Дано проектът „Митал" не повтори проекта „Чорни"
Въпреки, че приветствам промяната в Борисовата градина, определено не споделям еуфорията за безметежното скорошно бъдеще на ЦСКА. Новото начало бе жизнено необходимо за изпадналия напоследък в безтегловност най-успял български клуб, но то по никакъв начин не гарантира на часа само рози, пасти и пеперуди след 14 декември на Армията.
Сега прогнозите варират от новия Челси на Балканите до родния вариант на Олимпиакос. Споменават се десетки милиони за селекция, вече дори докараха и Свен Йоран Ериксон в София, бълват се какви ли не небивалици за светлото и бързо бъдеще на ЦСКА в близките 3 - 4 години.
Емоциите и желанията обаче са едно, а реалностите - съвсем друго. Убеден съм че еуфорията е преждевременна, очакванията - силно завишени, а сроковете - непосилно съкратени за една подобна мисия.
Каквито и да са новите собственици на червените, които и да са техните надзорници в България и бъдещите силни личности в Борисовата градина - те ще се сблъскат с няколко кардинални проблема, типични за родната действителност. Тъй като обаче в момента се осъществява най-голямата чужда инвестиция в българския футбол и на практика стартира най-мащабната мисия в спорта у нас, редно е от сега да маркираме подводните камъни, които могат да взривят този проект.
На първо място е опасността от копиране на „системата Чорни". Големите далавери в Левски в периода 2000 - 2003 година са показателни как могат да бъдат опоскани милионите на всеки богаташ без никакъв реален ефект. Измислените трансфери, сръбските топли връзки, надутите до небето нереални суми за комични футболисти, уговорените мачове, плащанията за подкупи на рефери, за стимули на сателити и за пробив на футболисти излязоха през носа на Чорни и не допринесоха отборът от Подуяне да мръдне и крачка напред. С паричките на изгонения от България бизнесмен обаче, някои от ръководните фактори на Герена си построиха по 2 - 3 къщи и си оправиха личния живот за поколения напред. Част от тези персони все още се подвизават на Герена, но занимаващия се от няколко дни само с отбора на ЦСКА собственик на Левски мълчи като риба по този въпрос. Чак когато хаосът на Герена бе стопиран, сините на практика дръпнаха напред.
Друга опасност е рискът от купуване на чужди звезди на килограм. В България няма как да заиграят големи звезди - дори и те да са обещаващи или застаряващи. Това е пълна утопия. Няма нормален човек , който да плаща им огромни заплати на играчи за да им чупят по цяла година краката в Самоков и Петрич и да ги държи само за няколко мача в Европа. Друг е въпросът, че никой от тези асове не би се съгласил да играе в България, независимо какви пари му се предлагат. Тъй че забравете надутите приказки за световни гении у нас. Между другото, досега в България имаме няколко случая на пристигнали известни застаряващи (или пък обещаващи) средна ръка треньори и футболисти от чужбина и повечето от тези начинания се оказаха пълен провал. Адаптацията в българската действителност се оказва твърде тежка, неблагодарна и неатрактивна за привикналите към друг живот чужденци и обикновено отнема години. Присъствието им пък носи риска от конфликт в съблекалнята и настроения срещу тях от родните футболисти заради големите разлики в заплащането на членовете на един и същ отбор.
Третия ключов момент за доброто бъдеще на инвестицията е скоростното възстановяване позициите на детска-юношеската школа. Трагедията и подигравката с младите червени футболисти трябва да бъде незабавно прекратена, за да може час по-скоро това важно звено да заработи нормално и да подхранва със свежа кръв първия тим. Родната практика показва, че добрият модел за силен отбор у нас ползва чуждите звезди само като допълнение на изградена от силни български футболисти основа.
Следващият риск за проекта „Митал" е сблъсък на намеренията за бърза реализация с реалностите на родния мафиотски футбол. Тук наместниците на милиардера трябва много добре да помислят кой да определят за техния силен човек във футболните дела. Това е ключов пункт в новия проект на Борисовата градина и ако той се подцени или към него се подходи филантропски провалът на мисията е бърз и сигурен. Многото инвестиции, силните трансфери и добрата организация в клуба са едно, но съвсем друго са продажните съдии, сателитната система, купуването на играчи и мачове. Ако и това не стигне - тогава знаем се намесват комисиите на БФС, където хубавците както винаги решават нещата в полза на „правилния отбор". Тъй че - можеш да направиш много и да налееш милиони, но ако не елиминираш тези странични, но много мощни фактори - пак да не станеш шампион и да не постигнеш успех заради подмолните далавери на Иван, Лъчо, Наско, Тодор или Боби. Както може и да се очаква, напролет истерията за титлата у нас ще е пълна и естествено тогава ще се намеси целият арсенал от извънфутболни средства за да се реши футболната битка в полза тъй наречения „отбор на народа".
Друг риск е нестабилната и неясна организация в клуба. Когато си тръгнал да правиш нещо голямо, следва да изпипваш всичко до най-малките детайли - от фланелките на футболистите, през социалните осигуровки, редовните траншове, безпроблемните пътувания в чужбина за лагери и мачове, здравата екипна работа в клуба, та чак до подредените и ясно определени отношения с медии, държавни институции и - особено с фенове. Всичко е от значение. Тръгнеш ли да шикалкавиш, да правиш кокошкарски номера, да се заиграваш и да правиш компромиси - пътят е ясен и вече доказано неефективен както се убедихме през последните няколко години.
Между другото новата обстановка на Армията поставя в твърде деликатна ситуация шефовете на БФС и лично неговия президент. След напускането на Орманджиев (който чудно защо не отговори на разкритията на синия Гуру че е работил за Левски) ЦСКА остава без представител в управата на съюза и това би трябвало да притеснява Борислав Михайлов. Самият той си избра порочния вариант собственици и шефове на клубове да бъдат членове на Изпълкома на БФС и сега един от двата гранда - и на практика най-успял български клуб - остава без представителство. При общо взето синьото като уклон ръководство на нашия футбол това може да донесе твърде много негативи на сегашните босове. Още повече - третият по сила отбор у нас - Литекс бе оставен извън борда още при разпределянето на баницата след махането на Батето. Тъй че новата ситуация отваря път към неравнопоставеност, липса на феърплей и слугинаж към един определен отбор. Ето ви още един проблем пред българския футбол.
ТOДOР ШАБАНСКИ
Да , обаче с тоя Лупи / 
/ не ми се вижда читава работата. "Кадрите решават" - е казал един знаменит грузински треньор.. 
/Сериозно - виж резултата от есенния мач между двата отбора , и по радостните ми реакции , ще откриеш истината./
мда работите са ясни.