|
------------------
"Дядо ми и баща ми вървяха по различни пътища, но са дали много на страната ни", казва дъщерята на Владимир - Невена. Тя си спомня как двамата всеки неделен ден се събирали след семейния обяд на дълъг разговор. Тя попивала всичко с широко отворени очи, а дядо й я поглеждал и казвал: "Това дете добре слуша, значи е много умно." Невена признава, че по-късно като режисьор това й качество й е било от полза. От 1966 г. тя работи в националната телевизия и е
една от създателките на предаването "Лека нощ, деца"
Днес г-жа Христова работи упорито в памет на дядо си. Тя обикаля България с интересното си представление "На чаша вино с Кирил Христов", което се радва на голям успех.
Създава в дома си литературен салон "Кирил Христов", чийто патрон е поетът Йосиф Петров. Мечтата й е салонът да има същата слава и притегателна сила като салона на Султана Рачо Петрова. В него вече са се събирали значими български творци. Тук е представена последната книга на големия ни поет Александър Геров. Имало е вечери на изтъкнати творци като Радой Ралин, Димитър Вълчев и др. Известният художник авангардист Иван Яхнаджиев е направил изложба там.
Невена подготвя за печат и писмата между Кирил Христов, неговата съпруга Невенка Палашева и останалите роднини. Според нея на романите на Кирил Христов "Бели дяволи", "Тъмни зори", "Бездна", "Ад в рая" и др. трябва да се обърне истинско внимание, тъй като те са пророчески за онези години.
Г-жа Христова е учила режисура в Прага през 60-те години
В пражката телевизия се запознава с бъдещия президент Вацлав Хавел. Докато живее в чешката столица, Невена се среща често с втората жена на дядо си - Ноеми Молнарова. Тя става най-добрата й приятелка. От нея момичето научава много за дядо си, който е починал, докато тя е още дете. Ноеми й разказва за изключително трудния живот на Кирил Христов в чужбина. Споделя и историята на тяхната женитба.
От Лайпциг, където е ръководител на семинара по български език и литература, поетът се премества да живее и работи в Прага. През 1930 година организира свободни курсове по българска литература в Пражкия университет. Запознава се с чехкинята Ноеми, която е с цели 26 години по-млада от него и с шест месеца по-малка от сина му Владимир. Ноеми е поетеса и работи като преводачка във външно министерство. Родителите й не одобряват връзката между двамата.
Притиснат от носталгията, от парични проблеми и от неприятностите със семейството на любимата си, Кирил Христов решава да сложи край на живота си. Той пуска газта от печката, но в квартирата му пристига Ноеми и го спасява на косъм. Тогава двамата си обещават вечна любов и приятелство. Действително в съвместния им живот има повече радост, отколкото страдания и несгоди. Ноеми разбира отлично сложния характер на твореца и подпомага всячески писателската му работа. Двамата четат нашумели западни книги, обсъждат първите варианти на написаното от Кирил, слушат музика и имат добри семейни приятели. Ноеми е жената, с която Христов работи дори когато вече е много болен. Не случайно чехкинята напуска България едва 4 години след неговата смърт и е в чудесни отношения с децата на мъжа си.
Невенка Палашева е първата съпруга на поета
Двамата се разделят твърде рано, но запазват приятелството си. Тя умира много млада - на 28 години. Децата им Владимир и Анна обикват Ноеми, а Невена я нарича моята истинска баба.
Едно от най-хубавите стихотворения на Кирил Христов се казва "Над люлката на моя син". Владимир Христов (1902-1978) дава много поводи за гордост на баща си. Той расте като смайващ математик. Увлича се от астрономия и музика. На 17 години заминава да следва със стипендия в Лайпциг, на 24 става доктор на астрономическите науки. През 1958 г. вече е академик и
световноизвестен геодезист и астроном
Дълги години е професор и ръководител на Катедрата по висша геодезия във Висшия инженерно-строителен институт в София. Директор е на Централната лаборатория по геодезия и геофизика. Автор е на 80 теоретични труда в областта на координатите в геодезията и по-специално на Гаусовите координати, публикувани главно в Германия. Именно тези му публикации печелят световно признание. Академикът работи до края на живота си и върху използването на наблюденията от изкуствените спътници на земята за геодезически цели.
Когато се връщал от научни срещи в чужбина, той казвал на дъщеря си Невена: "Погледни към Витоша, като нея няма никъде!" Владимир е работохолик като баща си - пише дори когато е болен. Кабинетен и тих човек, той съветвал единственото си дете да върви със собственото си име напред.
Дъщеря му Невена се утвърждава като професионалист, без да използва името на дядо си и баща си. Разказва даже куриози по тази тема. Един ден в телевизията я настига неин колега и я пита дали наистина е внучка на Кирил Христов. Когато Невена потвърждава това, той я моли да му ходатайства нещо лично пред счетоводителя. Оказва се, че счетоводителят се казва също Кирил Христов. "Голям майтап беше, защото колегата ми беше разочарован, че дядо ми е поет, а не счетоводител", казва г-жа Христова.
Баща й често й казвал, че
най-голямата лотария в живота е бракът -
ако се ожениш сполучливо, значи си улучил шестица. Владимир явно е улучил - съпругата му Йордана Стефанова е талантлива пианистка, която прекъсва кариерата си, за да се посвети на своя мъж и на дома си. Невена разказва, че никога не е виждала майка си да се показва пред баща й по пеньоар, размъкната или болна. Тя винаги била изискана, в добро настроение и правела атмосферата вкъщи повече от приятна. Невена разказва, че у тях на масата се сяда едва след като баща й вече е седнал , а тя, като дъщеря, е сервирала всичко. Режисьорката твърди, че в къщата им никога не се е повишавал тон, а добрите обноски между родителите й остават до края на живота им.
След смъртта на баща си Владимир контактувал често с най-добрия му приятел - академик Михаил Арнаудов. Според Невена и близките й Арнаудов е написал най-проникновената монография за Кирил Христов.
Внучката подозира, че
дядо й е бил за известен период масон
В някои от писмата си към него академик Арнаудов, който също е масон, се обръщал с думите: "Брате, Кириле!"
Режисьорката била привързана изключително много и към своята леля Анна (1904-1995) - българска филоложка. Тя носела в себе си духа и жизнелюбието на Кирил Христов. Нямала потомство. Дълги години работила в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий", пенсионирала се в справочния отдел на БТА.
Синът на Невена и правнук на Кирил Христов е "дете на своето време" - изключително работлив и увлечен от техниката. Също като знаменития си роднина е поклонник на жените, но само в лицето на собствената му съпруга. Засега голямата му мечта е да живее със семейството си в къща с двор.
Невена казва, че е националистка като дядо си. Кирил Христов наистина често е критикувал слабостите на българския народ. Понякога е даже доста краен. "Но чуя ли другиго, особено чужденец, да се гаври, и благодушно макар, с шопа, бих бил способен да бъда жалък герой на най-отвратителен шовинистичен скандал", признава поетът.
И твърди, че българин, който не защитава националността си, е достоен за презрение.
|
|
|
|