|
Д-р Атанасов обясни, че въпреки че се дават повече пари за здравеопазване в сравнение с предишни периоди, системата остава тежко недофинансирана.
„Има някои данни на Евростат например разходите на глава от населението за болнична помощ. В страни като Австрия, Великобритания, Холандия, Дания, тези разходи са над 3000 евро на човек за година, а в България този разход е 343 евро. Това показва, че независимо от увеличаването в абсолютни стойности на средствата за здравеопазване в годините, тази система е тежко недофинансирана. Самото ценообразуване на т.нар. договорни цени на клиничните пътеки не почива на икономически методи. Начинът, по който се прави това ценообразуване не почива нито на себестойността, нито на реалните разходи, а е основано предимно на актуалните средства, с които разполага НЗОК“, заяви той.
Според него основен проблем е лошото ценообразуване на извършваните дейности в болничната помощ. Той уточни, че в цените няма остойностяване на лекарския труд и въобще на труда на медицинските специалисти, което, по думите му, е основна компонента от себестойността на медицинската помощ: „Всичко това води до три съществени последици. На първо място това са значителните дългове на болниците към различни доставчици, главно лекарства. На второ място – незадоволително качество на лечебната помощ и на трето място - липсващи или крайно ограничени стимули за персонала. Всичко това води до икономическо и морално дестабилизиране на системата. Ако тези проблеми не бъдат решени, това със сигурност заплашва биологичните устои на целия български народ.“
Областната болница в Шумен е в тежко финансово състояние, със значителни просрочени задължения, но в никакъв случай не е във фалит, заяви категорично д-р Атанасов: „Ние сме взели определени мерки. Изработили сме и прилагаме оздравителна програма, която включва обединяване на структури без да бъдат закривани дейности, като по този начин се опитваме да оптимизираме непреките разходи за тези дейности без да ги елиминираме. Но оттук нататък, ако се гони чисто икономическата ефективност, ще се наложи или да бъдат преустановявани неефективните дейности, или да се намери някакъв вариант за компенсиране на този финансов дефицит.“
Според него методиката, по която е направена Националната здравна карта и начинът, по който се изработва, прави така, че да се използва като инструмент за допълнително регулиране на финансирането, т.е. допълнително лимитиране: „В здравната карта са включени брой легла по нива на компетентности, които да бъдат финансирани с пари от НЗОК, но тези легла е така изчислен, на базата на такива критерии, които са от миналото и съществуват сериозни териториални дисбаланси“.
Д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници, съобщи, че има и общински лечебни заведения, които са застрашени от фалит: „Ако кражбите са причина за тежкото състояние на болниците, означава, че ние сме най-големите крадци в света. Ако някои порочни практики се афишират и се превръщат в повсеместно деяние – несериозно“, каза той.
Според д-р Тотев Националната здравна карта е една необходимост, но не в предложения вариант: „Още, когато започна да се изготвя картата, формирахме комисии и се опитахме да парираме нещата като изтъкнахме нашите доводи, заради които не можем да приемем този вариант на здравна карта, които в момента тръгва да се готви. Въпреки всичко бяха изготвени областни карти, след това обсъждане на национална карта, която се разминава дори с областните карти. Тя изобщо не почива на областните карти", посочи той.
