Остава по-малко от месец до провеждането на предсрочните парламентарни и президентски избори в Турция, а у нас по темата цари тежко мълчание. Нищо не показва, че българските политици следят положението в южната ни съседка с особено внимание. А моментът е ключов - очаква се вотът да затвърди позициите на турския държавен глава Реджеп Ердоган и да засили прехода на страната към президентска република - при това в условията на продължаващото извънредно положение. Изключваме вчерашната заявка на вътрешния министър Радев от Турция, че България ще продължи да лови и да предава гюленисти на Турция. Това няма пряка връзка с изборите. След опита за преврат през юли 2016 г. България регулярно връща гюленисти, въпреки че гюленизмът е престъпление само в Турция. Правителството на Борисов грубо нарушава човешките права, представяйки старанието в лова на гюленисти като задължителен ритуал в името на добросъседството с Ердоган.

Но изборите там, изглежда, не вълнуват никого тук. Включително и актуалния корифей в международната и балканската политика Бойко Борисов. Пропиля цялото българско европредседателство да се занимава със Западните Балкани, все едно в останалата част от полуострова проблеми няма. Сякаш на южната ни граница няма огромна държава, която бързо се плъзга към източна сатрапия от сталински тип. Че и на всичкото отгоре заплашва с война друга съседна страна - Гърция, заради контрола върху находищата на природен газ край Кипър.

Мълчат и етническите партии.



Най-оглушителна е тишината откъм ДПС.



Това е особено странно, като се има предвид, че само допреди година Ахмед Доган и хората му ревяха като същински лъвове срещу превръщането на Турция във "фасадна и лъжлива демокрация" заради референдума, който даде по-големи правомощия на Ердоган. И едва ли не с отчаяние призоваваха българите с турско гражданство да кажат: "НЕ! на преобразуването на Кемалистка Република Турция в Султанат, защото тя става вредна не само за съседите си, за региона и за света, но най-вече за Себе си!". Ала сега, когато предвиждането им, че "Ердоган се стреми да получи безконтролно цялата власт в държавата", е на път да се сбъдне изцяло, депесарите са потънали в странно мълчание.

А може би не е чак толкова странно. Пикът на кризата между ДПС и Анкара премина някъде към края на миналата година. Оттогава насам отношенията между двете страни определено са поомекнали. Особено след като острието на турската атака срещу движението - бившият посланик Сюлейман Гьокче, приключи своята мисия и беше отпратен да работи в Гватемала под одобрителните ръкопляскания на продепесарските медии. Одобрението се превърна в ликуване преди около две седмици, когато лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ беше заснет да стиска ръката на Хасан Улусой - новия представител на Анкара у нас. Жестът беше афиширан по време на възпоменанията по повод т.нар. Възродителен процес в Джебел. Самият Карадайъ побърза със задоволство да обяви, че е уговорил среща с турския дипломат в София. Посланието на ДПС беше съвсем явно - изглаждаме проблемите с Ердоган и скоро нещата ще потекат в старото русло. Така че, който реши да тръгне срещу движението на местните избори през 2019 г., защото смята, че има благоразположението на Анкара, криво си прави сметката. Особено онези, които продължават да залагат на Лютви Местан - изгонения от партията бивш неин лидер, и на неговата формация ДОСТ.

В това се опитва да ни убеди ДПС. Значим резултат от тези политически маневри обаче все още няма. Това признават дори близките до Боянските сараи медии. Нещо повече - открито се говори, че "хора около председателя на ДПС... се опитваха да провалят тази неформална среща Карадайъ - Улусой", и се предполага, че става въпрос за "подводници" на някакъв невидим център, който в далечен план е заложил нещо по-зловещо за ДПС от това, което Местан иска още сега". Очевидно



вътрешното разделение в партията



за отношенията с Анкара е наистина дълбоко. Дотолкова, че дори се позволява подобна информация да бъде пусната в публичното пространство, сякаш общественото мнение и партийните симпатизанти биват подготвяни за евентуални сътресения в бъдеще.

Каквото и да е реалното положение на нещата, очевидно ръководството на ДПС се движи в посока стабилизиране на отношенията с управляващите в Турция. В подобна деликатна ситуация едва ли може да се очаква от тях да заемат отчетлива публична позиция против вътрешната политика на Ердоган. Още повече че така само биха дали коз в ръцете на Лютви Местан. Водачът на ДОСТ стартира самостоятелната си политическа кариера със заявката, че държи монопола върху благоволението на Анкара. Това обаче не е така, тъй като Ердоган изглежда вече е изгубил желание да играе на фаворити в България. Затова и Местан отчаяно се хвърля към всяка възможност да защити интересите на турския президент и така да поласкае своя политически патрон.

В началото на март, например, той скочи в защита на българския генерален консул в Одрин Васил Вълчев. Дипломатът сътвори гаф, позволявайки минута мълчание в памет на турските войници, загинали при превземането на сирийския град Африн, на тържеството по случай 3 март в консулството. А миналата седмица Местан смая всички, когато обяви, че обединение с ДПС не може да има, тъй като партията на Доган се намесвала във вътрешните работи на Турция, отправяла "обидни квалификации" към Ердоган и твърдяла, че турският държавен глава е режисирал опита за преврат през 2016 г. По-усърден агитатор големецът в Анкара едва ли би могъл да си намери. Дори и ДПС никога не си е позволявало толкова открито да прави реклама на управляващите в Турция. За отбелязване е обаче, че Местан мълча в продължение на три месеца, преди да опровергае слуховете за обединение, идващи от Турция. Това показва, че и той самият не се чувства уверен докъде може да стигне заигравката между ДПС и Анкара, и затова пристъпва предпазливо. Засега, изглежда, може да бъде спокоен, тъй като новият посланик Хасан Улусой зачете първо него в Джебел.

А това, че управляващите в Турция поддържат диалога и с двете враждуващи етнически партии, показва тяхното желание да не залагат повече на един-единствен играч в българската политика. Още повече, че имат възможност да избират, включително и сред управляващите в София - премиерът Бойко Борисов е може би единственият останал държавник в ЕС, който се старае да угоди на Ердоган и да съхрани добрите си отношения с него. Него турският президент може да използва, когато прецени, че е необходимо, за да поддържа някакъв диалог с Брюксел и другите големи европейски столици.

А българските етнически партии са необходими на Ердоган и с оглед на предстоящите избори заради влиянието им върху българските изселници, чиито политически настроения са преобладаващо кемалистки, както показаха резултатите от конституционния референдум през 2017 г. Затова и тепърва ще наблюдаваме все по-силно активизиране на турската дипломация у нас. Както и на ДПС, и на ДОСТ. Макар че, ако се вземат предвид интересите им, вероятността да чуем нещо ясно и конкретно за изборите в Турция, така важни за бъдещето на страната и на региона, става все по-малка.