Когато през декември 1942 г. Енрико Ферми и Лео Силард осъществяват първата реакция на разлагане на атома, те си стискат ръцете с думите: "Този ден ще бъде белязан с черен кръст в човешката история." Три години по-късно, на Потсдамската конференция, американският президент Хари Труман получава шифрована телеграма: "Бебето се роди." И уведомява Сталин, че САЩ имат вече атомна бомба.

На 6 август 1945 г. атомен взрив опустошава Хирошима. Три дни по-късно същата съдба сполетява и Нагасаки. През 1949 г. Съветският съюз извършва опит с ядрено оръжие. Постепенно в затворения клуб на ядрените държави се включват Франция, Англия и Китай. В безлюдните райони на планетата се извършват стотици опити с атомно оръжие. Ядреният кошмар като дамоклев меч надвисва над изстрадалото от Втората световна война човечество.

През 1959 г. на Женевската конференция САЩ обаче оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на всеки ядрен опит в атмосферата, където и да е извършен той. И се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията. По-късно се подписва договор за неразпространение на ядреното оръжие и за преустановяване на всякакви опити. Не че той е признат веднага от всички ядрени сили, но така или иначе се създава юридическа бариера срещу експериментите в тази област.

В основата на изградената в Съединените щати стабилна система за контрол стои физичният феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). Дълги години върху това откритие и името на неговия автор



стои гриф "Строго секретно!"



Едва през 1962 г. за първи път в американския печат се появява официална информация за "изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и за световния мир". Тогава се съобщава и името на неговия автор - българина проф. д-р Кръстьо Кръстев.

Човекът, който постави все пак някаква спирачка пред ядрената надпревара, е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра в семейство на учители. След румънската окупация на Южна Добруджа семейството се премества в София. Тук Кръстьо завършва гимназиалното си образование, сетне следва минно инженерство в Германия и последователно защитава три доктората. През 1930 г. става директор на железниците и пощите, сетне професор по физика, технология и химия на мощните експлозиви във Военната академия.



12 август 1932 г. се оказва съдбоносна дата



за по-нататъшния професионален път на проф. Кръстев. На този ден по време на стрелба с тежко оръдие той забелязва, че контролно-измервателните уреди показват необяснимо явление. Ученият се заема с неговото изследване и стига до заключението, че при взривната реакция се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината. Кръстев назовава новооткритото явление електромагнитна пулсация (ЕМП). През 1933 г. военното министерство го награждава със златен медал за създаването на уред въз основа на неговото изобретение, осигуряващ точна артилерийска стрелба.

Съгласно спогодбата между България и Германия за сътрудничество в областта на военните науки проф. Кръстьо Кръстев продължава изследванията си с физици от отдела за измервателни уреди на "Сименс", както и с именития учен Макс Планк. През 1933 г. германските физици регистрират и научно утвърждават явлението ЕМП, назовавайки го "ефекта на Кръстев". При проведения край Берлин през февруари 1939 г. опит за разбиване атома на урана се използва осцилограф, основаващ се на "ефекта на Кръстев", и за първи път в историята на атомните изследвания се документира миниатюрна ядрена експлозия. Проф. Кръстев участва в конструирането на първия измервателен уред за точното насочване на немските ракети "Фау 1" и "Фау 2" при обстрелването на Англия.

Девети септември 1944 г. го заварва със семейството му на път с автомобил от Словакия за България, но той променя маршрута и през Австрия стига до Италия. Тук през 1947 г.



съдбата го среща с американския физик Алберт Ърл Стол,



съветник на военновъздушния аташе на САЩ в Рим. Пред него проф. Кръстев разкрива "дълбоко замразеното" в ума му откритие и заедно обсъждат неговото приложение при атомните експлозии.

Същата година със семейството си Кръстьо Кръстев пристига в Канада и става директор на научноизследователския център за хирургическо оборудване в Торонто. През 1950 г. той вече е в САЩ и е назначен за специален консултант на американската армия, флот и военновъздушни сили. Същевременно е и сътрудник на специалната изследователска лаборатория на университета в Мичиган. Ползва се с голям авторитет сред научните и ръководните среди на Съединените щати. Участва като съветник на Женевската конференция по разоръжаването. Често изнася доклади на научни конференции. В Принстън се среща с Айнщайн, чийто асистент е бил по време на германския си период, и заедно обсъждат нови насоки за приложение на "ефекта на Кръстев".

Станал американски гражданин, през ноември 1962 г. му се връчва "Наградата за изключителна служба" - най-високото отличие, което се присъжда в американската армия на цивилно лице. През януари 1963 г. световният изпълнителен офис на корпорацията "Електроджен индъстрийз" - Джексън, щата Мисури, разпространява специално издание, озаглавено



"Почит към една изявена личност - д-р Кръстьо Кръстев"



В предисловието, написано от президента на корпорацията Пол Дж. Леонард, се казва: "В този наш забързан свят ние, изглежда, сме станали толкова ангажирани, че понякога пропускаме да отдадем почит на истински великите човешки постижения на нашето време. С тази мисъл в съзнанието си аз имам голямото удоволствие да представя част от историята и постиженията на един забележителен човек - д-р Кръстьо Кръстев."

На 3 март 1963 г. следва публикацията във в. "Чикаго трибюн" на обширна статия от самия Кръстев, озаглавена "Експерт иска да се предотвратят нови атомни бомби".

В редакционната бележка към статията се казва: "От публикуваните досега съобщения става ясно, че преговорите в Женева за така наречената забрана на ядрените опити предизвикват само неразбиране и объркване. В опита си да разсее мъглата



в. "Чикаго трибюн" помоли д-р Кръстьо Кръстев



от Ивенстън да ги коментира. Като бивш консултант на военновъздушните сили на САЩ д-р Кръстев е добре запознат с проблема. Бивш изтъкнат български ядрен физик и инженер от Втората световна война, той стана неотдавна американски гражданин. През 1947 г. д-р Кръстев предостави на Съединените щати подробно описание на физическото явление, известно като "ефект на Кръстев". Използвайки неговото откритие, военновъздушните сили разработиха система за засичане на ядрени взривове навсякъде по света...

Истинската стойност на неговия принос бе разкрита за първи път в "Чикаго трибюн".

На 16 септември 1969 г. смъртта прекъсва творческия устрем на този забележителен българин. Изпълнявайки неговото изрично желание, през 1972 г. близките му донасят урната с праха му на българска земя.