:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,013,166
Активни 123
Страници 3,511
За един ден 1,302,066
Клан

В рода на Богдан Мирчев има учени и журналисти

Известният германист и дипломат смята, че у нас всяка работа плаче за майстора си
Снимки: Васил Миланов и личен архив



Доцент Богдан Мирчев е от големия македонски род на Мирчеви от Битоля. Неговият баща Боян и вуйчовците му Кирил и Петър са до края на живота си добри приятели с писателя Димитър Талев. Дори баба му Стефка е един от прототиповете на героинята Султана от прочутия роман на Талев "Железният светилник". Красива и властна жена, тя е била винаги в центъра на патриархалния бит в Битоля.



Подобно на Султана тя е обичала да доминира



с благи думи над останалите. Съпругът на Стефка - Спиридон Мирчев (1866-1953 г.), събирал тримата си синове заедно със семействата им на всеки празник. Боян бил известен столичен журналист и икономист, Кирил стигнал до професор по история на българския език в СУ "Св. Климент Охридски", а най-общителният от тях - Петър, пишел документална белетристика и се препитавал с журналистика. На семейните обеди и вечери Спиридон извършвал задължителен ритуал. Казвал винаги кратко слово, в което изтъквал, че най-хубавото на масата е, че са заедно. Старият битолчанин бил със силно чувство за хумор и разказвал на децата си смешни случки, в които поуката се внушавала по непринуден начин. Работата според старейшината на семейството не бивало да се върши като кучето на нивата. В противен случай вместо да се изпишат вежди, се изваждат очи.

Подобно на дядо си и доцент Богдан Мирчев спазва традицията и когато е на дипломатическа работа в Швейцария. От 1994 до 1997 година той е първи секретар по въпросите на културата и пресаташе в българското посолство в Берн, а от 1997 до 1999 г. е генерален консул в Мюнхен. Като дипломат той превежда "Теория на епичния театър" от Бертолд Брехт, прави всяка седмица една страница в швейцарския официоз "Bund", свързана с културния живот в България. Под влиянието на Мирчев неговият приятел, швейцарският историк проф. Урс Алтермат, създава два лекционни курса по история на българската култура, като я представя не само в Швейцария, но и по света. Като генерален консул в Мюнхен Богдан Мирчев е един от малко поканени на традиционните мъжки вечери на херцог Франц фон Байерн в двореца му в Нимфенбург. На тях той обсъжда с херцога възможностите за популяризация на българското изкуство сред световния политически и икономически елит.

От Мюнхен ученият е отзован, преди да изтече мандатът му, тъй като на неговото място назначават Таня Градинарова, бившата съпруга на генерал Бонев. В този случай Богдан Мирчев не смята, че той лично е потърпевш. Като ръководител на Катедрата по германистика и скандинавистика в СУ "Св. Климент Охридски" той има своите студенти и своите научни занимания. Автор е на "История на литературата и културата на Германия", на множество преводи на художествена литература от немски на български.

Богдан Мирчев следва максимата на своя дядо за работата. Казва, че у нас



малко хора са на мястото си



Днес девизът на учения е "Животът е движение". Според Мирчев можеш всичко да загубиш, останеш ли това, което си. Доцентът възнамерява да пише историята на своя род, тъй като в него са имената на някои от строителите на нова България. Типичен пример за това е неговият дядо Серафим, когото помни. Серафим бяга с децата си след Балканската война от Битоля в София. В Македония оставя богат дом и много роднини, затова до края на живота си често се връща със спомените си в нея. Като служител в Държавния статистически институт и като секретар на Българската екзархия Спиридон поддържа връзка с елита на македонските бежанци. Чести гости в семейството му са Димитър Талев и Симеон Радев. С тях той обсъжда политическото положение и разговаря с тъга и надежда за Македония. Близък приятел на Спиридон Мирчев е младият поет от Кукуш Христо Смирненски. Двамата обикалят често Витоша и събират на едно място в планината тухли за бъдещ дом на планинаря. Болестта и безпаричието на Христо Смирненски вълнуват Спиридон и той му дава често пари, като му предлага да се занимава със символичен труд. През 20-те години Мирчев е секретар на младежката организация на ВМРО и

намира средства за лечението на Смирненски



Когато туберкулозата на поета напредва, Спиридон се обръща за помощ към Димитър Полянов, който тогава е един от най-възторжените певци на комунистическата партия. Предава му желанието и вярата на Христо да се лекува в Германия. Уви Полянов не прави нищо, за да облекчи състоянието на умиращия творец. Напротив, според Спиридон Мирчев той ревнува Смирненски заради неповторимите му поетични творби.

В своя живот Богдан Мирчев е респектиран от патриотизма, ерудицията и работохолизма на баща си Боян и на вуйчовците си Кирил и Петър.

Боян Мирчев (1900-1992 г.) завършва политически науки в Австрия и Германия. От началото на 30-те години на миналия век до 1943 г. е един от най-добрите журналисти, свързали името си с вестник "Зора" на Данаил Крапчев. Той ръководи две от най-тежките страници - икономическата и културната. Мирчев пътува често до Германия и е единственият у нас журналист, който отразява ежедневно най-вярно и точно състоянието на германската култура и осъществява връзки между редица български и немски интелектуалци. Негов добър познат е немският евреин Бруно Валтер, който, преди да замине за Израел, посещава България и дава обширни интервюта на Мирчев на страниците на в. "Зора". Приятели на Боян са братята Любен и Никола Крапчеви, с които той поддържа на високо ниво списването на вестника. През 30-те години тримата другаруват с Никола Божинов, Константин Щъркелов, Васил Ризов-Возир и с други творци. Споделят тревогите си от зараждащия се нацизъм в Германия. През 1941 година Боян Мирчев присъства на прием в българската легация в Берлин, където успява да провокира един от членовете на нацистката партия за изповед. Немецът развълнувано му разказва за бъдещата война на Изток. Не след дълго нацистът изчезва от погледа на присъстващите. Мирчев успява да поднесе получената информация като дописка във в. "Зора".

В началото на 1944 година Боян започва да издава интересното списание "Митнически преглед", в което се спира на важни икономически проблеми, на финансите и банковото дело в България. След 9 септември 1944 г. списанието е спряно. Като висококултурен и талантлив човек Боян Мирчев не се докарва на новата власт и попада



с приятеля си Димитър Талев в Бобов дол



Макар условията в поправителния лагер да са невероятно трудни, двамата успяват в кратките свободни минути да потърсят спасение в спомените си за Македония. Наричат я неповторима земя и я благославят. По-късно Боян заедно с проф. Любомир Милетич събира, редактира и издава два тома със спомени на македонски революционни дейци.

Съдбата на журналиста разтърсва силно семейството му. По това време неговият брат Кирил Мирчев (1902-1975 г.) е професор и член-кореспондент на БАН. Той е единственият и все още ненадминат у нас специалист по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология. Най-обширният му труд - "Историческа граматика на българския език", е резултат на дългогодишните му проучвания върху изключително богат изворов материал и представлява системен курс върху развитието на българския език от заселването на славяните на Балканския полуостров до наши дни. Въпреки многобройните си научни трудове проф. Кирил Мирчев не става академик - вероятно "заради биографията" на брат си Боян. По тези причини след 1944 г. най-малкият от братята - Петър Мирчев (1907-1989 г.), който е един от ревностните сътрудници на "Зора", насочва вниманието си към близката история. Той е автор на няколко талантливо написани документални романа, между които "Кипежът", "София от завчера", "Спомените на едно софиянче", "Началото" и др.

Днес Богдан Мирчев, който има двама сина - Богдан и Боян, - желае те да продължат най-доброто от семейната традиция. Богдан е завършил право, а Боян - политология. Синовете са уверени, че ще тежат като камък на мястото си - в работата и в живота.
 
Братята (от ляво на дясно) Петър, Кирил и Боян Мирчеви заедно със сестра им Вяра.
 
Боян Мирчев (вдясно) на разходка с Христо Смирненски във Витоша през 1920 г.
 
Богдан Мирчев в кабинета си в Софийския университет.
6790
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД