Професор д-р Йордан Ведър е от малкото българи, които познават рода си с няколко поколения назад. Историята на фамилията му е изключително интересна. В нея влизат имената и делата на личности, дали много за националното ни Възраждане. Неговият прадядо Иван Ведър има житие, достойно за роман. Достатъчно е да се спомене, че той спасява град Русе от опожаряване по време на Руско-турската война и е основател на първата масонска ложа у нас. "Повечето хора обикновено се хвалят с дедите си - казва професорът, а според мене дедите ни трябва да могат да се похвалят с нас."

-------------------------------------------

Йордан Ведър е доктор на изкуствознанието, професор по реторика, директор на Центъра за образователни услуги към СУ "Св. Климент Охридски". Според Ведър реториката е единствената комплексна наука, която се занимава с мнението на човека. "Навлизаме във века на информацията без граници, затова техниката на словесното общуване е изключително важна за всички ни", твърди ученият. Докато Ведър чете лекции и ръководи курсове, семинари и групи за тренинг по реторика, публична реч, бизнес комуникации, говорна култура, постановка на глас, словесно изпълнителско изкуство и др., неговата дъщеря Олимпия е преподавател по мениджмънт. Когато Олимпия навлиза в академичното поприще, всички казват, че отиват на лекции при дъщерята на проф. Ведър. "Днес повечето говорят, че отиват при бащата на Олимпия. Това е и моята най-голяма награда", изповядва ученият.

Другата му дъщеря, Инна, е като многоръкия Буда. Тя е техник-енергетик, бакалавър педагог и магистър по социален мениджмънт. И при двете дъщери на Ведър контактите с хората са основното в техните професии.

Това, над което професорът работи от години, е реториката като система и системата на реториката. Темата за публичната реч е същността на неговите лекции. Главно правило за Ведър е, че човек първо трябва да мисли, а после да говори. Той се дразни от факта, че нашите политици първо говорят, а после мислят. "Затова - казва Ведър - аз уча студентите си на обратното." Йордан Ведър е



първият наш хабилитиран преподавател по реторика



Той завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и специализира театрална педагогика и педагогика на висшето образование в Санкт Петербург. Професорът е автор на първите университетски програми и учебни помагала по реторика, а също така и на програмата, по която военните училища въвеждат реториката като задължителен предмет.

Ученият разказва с любов за хората от своето минало, които са го оформили пряко или косвено като личност. Между тях на първо място той поставя своя прадядо. И има защо. За него той е чел спомените на дядо си и на своя баща, а също така и на съвременниците му.

Прадядото на професора е големият възрожденец от Русе Иван Николов Ведър (1827-1898). Животът му е богат на събития. Той е пропътувал почти целия свят. Рожденото му име е Данаил, но тъй като убива един турчин, който се гаврел с баща му, сменя името си с Иван и се озовава чак на остров Малта. В Ла Валета Иван учи в протестантски колеж, като усвоява много европейски езици, а също така латински и различни арабски наречия. За изненада на всички младият мисионер става моряк на английски търговски кораб, с който пътува между Лондон и Мелбърн. През 1852 г. той заживява в Измир, където преподава езици на синовете на турските първенци. По време на Кримската война Иван Ведър обикаля турските черноморски пристанища, като се предполага, че



изпълнява разузнавателни задачи в полза на Русия



След време се установява като преподавател на езици в Роберт колеж в Цариград. Тук той се запознава с Митхат паша и става негов добър приятел. С височайшата му препоръка попада на работа като преводач в управлението на Цариградската полиция, във Вътрешното и във Външното министерства. Така Ведър получава достъп до огромна информация, която предоставя на руските дипломати в турската столица. Появява се опасност неговата истинска дейност да бъде разкрита и той заминава за Букурещ, където следва в Медицинско училище. Професорите д-р Протич и д-р Атанасович харесват слънчевия му характер и го наричат "Ведрий Иван". Така те стават кръстници на новата му фамилия.

След това животът на Иван се занизва като пъстра броеница. Работи известно време като търговски представител в Манчестър. Връща се в Русе и дава огромна сума пари за Легията на Раковски. През 1863 г. се оженва за Стояна, дъщеря на големия русенски майстор Уста Хаджи Станчо Драгошинов. След сватбата младото семейство заминава за Цариград, където Иван Ведър е кореспондент на различни европейски вестници и преподава езици в Роберт колеж. През 1863-65 г. той е приет като свободен зидар в английската Ориенталска ложа и получава номер 687. По-късно



достига до 33-а, най-висока масонска степен



Благодарение на този факт английският консул в Цариград го препоръчва на англичаните, работещи по проекта на жп линията Русе-Варна. Ведър се връща в България и става най-уважавания гражданин на гр. Русе. Валията Митхат паша, който също е брат-масон, го взема за свой секретар по "вънкашната кореспонденция". Все по това време Ведър другарува с Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Тома Кърджиев и Никола Обретенов. За Захари и Тома той е нещо като наставник. Благодарение на него бъдещият автор на "Записки по българските въстания" овладява четмото и писмото и става помощник-библиотекар в прочутото русенско читалище "Зора". Иван помага финансово на Ангел Кънчев да следва в Белград и Табор, а чрез Иларион Драгостинов и Стефан Стамболов подпомага и Старозагорското въстание.

В края на август 1877 г., както пише в спомените си синът на Ведър - Димитър, турците решават да изтребят населението на гр.Русе. Жените и децата са събрани в Саидпашовата бахча, а дръвниците са готови. Тогава 50-годишния. Иван излиза от обградената си къща, като плаща с торба злато. По пътя към коменданта Делавер паша той взема със себе си италианския консул Енрике де Губернатис и отива при турския военачалник, който се оказва масон от Египетска ложа. "Един жест на Ведър - разказва в спомените си неговият съвременник, публицистът Никола Шиваров,



едно движение на дясната ръка извършва чудото



Пашата разбира, че пред него стои масонски брат от по-висша степен и отменя зловещата заповед. Башибозукът е разгонен, а населението преминава под охраната на редовния аскер. С това Ведър спасява над 4000 русенци от сигурна гибел, а гр. Русе - от опожаряване. След Освобождението по ходатайството на Иван генерал Тотлебен, за когото пък се говори, че бил масон от немска ложа, награждава Делавер паша с орден за човешката му постъпка.

Обиколил много свят, видял и научил много, през 1880 г. Ведър урежда в Русе откриването на първата масонска ложа в България - Etoile des Balkans (Балканска звезда), номер 134. До 1882 г. ложата наброява 27 членове, между които Захари Стоянов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, генерал Върбан Винаров, Йосиф Клайн и др. В тази ложа инкогнито членува и княз Александър Батенберг. Най-висока е степента на Иван Ведър. Братята действат, ръководени от девиза: "Свобода, равенство, братство!" Не случайно, в края на своя живот, Ведър приписва всичките си имоти на държавата, като казва, че на децата си е дал достатъчно: образование и възпитание.

Неговият син Димитър е не по-малко активен от баща си. Следва в Брюксел, Лион и Хановер и завършва машинно инженерство. До края на живота си работи за издигането на българските железници на европейско ниво. Димитър достига до 30-степен в английска масонска ложа. Той е създател и Майстор на Великата масонска ложа в България през 1914 г. Успоредно с това



основава гимнастическите дружества в България



и съюза "Юнак".

Единият от синовете на Димитър - Иван, който е инженер лесовъд, запазва спомените на рода си, като ги допълва и събира в няколко неиздадени тома. Неговият син - проф. Йордан Ведър, казва: "Аз не съм масон, но искам да споделя, че никой от първата и втората вълна масони като прадядо ми, дядо ми и баща ми не славослови с думи и перо ни Запада, ни Изтока. Защото когато се накланяме прекалено много на една страна, оголваме другата..."



Текст снимки:

1. Иван Ведър със съпругата си Стояна.

2. Семейството на Димитър Ведър - съпругата му Олимпия и децата (от ляво на дясно Владимир, Александър и Иван).

3. Йордан Ведър през 1942 г. с най-добрия си приятел, кучето.

4. Проф. Йордан Ведър пред масонския паметник, издигнат в Русе от признателните му жители.