Андрей Кончаловски, по баща Михалков, не се нуждае от представяне - макар да не е най-прочутият от рода. Кончаловски беше в София за премиерата на своя най-нов филм - "Лешникотрошачката 3D". Това е комай единственото забележително около лентата. Впрочем, от сряда (когато пристигна маститият руски режисьор) до неделя в Дом на киното върви панорама на неговите стари филми. Вече даваха "Дворянско гнездо" - а до 11 септември, неделя, ще можем да си припомним "Вуйчо Ваньо", "Романс за влюбени", "Курочка Ряба", "Домът на глупците". Всеки от тях е по-добър избор в сравнение с "Лешникотрошачката".
Първият въпрос, който новата продукция на Кончаловски извиква, е "кому беше нужно 3D-то"? Според някои коментари в руската преса, целта му е била да конкурира първия руски триизмерен филм "Темный мир". И двата излязоха в края на 2010 г. В днешни дни, когато 2D киното започва да се превръща в критерий за добър вкус, "Лешникотрошачката" страда от този избор.
Както и от много други. Американската критика направи Кончаловски на пух и прах, задето в годината на "Черния лебед" не й предложил очакваната адаптация по балета на Чайковски - и по-точно, във филма изобщо няма балетни стъпки. Вместо това руският режисьор е потърсил вдъхновение по-назад, в приказката на Е. Т. А. Хофман, но и нея разкрасил до неузнаваемост. "Мултипликационна версия на Холокоста" е сред по-приличните определения на тази постапокалиптична коледна приказка, която не може да реши дали е насочена към деца, или към възрастни. Армия плъхове с нацистко излъчване се опитват да съсипят Коледа и да завладеят света, предвождани от Джон Туртуро; Алберт Айнщайн (в ролята - Нейтън Лейн) пее кичозната песничка "Всичко е относително" и подарява на 9-годишната си племенница Мери дървена играчка лешникотрошачка.
Мери - приказната Ел Фанинг, малката сестра на Дакота, озарила вече филмовото лято в "Супер 8", е сред малкото находки на филма. Но Юлия Висоцка - съпруга номер 5 на режисьора, в ролята на майка й, си е шуробаджанашки избор. Предвид че бюджетът на филма е колосалните 90 милиона долара, работата върху реквизита и ефектите е добра. Но каквото са похарчили за другите пера, все са пари на вятъра.
"Лешникотрошачката" не е точно холивудски филм, след като Кончаловски се опари при предната си "командировка" в Меката на киното през 80-те (оттогава остана все пак хитът "Влакът беглец" и по-колебливите "Танго и Кеш", "Хомър и Еди" и "Щастливи хора") и се прибра в Москва. За това говори и касовият сбор на филма. В САЩ той е... 190 000. Точно така, хиляди, не милиона. В Русия също нямаше успех. Напълно заслужени резултати.
Не съм гледал филма и едва ли ще го гледам защото не е моя жанр, но самата постановка на въпроса че изкуството трябва да носи възвращаемост на средствата е дълбоко порочна. Тогава не е изкуство а индустрия, бизнес!
А в Русия и Европа все още се прави истинско изкуство което да остава за поколенията.
Така, че намерил се е някой меценат дал е 90 милиона на Кончаловски и той си е направил филм. Едва ли този меценат е очаквал парите да се върнат.
Това е все едно когато руски олигарси си канят да кажем Бионсе, Кайли Миноуг или Дженифър Лопес за една вечеринка и дават 2 милиона долара. Никаква възвращаемост. Просто тшеславие