:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 252
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Фамилия

Проф. Иван Матев - лекар за цял живот, депутат замалко

Пациентите са смирени и сърдечни, депутатите са високомерни и цинични, казва световноизвестният хирург, който взе, че стана политик
Това е единственият от 240 депутати в Народното събрание, награден с най-високото българско отличие орден "Стара планина" първа степен. Но пък този факт почти никой от колегите му не знае. Световноизвестният хирург, председател на Съюза на учените в България проф. Иван Матев влезе тихо в парламента като депутат от СДС през лятото на миналата година и все още много от останалите му колеги не го познават. Той искаше да стане член на комисията по наука и образование или на здравната комисия, но се оказа, че за него има място само в комисията по правата на човека. Оня ден професорът два часа се занимаваше с темата дали хомосексуалистите трябва да заемат отговорни постове във властта, вместо да използва ценното време за операции.

Цял живот почти професорът е работил като лекар, за да стане най-прочутият и тачен хирург на ръката в България. Загадка за повечето му близки и



огромна неприятна изненада за пациентите му



беше фактът, че той отиде в парламента. Сега оперира само два дни в седмицата.

Иван Матев се е родил в Бургас преди доста години. Не иска да каже колко точно, защото вече е станал суетен. За сметка на това обаче изглежда направо отлично. За произхода му може да се говори дълго - професорът има с какво да се похвали. Още пази например тапиите от Фердинанд за назначение и уволнение на дядо му - кмет на крайморския град и съдия в апелативния съд. Но и неговите деца с гордост го поставят на почетно място в родовото дърво. Важното е, че покрай кариерата на баща си ученикът Иван стигнал до София и до Първа мъжка гимназия.

Той бил амбициозен до немай къде. Когато цялото му семейство било евакуирано в Летница заради бомбардировките в София, Иван, въпреки майчините си заръки, се вдигнал от провинцията и отишъл до Княжево, за да се яви на допълнителна матура по география. Проблемът бил, че никакви бомбардировки не можели да укротят желанието му да завърши гимназията с пълно отличие. Така и станало.

Това било през 1944 г. Според проф. Матев баща му усещал накъде ще завее вятърът в България, викнал го да си поговорят по мъжки и го посъветвал да запише медицина. И най-важното: никога да не се занимава с политика, каквото ще да става. Синът послушал баща си, завършил за лекар и започнал работа в Института по възстановителна хирургия, протеиране и рехабилитация на столичната ул. "Урвич". Тази сграда до ден-днешен е известна като една от най-рухналите и мизерни клиники и си стои в същия вид, в който я е заварил младият доктор.

Прословутата му амбиция не го изоставила и Матев бързо станал много добър лекар. Той обаче не се задоволил да е много добър лекар,



ами решил да изненада и света.



Затова смело пращал научните си статии в най-реномираните ортопедични списания и много бързо на Запад научили за него.

Един ден д-р Рей Къртис от САЩ се зачудил възможно ли е Матев да описва истински случаи в статиите си и дали е толкова гениална неговата методика за хирургия на палеца или нещо е решил да баламоса световната медицинска общност. Затова д-р Къртис се самопоканил в България, за да навести д-р Матев. Отишъл му на гости в забутаната на тавана стаичка, която ортопедът използвал за кабинет. Свил се на две, влязъл през вратата, огледал клиниката и болните и преценил, че в мрачната социалистическа България има един лекар, който би трябвало да се е родил в Америка.

Към "Урвич" започнали да валят писма с покани за лекции, симпозиуми и конгреси. А една известна американска клиника го поканила на работа за 2 г. Това обаче било в далечната 1969 г. и Иван Матев въобще не се и надявал, че някой ще го пусне. Американците обаче са племе инатливо. Колегите му писали чак на министъра на здравеопазването, тогава Кирил Игнатов. Видял се министърът в чудо и викнал д-р Матев. Казал му, ще те пусна, ама не за 2 години и в никакъв случай със семейството ти.

По това време бъдещият професор имал вече хубава жена -



Екатерина и двама прекрасни близнаци - Борис и Валентин,



с които живеели в малка стаичка. Той пък, моля ви се, на цялата мизерия отгоре, пишел дисертации нощем в кухнята с котлонче в краката, за да не измръзне.

Та Иван Матев бил особено привързан към семейството си и затова, като изкарал 9 месеца работа в САЩ, взел, че се върнал обратно в родината. Купил си "Фиат", хладилник и полилей, с които заменил напълно осезаемата възможност да стане милионер някъде по Източното крайбрежие.

Професорът до ден-днешен се чувства много добре вкъщи и не спира комплиментите към съпругата си. Твърди, че тайната на доброто му здраве е тя. Много от богатите ми и известни колеги по света, разказва лекарят, на стари години решиха да си сменят жените с 20 години по-млади и след има-няма 3 години се споминаха.

Професорът е привърженик на умерения живот и вярва, че движението ще го спаси от годините. Той играе тенис без пропуск всяка седмица по два пъти със синовете си. Между другото те са продължили традицията в семейството и са взели специалността на баща си. Още не се знае дали внукът (разбира се, на име Иван) няма да кривне от професията. Иван Матев пие по чаша вино понякога, предпочита плодове и зеленчуци вместо консерви и луканки. Заспива с музиката на Лист и Берлиоз и обича салонните танци. Даже самият премиер похвалил ненадминатата му валсова стъпка.

Като споменахме премиера, дойде време да кажем какви странни пътечки са отвели това прочуто име в медицината баш в парламента.

Че Иван Матев е седесар, е ясно. Повечето лекари комай са такива. Той има своя теория



защо една цяла гилдия гласува за СДС.



Теорията се заключава в отчетите на БКП, където лекарите са фигурирали в графата "Хигиенни услуги за народа" заедно с бръснарите и масажистите.

Разбира се, в дъното на депутатската история е жена. Собствената му. Екатерина била ревностна членка на Радикалдемократическата партия в СДС и преди четири години, по време на предварителните избори за депутати, нейната партия в столичния район "Оборище" не могла да издигне кандидат. Съпартийците започнали да увещават г-жа Матева, а тя - съпруга си и накрая той решил, че идеята да се захване с политика не му е толкова неприятна. Въпреки бащините заръки. Речено-сторено, професорът се кандидатирал, но за разлика от останалите си конкуренти не разполагал нито с рекламни плакати, баджове и листовки, нито с бодигардове, а само с името си. То обаче се оказало достатъчно, защото за 40 години Иван Матев е направил



стотици хиляди прегледи и над 15 000 операции!



Спечелил изборите, но партията го поставила на неизбираемото 10-о място в листата. Затова проф. Матев влезе в парламента чак на 17 юли 2000 г., когато Симон Спасов стана началник на спорта в родината.

Идеята на лекаря била благородна. Той смятал, че няма да е трудно да създаде лоби на науката в лоното на демократичните български институции, че ще може да промени нещо в здравеопазването, че ще успее да накара депутатите да заделят повече от бюджета за технологии.

Още от 1990 г. Иван Матев заедно с шефа на БАН акад. Малиновски и ректора на СУ проф. Лалов тръгнали да обикалят като тримата мускетари по учреждения и министър-председатели и да пропагандират значението на науката за излизането от кризата.

Оказало се, че държавниците ни нямат уши за това, както се оказало, че и в парламента процъфтява само лобито на "Левски".

Проф. Матев е деликатен и възпитан човек. Трудно му е да признае, че е разочарован от кратката си политическа кариера, и се опитва да прикрие този факт с достоен за уважение нестихващ ентусиазъм. Не може обаче да преодолее разликата между смирените си и сърдечни пациенти и високомерието и цинизма на колегите си в Народното събрание. "Извинете ме за израза, но те даже се ругаят", казва професорът. Нетипично за политик изречение. Той ще си остане лекар.
6670
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД