:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,415,212
Активни 70
Страници 8,340
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Не съм виждал лицеприятен поет

Безделието и леността са нашият основен капитал, твърди предизвикателният автор Борис Роканов
Снимка: "Сега"
Борис Роканов
Борис Роканов е роден през 1961 г. в Кюстендил. Автор е на 5 стихосбирки, на няколко книги за деца, на анкети с Блага Димитрова и Екатерина Йосифова и един роман. Също така рисува, има няколко самостоятелни изложби. Живее и работи в Пловдив.





- Боби, ти издаде нова книга; защо упорстваш да пишеш поезия, като хората не щат да четат и купуват вече такива неща?

- Ами защото обичам да чета хубава поезия...

- Скромен си, дума да няма... Наскоро издаде книгата "Дебелянов и други стихотворения"...

- И съм много щастлив от факта, че на 99% от българите въобще не им пука, че съм я издал.

- Чак щастлив... Не преиграваш ли?

- Какво ме интересува, че болшинството не купува и не чете нищо друго освен разписания за влакове, табели, менюта и таблоиди. Не ми трябват такива читатели. За мен е важно останалите в този 1% четящи българи да се радват.

- А защо не се чете поезия?

- Нечетенето на поезия е резултат от един 23-годишен процес. Първо се започна с преекспонирането на група средни по талант поети и се продължи с тяхното окарикатуряване и публично орезиляване. След което естествено се появиха литературните работници с афинитет към слугинажа и долнопробното подмазвачество пред силните на деня. После се появиха мистификаторите, чалга поетите и накрая дойдоха университетските поети, които стопиха тиражите за поезия до 200-300 бройки, миткаха насам-натам по литературни круизи, превърнаха поезията в посредствен бизнес, който днес е пред фалит, а утре ще фалира. Внуши им се, че изкуството е клубна дейност, и прочие и прочие, и съответно ги маргинализираха. Целият този процес се случваше пред очите на четящата публика, която се отврати и ги низвергна, като спря да купува поезия. Медиите престанаха да се интересуват от поетите.

- Както виждаш, някои се интересуват.

- Но това не променя процеса на орезиляване, обезличаване и омаскаряване... Той изигра лоша шега на всички по веригата.

- Ти също обичаш маскарлъка... Видях, че си пуснал едни доста смешни снимки на възрастни поетеси в мрежата, долавям ирония... Или бъркам?

- Не става въпрос за това как изглеждат, а за това как пишат. Пък и как да изглеждат, като гонят петдесетака и живеят с 400 на месец?! Тези възторжени лелки са последните мохиканки на поетичното слово. Не са особено талантливи и лицеприятни, но всъщност аз и не съм виждал лицеприятен поет.

- Какви са днешните читатели?. Имат ли нужда от романтизиращи, митологизиращи и демитологизиращи действителността текстове? Или ги интересува много повече рационалното, практическото познание?

- Рационалното, практическото познание е задължително, защото така си вадиш хляба, това четене е четене за оцеляване. Днешният читател на художествена литература е сантиментален и любопитен. Той иска да съпреживява урагани от чувства, вихри от романтика, героите да общуват ренесансово и да говорят патетично. За него е важно да стъпи на познатия терен - Петко обича Сийка, Сийка обича Петко, а Гана им пречи да се оженят.

- В романа си за Кюстендил ти създаде весел, но според някои неузнаваем образ на този град. Не обичаш ли реализма?

- Не е така. Някои известни кюстендилци зададоха този банален литературен тон за "оскверняването на Кюстендил и кюстендилци, които били трудолюбиви, тихи и скромни хора"... Както в търговията с козметика и перилни препарати, харесването и нехаресването се предават от уста на уста. Българският литературен живот се гради от слухове. Мълвата е тази, която създава и литературните триумфи, и литературното фиаско.

- Имаше мълва, а може би и триумф, и фиаско с дебюта ти като художник. Опита се да нахлуеш "с взлом" в живописта, някои харесаха картините ти... Отказа ли се от този род изкуство?

- Не само се опитах, а нахлух като варварин в подредената къщичка на българските художници...

- Я! И какво стана?

- Ами настаних се уютно там и го ударих на разврат...

- Я преведи това за читателя.

- Развратът се състоеше в това, че дорисувах Ангелушев, и то оригинални негови рисунки. Естествено, последва скандал. По принцип неразбиращите винаги са възмутени.

- Май направо те отказаха да рисуваш.

- Не съм се отказал, но вече не рисувам. В момента ухажвам поезията. Книгата "Дебелянов и други стихотворения" стана факт посредством картините на художниците Светлин Русев, Илиана Манукова и Георги Йорданов, които печатарят Иван Попов прие като стабилни финикийски знаци. На художниците ще се плати с тираж от книгата - 300 бройки за Светлин, по сто за Илиана и Георги. Така и въпросът за разпространението на томчето е отчасти решен. Останалият тираж ще иде по книжарниците.

- Каза, че пишеш и пиеса. За какво е тя?

- Драматизирах част от романа си "Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем". Пиесата е със запомнящото се заглавие "10 сантиметра от Рая". "Пиесата е невероятна, умопомрачителна и адски забавна", цитирам театроведките Гергана Пирозова и Ина Шкарова.

- Дано не те погуби тази скромност...

- Само казвам защо рисуването отиде на заден план.

- А защо толкоз гилдийна ненавист има у нас? Изобщо какво ни липсва на нас, българите, та все сме недоволни - от правителството, от общината, от комшиите, от роднините?

- Как да е доволен българинът, как да не ругае, когато физическото оцеляване е под въпрос! Добре е поне, че българинът не убива, а не убива, защото е мързелив, ленив и безхарактерен - все качества, които притежава един творчески настроен индивид. Нека го подкрепим в това важно начинание.

Преди няколко дена чух фразата, че всички българи сме правени на три ракии. Та цялото това нехайство, безпаметност и недоволство са следствие от генетичната ни обремененост.

- А защо е така? Правителството твърди, че сме успешни, ние и Полша, а другите страни не са...

- На българите им липсват пари, храна, електричество, топлина, сигурност, комуникации, вяра, общуване, балканският оптимизъм, лекомислените надежди в утрешния ден, които ни държаха изправени на крака 23 години.

- Излиза по твоему, че всичко ни липсва.

- Южняшката ни леност също е дефицит, традиционното ни безделничество също се изпари. Всички се правят на адски заети, а всъщност не са. Безделничеството и леността са нашият основен капитал. Трябва много да го пазим и внимателно да бдим над него, защото леността поражда мислене, а мисленето - изкуство. Това никъде го няма по света - хармоничното подреждане на отсенките на мързела. Затова трябва много да внимаваме да не загубим тази ценна българска черта.

- Бе то на едно изкуство само трудно се поминува. Май и пари трябва да се изкарват.

- Ние, българите, нямаме никакво отношение към парите, не ги разбираме. Парите говорят на английски, немски и иврит. Така че ги игнорираме напълно и живеем безметежно. Няма го стреса на останалия свят да се събуждаш с ужас, че ще си изгубиш парите и животът ти ще пропадне.

- Ти в последно време доста от този останал свят изръшка - Истанбул, Барселона, Копенхаген, Прага, Париж... По тези хубави места хора като нас по разбираеми причини пътуват без много пари. Не е ли потискащо малко? Или не ти пука?

- Ако си подредиш ясно приоритетите, навсякъде се чувстваш добре. За мен приоритетите извън България са свързани с посещения на музеи, изложби, общуване, народопсихология, като изключвам бохемски гуляи и балкански шопинг. При мен е семпло и просто. Стоя в една държава, докато ми свършат парите, и после се връщам в България да събирам пари за следващ проект. Предстои проектът "Лондон".

- А защо не си уважаваме авторитетите?

- Българинът не уважава нищо, което го кара да мисли, избира, разсъждава, чете. Как може да очакваш от едно същество с оголени до краен предел животински инстинкти да се радва, цени и уважава нещо друго, освен храната? То иска да хапне, пийне и приласкае парченце от другия пол. Българите сме творчески натури и никой няма право да ни кара да работим залудо, никой няма право да ни отнеме времето за мечти и фантазиране. А изтърканите клишета от рода "Няма безплатен обяд" не ни пасват и са вредни.

Ние, българите, сме родени да се излежаваме, да се местим от кълка на кълка и да си мислим за отнесени неща. В главите ни да бушуват спомени, откъслечни разговори, а когато ни омръзне тази какофония на спокойствието, да си разтворим някоя книга или да си пуснем някаква музика и да се отдадем на съзерцание. Ето това искат да ни отнемат еднодневките, имащи власт: правото да четем и мечтаем.

- Мисля, че туряш българите в един кюп, а те са различни. И управляващите като теб правят тази грешка...

- За управляващите не ща да говоря. На тях им е нужен послушен народ, дресиран като куче, унизен до безкрайност и верен до гроб.

-Ти си от Кюстендил, но здраво уседна в Пловдив. Какво има у този Пловдив от оня - на художниците, на Начо Културата, на бохемата?

- Какво е останало от комунизма в Пловдив ли питаш? Нищо! Легендарната бохема е мъртва, а тези, които оцеляха, висят нонстоп във Фейсбук и псуват Бойко Борисов.

- Имаш ли някакво убежище за лоши моменти - Бог, алкохол, изкуство, близки хора?

- Аз съм страхлив човек и когато се уплаша, бягам. И тъй като в България всичко ме плаши, бягам постоянно. Иначе вярвам в Бог, в пиенето и четенето. Но най-здравото убежище са децата, които очакват да се погрижиш за тях...Така се чувстваш безсмъртен.



32
3248
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
32
 Видими 
09 Ноември 2012 21:37
Хаха, интервюто е супер. СЕГА, в този дух направете и едно с Ахмет Чаушев.
09 Ноември 2012 22:08
Почти всичко е вярно. Обаче не-повече от 33% имат дори елементарно чувство за хумор, ирония, сарказъм, бъзик. Това установих във форумите под интернетни издания, като едва 1-2% от тази една трета са достатъчно лениви и съзерцателни, та да наподобяват Бог с Неговото творчество.
09 Ноември 2012 22:40
Ох, отдъхнах си, "гоня петдесетака", но поне не съм поетеса.
- Ти също обичаш маскарлъка... Видях, че си пуснал едни доста смешни снимки на възрастни поетеси в мрежата, долавям ирония... Или бъркам?

- Не става въпрос за това как изглеждат, а за това как пишат. Пък и как да изглеждат, като гонят петдесетака и живеят с 400 на месец?! Тези възторжени лелки са последните мохиканки на поетичното слово.


П.П. Сега видях, че въпросният поет ми е дори батко, родил се е още 1961. Та какво против имаше "гонещите петдесетака "?


09 Ноември 2012 22:53
Брилянтно !!!
10 Ноември 2012 00:55
Ох, отдъхнах си, "гоня петдесетака", но поне не съм поетеса.
Значи не си нелицеприятна
10 Ноември 2012 03:12
Хороша страна Болгария, поднятая целина.
10 Ноември 2012 03:54
Само като си предствя какви количества БГ алкохол е изпил този халтурник и ме свива вдясно под ребрата. И въобще цялото интервю смърди на водка "Ахелой".
10 Ноември 2012 04:36
Губите нишката както винаги, да не говорим че персонализирате.
"Фаталност" каза Йори, "френска дума, значи съдба".
10 Ноември 2012 07:06
Нека да съм пръв.Честит ден на свободата.
....Запомни,че тази дата ти донесе свободата.
Да строим живота нов,само с вожда Цветанов/Борисов/
10 Ноември 2012 07:45
добро!
все ми се струваше, че съм се прехвърлил в "после", но какво пък за петък срещу събота и в "наблюдател" става
10 Ноември 2012 08:19
"...вярвам в Бог, в писането и четенето...", казах, а не както е написано: "....вярвам в Бог, в пиенето и четенето..."
10 Ноември 2012 08:37
Боби, не се оправдавай - накрая да не излезе, че никакво интервю не си давал, ами само си си лафил в някое кафене
10 Ноември 2012 09:20
"Легендарната бохема е мъртва, а тези които оцеляха, висят нонстоп във Фейсбук и псуват Бойко Борисов." За някои може би си е платена работа.
10 Ноември 2012 09:26
"Да бях поет, като Пишурката,
каква ода бих написал
на баба ми за хурката..."
/Хр. Ботев/
10 Ноември 2012 10:22
Изкуството се е капсулирало в неръзбираеми модернистични глупости.Как да отида в галерия да гледам картини,които ми приличат на произведения на три годишно дете?

Отворете се за хората...и ги спасете от чалгата.
10 Ноември 2012 11:00
Боби, не се оправдавай - накрая да не излезе, че никакво интервю не си давал, ами само си си лафил в някое кафене


Че къде да го дава интервюто, в библиотеката ли?
10 Ноември 2012 13:17
Опитните и патили от нашите медии хора искат да им се предоставят писмено въпросите и пак така отговарят, като държат да видят и окнчателния вариант, преди да се пусне за печат - за да се избягнат подобни недоразумения. И въпреки това редакциите си позволяват да променят текстовете, да влагат за заглавия в устата на авторите език, който не само не им е присъщ, но от който направо се отвращават. Не става дума за в. "Сега", разбира се, но подобна практика отказа Вера Мутафчиева например да дава каквито и да било интервюта.
10 Ноември 2012 17:36
Виждам, че човекът е възприел цинизма като средство да се справя с комплексите и стреса. Позата "Майната им на другите!" всъщност маргинализира самия него.
При тоталитаризма творците се оплакваха, че нямат свободата да напишат стойностни работи. Днес се оплакват, че нямат парите и сигурността. За да им е угодно трябва да се съчетаят и свободата, и парите, и звездите. Лъха ми на провинциализъм отвсякъде. Поетът поне да беше с що годе обществено ангажирано съзнание... Презрение към 99-те процента, които не четат! Поетът ако иска да достигне до тях, текс за песен ще напиша и ще им се представи.
10 Ноември 2012 18:17
"той е взел, а тя е дала,
той е умната череша,
тя е пъпеши и дини,
той е някаква шушулка, снопче магданоз и тиня,
тя е упадъчна и вкусна е като невъзможен мозък натюр или пане, загадъчна като луна орли - моята мила,
къса повлекана -
и пълни рейсовете, и маршрутните таксита -
стара риба няма,

стара

риба

няма,

казваше на времето бащата на поета, сиреч моя,

надигаше чаша с люта ракия и боцваше мезето."
Борис Роканов



Аз се дистанцирам от въпростният 1%.

За мен поезията не е нахвървяне на безразборни думи на лист.
С подобна помия наистина отказвате хората да четат поезия.
10 Ноември 2012 21:45
Щях да кажа, че въпросният поет позиция няма, само пози, но след въпросното стихотворение той цъфна и в обичайната си наверно поза- зад чашата с ракия и мезето.
Нека забравим, че това е поезия! Да приемем, че авторът е искал да се пошегува с въпросното стихотворение!
10 Ноември 2012 22:32
Нека да се преставя – Аз съм Асена Роканова. И съм така наречена дъщеря на Борис Роканов.
Прочетох с голям интерес това интервю и ми се прииска да напиша коментар. Казаното в интервюто за българина важи само и единствено за тебе, тате.
Кой си ти да се изказваш за българска народна психология? Ценна българска черта била южняшката ни ленивост, а ? Ти я олицетворяваш липсвайки ти един ден на работа. Българите се ”правят на заети ” . От къде го знаеш това като нямаш един де работен стаж? В основата на човешкото развитие е това че човек прави нещо. Нека да дам елементарен пример : В старите времена хората са ходили на лов за да не останат гладни. Издигането на мързела в култ би довело до смърт.
Стоиш в чужбина, докато не ти свършат парите. Защо не споменеш факта че ходиш в чужбина без една стотинка. И молиш и манипулираш хора, които нямат никакъв дълг да те издържат по никакъв начин, без да споменавам имена.
Децата, а ? Аз не вярвам във факта че децата ти са твоето ”убежище”. Ти кога за последно ми се обади в последните 21 години? Помня когато ми дойде на гости тогава, когато живях в София. Даде ми 10 лева, прати ме на пазара за да купя зеленчуци и месо за да си направиш супичка. Може ми това ми единствения спомен в който дойде да ме ”видиш”, а не за да искаш пари на заем. Това да се разкарваш със снимка насам натам в чужбина и да показваш на хората че имаш деца, не те прави достоен техен баща.
Думата е страшно нещо! И когато ти се даде право да я джунглираш с думите, рискуваш някоя от тях да ти падне върху главата.
На всички вас, на които харесва тази статия мога да пожелая успех в живота.

11 Ноември 2012 01:37
Лоша работа. С тази бърза обратна връзка, човек да не смее да се отпусне, да се направи на опасен - все ще се намери кой да го свали обратно долу. В случая на този кюстендилски несретник - собствената му дъщеря. Бедното копеле ...."семейството и децата са ми убежище" ....
11 Ноември 2012 02:40
Като прочетох Ася и й повярвах, автентично звучи. Трябва да е на годините на нашия син.

Абе някой замислял ли се дали Вапцаров е събирал пари за "следващ проект". Бачкал е като огняр и е пишел само във времето отредено му за за сън.

Стоя в една държава, докато ми свършат парите, и после се връщам в България да събирам пари за следващ проект.
11 Ноември 2012 05:59
ами така излиза - всеки проект май е "стоя в една държава", чудех се само как намира "финансиране" за подобни "проекти"...
спрях да се чудя след постинга на Ася и доста конфузно ми се получи - по-горе писах, че ми хареса, но вече твърдо само ако е в "после".
Иначе сериозно - ако това са ни съвременните "творци"... пази Боже!
11 Ноември 2012 07:53
Почевствах се неудобно, че участвам в тази дискусия. Работата стана прекалено шантава. Ако наистина колежката Ася е дъщеря на поета, моите съжаления!
Ето тук едно стихотворение от Роканов.


http://liternet.bg/publish11/boris_rokanov/lyzhata.htm
11 Ноември 2012 10:34
мила ася, кирливите ризи се перат у дома.
но тъй като все пак си започнала нещо, нека ти кажа че на него му е много много по тежко. а защо ти не направиш първата стъпка?
11 Ноември 2012 12:57
Обичам поезията и няма да спра да се възмущавам от бездарници,които се наместват/или създават/ в някакви "творчески кръгове",пият,пушат и се правят на много "арт" с неморалното си съществуване.След това са обидени на 99% от хората защото не разбират нищо от техните драсканици.Интересно защо някои творци са приети от нормалните хора,а други имат читатели само в близките си кръгове.

НЯМА професия поет,човек е такъв по душа...и никоя професия не ти пречи да си поет.Другото е мързел,самовъзвеличаване,самопровъзгласяване и саморазрушаване.
Поезията е изливане на душата...духовно търсене,а не правене на пари.


"Не съм виждал лицеприятен поет"-явно господина твърде често сегледа в огледалото.

Христо Ботев,Иван Вазов,Каравелов,Славейков,Вапцаров...дали са лицеприятни?Дали са "работили" като поети?

11 Ноември 2012 14:11
Ася, моите симпатии.
11 Ноември 2012 14:42
Абе някой замислял ли се дали Вапцаров е събирал пари за "следващ проект". Бачкал е като огняр и е пишел само във времето отредено му за за сън.

??? Имаш предвид, че Вапцаров е имал достъп до парите, изпращани от англичаните за организиране на "антифашиската съпротива" в България?
11 Ноември 2012 15:53
Грехота е името на този графоманстващ търтей, раздаващ с такава лекота оценки на сънародниците си, да се споменава в едно изречение с името на Вапцаров. А иначе, Бонгича е прав- в качеството си на ръководител на Централната военна комисия към ЦК н БКП Никола Йонков е оперирал с бюджет, който би стигнал на "поета" с интервюто да изкупи всичката шльоковица в Кюстендилско за пет години напред.
11 Ноември 2012 15:58
Графоманстващи и пиянстващи търтеи има много, няма да се свършат. Въпросът е защо им се отделя място в газетата.
11 Ноември 2012 18:50
Драга ми america1332002,

Виждам, че сте спец по прането на кирливи ризи, но в случая дом няма, та камоли пералня...Бих искала да обобщите моля, когато говорите за първа стъпка, дали тя да бъде направена под формата на спонсорство за “нов гениален проект“ или издръжка и топли грижи на този, който хал хабер си няма за това как и по какъв начин децата му оцеляват.

Последното нещо, което тези деца очакват прдполагам е “грижата-ха ха“ и за това нека не прибързваме да им даваме съвети за това как и къде се перат ризи и с кой препарат най лесно да отстранят кирта от тях.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД