|
не взрив а хлип"
Томас Стърнс Елиът
----
Докато четете това, някой, свит някъде, майстори нещо със селитра или глицерин; връзва шашки и жички и много внимава. След час, ден или месец трудът му ще даде плод - бум! Ще се посипят стъкла, ще завият аларми.
И я самият той, я врата, я кола, я магазин, я нечие "криминално проявено" тяло или случайните статисти наоколо ще се разлетят на парчета...
Така е всеки ден, обръгнахме.
Я асансьор, я казарма, я дискотека, я град, я планета...
----
Философията на внезапния гръм е привлекателна за все по-голямо количество хора. Дали забелязваме, че не Израел, Палестина и Чечения заприличват на останалия свят, а светът и ние все повече заприличваме на тези опасни места?
Тероризъм е имало и в дълбока древност. Запалването на Рим от Нерон и избиването на младенците от цар Ирод си е тероризъм по сегашните понятия. Научните открития обаче направиха възможни атентатите, при които троглодитското съзнание се съчетава с възможностите на светкавичното изгаряне, при което се отделят огромно количество газове.
Нарича се взрив. И едва ли е толкова стабилна преградата, която дели троглодитското съзнание от неимоверната мощ, осигурена от ядрения разпад на атома. А това съзнание гледа натам със страстен копнеж.
Айнщайн пише - най-голямата ми грешка е, че настоях пред американския президент за работа по атомната бомба. Но извинението ми е, че иначе пръв щеше да я направи Хитлер.
Не можем да виним Нобел и Бертоле,
че Недялко Пиперков избухна с мерцедеса си в Бургас, а Стоил Славов - в асансьора на "Интерпетролиум". Но май човечеството, както и ние, свободните българи, не сме в състояние да се опазим ефективно от това, което големите умове са открили. А те - тласкани от жаждата за знание и притискани от държавници и военни, също са падали жертва...
През един октомврийски ден на далечната 1788 година в една стая на барутната фабрика в Париж се събрало изискано научно общество.
Академиците Бертоле и Лавоазие били увлечени в спор помежду си, а госпожа Лавоазие блестяла, както винаги, с чар и находчивост.
Повод за срещата било производството на огромна опитна партида нов вид барут. Работата било почти опечена. "В 9 и четвърт - пише очевидец - присъстващите решиха, че барутът е вече готов и се отправиха на закуска. След четвърт час се върнаха, само г-н Бертоле се задържа за известно време с г-жа Бертоле в друга част на фабриката. Дъщерята на комисар Шевро и г-н Лефор минаха напред. Но не сториха и няколко крачки,
когато се разнесе силен грохот и се вдигна облак дим
Побързахме натам и видяхме, че машините са напълно разрушени, а г-н Лефор и госпожица Шевро са отхвърлени 10 метра назад и са ужасно пострадали. На г-н Лефор му беше откъснат единият крак, а другият беше надробен, освен това бе изгубил едното си око и му беше изгоряла всичката кожа на главата. Той живя още няколко мига. А госпожица Шевро, също тежко ранена, умря дори преди него."
Бертоле и съпрузите Лавоазие оцелели.
Лавоазие има огромна заслуга за усъвършенстването на взривните вещества. Той разработил теорията за горенето - преди него вярвали, че някакво митично вещество флогистон всъщност прави предметите запалими.
Бил назначен за ръководител на Управлението по барута и селитрата. Това управление, съществуващо във Франция и днес, за два века изиграло водеща роля в науката и производството на взривните вещества. Под ръководството на Лавоазие Франция увеличила два пъти продукцията на барут, и - което е по-важно, започнала да го фабрикува много по-качествен. Враговете й скоро узнали това от горчив опит...
Във войната на САЩ срещу Англия за независимост Франция помагала на Америка. И се оказало, че съюзната артилерия е
недостижима за англичаните поради по-добрия френски барут
Лавоазие не само снабдявал САЩ с барут, но обучавал специалисти в този майсторлък и ги командировал в САЩ. Специално за Америка написал книгата "Изкуството на селитреното производство".
Бертоле му помагал. Двамата усъвършенствали науката как да гръмнеш така, че вражеските материи да се разпадат по-масово, по-бързо и на по-дребни парчета...Бертоле създал така наречената бертолетова сол, която по способност за окисляване превъзхождала селитрата. Но за съжаление прекалено лесно се възпламенявала, което било причина за инцидента, описан по-горе.
А Лавоазие свършил трагично. Макар и блестящ учен, си падал малко нещо мафиот или поне близко другарувал с подозрителни за онова време "бизнесмени". Той забогатял неимоверно от машинациите край барута, по която причина народните маси го недолюбвали. След избухването на Френската революция Лавоазие почнал да работи за нея усилено, но не сколасал да се понрави на ултралевите. Те първо решили да ликвидират Академията на науките и през 1793 го направили. След година решили да ликвидират и учените. И Революционният трибунал осъдил Лавоазие на смърт чрез гилотиниране.
"Достатъчен беше само миг, за да се отсече тази глава, а ще потрябва сигурно цял век, за да се роди нещо подобно на нея" - отбелязал тъжно по този повод известният математик Лагранж.
За създателя на барута има различни версии
Споменават се и китайците, и арабите. Европейска легенда пък приписва тази заслуга на монаха Бертолд Шварц, но има данни, че е умрял в крайна нищета, затова не е много за вярване. Покрай големия гръм по принцип все се завърта и злато. Или нефт, според епохата.
За друг монах - Роджър Бейкън, също е записано още през XIII век: "Той можеше да прави барут, заподозрян е в ерес, запрян е по този повод и се спомина в затвора." Тоест край гърма винаги има не само злато, но и зандан.
Технологията на барутопроизводството била сложна. В началото смесвали раздробена селитра, въглища и сяра в чутури. С цената на безброй човешки животи се разбрало, че е по-добре сместа да се дроби леко овлажнена, за да не избухва, да не дими и барутът да се получава във вид на твърди "питки". "Питката" после се разтривала на сол. Работело се само през деня, защото и дума не можело да става да се пали наблизо свещ или факла, а друга виделина по това време нощем нямало. Правенето на барут било толкова опасно, че хронистите пишат, например за Охтенския барутен завод в Русия: "При устройството на завода взривове ечаха почти непрекъснато." Дори изискали пари за строеж на църква наблизо и назначили свещеник,
който да опява загиналите
Пари за болница и охранителни мерки в ония времена не се предвиждали...
Основата на барута е селитрата - а в природата почти я няма в чист вид. Търсели я къде ли не, най-вече в добре отлежалия тор. Още през 1748 година Берлинската академия обявила специален конкурс за работа на тема "Произход и състав на селитрата". Блестящо се изявил Ломоносов, като съчинил цяла дисертация на латински...Почва така: "Сред телата, които химиците наричат соли, особено се отличава селитрата с многообразното си приложение, а най-вече с изумяващото, подобно на мълния действие, което прави в барута..."
Петър I разбрал колко е важен за властта барутът и накарал мужиците да извличат селитра откъде ли не; построил и заводи.
Вследствие на засиленото й производство се възцарява непрестанно изумление. Воюващите често се изумяват до смърт колко успешно нараства бройката на загиналите.
Преди ратниците нецивилизовано се кълцали с мечове и брадви, мушкали се с копия. От това коефициентът на полезно действие при редуцирането на вражите биологични единици държал едно сравнително ниско равнище.
На военачалниците им било обидно
С усъвършенствуването на барута и изобретяването на динамита и тротила това изоставане било наваксано.
Динамита създал Алфред Нобел (1833-1896). Това станало през 1866. Направил го въз основа на откритото 20 години по-рано от един италианец течно органично вещество нитроглицерин. Нитроглицеринът може да унищожава врагове или съдружници по застрахователен бизнес крайно ефективно, но гърми малко неконтролируемо. Първа негова жертва в завода на Нобел се оказал братът на Алфред - Емил.
Впоследствие Алфред бил осенен от идеята да смеси нитроглицерина с кремъчен прах от морски водорасли. Така се оказало много по-безопасно, а новото вещество получило името си от гръцкото dunamis - сила. Почнали да текат големи пари. Алфред Нобел бил собственик на 93 завода, станал един от най-богатите хора в Европа. Дали го заборила съвестта, дали си бил благороден човек по рождение, но след смъртта си завещал много от парите за наука и изкуство. И досега за Нобеловата награда се борят светлите умове на планетата.
Ясер Арафат, Ицхак Рабин и Шимон Перес също се пребориха - удостоиха ги с Нобелова награда за мир.
Наскоро хърватски бракониер уби двама немски водолази с динамит - взел ги за пасаж риби.
Но да виниш Нобел за това, е все едно да виниш атинската демокрация за СДС, БСП, НДСВ и ДПС. Тоест връзка има, а вина - не.
Масовото производство на тротил
в началото на XX век, както и изобретяването на ядрена бомба в края на Втората световна война докарват изкуството на взрива до почти симфонични висоти. Създаденото от Едуард Телър, Енрико Ферми и Джон Опенхаймер "Малко момче" - Little boy, затрива хиляди хирошимци наведнъж на 6 август 1945. А след три дни "Дебелият мъж" - Fat man, изпепелява мигом цели 70 000 японци, японки и япончета в Нагазаки.
Оръжието се оказва много ефективно и успешно. Хиляди умове са впечатлени и вдъхновени, милиардни финансови средства се устремяват към неговото разработване и усъвършенстване. За радост на креативния дух учените откриват, че при деленето на деутерий и тритий има още мегдан за напредък. Взривът постига нови висоти. На 1 март 1954 г. в Тихия океан е активирана първата водородна бомба. Тя е хиляда пъти по-мощна от "Малкото момче" в Хирошима.
Естествено, новото устройство е кръстено "Браво"!
Оптимистите смятали, че сега ще се възцари вечният мир. Ако трябва да перифразираме Оруел, един вид да стане нещо такова - взривът е тишина, а бомбата - дедо Коледа.
Не се случи точно тъй.
На преден план излязоха терористите
Терористите са хора, обзети от страстен стремеж да воюват за своите цели, но обикновено изпитващи дефицит откъм армейско оборудване и личен състав. Науката ги квалифицира на няколко групи - първите са такива, които се борят за национално освобождение. Под този параграф подхождат Ботев и Левски, но понеже въпросът за интерпретацията се решава от нас, ние с негодувание отхвърляме подобни квалификации.
Вторите са т.нар. "религиозни терористи". Те понякога се покриват, а понякога не се покриват с първата група. Следват "левите" и "десните екстремисти", както и анархистите, които искат свобода за човечеството в унисон със своята представа за нея. Такива са "Баадер-Майнхоф" в Германия, "17 ноември" в Гърция и др.
В битката за своите идеи те често търпят отчайващо неразбиране или пренебрежение. Тогава вадят аргумент, който, ако не друго, поне стряска и смръзва всеки очевидец. Или го разбива полемично, в буквалния смисъл на думата. Както дойде.
Българите никога не сме оставали надире
Записали сме в историята много атентати. Наш е и един от най-кървавите. На 16 април 1925 г. военната организация на комунистическата партия взривява църквата "Св. Неделя". Загиват 150 души, ранени са 500.
Бомбата играе все по-важна роля през последните 100 години. Само че днес у нас преобладава друг вид тероризъм - икономическият.
Икономически обсебеният терорист е човек най-често заможен, който иска мир, покой и хармония за себе си и света. Но такова нещо му се чини справедливо и възможно само след като види бившия си съратник с нарушена до невъзстановимост физическа цялост.
Защото не може да има покой във вселената, при условие че онзи катил диша и още не се е издължил, нали.
Според данни на МВР през 2000 година у нас са прогърмели 165 взрива. През 2001 - 157. През следващата - 119. Министър Петканов твърди, че намаляват взривовете, но от друга страна, виждаме как растат жертвите.
Явно това се дължи на общата тенденция за повишаване на ефективността.
Истината е, че взе прекалено често да се гърми. Пуснем телевизора, и я Кербала, я Багдад, я Ню Йорк, я Москва, я Истанбул. Спрем телевизора - и гръмне отвън. Я в "Лозенец", я в "Слатина", я в "Надежда". Я в София, я в Плевен, я в Бургас.
Някой ще каже - пак апокалипсиси вещаем
А аз ще кажа, че не, не сгъстявам никакви краски. Познавам хора, които никога не са изготвяли самоделна бомба, нито са ставали жертва на такава, нито дори са били свидетели на нейната употреба. Има такива хора, сред нас са.
Но не познавам хора, чието въображение да не е заразено с тази инфлуенца на съвременната цивилизация - гледката на разлетели се сгради и тела.
Дали главите не пострадват от това необратимо? Дали един ден вместо мозък там няма да се окаже тротил?
Ще има ли кой да изхлипа? (Виж епиграфа.)
|
|
|
|
|
|
|
|