Светлозар Желев е роден през 1974 година в Ямбол. Завършил е математическа гимназия, история в Софийския университет и "Корпоративен мениджмънт" в "Оупън юнивърсити" - Лондон. 15 години работи е работил за "Сиела", като 9 години е главен редактор на издателството, после е директор "Маркетинг" в издателство "Колибри". Съучредител е на фондация "Елизабет Костова" и главен редактор на сп. "Гранта" - България. Преподавател в Софийския университет и отскоро директор на новосъздадения Националeн център за книгата към НДК.





- Защо пак Национален център за книгата?

- Защото след закриване на Националния център за книгата към Министерството на културата се отвори една голяма дупка и липса в институционалното разбиране за книгата като нещо важно. Преди 8 години центърът беше преформатиран в дирекция, а след това тя стана част от супердирекцията "Нематериално културно наследство". Имахме ресорен зам.-министър на книгата. И тази позиция беше премахната. В момента българската книга не съществува като елемент от културата.

- Значи ние със закъснение се опитваме да поправим една грешка.

- Във всички нормални страни в целия свят има национални центрове за книгата. И съществуването им обуславя посланието на държавата, че тя държи на литературата, а от друга страна - да бъде осъществен износът на национална литература. За пример ще дам Турция, която много отскоро създаде Национален център за книгата и той за 7 години успя да направи 1600 превода на турски автори на повече от 50 езика. Сега турската литература се котира много добре в света.

- Всички политици обаче, особено преди избори, говорят колко е важна българската култура, българското изкуство и в частност българската литература. После, вече на власт, се оказва, че те нищо не правят. За пример - повече от 20 години хората от бранша говорят да отпадне ДДС за българската книга.

- Това за съжаление граничи с невъзможност поради две причини от страна на българската администрация, така поне беше обяснено от нейна страна. Първата и основната е, че всички останали сектори, като лекарства, хранителни продукти, ще поискат ДДС-то да бъде премахнато или да бъде намалено, както е в нормалните страни. И бюрокрацията казва, че няма да направи каквото и да било изключение, за да няма вълна от желание това да се случи и с други. Втората причина, която българската държава изтъква, за да не бъде свалена ставката за ДДС, е невъзможността на данъчната администрация да определи такава диференцирана ставка. Така твърди всеки финансов министър от 2005 г. насам, когато такъв беше Пламен Орешарски. Той обаче беше първият финансов министър, който направи нещо за българската книга. Той обясни, че няма как ДДС да падне, но това, което може да стане, е да се отдели целева субсидия за обновяване на библиотечните фондове. Тогава той каза: "Първата година ще дам 1 млн., втората година - 1.5 млн., третата - 2 млн. с тенденция да стигнат 4 млн. и да растат. На следващата година правителството падна от власт и бе забравено. Това е важно, защото в бедна държава като нашата с лошо икономическо състояние хората нямат възможност да си купуват книги.

- Какви са целите на Националния център за книгата?

- Голямата е популяризиране и представяне на българската литература в страната и чужбина, а втората е да има физически дом на българската книга, в който да се правят представяния, дискусии, конференции, семинари. НДК ще бъде такъв дом. Центърът ще започне да функционира от началото на април. По-голямата ни цел е представянето на българската книга в чужбина, защото това е по-трудно. Ще става чрез програми, които да подпомагат превода на наши автори и чрез представяне по време на големи семинари, панаири и срещи и посещения, представяне на книги на български автори в чужбина и създаването на мрежа от издателства, литературни агенции, медии и представители на академичната общност в чужбина. В България пък ще се насочим основно към подпомагане на дебютни автори, защото за едно издателство е много трудно да поеме риска да издаде такъв автор.

- Какъв е характерът на българската литература? Национална или европейска?

- И двете. Продължавам да смятам, че темата на всяка добра литература са общочовешките теми. Тяхната форма - дали ще е исторически или съвременен роман - няма значение. Винаги давам за пример Иво Андрич, който пише за малко село в Босна и Херцеговина, но той е Нобелов лауреат, защото описва неща, които вълнуват всички хора. През 90-те в романите на много наши писатели действието се развиваше в Ню Йорк, Лондон, Берлин, защото смятаха, че така ще бъдат по-продавани навън. Не. Важното е да пишеш за неща, които вълнуват всеки човек, независимо дали той е в София, Лондон, Ню Йорк или където и да било. Единственият начин това да се случи е, когато правиш добра литература.

- Кога български автор ще пробие навън?

- За мен много важно е да има количествено натрупване от книги, защото в момента издаването на българска литература в чужбина е спорадично. На година надали излизат повече от 5 книги от български автори в целия свят. Това е големият ни проблем.

- Не става ли дума за това, че не издателството се интересува от книгата на нашия автор, а той прави първите стъпки да го издадат навън?

- Да, но трябва да е обратното - издателят да се заинтересува. По някакъв начин участието ни в европейската литературна награда е такава линия с наградите на Милен Русков и Калин Терзийски. Георги Господинов е преведен вече на 22 езика. Алек Попов също е популярен навън. С всяко от тези издания ние трупаме плочки по пътя ни към света, обаче трябва да покажем, че не само имаме добри автори, но и възможност да подпомогнем преводите им и да поемем първоначалния риск да ги представим на чуждия пазар.

- Докога ще смятаме тиражи от порядъка на 1000-1500 за големи в България?

- Те ще останат, докато не се увеличи броят на четящите, които имат възможност да си купуват книги. И на въпроса, който много често ми задават: "Чети ли българинът?", отговарям: "Чете, но не купува." Той няма финансовата възможност.

- Какви тогава са предизвикателствата пред българската книга? Интернет ли?

- Интернет не е предизвикателство, защото е книга, макар и електронна. Формата няма значение, може да е и аудиокнига. Трябва да предадем разбирането на младите, че е важно съдържанието и осмислянето на книгата. И най-голямото предизвикателство е да обясним, че е важно четенето на книга, а не толкова в каква форма е тя.

- Може ли в днешно време български писател да живее от литературния си труд?

- Не. Това е въпрос на реалности. Основната причина е малкият ни език и малкият ни пазар. В един пазар като Америка авторите, които могат да живеят от книгите си, са около 100 души. Там дори и един автор, който е продал 500 000 тираж, не може да живее от това. Какво остава за нашите писатели. У нас максималният тираж е 5000, 7000, максимално 10 000 за много продавана книга. У нас може да живее от парите от книгите си един автор с 10-15 книги, който продава от всяка по толкова. Дори в една Полша, където са 40 милиона население и е един от най-големите пазари в Европа, няма автор, който да живее от книгите си.