----

Ани Крулева е родена на 10 октомври 1941 г. в София. Има 38 години юридически стаж. 20 години е била в прокуратурата, 3 години е била директор на Националната следствена служба. Член на Висшият съдебен съвет в периода 1992-97 година. Бивш полковник. От 7 години е адвокат като се занимава с наказателни дела за тежки престъпления - грабежи, убийства, присвоявания.

----



- Г-жо Крулева, как ще коментирате състоянието на съдебната система и скандалите около нея напоследък?

- Адмирирам приетите промени в закона за съдебната власт и особено възстановяването на Националната следствена служба. Смятам за особено положителен и предвижданият с измененията демократичен начин за избиране на бъдещите ръководители на отделните звена в съдебната система. Стига разбира се колегите-юристи, които са в прокуратурата, следствието и в съда, да подходят към тези избори правилно. Наскоро чух становище, изразено от мои колеги, че например в по-низшите звена на прокуратурата - а вероятно и на следствието, при избора ще бъде предпочетен по-либерален човек, който би допуснал едно или друго нарушение. С когото те да се разбират, да нямат неприятности. Силно се надявам, че това няма да се случи.

Съставът на прокуратурата, на следствието, на съда е изключително млад. Но искам да посоча веднага, че съм против атаките срещу съдебната институция - грубите нападки или нападките с оперативни способи.

- Едва ли обаче ще отречете, че през последните години наказателният процес е ужасно бавен. Като че ли с право в обществото битува мнението, че фактически съществува беззаконие. Наказателни дела се точат по 10 години, на свобода се разхождат хора с по няколко висящи дела ... Защо според вас се получава така?

- Изненадана съм, че всяко ново Народно събрание, вече повече от 12 години, не приема нито един закон за амнистията. Ако се направи един бегъл преглед на годините преди 1989 г. ще се види, че през 4-5 години в държавата ни се приемаха закони за амнистията, с които се решаваше проблемът с престъпленията с невисока обществена опасност. По един или друг начин тогава се приемаха текстове за декриминализирането на едно или друго по-леко престъпление. Следствието, прокуратурата и съдилищата са затрупани с дела, които в огромната си част не представляват никаква обществена значимост.



--------------

Вече 4-а година аз не мога да реша проблема на един мой клиент-непълнолетен, който подтикнат от пълнолетен рецидивист, е откраднал преди 6 години 2 буркана със зимнина от едно мазе. Това дело до настоящият момент се движи някъде между следствие, прокуратура, съд. Деянието е покрито с давност, направила съм искане по чл. 61 от НК да се приеме, че деянието е извършено поради увлечение или лекомислие. Някак си съществува една инерция у колегите ми да не обръщат внимание кое дело какво съдържа. Лично аз имам дела с 10- годишна давност, защитавам хора, които не могат да отидат в чужбина, заради нещо несъществено, което им виси на главата. Освен това смятам, че в предишните, в тоталитарните години, както приехме да ги наричаме, кадрите четяха много повече. Сега се сблъсквам ежедневно в практиката си със сериозно правно невежество и с това колко малко знаят не само полицейски дознатели, следователи, прокурори, но и млади съдии. Нещо което не би трябвало да съществува.

-----------------------

Аз се занимавам преди всичко с тежки дела, с убийства, с дела, свързани с изземване на огромни количества оръжия като в сегашният случай с бившите барети. Всичките ми клиенти са на свобода и водят един нормален живот. Нито един от тях не е попаднал повторно.

- Смятате, че тези хора не трябват да влязат в затвора?

- Тези хора са стояли необходимия, предвиден в закона разумен срок в ареста. И не би трябвало да стоят там, докато не приключи делото с присъда. Правилно са освободени. Най-тежката присъда, която съм получавала като адвокат е 5 години, и то за рецидивист, с 8 осъждания. Аз съм дългогодишен прокурор, прокурор, който е изпълнявал присъди в софийска градска прокуратура, занимавала съм се с научна работа в съвета за криминологически изследвания в Главна прокуратура в продължение на 10 години и съм се убедила, че изтърпяването на дългогодишен срок "лишаване от свобода" в затвора в никакъв случай не играе очакваната от обществото възпитателна роля. Обратното.

- С тези думи ще скандализирате обществото. То иска извършилите престъпление да бъдат в затвора ...

- .. и да останат до края на живота си в затвора.

- Хората се чувстват несигурни ...

- Кой се чувства несигурен? Обикновените хора, четейки една или друга публикация, може би се считат застрашени. Ще ми се да кажа, че тези, които са изнесли милиони и милиарди от България и живеят в скъпи курорти в чужбина, не се чувстват застрашени.

- През тези 12 години ударите под кръста между различните правозащитни институции не спират - прокуратура срещу МВР, прокуратура срещу съд, МВР и прокуратурата срещу съд ...

- И аз като директор на Националната следствена служба още в първите месеци влязох в колизия с тогавашния главен прокурор Иван Татарчев и то заради начина, по който Главна прокуратура изменяше мерките за неотклонение.

Тук искам да вметна, че битуващото мнение, че правените списъци на висящи дела и на престъпници били излишни и смехотворни, не е правилно. Може би оттогава датират опитите да се съпостави тежестта на делото, тежестта на висящите производства, лицата, които са изменили една или друга мярка, за какво са я изменили.

За мен проблемът се корени в непосредствените събития след 10 ноември 1989 г., когато за да се отклони вниманието на хората от действителната ситуация, то се насочи преди всичко към МВР и съдебната система като изкупителна жертва.

- Твърдите, че съдебната система и в момента е изкупителна жертва?



------------------

- Да. Навремето БСП, за да съхрани по някакъв начин партията си или да избегне укорите на хората, го направи. Насочи вниманието към съдиите, прокурорите и следователите. Не искам да се връщам към времето, в което всеки служител на МВР или прокурор бяха наричани убийци, ченгета, кадесари, лепяха се разни плакати по Съдебната палата. И въпреки че това се осъзнаваше, смятам, че всяка от следващите политически сили, малко или повече използваха като изкупителната жертва МВР и съдебната система. За мен нещата като че ли се връщат към времето от преди 20-30 години, когато наши известни криминолози, обясняваха причините за престъпността с буржоазното възпитание. Сега пък е избрана съдебната система. Отклонява се вниманието от състоянието на крайна бедност и нищета, в която живее българският народ. А точно те пораждат престъпността.

--------------------



Ако българинът живее добре, ако е нахранен, ако не е гладен, не би тръгнал да върши едно или друго престъпление.

- Вие говорите само за битовата престъпност ...

- Говоря за младите хора, които защитавам, които са наемници. Наемници, които са принудени срещу една малка сума да вършат престъпления. Това са средното ниво от "мулета" във всяка една от сферите на престъпността.

- Защо тогава не се наказва организираната престъпност, нейните босове, те не са бедни?

- Организирана престъпност имаше и преди 1989 г. Защо не се е стигнало до нея? Защото никой не я е установил или пък ако е установил просто не я е посочил и наказал.

- Как оценявате сегашната операция на МВР?

- Аз съм бивш полковник от МВР. Сега съм адвокат и преценявам събитията и като такъв. Преценявам ги и като прокурор и като "бившо ченге" ако така мога да назова престоя си в следствието, защото такава е общата щампа. По някакъв начин одобрявам сегашните действия на МВР. Виждам, че има синхрон. Сегашното ръководство на МВР - познавам министъра, част от екипа му, директора на полицията, мисля, че работят добре, независимо от разногласията по една или друга тема. Интересен ми е главният секретар на МВР. И понеже имам чувство за справедливост, то ми се иска да кажа, че по повод изявленията му след задържането на бившите барети, то ми се струва, че започват да го притискат някак си.

- Какво точно имате предвид?

- За първи път чух някои хора да се изказват в стил, в какъвто досега не са говорили. Визирам Венелин Великов - зам.директор на НСБОП, който не говори в никакъв случай празни приказки. Визирам и прокурора Ангел Илиев, с когото съм работила преди години. И преди всичко неговата категоричност, че няма защо да говорим вече за чеченци, афганци. Подтекстът на неговото изявление, начина, по който говореше. Той е един опитен прокурор. Един опитен прокурор не би направил подобни изявления без да има покритие.



-------------------

Първоначално на обществото беше съобщена сензационна новина, че става дума за нещо организирано, свързано с поръчкови убийства и терористични актове. След това в последно време се говори само за нападението над Алексей Петров и над Джамов, т.е. минахме от общото към частното.

Аз съм защитавала човек, в чийто офис барети и около 30 души оперативни работници непосредствено след разстрела на полицаите в "Люлин" намериха огромно количество калашници, боеприпаси, дълго, късо и т.н. оръжие. Аз бях като адвокат на обиска. И се радвам, че предотвратих бързото "намиране" на необходимия извършител на разстрела. Само 20 дни беше задържан моят клиент. И не беше свързан по никакъв начин с убийството на полицаите ни той, нито намереното оръжие. Ако не бях там, може би щеше да има друг развой на събитията.

--------------------



- Какво е Вашето мнение за баретите?

- Ако някой има намерението - защото се чуват такива гласове, да посегне на подразделението на баретите, то това ще бъде огромна и фатална грешка.

- Имате предвид ако отрядът бъде закрит?

- Да. Освен това съм шокирана от нагнетяването на обстановката с това "бившите барети", "бившите барети". За мен основното е, че вече не се говори за убийства и терористични актове. Прокуратурата изостави тази теза, тя не насища пространството. Търси се кого са пазили. Ами пазили са тези, които са им плащали. Това могат да работят. Бившите служители на МВР - безредиците, баретите, те не могат да станат манекени, не могат да копаят царевица. Нормално е да използват способностите си в охранителни фирми, в детективски бюра.