Управляващите признаха, че новият антикорупционен закон може да доведе до поголовно подслушване, без дори да е нужно да има данни за престъпление, съобщи "Медияпул". Ако мишената на следенето е политик или магистрат, достатъчно е наличие на "завистлив съсед" и сигнал, че някой е видян с прекалено скъпа кола или часовник. Това ще е възможно и при разминаване на доходи и имущество в размер на 20 000 лв. В момента законовото изискване за стартиране на проверка на имуществото е поне да има повдигнато обвинение за извършено престъпление. Покрай това употребата на специални разузнавателни средства (СРС) също става възможна и срещу редовите граждани чрез гражданския процес за конфискация на имущество.

Всички текстове от новия антикорупционен закон, които позволяват вакханалията с подслувашнето, бяха приети на второ четене от правната комисия в Народното събрание с гласовете на ГЕРБ и "Обединените патриоти". Проблемът води началото си от концепцията на ГЕРБ за обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще се инкорпорират Комисията за конфискация, Комисията за борбата с конфликта на интереси и дирекцията за ДАНС за борба с корупцията.

Проектозаконът допуска всеки гражданин да може да подаде сигнал за корупция или конфликт на интереси срещу лице от
върховете на властта. Това води до възможност да се подслушва в рамките на гражданския процес, който задава правилата за
конфискацията. Ще може да се подслушва и по съмнение за конфликт на интереси, където процедурите са по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.

Според българската конституция, както и според всички международни стандарти и конвенции, употребата на СРС и
намесата в личния живот са допустими единствено за разкриването на тежки престъпления. Това се прави само по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс.

Условието е корупционният сигнал да не е анонимен. На тази база комисията може да поиска от съда прилагане на специални
разузнавателни средства срещу мишената на сигнала. Добре известно е, че в хиляди случаи българският съд е допускал
подслушване, без да се зачете особено задълбочено в исканията на службите.

Пълният мащаб на последствията от новия антикорупционен закон на ГЕРБ станаха ясни по време на дебата в правната
комисия в четвъртък. Признанията на управляващите бяха провокирани от Крум Зарков (БСП) и адвокат Александър
Кашъмов от "Програма Достъп до информация". Преди това ДПС внесе искане за отпадане на цялата глава от закона, която
засягаше разкриването на "корупционните прояви" от лицата по върховете на властта, включително употребата на СРС-та.

Александър Кашъмов каза, че антикорупционната комисия няма нужда да подслушва, защото тя няма разследващи
правомощия. Институцията няма да е обвързана от правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който е гаранция
срещу злоупотреби. "Този закон противоречи на българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека. Той противоречи на директивата за опазване на личните данни на ЕС, която допуска намеса само за разкриване на
престъпление, защото тук няма разследващ орган. Намесата в личния живот трябва да преследва някакви цели, които тук
са неясни. Ей така, за всеки случай, ще се събиране чувствителна информация в едни информационни банки, без да е ясно за
какво ще се ползва", коментира Кашъмов.

Крум Зарков напомни, че управляващите са отхвърлили предложението на БСП за създаване на разследваща
антикорупционна агенция. "Ако това (цялата глава от закона за разкриване на корупционни прояви-б.а.) отпадне, тогава -
лошо. Ще трябва борбата с корупцията да отпадне от името на закона. Ако се приеме, пак лошо", каза депутатът, който се
съгласи с аргументите на Кашъмов.

Зарков допълни, че от подслушването няма да има никаква полза, защото СРС-та няма как да се ползват в съда за
разкриване на корупционни престъпления, защото ще са събрани извън процесуалния ред. Тогава се включи шефът на
Комисията за конфискация Пламен Георгиев (бивш прокурор – б.а.), който каза, че те ще могат да се ползват в гражданския
процес по конфискация.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обясни нагледно:"Представете си, че се записва със СРС депутатът
X, който казва по телефона, че смята да купи задграничен имот със средства от офшорна зона... или дори биткойни. После
(комисията) се опитва да го докаже. Или завистлив съсед е подал сигнал срещу депутат ("неговата мама", вметна Хамид
Хамид – б.а.), че ходи на слънце през зимата. Тръгва реализация и се разкриват факти".

С тези изумителни аргументи ГЕРБ и "Обединените патриоти" подкрепиха вкарване на СРС-та в гражданския и дори
административния процес.

Само преди ден шефът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков обяви от парламентарната трибуна фрапиращи данни за
хиляди злоупотреби с подслушване дори при т.нар. засилен контрол върху него при сегашните правила.

Преди това правната комисия реши, че подателите на сигнали до антикорупционна комисия не могат да са мишена на дела за
непозволено увреждане. Този въпрос стана причина и за раздор в управляващата коалиция.