44 наказателни постановления на деветте пенсионни дружества за инвестиции в свързани фирми и лица е издала Комисията за финансов надзор между 2011 и 2014 г. Общият брой на наказателните постановления за различни нарушения е 356. Това съобщи зам.-шефът на регулатора Ангел Джалъзов пред депутатите от парламентарната социална комисия. Депутатите организираха дискусия с представителите на дружествата, КФН и НОИ в опит да разберат как се контролират фондовете и добре ли се управляват. Джалъзов отказа да съобщи пред репортерите сумите по постановленията, на кои дружествата са наложени и колко са паднали в съда с мотива, че това е "много детайлна информация". Той обаче посочи, че има отчетлив ръст на тези нарушения, защото за периода от 2003 г. (от съществуването на комисията) до 2010 г. са наложени 61 постановления за инвестиции в свързани лица.

Джалъзов очерта три неотложни въпроса за решаване при частните фондове - намаляване на таксите, създаване на мултифондове и разширяване на дефиницията в Кодекса за социално осигуряване за свързаните лица. "Искаме тук да се въведе изключителна дефиниция за група - предприятие майка, дъщерно дружество, юридическо лице", разясни той. Само преди дни премиерът Бойко Борисов заяви, че промените от края на миналата година за избора между НОИ и частните фондове е, за да се дисциплинират те, защото само "два-три фонда са добре". "Сигурно сте чували, че има свързани фирми", каза още Борисов. Представителите на дружествата не отговориха вчера на тези критики.

За периода от януари до септември м.г. деветте дружества са удържали 92 млн. лв. от такси на осигурените в тях, при положение че общите им приходи извън вноските са 111 млн. лв., а разходите - 67 млн. лв., съобщиха от КФН. От всяка вноска в УПФ се удържат 5% плюс още 1% инвестиционна такса годишно. Според разчетите за 40 г. осигуряване тези такси ще намалят натрупаното по партидите на хората с 20%. Затова КФН е изчислила, че таксите могат да се намалят с 40%, но не наведнъж, а в продължение на 4-5 години. Освен това разчетите са правени, при положение че от 2017 г. вноската на хората се увеличи от 5 на 7%, както предвижда законът, а към 2024 г. активите на трите вида фондове стигнат от 8 млрд. лв. сега до 25 млрд. лв.

"Ние търпеливо чакаме вече 4 години да намалите таксите. Освен да събираме такси, имаме и задължението да не фалираме тези дружества." Така отговори шефът на един от фондовете Даниела Петкова на въпроса на депутати защо всички фондове без един събират максимално позволените от закона. "Не е ли това споразумение и липса на конкуренция", попита Светлана Ангелова (ГЕРБ). Въпросът й за свързаните лица остана без отговор. Депутатите от ГЕРБ ще инициират намаляването на таксите и въвеждането на изискване за минимална реална доходност, която да покрива инфлацията. Дружествата репликираха с това, че при тях реалната доходност е 0.46% на годишна база от 2002 г. насам. Те виждат друг проблем - в закона не е разписано как точно УПФ ще плащат пенсиите, какви гаранционни фондове ще трябва да създадат и др. Първите плащания на втора пенсия се очакват през 2023 г.

ЗАЩИТА

"Нямаме заплати по 200 хил. лв. Заплатите ни не са по-високи от средните за финансови сектор, а са по-ниски и от някои публични фирми", коментира Петкова. Дружествата отрекоха да са правили депозити в КТБ, въпреки че от КФН съобщиха за едно дружество с депозит в банката, но той бил минимален.