл са съвместими с този експеримент и теорията на относитеността, и теорията на увлекаемият етер. Това изцяло променя внушението което се опитвахте да внесете чрез тези цитати, и проработи срещу вас. Изглежда, още не сте си извлякъл поука от този епизод. Така могат да се съберат 3-4 цитата не едно място, все в тази посока - експериментът на Майкелсън-Морли е съвместим е емисионната теория на Нютон. Какво според теб не разбирам та се налага да се доверявам на мнението на релативистите? Не е ли възможно причината за обилното цитиране да е друга? Ето, споменах какво не разбирате - че тази съвместимост не работи срещу теорията на относителостта, а тъкмо обратното - този експеримент я потвърждава А това, че вие или Джон Нортън го премълчавате, се нарича с просто име - манипулация. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |
Ето, споменах какво не разбирате - че тази съвместимост не работи срещу теорията на относителостта, а тъкмо обратното - този експеримент я потвърждава Глупости. Вече цял век релативистите твърдят че експериментът е потвърдил постоянството на скоростта на светлината. Това е нагла лъжа - истината е че експериментът НЕ Е потвърдил постоянството на скоростта на светлината. Аз и Джон Нортън просто казваме истината в този случай. Само че, понеже лъжата е повтаряна цял век, тя вече е станала абсолютна истина - като 2+2=5 в света на Биг Брадър. Ти какво казваш - експериментът на Майкелсън-Морли потвърдил ли е или не е потвърдил постоянството на скоростта на светлината? После ще те питам колко е две плюс две. |
Глупости. Вече цял век релативистите твърдят че експериментът е потвърдил постоянството на скоростта на светлината. Опровергайте го тогава. Но както се прави опровержение, с аргументи по темата, аа не с празни приказки. Това е нагла лъжа - истината е че експериментът НЕ Е потвърдил постоянството на скоростта на светлината. Аз и Джон Нортън просто казваме истината в този случай. Докажете го де, нали за това става дума? Пак с аргументи, а не с празни приазки. Заслугата на Джон Нортън в случая е, че изказва някакво твърдение по някакъв повод, което вие използвате изцяло извън контекст - това че един експеримент е съвместим с една теория за скорост нула не изключва съввместимостта и с други теории за същата величина на скоростта. Вече ви го обясних. Само че вие гузно и манипулативно премълчавате това. Ти какво казваш - експериментът на Майкелсън-Морли потвърдил ли е или не е потвърдил постоянството на скоростта на светлината? После ще те питам колко е две плюс две. Вземете анализа на Майкелсън и Морли за техният експеримент, във формулите заместете скоростта на светлината с константа както е според СТО (всякакви c+v,c-v пратете на кино) и вижте какво ще се получи. Всеки школник може да се справи с това без някакъв проблем. И аз това казвам. Самият вие сте го правили това изчисление, и сте достигнали до правилният извод, ето тук: Натисни тук. Защо се срамувате сега да го признаете, а ни будалкате с Джон Нортън и други? Или ви е толкова къса паметта? |
Вземете анализа на Майкелсън и Морли за техният експеримент, във формулите заместете скоростта на светлината с константа както е според СТО (всякакви c v,c-v пратете на кино) и вижте какво ще се получи. Всеки школник може да се справи с това без някакъв проблем. И аз това казвам. Самият вие сте го правили това изчисление, и сте достигнали до правилният извод, ето тук: Натисни тук. Защо се срамувате сега да го признаете, а ни будалкате с Джон Нортън и други? Или ви е толкова къса паметта? Браво, Таласъме. Значи със сигурност отпада обвинението което ти повтаряш с пяна на уста - че цитирам защото сам не се справям. Вярно е че съм достигнал до правилния извод, но ти защо се съгласяваш и защо ме хвалиш - засега това е загадка. Мисли още - объркал си се нещо. |
Браво, Таласъме. Значи със сигурност отпада обвинението което ти повтаряш с пяна на уста - че цитирам защото сам не се справям. Отпадането на това обвинение изтиква напред другото - че се опитвате да лъжете и манипулирате. Сам получавате верният резултат, но продължавате да твърдите че не бил верен, отвличайки ни вниманието чрез чуждите цитати. Харесайте си кое обвинение да оставим. Вярно е че съм достигнал до правилния извод, но ти защо се съгласяваш и защо ме хвалиш - засега това е загадка. Мисли още - объркал си се нещо. Хваля ви, защото с получаването на верният резултат вие доказвате, че експериментът е потвърдил постоянството на скоростта на светлината. И се самоопровергавате, че това било "нагла лъжа", както твърдяхте по-горе. Затова ви хваля, най-после да излезе и истина от вас Видяхте ли колко е просто, когато се излезе от задъненият коловоз на чуждите цитати и започне да се разсъждава по темата? |
| В Разградско в такива случаи казват: "Ти мъ уби уа, Еньо!" Лафът идва от театрално представление в някакво читалище. Един трябвало да удари другия с дървен меч и онзи да умре. Само че ударът бил толкова силен че човекът не умрял а тръгнал да се разправя с колегата си. |
| Приемете го както ви понася. Но фактите са си факти, и те са интересните в нашият случай. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: БодливТаласъм |
БодливТаласъм 14 Май 2017 19:31 Мнения: 162 От: Australia Скрий: Име,IP Извинявам се, че толкова се забавих с отговора си!  Прекалено много неотложни ангажименти напоследък, не ми оставят и 5 мин. за форума. За огромно мое съжаление, това ми положение, засега се оформя като трайно, поне до началото на следващия месец, когато струва ми се, ще мога да си позволя малко повечко свободно време, та да имам малко и за форума. Иначе още от утре, пак ще съм изцяло в "джаза", което уви означава, че няма да присъствам тук. Въз основа на тези съображения, не съм много сигурен, доколко е коректно да възобновявам дискусията, представляваща по моя вина, такова изпитание за търпението на останалите участници...  Въпреки всичко това се чувствам задължен да отговоря, най-малкото понеже по-скоро аз я предизвиках в тази и част, макар и да не съобразих, че ще ми е трудно да съм достатъчно активен участник в нея... Не знам защо настоявате етера да участва някак си в Лоренцовите (или каквито и да са други) трансформации. Това са трансформации, които преобразуват координатите на едно и също събитие между две отправни системи. В това преобразуване етера няма място по принцип. Той би се отразил по някакъв начин на кинематиката и динамиката на взаимодействията, които се описват в тези отправни системи, и се трансформират чрез тези трансформации. Освен ако не отъждествим етера със самото пространство-време (някаква "материализация" на материални качества ), което някак философски още не звучи добре и затова се избягва, защото до голяма степен е безсмислено в материалистичната философия.Настоявам по причина, че в квантовата механика всичко се върти около действието. Надеждата ми разбира се е единна теория! Болднатото от мен, във Вашия текст ми се струва единственият път към подобна, без значение дали стои добре от философска гледна точка или не. Дали е безсмислено обаче, не съм чак толкова сигурен!?! Микроскопичният свят не може да бъде описан, само чрез теории като СТО и ОТО, макар и да не е независим от явленията залегнали в основата им. При него не скоростта на светлината е основната константа, а действието... при това в много по-гъвкава, а значи и удобна форма. А точно микроскопичният свят изгражда макроскопичния. Ние сме ги разделили изкуствено в теориите си, а после се чудим, защо те са несъвместими...  Колкото до участието на масата в пространство-времето на Минковски, проблемът ви е решен - тя участва в ОТО, чрез метричният тензор и участието му в аналога на Лоренцовите координатни трансформации там. Тази метрика доколкото аз я разбирам е чисто времепространствена. Масата стои като изкуствено пришита /за цялата система уравнения/, подобно на потенциала във вълновото уравнение на Щрьодингер. Влияе и, но обратна връзка сякаш не съществува /в СТО нещата ми изглеждат пък наобратно./. А такава би трябвало да има. Времето, пространството и масата са едно, да го наречем триединно, но все пак цяло и както вече споменах, действието е единственото им напълно реално проявление... Тоест дали в реалността има или няма неопределености не следва от философски разсъждения, а идва чрез проверка. От друга страна, абстракциите са много полезни. Те позволяват да елиминираме "шума" и да хванем главните закономерности. А после, когато знаем тези закономерности, можем да се справим и с "шума" - което спомага да усложняваме на практика безкрайно абстракцията, доближавайки модела произволно близо до качествата на реалността. Това е целта в крайна сметка. Точно абстракциите са довели физиците до неопределеността, а чак после се е тръгнало да им се търси емпирично обяснение /колапсът на вълновата функция в момента на наблюдение и пр. Неудовлетворително бих казал.../. Това се дължи на увереността ни, че чрез абстракциите сме хванали главните закономерности. Но дали наистина е така? При квантовата механика, теорията ни дава добри съответствия само относно атома на водорода, което обаче се случва и в други теории. При само малко по-сложна структура, за хелий например, отклоненията от реалните данни вече са много сериозни. Даже в ОТО, това което вече загатнахме в дискусията... не инвариантността на уравнението на Пуасон при трансформациите на Лоренц, което е наложило употребата на принципа за еквивалентност, за да се използва удобството на инерциалните ускорения, та да я хванем главната закономерност.. също е някакво отклонение от емпиричните наблюдения. Моето притеснение е, че така всъщност рискуваме да пропуснем, дори заменим или поне изкривим, главната закономерност, изпадайки в положението на древните питагорейци, които едва ли не са обожествявали математика... за сметка на... реалността. Ама за нас кое е по-важното... уравненията да са красиви, както е настоявал Дирак или, да дават всеки път резултати, максимално близки до реалността? Окръжността е абстракция. Доколко абстракциите съществуват, е основно философски въпрос - все пак, ние можем да опишем абстракцията напълно, по-добре дори от някой реален обект, нали? Но тук влизаме в един по-различен смисъл на понятието "съществуване", различаващ се от съществуването на физическите обекти, които проявяват съществуването си взаимодействайки. Окръжността не съществува в такъв смисъл. На практика в реалността ние можем да изградим обект, който да се приближава до свойствата на окръжността безкрайно близо (класическата физика), или до някаква граница, след която неопределеността принципно ни прецаква (квантовата механика). Не е каприз това, че още във фундамента залагаме неопределеностите. Колкото до разбиването на картината на реалността: холистичнят подход е хубаво нещо, но не винаги може да даде полезни следствия. Философски погледнато няма проблем, но в точната наука проблем веднага възниква: за да измерите "холистично" някакво взаимодействие, вие трябва да проследите на практика безкрайно количество връзки(и вероятно да направите това едновременно), което чисто технически не е възможно. Затова подходът сега (а предполагам и в обозримото бъдеще) е на части: абстрахираме се от "шума", проучваме конкретно явление, извличаме главните закономерности, после почваме да пускаме по малко шум и да извличаме закономерности в по-общ план. Този път структурира процесът на промяна на парадигмата в науката.Ако тръгнем холистично да правим проучването, според моето мнение никога няма да излезем от нулевата точка. Е, сигурно това е защото не сме богове и в това отношение никога няма да бъдем Лично аз вярвам в неограничените възможности на математиката. Даже с удоволствие бих се похвалил, че имам и някакви повърхностни познания от тази наука! Затуй ми е ясно, колко трудно би било да се оправим в нея, без абстракциите, идеализациите и в частност, без ирационалните числа. Всъщност предвид примитивното ми ниво на познания в тази област, за мен това би било направо невъзможно. Знам обаче, че съществуват човешки умове, които без да са на Богове, все пак са от друг, по-висок ранг по отношение на математиката. Подозирам, че ако такива умове, също като мен се почувстват неудовлетворени от съществуващото положение... ще намерят и начин. Имало е такива случаи в Историята вече, например при откриването на непрекъснати, но и недиференцируеми в нито една своя точка функции. Относно вярата ми в силата на математиката, то в случая тя се свежда до подозрението, че невъзможността реално да съществуват идеални геометрически форми, също е следствие на някаква математическа закономерност... или направо закон... за някаква фиктивна неопределеност, предопределящ случайните вариации във формата на реалните геометрични фигури, но и гарантиращ тяхната абсолютно точна определеност... и оттам и реално съществуване. Такъв закон неминуемо би поставил в граници всевъзможните вариации, което би ни позволило да обобщим огромна част от множеството връзки за които споменавате и да подходим по малко по-холистичен начин към некохерентната по-принцип и изначално природа. Всъщност при експериментите често се използват подобни методи. Вижте най-простичкия волтметър например. За да е абсолютно точен, би трябвало съпротивлението му да е безкрайно голямо, но това няма как да се случи. И все пак той върши отлична работа, без да дава дан на каквито и да е неопределености...само защото сме се примирили с факта. че идеално съпротивление в природата няма и съответно внасяме необходимите поправки... Движението не е по причина на гравитацията. Още от философията имаме обобщението, че движението е вечно и безпричинно. Причина има в смяната на характера на движението. Гравитацията не причинява движението. В пространство-времето на Минковски един обект се движи по мировата си линия (съвпадаща там с геодезична) и когато не се промянат прострнствените му координати, т.е. когато стои неподвижен в някаква отправна система. Веднъж вече, когато с Вас коментирахме относителността, споделих мнението си за необходимостта от йерархия на отправните системи. Да, както и Вие сте отбелязал, ние можем да сме в състояние на пълен покой спрямо движещ се автобус в който се возим, но пак ще сме в движение спрямо Земята. Спре ли и автобусът, ние пак ще сме в движение, но вече примерно спрямо Слънцето, а то пък е в движение спрямо центъра на Млечния път и т.н. Получава се някак си, че освен всички останали, но и неминуемо се намираме в сложна система, от набутани една в друга като някакви си матрьошки... все по-висши и по-висши отправни системи. Това от своя страна ме довежда до заключението, че неподвижността съществува... като важна характеристика на най-висшата отправна система- Вселена, вакуум... етер. Тази най-висша отправна система, може да ни изглежда подвижна, предвид нашето движение спрямо нея, но всъщност най-коректно би било, за нейното движение да търсим още по-висша, каквато приемам, че няма. И също както автобуса в който се возим се движи благодарение на петрола извлечен от Земята, тъй и тази най-висша отправна система е източникът, чрез най-различни механизми... на всяко движение в нея. В противен случай, законът за съхранение на енергията, струва ми се отива на кино, а аз сляпо му вярвам на този закон... Гравитацията като сила само ще промени неговата геодезична, така както и всяко друго поле или взаимодействие. Какви са тези геодезични линии, които нессъответстват на някакви тела? Признавам си, че в конкретния случай съм много силно повлиян от нютоновата механика, която съвсем естествено разбирам доста по-добре от ОТО и при която, траекторията на материален обект със собствена маса, движещ се в центростремително силово поле, е зависима от масата му, посредством момента на импулса примерно. Този момент в такова поле е константа, а значи и не всяка траектория е подходяща за обекта. В ОТО, за да бъдем абсолютно коректни, енергията и импулса на разглеждания обект, би трябвало също да вземат участие в тензора от дясната страна на уравнението и... само някои геодезични линии стават подходящи. За други, ще трябва на обекта да му се предаде друга скорост, енергия, импулс... иначе той ускорително би ги напуснал... Това разбирам под съответствие... Да, за суперпозицията е вярно, макар че и без да са сплетени частиците, всяка ще бъде в суперпозиция до измерването си. Каква е разликата тогава при сплитане? Разликата е, че при сплитането частиците вече имат само една обща вълнова функция. Състоянието на всяка една от тях, вече е суперпозиция от възможните състояния и на двете. Ние вече не можем да асоциираме състоянието им със състоянието на всяка частица поотделно, поне според копенхагенсктата квантова механика... но истинския проблем е, че колапсът на вълновата функция също ще е общ, макар да сме мерили само едната...пък корелациите се запазват даже при двоен... Мисля че пак някои популяризатори са виновни за твърдението, което съм подчертал... При сплитането имаме един изключително важен факт: сумата от спиновете на двете частици (или поляризациите им, или импулсите им) е нула, поради механизма на получаването им. Това ще рече, че ако при измерване едната има спин 1/2, другата трябва да покаже -1/2. На практика за този ефект не е нужно обяснение чрез свръхсветлинно взимодействие, дори класическата физика се справя без него за случая. Може би знаете примера с ръкавиците?.... ................... Разлика в резултатите се наблюдава едва когато подберем по-екзотичен ъгъл между полетата, ако ги скръстим например на 60 градуса. Едва тогава трите теории дават различни резултати, едва тогава неравенствата на Бел могат да служат за някаква разделителна линия.... ................... Въвеждането на свръх-светлиннна скорост като обяснение в случая не е обосновано. Корелациите в случая се смятат чрез статистиката (различни версии на квантовата статистика за двете теории), и ни казват, че при сумарен спин нула корелациите са еди какви си за конкретното измерване... Популяризаторите в случая нямат вина. Попадал съм и на примера с ръкавиците, а знам и, че вероятностите при тези експерименти са зависими от ъгъла между поляризаторите /уредите с които физиците мерят/. Както и да ги въртят и сучат обаче, резултатите винаги са корелирани помежду си, а в някои частни случай, при паралелни или перпендикулярни помежду си прибори, корелацията става пълна, както е при случая с ръкавиците. Това от своя страна означава, че измервайки състоянието само на едната частица, ние ще знаем какво ще се получи при измерване на другата, без значение колко е отдалечена. Доколкото ми е известно, по предложение точно на Бом, при тези опити експериментаторите въртят само единия прибор още докато частиците се разлитат, т.е. влияят върху измерването само на едната от двойката, мерейки спинове и спиралности под произволни ъгли. Корелациите обаче пак съществуват, сякаш несмущаваните посестрими на частиците за които прибора се върти, са наясно с последиците от този факт, а последните би трябвало да са гарантирано напълно случайни...Една свърхсветлинна скорост в случая, би била струва ми се добро обяснение. нашият свят не е далеко от тази ситуация, лявото и дясното при него са различими и неравностойни, проявява се при слабите взаимдействия, като нищо при сплитането се проявява друго нарушение на подобна симетрия). Измерването на тази вероятност чрез хвърляне ни казва нещо, казва ни че този свят има някаква особеност, че той е такъв какъвто е, а не такъв какъвто ние си го мислим.  Туй за лявото и дясното ако не ме лъже паметта е открито още при каоните, а значи, такава асиметрия се среща дори при силните взаимодействия. Физиците обаче са измислили друга симетрия, която се справя с проблема. Така или иначе, Светът ни със сигурност не е това за което го мислим. Затуй според мен е важно, да се научим да се абстрахираме от красивите идеализации, каквато е симетрията ляво-дясно. Тези идеализации единствено да ни закарат до неопределености принуждаващи ни примерно, да разглеждаме вместо реалните частици, тяхната сянка- вълновата им функция не с някаква материална, а с вероятностна същност. Сенките уви обаче, понякога не описват хвърлилите ги обекти достатъчно добре, доколкото поне са зависими и от релефа на повърхността върху която се прожектират. И това при положение, че си имаме примери при които този абсурд е излишен. За елементарния ефект на Комптън, нито има някакво нарушаване на законите за запазване, нито вероятностни функции... Частиците винаги избират енергетично най-изгодните им траектория и състояние, нагаждайки честотата си според скоростта и въздействията... това заедно с идеята за материална нелокална пилотна вълна, подобна на тази на Бом, като нищо може да се окаже непротиворечиво обяснение за всичките парадокси на корелацията, дори без никаква свръсветлинна комуникация... А не, тук бъркате. Могат да бъдат сплетени обекти, не физични величини. В случая физичните величини са собствени стойности на некомутиращи оператори, такива каквито са координатата и импулсът. Те участват в съотношенията на неопределеност точно в таква връзка: ако едната се определи точно, другата е напълно неопределена. Това с колапсирането при тях не важи. Честно казано, първото което направих когато прочетох вица беше, да си припомня какво се разбираше под некомутиращи оператори в квантовата механика. Уви оказа се, че резултатът им е мнимо действие, пък ние нали искаме от Иисус да ни го върне Лазар в реалния Свят ... Затуй реших да потърся и други варианти... |