Ниските нива на доверие в президентската институция, характерни за мандата на Росен Плевнелиев (2012-2017), бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи. След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава - както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще. Спирането на ръста в доверието в президентската институция може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни "тавани" на подкрепа, коментират социолозите. Затова и ежемесечните данни за одобрение към президента след различните електорати не показват значима щета за авторитета му дори сред привържениците на ГЕРБ.
Вицепрезидентът Илияна Йотова има доверието на около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%. Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие.
Най-неблагоприятна е била началната картина на доверие в мандата на президента Росен Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов, сочи анализът. Първият мандат на президента Георги Първанов започна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат "Първанов" започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад.
На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев - без съществени спадове - му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.