Много често имотни спорове са съпътствани от скандали, психически тормоз и дори истински физически разправии, преди разрешаването им да стигне до съдебна зала.

През последните години обаче се намери един друг начин, чрез който спорещи за имоти страни се опитват да си влияят, преди съд да реши окончателно претенциите им. Този способ се нарича "обвинение в самоуправство". Това е ситуация и капан, в които може да попадне всеки, който купува или продава, наследява, дели или наема имот, дори и когато прави обикновено преустройство на апартамент, къща, вила или магазин.

Безспорно е, че самоуправството следва да се наказва. Най-малкото защото е недопустима ситуация, при която в най-изчистения и схематичен случай дадено лице се настанява в имот на друг човек без никакво правно основание или пък започва ремонт или преустройство на своето жилище, като навлезе в съседно. Още повече са известни много случаи на жилищни измами, на бързи препродажби на имоти с цел да се прикрие друго престъпление. И жалбата за самоуправство е един от вариантите прокуратурата и полицията да могат да възстановят имот на истинския му собственик.

В същото време е необходимо да се знае, че при жалба или сигнал за самоуправство се задвижва цялата репресивна част от държавната машина и може да се стигне до наистина тежки последици за всяка от спорещите страни. И в случая, когато дадено лице може да се оплаче от друг човек, че е извършил самоуправство, и в ситуацията, в която същото лице се оказва потърпевш от такова оплакване, се завързва процедура, която всеки е добре да знае.

По закон самоуправството се счита за престъпление. Макар и да не говори с това понятие, то Наказателният кодекс има предвид точно него в своя чл. 323. В първата му алинея е записано, че "който самоволно, не по установения от закона ред осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 1000 лв". До 3 г. затвор и глоба до 500 лв. пък заплашва всеки, който "самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред". Ако в горните случаи има използвана сила или заплаха, то наказанието "скача" до 6 г.

Или казано с други думи, ако дадено лице подаде сигнал или жалба в прокуратурата или полицията срещу вас - например защото сте в имот, който той счита за свой, или пък защото не искате да напуснете квартира по наемен договор, а пък наемодателят счита договореностите за прекратени, то може да започне наказателно производство. Такава процедура може да тръгне дори и ако вие правите преустройство на свое жилище и съседът ви реши, че сте навлезли в негова територия или пък дори само, че му пречите. В съдебната практика има и случаи, в които наказателно производство се води дори срещу лице, което не е дало достъп до свой имот за отпушването на канализацията на блок.

Процедурата се задвижва по Наказателния кодекс (НК) и по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с подаване на жалба или сигнал до прокуратурата или със заявителски материал пред полицията. С последните поправки в законите отпреди три-четири години тя се движи като полицейско дознание, наблюдавано от прокурор. Така, ако дознателят прецени, че са налице всички елементи на престъплението "самоуправство", той предлага на прокурора да се напише обвинителен акт, който да се вкара в съдебна зала.

Важно е да се знае, че много малко разследвани случаи на самоуправство стигат в крайна сметка до съда. Първо, защото в самият НК е записано, че "деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение" - напусне имота, спре преустройството, даде достъп за ремонт на общи части, премахне построен или сглобен на неразрешено място гараж и т. н. Това предупреждение се прави обикновено от полицията и прокуратурата. Ако обаче дадено лице повторно осъществи същото самоуправство след време, то вече не може да се ползва от тази възможност и се съди на общо основание. На второ място рядко се стига до съд при самоуправство и защото често става дума за наистина дребни спорове и за маловажни случаи. А НК е категоричен, че деянието се преследва като престъпление само при "немаловажни случаи".

Има и трета причина. И тя е, че по Закона за съдебната власт прокуратурата има право да "предприема действия за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права". Тя предприема тези действия вън от наказателната процедура. Така прокурор може да издаде постановление, с което да нареди на полицията да окаже "спешно съдействие за възстановяване на самоуправно нарушеното фактическо положение".

При всички случаи обаче - и със стигане до съд, и без него, при сигнал, жалба или заявителски материал за самоуправство се започва една тежка и сложна процедура, свързана с разпити, предупреждения, скандали. Затова и към нея трябва да се пристъпва наистина в изключителни случаи.

Така или иначе обаче трябва да се знае, че в един момент един прокурор или полицейски дознател може да приеме вашия сигнал или жалба срещу друго лице за самоуправство, но после това да се обърне и да се върне като бумеранг, защото друг прокурор или дознател може да реши, че всъщност вие сте извършили самоуправство. Каквито случаи не липсват.

Много по-цивилизовано е един имотен спор да се реши в гражданско дело, което обаче за съжаление продължава винаги с години. Но това е друга тема.