Някога в древна Атина имало обичай художниците да излагат новите си произведения на централния площад. Така великият Апелес веднъж показал последната си картина. После се скрил отзад, за да чуе какво си говорят хората. Минал и градският обущар, който открил грешка в сандалите и коментирал с останалите. През нощта Апелес поправил това и отново застанал зад картината. Обущарят дошъл отново и, възгордян, обсъдил цялата фигура. Тогава Апелес излязъл наяве и произнесъл: "Обущарю, не гледай по-високо от обувките!"

Разказвам тази древна случка по повод коментара на Йордан Ефтимов от 07.02.04 г.

Господинът нашироко се е подиграл с усилията на няколко археолози и историци, които са се опитали да си свършат работата. Във време, когато никой не го беше еня за българската история. Когато се "трупаше капитала", а малцина идиоти (по Достоевски) като цитираните Георги Китов, Божидар Димитров и Николай Овчаров копаеха в студ и кал могили и крепости, или обикаляха Вардарска Македония, Западните покрайнини в Сърбия или влашките пустоши, където ги гонеха и псуваха на майка.



Дали с Китов сме Шлиман и Индиана Джоунс



хората ще преценят сами. По-важно е, че сме Георги Китов и Николай Овчаров. Единият е открил десетки гробници и килограми злато. Другият, колкото и да му е неудобно да говори за себе си, 25 години е копал столицата на цар Симеон, Велики Преслав. Разкрил е около 20 средновековни църкви само в Източните Родопи, за които някои твърдяха, че са открай време с турско население. Накрая откри грандиозния Перперикон, пещерата-утроба на Великата богиня-майка и светилището на Орфей при с. Татул, Момчилградско, за което г-н Евтимов явно не знае.

Проучил е десетки крепости и паметници извън пределите на днешна България, между които от Русия, Грузия, Гърция, Малта, Сърбия, Турция, Полша. Някои от които в по-страшни ситуации от показаните във филмите за Индиана Джоунс. Като например да проучваш манастири в Румъния, докато се води Гражданската война през 1989 г., или да работиш в Белград през 1998 г., чакайки НАТО да удари с ракети столицата на Югославия.



Лично аз съм атакуван за "гръмки фрази"



по отношение на изследванията ми във Вардарска Македония. Моето първо научно пътуване там стана два месеца преди падането на режима на Живков през 1989 г. Последваха 15 години с около 20 експедиции. Днес всеки македонец се пише българин, но преди 10 години улиците на селищата в Република Македония бяха пълни с табели и надписи против "фашистичкиот бугарски окупатор", а на нас се гледаше като на второразрядни хора. И все пак, благодарение на многото родолюбиви българи там, аз успях да проуча и публикувам огромно количество нови материали. А буквално в последните дни коригирах на място и направих възстановки на някои от най-важните находки. Става дума основно за подписите от канцеларията на охридските архиепископи в църквата "Св. София". Тук некомпетентният Ефтимов се гаври с твърдението ми, че хартията през средновековието е скъпа и често писарите правят упражненията си по стените и колоните. Този интересен момент е доловен както в България (ранните манастири при Равна, Черноглавци, "Св.св. Петър и Павел" във Велико Търново), така и Русия, Румъния и Гърция.

Що се отнася до въпроса за "подпис" и "монограм", то всеки специалист знае, че средновековният владетел не се подписва лично. Това е работа на неговия писар. А подписът се оформя калиграфски в монограми, имащи естетически и донякъде тайнствен смисъл.

Накрая ще си позволя да препоръчам на г-н Ефтимов да чете СкайФорума на "Сега". Тогава ще му стане ясно какво мислят хората за него и за личностите, за които той си позволява да пише по такъв начин.