|
| Франциска Мария "Ска" Келер е съпредседател на Групата на зелените/Свободен алианс в Европейския парламент. Родена е на 22 ноември 1981 г. в град Губен, провинция Бранденбург в Германия. Евродепутат е от 2009 г. През 2014 г. се състезаваше като "водещ кандидат" за поста председател на Европейската комисия. Изучавала е ислямознание, тюркология и юдаистика в Берлинския свободен университет. После продължила образованието си в Истанбул. Омъжена е за финландец. Освен родния си немски език говори английски, френски и испански, както и малко турски и арабски. |
- Напълно подкрепям самоопределението и всеки може да се чувства какъвто желае. Но съвсем ясно е, че правителството не защитава природата, което не подхожда на човек, определящ се като "зелен". С промяната на плана за управление на Пирин и с планираното пътно строителство в Кресненското дефиле виждаме, че защитата на природата не е приоритет на това правителство.
- Какво привлече вниманието на групата на "зелените" в Европарламента към България, за да възложите написването на доклад за нейната корупция?
- Ние следим какво става във всички страни - членки на Европейския съюз. Тук има наш партньор - Партията на зелените, с която сме в близък контакт, и от дълго време наблюдаваме какво става в България. Но първото председателство на България на Съвета на ЕС е наистина важна причина да се вгледаме по-специално в нея - дали тя свети като модел за другите държави в ЕС, но също и да видим дали има неща, които не вървят съвсем добре. Поръчахме написването на доклад за корупцията в България, имайки предвид нейното председателство.
- България ли е първата страна, която поставяте под свой мониторинг?
- Вниманието ни към корупцията е насочено не само към България. В сряда имахме дебат в Европарламента за корупцията в Румъния. По-рано правихме доклад за Малта, когато бе председателка на Съвета на ЕС - наистина не точно за корупцията, а за укриването на данъци. Така че във фокуса на нашето внимание не е само България. Освен в доклада за нея правим препоръки към целия Европейски съюз, защото мислим, че много неща не са наред също на европейско равнище - в европейските институции.
- Но започнахте с доклад за корупцията в България...
- Както казах, първият доклад бе за укриването на данъци в Малта по повод нейното европредседателство. Сега председател е България и характерният проблем, който виждаме, е корупцията. Следващият председател е Австрия и ще видим какъв доклад да направим за нея. Би трябвало Европейската комисия да пише доклад за корупцията във всички страни членки (но след първия през 2014 г. така и не се появи вторият през 2017 г. - бел. ред.).
- Мислите ли, че България е постигнала някакъв успех в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, щом председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е склонен да спре действието на Механизма за сътрудничество и проверка до края на тази година или следващата година, когато изтича неговият мандат?
- И за България, и за Румъния има мониторингов механизъм от самото им присъединяване. Много насърчително е, че има напредък и в двете страни. Но приложението е различно. Има промени на закони, които затрудняват положението. Гледайки България, виждаме, че няма толкова високопоставени лица, осъдени за корупция, колкото в Румъния - бих казала даже николко. България реши в края на миналата година да приеме специален антикорупционен закон, което по принцип е добре, но като се вгледаме в закона, виждаме много недостатъци. В Румъния има предложение за промени в закона за съдебната власт, които биха поставили правосъдието под засилен политически контрол. Там се готвят промени и в Наказателния кодекс, които, ако минат през парламента, ще бъдат бедствени, защото ще декриминализират корупцията. Така че макар и да са постигнали успехи през последните години, могат да преминат много бързо към обрат. Затова и там остава много работа да се свърши.
- Ще отправите ли парламентарно запитване към г-н Юнкер по въпроса за корупцията в България, защото, ако за Румъния проблемът е да няма връщане от постигнатите резултати, в България все още чакаме някакъв резултат? Опасявам се, че той помага на българските власти да крият истината за организираната престъпност и корупцията, като отричат съществуването им.
- Когато българският премиер (Бойко Борисов) представяше в Европарламента приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС, Юнкер беше там. Аз поставих въпроса за корупцията и той отговори. Мисля, че има голям проблем, защото той се опитва да се представи за най-добър приятел на Борисов в усилието си да доведе до успех българското председателство. Това е разбираемо при наличието на проблеми с други държави в Централна и Източна Европа, но корупцията не може просто да се забрави и да си кажем: "Да не говорим повече за това", защото тя подкопава всичко. Затова не смятам, че е добра идеята да се спре мониторинговият механизъм. Нещо повече, Комисията трябва да наблюдава всички държави и да огласява какво е забелязала. Също така е важно Комисията да погледне и себе си, щом има претенции към други хора. Необходим е механизъм за мониторинг и над европейските институции.
- Българските "зелени" не са представени в Европарламента. Готова ли сте да станете техен глас в Брюксел и Страсбург?
- Правя каквото е по силите ми. Поддържаме координация от известно време, но най-добре ще бъде да си спечелят собствено място в Европарламента, защото дори не разбирам български. За нас (групата на "зелените" - бел. ред.) е много важно да имаме по-голямо представителство от Изтока.
- Имате ли информация какво е състоянието на свободата на медиите в България и защо е класирана на 109-о място по свобода на словото от Репортери без граници?
- Чух, че положението не е прекрасно, че правителството има най-добри приятели в медиите и не толкова добри. Но се надявам вие да ми помогнете да се ориентирам по-добре.
- Скоро излезе "Бяла книга за свободата на медиите в България". Можете да я прочетете.
- Ще се запозная с интерес. Знам, че друг проблем е разпределянето на европейски пари от правителството между вестници, телевизии и други медии за рекламиране на европейски програми. ЕС трябва да се заеме и с този въпрос.
- Ще се кандидатирате ли отново за председател на Европейската комисия?
- Едва започваме да обсъждаме в партията каква да бъде процедурата, дали да имаме водещ кандидат, дали да е един, или да са двама. Всичко ще се реши през май.
- Съгласна ли сте да има транснационални кандидати за евродепутати?
- Да, но за жалост тази седмица загубихме гласуването в ЕП по този въпрос. Мисля, че това е много добра идея, защото и сега се смята, че евродепутатите работят за всички европейски граждани. В действителност много депутати се придържат към националните интереси и никога не са излизали от локалната си сфера. Сега съм в България, другата седмица ще бъда в Гърция, пътувам навсякъде. Това трябва да стане норма за всеки член на ЕП. Транснационалните листи ще дадат възможност например на "зелените" да включат представители на държави, които нямат силни зелени партии. Ще дойде денят, когато това ще бъде възможно.
