Има някаква зловеща закономерност в тия световни първенства - парите винаги свършват за полуфиналите.

Който не е гледал полуфинал без бира - той не знае какво е това бюджетен дефицит.

Получава се една напрегната атмосфера, с повсеместни прегърмявания - къде в кухнята, къде пред банята, от време на време - и около дистанционното. А откакто взеха да заменят стъклените шишета с пластмасови - изчезна един от вариантите за рефинансиране!

Много трудно може човек да обясни на поклонничка на турски сериали, че се налага актуализация на бюджета - е, не пълна, но поне в частта му за спортно-културни преживявания. Да си си правил сметката, отвръща гадно домашната опозиция. Ама може да дойдат и приятели - бия на съвест и гражданска отговорност, а домашната опозиция вдига рамене и казва - аз като предупреждавах, че към края гостите ще трябва сами да си носят бирите и фъстъците, защото ще избушиш бюджета, ти ми викаше - ха наздраве, хайде сега - бъди си здрав! И продължава да се взира в Босфора, край който вдига шум някаква красавица - в смисъл, че плаче. Това, Босфорът, каквато и суша да ги хване комшиите, никога няма да пресъхне - толкова сълзи се леят край него.

И на мен ми се плаче - световното се точи на сухо - гадно и трезво. Ей ги, полуфиналите минават, задава се малкият финал, после - и големият, жено мила, не може ли да проявиш малко национална отговорност, няма как да се излезе от това положение без мъничък вътрешен заем за закърпване на положението - подхождам дипломатично, но жената мила твърдо стиска дистанционното и разсъждава за нарушения баланс приходи-разходи и неизпълнението в приходната част.

Това, за приходната част, си го знам - тя кога е била като хората, но животът е така подреден - винаги приходите да са по-малки от разходите. Това също е някаква зловеща закономерност - в момента, в който се появяват пари зад захарницата, веднага някъде измислят начин как да ги приберат обратно в банките, за които, разбира се, не бива да се пише нищо.

Звъня срамежливо на съседа - той сухо отговаря, че задлъжнялостта ми била висока, а кредитният рейтинг - не на нулата, ами и отдолу.

Вкъщи дебатите по бюджета продължават - тоя път домашната опозиция ме атакува за преразходите през изминали и вече забравени от мен бюджетни периоди.

Аз какво съм крив, че гостите ни са такива попивателни!

Ама трябвало да го предвидя. Те градушките не могат да предвидят, аз - да предвидя колко ще побере Пенчо от Орландовци!

Прогнозните резултати ми били прекалено оптимистични - продължава опозицията. Хич бива ли да се говори така безотговорно! Ако човек реши да си направи реална прогноза за това, което ще му се случи през годината, направо може след това да тича до железарията за въже. Проверявал съм - два и петдесет за десет метра. Три и петдесет - за двайсет. Ама няма смисъл от такъв преразход - и два метра са достатъчни.

Това по повод реализма, разбира се, реализмът никого не е довел до добър край. По-добре е да сме оптимисти, ама да сме живи.

Но финалите тропат на вратата, необходимо е да се проявят изключителна гъвкавост, политическа воля, тактическо умение и сложни задкулисни коалиционни конфигурации с наследника, който да заеме правилната позиция и да приплаче поне за една биричка - само за него, защото е пресъхнал като лятна бъчва, а не бива млад човек точно през лятото да остава на сухо - и по телевизията го казват по пет пъти на ден.

Тук доброто най-после побеждава, бюджетната корекция става факт, търча по стълбите победоносно, защото няма кой да го чака асансьора, връщам се, хвърлям патъците в ъгъла, завъртам капачката, сипвам и на скритата коалиция, ей сега почва мачът...

И тук минават кабеларите и ми резват кабела, за да ме накарат да си платя таксата.

И това е някаква зловеща закономерност - тъкмо закърпиш на едно място, то вземе, че се скъса на съвсем неочаквано друго...

Нищо, да бъдем оптимисти - след четири години пак ще има световно!