Бразилски модернист, почти неизвестен извън родината си, стана новият носител на световната награда за архитектура "Прицкер". 79-годишният Паулу Мендес да Роша бе обявен за победител на 9 април т. г. След месец той ще получи наградата си - медал и чек за 100 хил. долара, в Истанбул.

Фактът, че Да Роша е малко познат извън пределите на Бразилия, може да се счита за



изненада при номинирането



на тазгодишния лауреат. Особено като се има предвид, че досега архитектурната Нобелова награда, както наричат "Прицкер", е била печелена от такива световни величини като британеца сър Норман Фостър, италианеца Ренцо Пиано и други.

Така твърдят половината специалисти. Но другата половина изтъква, че творчеството трябва да се поощрява и припомнят, че "Прицкер" са печелили и австралиецът Глен Меркат, прочул се само с една селска къщичка, както и норвежецът Свере Фен, направил нещо като екоселище във фиордите на Страната на викингите.

Паулу Мендес да Роша е строил предимно в родния си Сао Паулу. Но все пак това е най-големият град в Бразилия и пети в света със своите близо 21 милиона жители. Негово дело са близо 40 обекта в града. Повечето от тях носят чертите на така наречения брутализъм в архитектурата, популярен през 60-те години на ХХ век.



Бетонните стени не се боядисват



и се създава впечатление, че нарочно са оставени мръсни и сиви.

Първата значителна творба на Да Роша е спортната зала "Паулистану". Построена е през 1958 г. Днес едва ли някой си спомня за нея, тъй като капацитетът й е твърде скромен не само за мегаполис - залата побира едва 2000 зрители.

През 1964 г. Да Роша вдига в Сао Паулу жилищния блок "Гуаймбе". И той се ползва със същите характеристики. Но въпреки това се смята за една от най-достолепните постройки в града.

За пръв път Паулу Мендес да Роша впечатлява познавачите през 1970 г. Тогава той проектира бразилския павилион за Експо'70 в Осака, Япония. Но известността му пак не излиза извън границите на Бразилия.

Може би причина за това е, че Да Роша е смятан от доста хора за епигон на друг знаменит свой сънародник - Оскар Нимайер, проектирал столицата Бразилия през 1960 г. (Той е и първият бразилец, спечелил "Прицкер". Да Роша е вторият.). Освен това в годините на военната диктатура Нимайер, който е убеден комунист, емигрира в Европа и получава световна известност именно в Стария свят. Но в същото време чувствителните на политически теми бразилци виждат в творбите на Да Роша своего рода



солидарност с делото на Нимайер



Нещо, от което европейците не се впечатляват.

И двамата бразилски архитекти наблягат на композициите във вид на големи геометрични фигури. И при двамата често се срещат обърнатите надолу конуси, множество паралелепипеди и кубове. Но Да Роша за разлика от Нимайер обича големите прозорци. Най-добрите постижения на тазгодишния лауреат в тази сфера са търговският комплекс "Форма" и параклисът "Свети Петър" в Сао Паулу, построени през 1987 г. И двата обекта приличат на огромни витрини.

Учудване буди фактът, че Паулу Мендес да Роша не е проектирал нито един от големите футболни стадиони в Сао Паулу. Може би той е смятал, че творчеството му в тази сфера ще остане незабелязано. Все пак се направи едно спортно съоръжение, но в град Гояния, щата Гояс. Наистина издигнатият през 1973 г. стадион "Сера доурада" е един от най-красивите в Бразилия. Но това е само за познавачите. Самите бразилци не обръщат внимание, тъй като отборът от Гояния е далеч от грандовете.

Сериозна заявка за "Прицкер" Паулу Мендес да Роша дава чак през 2002 г. Тогава той печели престижната архитектурна награда "Мис ван дер Рое" за Латинска Америка.

Архитектът бе удостоен за революционния според познавачите проект за



реконструкцията на Музея на скулптурата



в Сао Паулу от 1993 г. Построената през XIX век сграда бе оголена от Да Роша до тухлите. В интервю за в. "Фоля" архитектът обяви, че смята колоните, корнизите и арките над вратите за "лъжеакадемична отживелица". Паулистите (жителите на Сао Паулу - б.р.) се шегуват, че днес великолепната допреди ремонта сграда на музея прилича на тухларна. Но така пък тя наподобява по нещо лондонската галерия "Тейт", контрират специалистите.

Но, както писа руският в. "Комерсант", наградата "Прицкер" е нещо като



политически коректив



През година тя се присъжда или на "свой човек" като Ренцо Пиано или Норман Фостър, или на някой, чието номиниране се посреща с вдигане на рамене. Не трябва да се забравя и че призът се дава не за конкретни постройки, а за цялостен принос към развитието на архитектурата. Такава бе идеята на учредителите му - собствениците на световната хотелска верига "Хаят".

Може би единствената творба на Паулу Мендес да Роша, която никой не се наема да оспорва, е Площадът на патриарха в Сао Паулу. Той бе реконструиран през 2004 г. Сега входът към едно от зданията е покрит с огромна бетонна козирка. На пръв поглед - нищо особено. Но паулистите са много доволни от факта, че благодарение на революционната реконструкция сега не ги мъчи жегата. Площадът е едно от най-многолюдните места в мегаполиса.

Пак по същото време Да Роша се захвана и с първата си изява в чужбина. По негов проект ще бъде построен студентският град във Виго, Испания. Той ще бъде част от местния Технически университет.