Ако си се родил в Тревненско, от тебе може да излезе резбар или строител. От векове такава е традицията на този край. До девето коляно Цаневите от село Колибите са все дърворезбари. И Кънчо Цанев носи кръста на родовия талант. Дядо му Цаньо се славел като майстор на марангоз - разбирай, дълбаел шарки на дървото. Още в детските си години Кънчо намерил на тавана на родовата къща няколко длета и една пушка. И длетата, и пушката били стари и изхабени, много работа ще да е минала през тях. Където и да резбова из България и по света, той не се разделя с пушката и длетата. Пушката е стара кремъклийка, с пукнат в турска глава приклад, с резки от едната страна, по които се разбира, че на нея някой неизвестен солдат рязал сланинка. Дядо Цаньо като малко момче изчакал да свършат боевете на Шипка, покатерил се по билото на Балкана и си взел пушката за спомен - очевидно с мисълта, че там, на Шипка, се е градила българската история.

"От тия родови спомени ми е маята", споделя човекът, на чиято визитна картичка пише: "Проф. Кънчо Цанев, художник-резбар."

Детското му самоучение свършило, щом се записал в Техникума по дърворезба в Трявна в класа на един от последните възрожденски майстори Сава Антонов. Завършил през 1952 г. и



половин век дървото му е радостта и творческата мъка



В началото се поогледал накъде, накъде, та в дърводелското предприятие "Изкуство". Правенето на дърворезбовани мебели за износ не го изпълвало с радост. В София в "Народно творчество" се захванал пак със същото. Тегаво му било в тия тясно скроени дрехи. Талантът го боцвал с рогцата си отвътре и предизвикателно погледнал към общите изложби на Съюза на художниците. На една от тях висок мустакат мъж с черна коса, черна брада, който приличал на прабългарин, се задържал пред неговата работа. Той бил професор Асен Василев. Вместо запознанство му рекъл: "Ти що не кандидатстваш в академията." Тъй бъдещият професор започнал чиракуването си все при стари и добри майстори.

Напук на признанието, което вече получавал, върнал се в Трявна и станал учител. Ама стои ли шило в торба? Скоро напуснал учителството и направил резбарско ателие. После, вече в Габрово, се изкушил от каменната скулптура. Монументът при южния вход на Дряново, паметникът на строителя в Трявна и каменният барелеф на часовниковата кула в Габрово са негово дело.

- Резбата е също скулптура - казва Кънчо Цанев, единственият и до днес, който прави хем дърворезба, хем скулптура.

"Уникалното на българската дърворезба не е традицията, а в това, художникът да се откъсне от националното, да притури от себе си и да създаде нещо, което не е правено досега", изповядва творческото си кредо майсторът. "Кънчо си е такъв, обича предизвикателствата", вметва Илона. Съпругата му е унгарка. Навремето дошла на практика, запознали се, а Кънчо я завел из родния си край. И тя, свикнала с царствената Будапеща,



се прехласнала пред Райковата къща в Трявна



и там пристанала за млада булка. Сега големият син Робърт е дърворезбар като баща си, а малкият Петър е художник и специализира история на изкуството.

"С борба трябва да защитаваш идеите си, има много разочарования, но пък сетивата винаги са отворени", казва майсторът. Сред творческите му удовлетворения са ритуалните зали на градския съвет във Велико Търново и Хлебарово, кметството и училището в Боженци, два тавана на възрожденските къщи в Стария Пловдив и кьошковете около джамията пак там. Монументална дърворезба на Кънчо Цанев е съхранена в българските посолства в Бон, Москва и Тунис. Слънцето, което грее на тавана в дом Х1 на резиденция "Бояна", е негово дело. Поканил го архитект Александър Баров. Трябвало да работи с професора си Асен Василев. Той тогава бил възрастен и подканил ученика си: вземи най-голямата зала. Работили заедно с Антон Дончев, друг известен съвременен дърворезбар, също тревненец. Пак заедно са изработили монументалните пана във фоайето на НДК. Там Кънчо Цанев е направил единствената и до днес кръгла скулптура от дърво. Една от последните му мащабни творби е таван в представителството на "Газпром" в София.

- Щастлив човек съм - казва Кънчо Цанев, - едва тая пролет се освободих от работа. Непрекъснато са ме търсили,



от поръчки не съм се отървал, но богат не станах"



Не в парите е богатството на Кънчо Цанев. Навремето Асен Василев му рекъл: "Кънчо, можеш да станеш уважаван даскал, уважаван човек, но богат няма да станеш. Няма богата къща и да са казали за нея: тая къща е на резбар. Стига ти обаче да кажат: тая къща я резбова майстор Кънчо Цанев."



Откровение:

- Аз цял живот съм държал и държа, че резбата е съвременно българско изкуство, което по нищо не отстъпва на другите материали. И съжалявам, че настоящият елит е замаян от лъскавината на стъклото и алуминия.

- Какво имате предвид под елит. Политически ли?

- Имам предвид елита, който държи парите. Другите не ги броя. Те са временни. Говоря за богатия елит, който диктува положението. Той сега е заслепен от блясъка, който вижда по целия свят, а който той, доскоро сиромашинка, го е нямал.

КРАЙ НА КАРЕТО



Иконостасът в Пампорово синтезира цялото творчество на майстора. Жена му една сутрин го събудила: "Обявяват конкурс за иконостас в църквата в Пампорово?" После издирила адреса и професорът се явил на конкурса. Срокът бил непосилен - една година. Правил, струвал, отложил го за две. Дарителите обаче поставили условие на Илона: "Вие ще бъдете гарант, че е здрав и ще го завърши за две години." Кънчо Цанев смята, че много от иконостасите изопачават нашето наследство. Класическият иконостас варира по хоризонтал, това е наследство от гръцките образци. Той решил иконостаса по вертикал. Богословите от Светия Синод разправяли надлъж и нашир, че това, което се прави в Пампорово няма нищо общо с канона. Естетите пък го обвинявали, че стилът му е готически. Хората с по-съвременно мислене се хванали на идеята. Дълго време спорили, докато решат, че иконостасът в Пампорово трябва да се прави от Кънчо Цанев. "Иконостас се прави на късни години", смята професорът. Новаторът в него надделял, но иконописецът се подчинил на църковните канони. "Сега иконите не пасват на иконостаса, защото са правени по стария начин", коментира той.

Един въпрос като дамоклев меч витаел във въздуха и подгрявал недоверието на смолянчани: как ли ще изглежда този иконостас, дето не ни дават да го видим? Когато майсторът го монтирал в църквата, ледовете се разтопили. Вратата и част от иконостаса са негови дарения. Смята, че изстраданата му творба ще има щастлива съдба. Като тръгвали да го монтират, хора се връщали от кръщене и сватба. "Знам, че сватбата носи късмет", вметва уж между другото Илона. И разказва една поучителна история за мъката на творчеството. Кънчо Цанев през зимата се разболял от бронхопневмония, а времето неумолимо течало. Тогава преместил тезгяха в спалнята и резбовал там. Като се върнал от монтажа, същата вечер му звъннали от училището за талантливи деца в Горна баня. И там искали да направят иконостас. Направил го дарение. Учителката обаче се възмутила -



как така Адам и Ева ще са голи



и децата ще ги гледат. Като че ли някога са изографисвани облечени! Направил дарение и в плевенското село Брестне. Там нямали църква и решили да си съградят. Кънчо Цанев обещал да направи иконостаса без пари и удържал на думата си.

Сигурно професор Цанев е единственият, който на собствени разноски прави пленер по дърворезба. Събрал 9 свои студенти на вилата си край Вакарел. Храната, подслона и дървения материал подсигурил семейният бюджет, а Илона, освен всичките си грижи, била и в ролята на готвачка. Като разбрали за намеренията им, приятели ги съветвали: Вие сте луди хора, бе! Вместо да отидете за двайсет дена в Гърция, ще пръскате пари по пленери.

Семейството сега е пред поредното предизвикателство, в което "ще пръска пари". Кънчо Цанев майстори и реставрира родната си къща. Мечтата му е там да събере целия си архив и останалата му малка част от щедро разпръсквани по света и в България творби.