|
| Н. П. Кондаков по времето, в което прави пътуването си, и заглавната страница на книгата му "Македония. Археологическо пътешествие", СПб, 1909 |
В началото на ХХ в., все още в границите на разкапващата се Османска империя, областта е раздирана, както и днес, от жестоки етнико-религиозни противоречия. Макар доста страници в книгата на Кондаков да са посветени на злободневния "македонски въпрос", завинаги и безспорно ще останат откритите от него предимно в охридската църква "Св. София" и въведени в научно обращение* световни паметници на средновековното изкуство, свързани с България. Първите съвременни знания и за малката плащаница (с. 270), подарена вероятно през 1224 г. от солунския деспот Тодор Комнин на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, и за голямата плащаница (с. 271, т. IV), подарена от император Андроник II на друг "пастир на българите", вероятно Григорий (1313-1328), и за голямата нефритена икона "12 празника" (с. 270), и за най-стария български дърворезбен паметник (заедно със сандъка от Терачина) - вратата от охридската църква "Св. Никола Болнички", и за личния екземпляр на евангелието (с. 273-275) на охридските архиепископи от ХIV в. насетне с разкошния позлатен обков, и най-сетне за прочутата архиепископска корона (с. 270) - за всички тези световни паметници, които са и важен исторически извор, научаваме първо от отчета на експедицията начело с Кондаков. Всеки от тези паметници** е или дело на български майстори, или е държавен подарък за архиепископите на "на цяла България", което определя и важното им място в историята на българската средновековна култура и история.
--------------------
Когато получава поръчението за организиране на научна експедиция в западните части на Османската империя, Кондаков е вече известен учен - професор по история на изкуството в Санкт-Петербургския университет от 1888 до 1897 г. От 1888 до 1893 г. е и старши уредник в Отдела за средновековно и ренесансово изкуство в Ермитажа. Действителен член е на Петербургската академия на науките (днес - Руска академия на науките) от 1898 г.
Безспорни са заслугите му за изучаване на византийското културно наследство - през 1895 г. Никодим Кондаков основава заедно с Фьодор Успенски Руския археологически институт в Цариград. Тази научна организация в следващите години ще има водеща роля в създаването на българската археологическа наука и в първите й големи открития.
Най-важните задачи на института намираме доста подробно описани от самия Успенски в писмото му от 9 март 1895 г. до руските консули в Османската империя, в държавите на изток от нея и в балканските държави (Архив на Руската академия на науките, фонд 127, опис 1, № 32). Наред с проучването на възможности за закупуване на археологически и исторически паметници научаваме, че първа задача е картотекирането на най-важните археологически паметници и добиване на информация за възможностите за тяхното детайлно изучаване чрез провеждането на археологически разкопки.
Още през първите три години от съществуването си институтът изпълнява задачите си успешно според доклад на Ф. Успенски от 1898 г. (Централен държавен исторически архив - Санкт-Петербург, фонд 733, опис 143, № 140, лист 11-13). За най-голям свой успех сътрудниците на института смятат откриването през същата година на надгробието с възпоменателен надпис на родителите и на най-големия брат на цар Самуил в село Герман на Преспанското езеро.
* * *
Експедицията на Н. Кондаков трябва непременно да се разглежда най-напред в светлината именно на тези задачи, които си поставя Руският археологически институт в Цариград. Политическите цели, които тя несъмнено получава за изпълнение, никой никога не е крил (с. 1). С договора от Сан Стефано и определените там граници на България Русия заема съвсем еднозначна позиция за етническия състав на областта Македония, основавайки се главно на пътуването на В. И. Григорович през 1844-1847 г. и неговия "Очерк за пътуването по Европейска Турция". Новата експедиция има за цел очевидно да осъвремени етническите данни за областите, оставащи в границите на Османската империя (с. 296).
Точно в изпълнение на политическите си задачи експедицията изследва не само археологическите обекти, античните и средновековните паметници на изкуството, но и народните носии в земите, които обикаля. Изследвайки облеклото на местните жители, Кондаков се занимава, в съответствие с научната си подготовка, особено с цветовете и украсата, търсейки доказателства за чисто изкуствоведските и археологическите си тези. В "Археологическо пътуване" етнографският материал е не по-малко от археологическия. Очевидно най-вече на него се разчита, за да се докаже етническата принадлежност на населението. "Навсякъде в земите, обследвани от нас - пише Кондаков - от Охрид до Скопие и Куманово, живее един народ, който и през IХ в. нарича себе си български, когото през ХI в. гърците назовавали така, и който пак така нарича себе си пред първите посетили го европейски пътешественици, както и пред нашия Григорович. Ясно е, от друга страна, и това не бива да се премълчава, че съвременният пътешественик непременно ще бъде посетен, разбира се, в градовете от всякакви интриганти и политици и на неговите недвусмислени въпроси те често ще дадат най-коварни отговори - в селата, където всичко е много по-просто, всички, напълно безхитростно, наричат себе си българи" (с. 294).
В началото на 1920 г. с френски военен кораб Кондаков пристига в Цариград. Точната дата на пристигането на Н. Кондаков в София остава неизвестна. В едно свое писмо от 8 януари 1920 г. (Архив на БАН, фонд 9, инв. № 1680, лист 1, 2) Андрей Грабар, бъдещият световноизвестен византинист, пише на В. Златарски от Страсбург, че Кондаков ще пристигне в София най-късно за началото на есенния семестър в Софийския университет. От друга страна, самият В. Златарски отбелязва в текст за 80-годишнината на Кондаков, че той престоява в София две години, което означава, че пристигането му трябва да се отнесе най-вероятно през пролетта на 1920 г.
За огромно съжаление на българската научна общественост Н. П. Кондаков напуска София в края на март 1922 г. Като причина за това негово решение понякога се изтъкват не особено благоприятните условия за живот в младата още българска столица. Всъщност малката научна общност, крайно бедните библиотеки, отдалечеността от главните средища на научен живот в Европа са най-важните причини за решението на руския археолог въпреки огромното внимание, с което той е обграждан и в Софийския университет, където като професор чете голям курс лекции по средновековна археология и изкуство, и в Българската академия на науките, за чийто действителен член е избран. След заминаването на Кондаков малобройната, но избрана публика на лекциите му, състояща се от уредниците в Народния музей, преподавателите и студентите в Софийския университет, още дълго няма да се радват на съприкосновение с голямата наука.
За преместването си в Прага Н. Кондаков води кореспонденция още от София. Той се познава и с целия научен елит на Чехословакия, и с тогавашния президент Т. Масарик. В Прага създава научен кръжец, наречен на негово име - Seminarium Kondakovianum (от 1931 - Археологически институт "Н. П. Кондаков"), чете курс лекции като професор в Карловия университет. Умира почти четири месеца след тържественото честване на 80-годишнината му, а Г. В. Вернадски и А. П. Калитински отбелязват:
"Н. П. Кондаков е . . . учен, който оказа със своите работи влияние за дълго време върху развитието не само на руската, но и на световната археологическата наука." Без съмнение, и до днес.
-----------
* Н. П. Кондаков "Македония. Археологическое путешествие", СПб, 1909 г. В скоби по-долу са посочени страниците именно от това издание
** На тези паметници си струва да бъдат посветени отделни теми в рамките на поредицата "Истинската история"
|
| Изгледи от Солун, Сяр и прочутата сярска обител "Св. Иван Предтеча", и поглед към охридската църква "Св. София" (долу), заснети през лятото на 1900 г. Точно в ризницата на "Св. София" Н. П. Кондаков прави най-значителните си открития. |
