В почти идеалния център на Будапеща (казвам почти идеалния, защото в съвсем идеалния център преминава Дунав) - на площад "Вьорошмарти", зад високите стъклени витрини, обковани в позлатени рамки, е носталгичното място, което пътува, без никога да помръдва - кафене "Жербо".

Тук туристите са част от изобилието. Миг преди да се впуснат или миг след като са преплували прочутата "Ваци", те дишат под чадърите на кафенето или в прохладата на мекия му интериор - ту вътре в прохладния трюм, ту вън на искрящата палуба.

"Жербо" крие в себе си някакво старо пиано, за което легендите сплитат поредното странно несбъдване: трябвало е да отпътува с "Титаник" (да, с онзи "Титаник"!), да бъде част от оркестъра, който, потъвайки, свирел до края - до първата непосилна вълна...

Но пианото останало на брега. Като несбъднат призрак - знак за "Титаник" и за неговото отсъствие. Силует, който въплъщава представата ни едновременно за жертва и за щастливец.

Така то е станало пиано от един друг, неотпътувал "Титаник". И ако си представим, че могат да бъдат събрани на едно място всички неотпътували по случайност пътници, инструменти, предмети, ще се получи корабът на неочакваното спасение, новият образ на щастливо оцелелия "Титаник", една радостна версия на трагична история, която завършва с въздишка на облекчение.

Затова тук черното кафе отразява сенки на щастливи пасажери, а бялата бита сметана рисува силуети на невинни айсберги, над които се извисява "Жербо" - кораб от стъкло, злато и слънце, който пътува и винаги остава на брега, величествен в парата на кафето, кораб на спасените.





Коктейли с кафе



Мария Тереза



Благородното тяло на високата бита сметана.

Златен шлейф от портокалов ликьор

върху матова тайна на гъсто уханно еспресо.

Кипват любови! - Зад пердета от переста пяна

звънтят силуети на палави баронеси,

безброй удивителни в протокола на кралския хроникьор.





Сиси



Еспресо, шлейф от кайсиев ликьор, фриз от бита сметана,

по хладните коридори дишат любовни носталгии,

преливат смутени спомени, устни звънтят бездиханни...

Чия е сянката непозната зад стъклената преграда?

Тайна любов, след която императорите остават жадни.





Айскафе "Жербо"



Черно кафе с дъх на дунавски вятър,

укрит във ветрилото на прилепово крило.

Ванилов сладолед прави ледена тишината

и в нея изчезват бели скърби, катранени ядове,

и се завърта следобедната отмала в лекото колело

на бита сметана с тънки спици от пръчици шоколадови...