"Бавна четка" (Slow Brush) се нарича изложбата, която Николай Петков показва до края на месеца в галерия-книжарница "София-прес". Според авторовия анонс тя включва акварелните цикли "Дихроми", "Рамки", "Лица", Perestrojka и "Натура", както и самостоятелните "Земен пейзаж" и "Морски пейзаж", представящи следи от четка, положени целенасочено и еднократно с движение на ръката със скорост между 5 и 9 м/ч. Дори в сравнение с други негови творби акварелът тук е още по-изявеното средство, което минимизира сетивните качества на материала. Той става максимално прозрачен и еднозначен, неуловим и като че безизразен, но в действителност тъкмо привидната му неживописност настоява да бъде проникната от погледа. Както в своите научни текстове, така и в картините си, Н. Петков се интересува от артикулацията на двумерното картинно поле. Културните основания на този артистичен избор са положени в теорията и практиката на абстрактната, минималистичната и концептуалната живопис като най-изразителните визуални опити да се извлече есенцията на живописното. Само в такава изследователска нагласа могат да бъдат разбрани изтеглените от рамка до рамка с тънка или широка четка до изчерпване на боята успоредни хоризонтални и вертикални линии, дихромията, запълването с хиляди едва различими микроскопични точки и ограниченият брой, повтарящи се в редове или на групи знаци индекси. Те заедно с пресекващите на интервали линии и ивици задават подлежаща само на частичен контрол ритмика на прекъсване, на "дишане и издишане" в авторския жест и зрителското възприятие. Художественият резултат е конфронтация с редица предразсъдъци във формулирането на съвременната, но и на живописта изобщо и същевременно е трансгресия на нейните ключови направления от втората половина на миналия век насам, превърната в собствен опит да се изведат парадигмите на творческия акт и неговата критическа рецепция. Особеността в случая идва от въвличането на категориите "време" и "пространство" в картините като измервателна единица за тяхната ниска "скорост". Прехвърлена към калиграфията - изкуството на бързото или бавното, но "целенасочено и еднократно" движение на ръката, оставящо следа от боя върху писмовен материал, скоростта се маркира от понятието "дуктус", трудно за превод, но визиращо най-фините движения и спирания на перото или четката, чиито абстрактни следи издават индивидуалния почерк и конструират универсален смисъл. Чрез своя бавен дуктус Николай Петков подканва към бавно гледане, към взиране в онова, в което сякаш няма какво да се види - алтернатива на консуматорското гледане.