:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,012,875
Активни 130
Страници 3,220
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Младен Влашки: Византийски пинизи съсипаха НСРТ

Обстановката в съвета е тягостна поради усещането за разрушени човешки отношения. Това е следствие от липсата на диалог с аргументи, от практиката да се изпускат нерви и да се налагат силово решения, признава членът от президентската квота
Снимка: Васил Миланов
------------

Младен Влашки е роден в Пловдив на 29 ноември 1959 г. Завършил е българска филология в ПУ "Св. Паисий Хилендарски". Преподава в Пловдивския университет антична и западноевропейска литература. Автор на литературната поредица "Как да разбираме литературната творба". Залага на просветителското начало в дейността си.

Народен представител от СДС в 38-о Народно събрание. Член на НСРТ от президентската квота от април 2001 г.

-----------

- Вие с какво точно се занимавате в НСРТ, г-н Влашки?

- Участвам в заседанията: вземам всички материали по точките от дневния ред, подготвям си някакъв тип позиция, дебатирам тази позиция и участвам във вземането на решения с гласа си. Пиша и текстове, необходими за дейността на НСРТ. В дебатите на съвета тълкувам какви мотиви стоят зад отделни текстове в Закона за радио и телевизия.

- Може ли да приемем, че си уплътнявате работното време?

- В работата на НСРТ няма фиксирано работно време. Един разговор извън работното време може да се окаже много по-важен, отколкото стоенето зад бюрото.

----------

В края на краищата, за да се вземе решение по някакъв случай, е задължително да проучваш и да мислиш, не да натискаш стола. Всъщност въпросът е ангажиран ли си с тази проблематика, или използваш НСРТ като някаква странична възможност да вземеш едни пари.

----------

- Без тия пари материално много по-зле ли ще сте?

- Значи, отговорът може да бъде такъв: времето, което отделям, за да напиша един научен текст, и заплащането, което получавам за това, са почти равностойни на времето, което отделям за работата в НСРТ и заплащането за това. Разликата е, че в НСРТ ангажиментът е постоянен, а другият се подчинява на свободния пазар на търсенето, който в момента е твърде свит.

И още едно допълнение - в сравнение със заплатата на университетски преподавател този доход е определено по-висок, но пък ми забранява доходи от други дейности с изключение на тези от авторски права.

- А чувствате ли се компетентен да изпълнявате такава дейност? Една от главните атаки на новите медийни корифеи срещу сегашния състав на НСРТ е именно обвинението в некомпетентност по въпросите на електронните медии?

- Доколкото електронните медии са най-съвременното средство за обществена комуникация във всички сфери на човешкото съжителство, те имат същата роля, каквато е имал театърът в епохата на Класицизма, литературата в епохата на Просвещението и печатната преса в 19-и и средата на 20-и в. Тоест, служат за легализирането на определени представи, които могат да бъдат от полза на хората или да имат деструктивен характер. В този смисъл заниманията с литература, какъвто е моят конкретен случай, като средство за налагане на ценности, не е по-различен от това, което правят и електронните медии. Само технологията е по-различна. Но технологията на човешките взаимоотношения не се е променила. За свободата на изразяването дори в епохата на Интернет определено се говори като за свобода на словото. - Как гледате на идеята под шапката на бъдещия Съвет за електронни медии, наследника на НСРТ, да бъдат включени и електронните издания на вестниците?

- Това в закона не е заложено, но съществува в главата на някои като една възможност в бъдеще време. За мен тази идея е пълна глупост.

- Каква атмосфера цари сега в НСРТ?

- Атмосферата в НСРТ е тягостна поради усещането за разрушени човешки отношения между членовете в последните години. Това е следствие на липсата на диалог с аргументи и практиката да се изпускат нерви и да се налагат силово определени решения. Трябва да отбележа, че последните 2 месеца общо взето е по-кротко. Затова си мисля, че не единствено факторът тесен професионален стаж е важен, важни са и уменията на членовете за диалог.

- Можем ли да кажем, че писателите се провалиха? Защото до известна степен сегашният състав на НСРТ бе доминиран именно от писатели - Александър Томов, Димитър Коруджиев, Ивайло Петров, Валентина Радинска, че сега и вие. Едно от пресните обвинения е, че писателите не ставали за тази работа.

- Не е задължително да си писател, за да се провалиш в една публична дейност. Тъй че това обвинение е повече механично, плод на съсловна корист или неразбирателство, което си е една доста българска черта - да се стремиш да доказваш себе си за сметка на другите. Защото примерно един писател като Тончо Жечев, царство му небесно, не се провали. Тоест, ако има провал, той е свързан с личните качества на хората, а не с тяхната принадлежност към определена гилдия.

- Как изглежда писателят като чиновник?

------------------------

- Например на последното заседание съветът обсъждаше дали няколко рекламни слогана са противозаконни. Единият от тях беше: "Когато нощта се съблича, ела в "Еротик-бар". Там има момичета на... О, не, има ниски цени!" Очевидно играта с думи подтиква да се мисли по посока на това развращаващо ли е посланието на този слоган или не. От друга страна, НСРТ може само да прецени законосъобразен ли е слоганът или не е.

Ето тук е мястото на един Ивайло Петров да използва авторитета си като писател, за да каже на обществото това добро ли е или лошо, а не просто да участва във вземането на решение, което даже не е уставно. Това е изключително важно за днешния български живот, в който ценностните ориентации са разпилени и хората забравят, че освен от закона и властта, човешкият живот се управлява и от морални ценности, от вътрешни убеждения, от родови и национални традиции.

-------------

За жалост, писателите в НСРТ не изпълниха тази си мисия да бъдат учители на нацията, както е било в епохата на Просвещението, а се опитаха да управляват като византийци.

- Кого имате предвид?

- Не само Александър Томов. И Димитър Коруджиев не отговори на представите, които имах за него от книгите му. Ивайло Петров в действията си просто сякаш не е авторът на "Преди да се родя и след това" или на "Хайка за вълци" - може би е такъв в мислите и мълчанието си. Което обаче не отнема и косъм от стойността на добрите книги, написани от тях.

- Вероятно е близо освобождаването ви от този съвет. Ще страдате ли много?

- Сигурно е, че няма да страдам никак. Ще ми е неприятно, че много хора ще се успокоят с убеждението, че писателите не стават за тази работа. За мен това е част от болестта на днешното ни живеене - да търсим бързи авторитети и бързо да ги отхвърляме, да търсим сензацията и да я обявяваме за първа инстанция.

- Докато водим този затънал в българското дребнотемие разговор, в стаята телевизорът работи и СNN продължава денонощното си излъчване за американската трагедия. Какво изпитахте вие на 11 септември?

- По-силен от първоначалното стъписване беше страхът, който почувствах, когато чух по радиото българи да коментират тази огромна човешка трагедия като нещо далечно, като нещо, което могат да обясняват, но не могат да почувстват. Страхът от това, че хората около мен сякаш са загубили човешките си сетива и могат да гледат на трагедията единствено като на сензация.

-------------

Това, което се случи на 11 септември, показва, че подценяването на човешкия дух и човешката воля в името на модерните технологии е недопустимо. Оказва се, че светът на Интернет е доста по-немощен от света на Фауст и Мефистофел. Оказва се, че група хора, въоръжени с ножове и с фанатизъм, могат да разрушат цивилизационните митове на модерните времена. Това е нещо, върху което европейският тип цивилизация трябва дълбоко да размисли.

------------

През призмата на такива огромни събития, които засягат из основи представите на хората за човешкия живот, могат да бъдат видяни и отговорностите, които имат всички онези, формиращи подобни представи. Във всеки случай, за това не е достатъчно да имаш минимум петгодишен експертен стаж пред или зад телевизионния екран.
3141
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД