Директорката на 199-о училище Лиляна Мачканска е разбрала за конкурса за старши обучители по информационни технологии 3 дни след провеждането му. |
Не се знае колко други училища в страната са се отдали на складова дейност, вместо на модернизация на обучението. Такава е диагнозата за изпълнението на стратегията за въвеждане на информационните технологии в края на първата й година.
Надали някой е очаквал, че за 9 месеца - от приемането на стратегията досега, българското образование ще се прероди във виртуални одежди. Няма спор - трудна задача е оборудването на всичките над 3000 училища с компютри, свързването им в национална мрежа и обучението на всички близо 100 000 учители. Демонстрираната до момента липса на координация обаче не вещае нищо добро за оставащите 2 години до края на реализацията на стратегията.
В началото бяха учебните програми
Месеци наред образователното министерство повтаря, че информационните технологии трябва да навлязат в преподаването на всяка една дисциплина в училищата. Какво точно трябва да научат преподавателите по история и география, например, и към момента обаче не е ясно. В същото време курсовете за 1000 старши обучители по отделните предмети, които следва да обучат на свой ред други 40 000 педагози, вече са в ход. Как е възможен този фокус?
Истински шедьовър представлява конкурсното задание на МОН за избор на фирми, които да провеждат обучението на 1000 старши обучители. Поради липсата на собствена идея какво трябва да научат педагозите, МОН поставя задължително изискване кандидатите в конкурса да са университети с опит в областта на информационните технологии. Целта е да се използва капацитетът на вузовете, които сами да измислят учебните програми.
Незнайно как сред спечелилите в крайна сметка има и фирми. 4 организации печелят конкурса - Софийският университет - за областите "Български език и литература", "География", "История", "Свят и личност", цикъл "Философия"; "Чужди езици" и "Начални учители"; БАН - за "Математика", "Физика и астрономия", "Професионална подготовка"; ЦАПК "Прогрес" ООД - за "Изобразително изкуство" и "Музика"; "Евро-Алианс" ООД за "Химия" и "Биология". От конкурсната документация разбираме, че спечелилите са оценявани и според предложените от тях учебни програми. В същото време в Националния педагогически център, който координира обучението, още не разполагат с въпросните програми. "По регламент те се представят 15 дни след сключването на договорите", обясни директорът на центъра Пламен Суруджийски.
На обучение - до Дуранкулак и обратно
Миниран е и самият избор на старши обучители, и организацията на обучението. МОН се сеща да информира регионалните инспекторати за предстоящо провеждане на тестове за подбор на 1000 обучители едва на 11 октомври. Въпросните тестове трябва да се проведат само седмица по-късно - на 17 и 18 октомври. Първенец по забавяне на информацията в разрез на логиката е именно регионалният инспекторат в София. В район "Подуяне", към който е 199-о училище, уведомителното писмо за предстоящия тест е пристигнало на 21 октомври - цели 3 дни след приключването на конкурса.
Преподавателите масово протестират и срещу липсата на анонимност на работите. Залогът не е малък на фона на мизерните учителски заплати - всеки един от 1000 обучители трябва да обучи на свой ред 4 групи от по 10 човека, като за това ще получи общо 1600 лв. "Не е възможно тестовете да се манипулират, правилният отговор се зачертава с кръстче", кълне се Пламен Суруджийски. Според него конкуренцията - около 3000 учители за 1000 места, говори за успешно проведен конкурс.
Покрай бързането и сливането на двата конкурса - за учебни програми и провеждане на самото обучение, сега купища педагози ще трябва да пътуват, да спят на хотели, а държавата да плаща командировъчните им. Четирите институции, спечелили конкурса, са длъжни да предложат място за преспиване на педагозите. СУ ще настанява в института за усъвършенстване на учителите, БАН - в хотел "Българска армия". Участниците в обучението на ЦАПК "Прогрес" ще пътуват до Дуранкулак.
Не е ясно защо държавата е решила да плаща нощувки и пътни на 1000 души, вместо да командирова по места обучителите. "Надявахме се да се включат повече университети и те взаимно да ползват базите си", обяснява Суруджийски. За последващото обучение на 40 000 педагози ще се приложи по-пестелив подход. Националния педагогически център възнамерява да използва изградените по проекта i-България телецентрове в 76 населени места. Догодина са предвидени други 40 000 учители, които да минат през курсовете.
Компютър или пишеща машина
Ако се вярва на уверенията на преструктуриращата се в момента Агенция за развитие на информационните технологии, към края на юни в училищата би следвало да са били разопаковани всички кашони. Тогава по план е трябвало да приключи връзването на компютрите в локални мрежи. С тази задача са били натоварени 28 фирми - по 1 за всеки регионален инспекторат на просветата. Въпреки отдавна изтеклите срокове от агенцията също признават за училища, в които компютрите продължават да седят в кашони. Според Симеон Арнаудов вина за това имат училищата. "Изпратихме им въпросници от какво точно ще се нуждаят, защото създаването на един кабинет изисква много работа. Част от училищата обаче са ни отговорили, че не се нуждаят от кабели и друга допълнителна помощ, а после се оказва обратното", твърди Арнаудов.
"Не сме получавали никакъв въпросник", твърди директорката на 199-о училище Лиляна Мачканска. Други училища пък са предпочели сами да си вържат локалната мрежа.
Освен в нея компютрите допълнително трябва да бъдат свързани в национална мрежа. Изчислителният център, посредством който ще стане това, ще осигурява безплатен интернет на всички училища и достъп до специализирани база данни, свързани с учебния процес. С това е натоварен друг играч по стратегията - консорциумът "Училища онлайн", включващ фирмите БТК, Парафлоу, Ларексо и Телелинк.
Държавата упорито продължава да твърди, че до края на 2006 г. всички училища ще бъдат вързани към тази национална мрежа. Според договорите на фирмите обаче този процес ще приключи едва в края на 2007 г. "Предвидени са 1000 училища за 2005, 1000 - за 2006 и 1000 - за 2007 г.", обясни Пламен Койчев от контролния център, който следи поддържането на системата. Според него е възможно връзването на училищата към мрежата да приключи и по-рано, ако се осигури необходимият за целта ресурс. Неразопакованите компютри в 199-о училище са предвидени за 2006 г. и са част от втората вълна.
Оплаквания има и срещу серията от ограничения, наложени в новите кабинети. Училищата, които имат и стари кабинети, на практика в момента работят на два режима. Компютрите в новите и в старите кабинети не може да се свържат в обща мрежа, защото за старите не са осигурени необходимите софтуерни приложения - за защита до WEB страници с непозволено съдържание и др. Така столичното 28-о СОУ в момента получава безплатен интернет в новия кабинет и платен в стария. Преподавателката Галина Каракашева признава, че работи по-добре в стария, защото в новия правата й на администратор са силно ограничени. "Нямаме право да работим с *.ехе файлове, трябва да искаме разрешение за всяка програма, с която искаме да работим, паролите се сменят прекалено често", обяснява тя.
На фона на всичко това идва скептицизмът на Лиляна Мачканска: "Няма скоро да видим масово използване на компютрите в преподаването." Стъпка назад реши да направи и правителството, орязвайки предвидените около 30 млн. лв.за оборудване на по още един кабинет в училищата през 2006 г. Бюджетът по програмата - около 25 млн., ще се харчи приоритетно за националната мрежа, развитие на образователен софтуер и обучение на учители, защото според правителството не е целесъобразно закупуването на машини, които няма да се ползват. С това властта непряко призна част от вините си. Остава след покаянието да последва и съответната промяна в изпълнението.