През тази година ще ни трябват 133 дни, за да осигурим планираните данъци в бюджета, изчисли Институтът за пазарна икономика. Така Денят на данъчната свобода, в който гражданите ще спрат да пълнят хазната и започват да работят за себе си, в България ще настъпи на 13 май. Датата е символична и показва кога планът за приходите на държавата ще бъде изпълнен, ако всичко изработено бъде незабавно изземано.
Общо тази година заложените приходи в бюджета са за 38.2 млрд. лв. Най-много дни ще отделим, за да изработим постъпленията от ДДС - 34 дни. За приходите от акциз ще са ни нужни близо 18 дни, за социално осигуряване - 23 дни, а за здравно - 9 дни. Приходите от подоходни данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци - за малко над 8 дни. Други 8 дни ще работим само за да платим държавните и общинските такси.
През 2018 г. Денят на данъчната свобода идва по-късно - миналата година бе отбелязан на 8 май. Това се дължи на натежаването на данъчно-осигурителното бреме. От 1 януари вноската за пенсия и цигарените акцизи са по-високи, което увеличава задълженията на данъкоплатците към хазната с около 450 млн. лв.
Ако се реализират заложените в бюджета близо 2.4 млрд. лв. постъпления от ЕС по линия на еврофондовете, българите ще получат подкрепа от европейските данъкоплатци, които ще ги отменят с 8 дни работа към държавата, са сметнали още ИПИ. Отработването на заложения дефицит от 1.1 млрд. лв. пък ще ни "струва" 4 дни допълнително. През последните две години обаче този дефицит не се реализира и бюджетите излизат на излишък. През 2018 г., ако този сценарий се повтори, може и да няма дни за отработване.
Оказва се, че сериозното разминаване в планирането и изпълнението на бюджетите през последните две години обърква сметките на ИПИ. Така например по-високият ръст на БВП и много по-ниското усвояване на европейските средства, както и приключването на бюджета с излишък вместо планиран дефицит са изместили Деня на данъчната свобода за 2017 г. от 16 на 8 май.
До 13 май работим само за държавата, после за себе си
И кои "сме" това "ние" ? Тези дето вземаме над или под осигурителния минимум ? Щото фактическият данък е регресивен. Тези, които прекарваме личното си потребление, като покупки и разходи на фирмата си и не плащаме ДДС, или тези на които винаги ни го начисляват, дори и да не го внасят ? Трезвениците или пушачите, които не плащат или плащат един от най-големите акцизи ? Тези дето си прекарваме парите през офшорки или тези, дето нямаме толкова пари и затова чинно си плащаме много повече от тези с многото пари ? И още много такива риторични въпроси. Тръмп видно не е спрял американското държавно финансиране на НПО-тата, които ни заливат с глупости за да имитират дейност, докато се борят с държавата (другите държави) за интересите на транснационалните компании базирани в САЩ.