Болшой театър празнува днес юбилей, официално сградата ще бъде открита след основен ремонт през 2008 г. |
Историята на Болшой започва през далечната 1776 г. На 28 март княз Пьотр Урусов е натоварен с изграждането на театър, в който да могат да се поставят оперни, балетни и драматични спектакли. Архитект на сградата в стил руски ампир е Бове. Реконструира я през 1856 г. Кавос. Златисто-червената завеса на Болшой с изобразените на нея звезди, сърп, чук и т.н. е на повече от 50 години. Общата й площ е 500 кв. м., а теглото - над един тон.
Театърът изгаря до основи четири пъти - през 1780, 1805, 1812 и 1853 г. Най-страшният пожар бушува в продължение на няколко дни през 1853 г. Разтопяват се дори чугунените колони, поддържащи ложите на първи балкон. 70 възпитаници на детската театрална школа, които в този момент се намират на сцената, са спасени, но умират 7 дърводелци.
Интересните истории около театъра и трупата са не една и две. На 19 август 1979 г. съветският балетист Александър Годунов иска политическо убежище в САЩ, предлагат му заплата от 150 хил. долара на година. Работи малко над 2 години и напуска заради конфликт с Михаил Баришников. Успява да види майка си и брат си едва през април 1995 г., месец по-късно умира във вилата си в Западен Холивуд. Йосиф Бродски пише за него, че не е успял да се адаптира и е починал от самота.
През 1988 г. ръководството на Болшой принудително пенсионира почти всички най-добри балерини и балетисти на театъра, сред които Мая Плисецкая, Владимир Василиев, Екатерина Максимова, Михаил Лавровски, Наталия Бессмертнова, Нина Тимофеева. Обществото е потресено. "Беше им предложено да работят на договорни начала. Тяхното място трябваше да бъде заето от млади артисти. Може да се танцува дълго, но да се гледа това - не", казва по този повод хореографът Юрий Григорович. Някои от балетистите и до днес не са преглътнали обидата.
На 7 март 1995 г. самият Григорович подава молба за напускане заради конфликт с директора Коконин. Три дни по-късно верни на Григорович правят стачка срещу Коконин. По програма е предвиден балетът "Ромео и Жулиета". Залата е препълнена, диригентът обаче го няма. Завесата се вдига и половината от балетистите са с всекидневните си дрехи. Спектакълът е провален, а на следващия ден излиза заповед за уволнение на стачкуващите. Съдът ги връща на работа и на следващия ден цялата трупа подава молба за напускане.
"Нито един от партньорите й не може да я вдигне", казва за балерината Анастасия Волочкова директорът на театъра Анатолий Иксанов. Тя е първият човек в Болшой уволнен по такава причина. Журналисти вземат мерки на балерината и я качват на кантара. Съдът признава, че е допуснато нарушение на трудовото законодателство, а министърът на труда Починок се обявява в подкрепа на балерината. Но Волочкова не се появява на сцената, тъй като й предлагат само второстепенни роли.
Най-много фенове в историята на театъра има певецът Сергей Лемешев. След като убиват неговия герой Ленски, половината зала се изпразва. Веднъж фенове виждат как певецът и съпругата му - оперната прима Ирина Масленникова, се карат и решават да й отмъстят. Когато тя изпълнява ролята на Виолета в "Травиата", на сцената се изсипва дъжд от дребни монети. Най-ревностните пък няколко пъти набиват певицата и тя се обръща за защита към съда.
Сред символите на балетната трупа е Мая Плисецкая. Но министърът на културата Фурцева, след като гледа нейно изпълнение в "Кармен сюита", издава заповед: "Закрийте си бедрата!" и обявява примабалерината за предателка, защото танцувайки подобно нещо предавала класическия танц. Всеки ВИП гост на Кремъл обаче задължително е воден да гледа "Лебедово езеро" с Плисецкая.
Веднъж прочутият оперен бас на Болшой театър Фьодор Шаляпин изпява народната песен "Дубинушка" на сцената на Болшой. Разгневен, Николай II настоява да бъде изгонен "голтакът" от Императорския театър. Шаляпин е поставен под наблюдението на царската полиция.
В момента театърът е строителна площадка, тъй като се извършва основен ремонт. Официално сградата трябва да бъде открита през 2008 г.