Хайку за мен е колеблива междинна сигурност. Тръгва и пристига. Двусъставно, двучленно е. От-до. Между тях, да: единствеността на центробежното нежно напрежение - тя опитва да го расейва, разтърси... тъкмо в интимно премятане. Откъсва от нещо цяло, ала го откъсва, ако и то да е елемент с присъща цялост. Моментът на откъсването е задължително (желателно) възпоказване: ето. Помръдване от... е опит за живот в думи дотам. Или обратно: отдотам дооттук. А междувременно и междусловно: едно скърцане на вирната глава, едно дивно мълчание, едно безспирно дудукане, едно дори допиране на начало и край... Леко точният път на ясното между. Може би, понякога, дай боже, и игриво. И окова обикновено на изящно и естествено броене.





* * *

прошка от прашка

бяхме във вятърен впряг

капнала птица



* * *

огън към огън

недей чак пригалва, не -

ще се впламтят!



* * *

нося кръста ти

ала треска от него

съм в твойте очи



* * *

рог под копита

плод изхранва червея

път пеперуден



* * *

река боли

мост вклиниха между нас

прах се вкаменява



* * *

тялото ти е плод под

тялото ти - тих

залив из мене



* * *

съска пламък на роза

обич-акула

разпитваща цев



* * *

глухи капани

жабешки раздори все

кваквам само