Изданието се позовава на източници от нашата страна...

1070 паунда, за да гледаш Бербатов
Вто, 2007-06-05 10:02
Манчестър Юн е начело на квартета клубове от Висшата лига, които се канят да разорят феновете си с цените на билетите за предстоящия сезон. Отборът на Димитър Бербатов Тотнъм пък е второто най-скъпо футболно удоволствие в Англия след Арсенал.

Юнайтед, който бе купен от американската фамилия Глейзър преди две години, накара привържениците си бързо да забравят за триумфа с титлата, след като вдигна средната цената на сезонния билет от 589 паунда на 655.50 паунда.

Другите топклубове, които надуха цените преди началото на следващата кампания, са новака в лигата Съндърланд, Уест Хям и Портсмут. Клубът от южния бряг, Портсмут, е вдигнал цената на сезонния си билет с 45 паунда и сега фен на Помпи трябва да плати по 620 паунда на сезона, за да присъства на всеки домакински мач.

Цената на сезонния билет на Съндърланд скочи с 19 процента, което означава от 519, 50 на 617.50 паунда.

Цената на сезонен билет за чуковете пък нарасна от 675 паунда на 722.50 паунда, а за Ливърпул вече е 675 паунда, т.е. с 40 паунда повече от миналия сезон.

Средната цена на билет във Висшата лига е 615 паунда.

На феновете на Арсенал и Челси засега им се разминава. Поне що се отнася до повишение.

Но така или иначе със средна цена от 1355 паунда за сезонен билет на „Емирейтс” Арсенал е най-скъпият за гледане футболен отбор в света.

Най-евтиният сезонен билет за лоноднския гигант е 800 паунда. За сравнение, най-евтиният сезонен билет на Барселона е... 100 евро.

Артилеристите са следвани от лондонския си съперник Тотнъм, при който средната цена на сезонния билет нарасна от 1030 на 1064, 50 паунда.

Носителят на ФА къп и Карлинг къп Челси държи средна цена на цялогодишния вход от 900 паунда.

Останалите клубове, които замразиха цените си от миналия сезон са Нюкасъл, Фулъм, Бирмингам и Дарби Каунти.

„Добрите момчета” на Висшата лига, що се отнася до политиката спрямо билетите, са Уигън, Болтън, Астън Вила и Блекбърн.

Роувърс намали сезонния си билет от 415 на 387.50 паунда, но цената може да бъде ревизирана, ако клубът преодолее Интертото и попадне в турнира за купата на УЕФА.

Уигън се извинява на феновете си за слабия си минал сезон с намаление на цената от 125 паунда (!). Миналия сезон сезонният билет за латикс струваше 375 паунда, а сега е 250 паунда.

Около 7000 места на „Джей Джей Би Стейдиъм” обаче винаги оставаха празни през миналия сезон и клубът се опитва да вдигне посещаемостта.

В Болтън намалението на цената е с 10 процента – от 494 паунда на 444 паунда. Клубът се надява да върне на трибуните тези 3000 фенове, които не подновиха абонамента си за сезонен билет преди кампанията 2006/07 г.

На „Вила Парк” новият собственик Ранди Лърнър показа, че чуждестранните инвестиции не означават непременно надуване на цените. Вила намали сумата за сезонния билет до 400 паунда.

Впрочем факт е, че единствените четири клуба, които намаляват цените, са тъкмо четирите с най-малка посещаемост във Висшата лига процентно.

...ама я със сигурност че съм на едно от първите две места.

Мамалигата се размириса
Румънците ги боли от головете на Мартин Петров
Мамалигата (разбирай румънският качамак) замириса на гнусно. Развоня се.

Комшиите, или по-скоро едно тяхно издание, пусна долнопробната лъжа, че сме купили мача в Минск. Всъщност написаното не бива да ни учудва, защото през есента същият този вестник публикува сензацията, че и тяхната квалификация с Албания в Тирана била спечелена по втория начин.

В Румъния явно продължава да ги боли за онова 2:2, което им измъкнахме в Констанца. Марто Петров им завъртя два зверски шамара, от които румънските бузи парят, а ушите им кънтят и до днес. Още преди сблъсъка в Констанца комшиите започнаха психологическа война срещу България. Обвиниха пресаташето на БФС Захари Николов, че счупил камера на тяхна телевизия. После, разбирайки, че г-н Николов не заема този пост, не посмяха даже да се извинят.

Жегнаха Стоичков, но Камата не цепи басма на никого и им го върна тъпкано. Направо ги срина в земята.

Равенството не принуди румънците да спрат. Напротив - атаките продължиха с пълна сила. Нарекоха ни калитковци, галеници на съдбата. Писъците им разтърсваха черноморското крайбрежие, Карпатите и целия Балкански полуостров.

Вой, на който би завидял и граф Дракула. Но това беше най-малкото. Помията тепърва предстоеше. След 0:0 с Албания румънски тарикати поднесоха на Христо
Стоичков тава с мамалига. Нагло, типично в техен стил.

Не се учудвай, читателю! Зад мнителността румънска се крие силна доза комплексарщина. На север от Дунава място не могат да си намерят от завист, че техният национален тим е на по-ниско стъпало на големи първенства. Ние имаме четвърто място, за което комшиите винаги са си мечтали. Да, на клубно ниво предимството е на тяхна страна. Никой не оспорва уникалния тим на Стяуа, спечелил КЕШ през 1986 година след епичен мач с Барселона. Както и качествата на Хаджи и останалите блестящи майстори от Румъния. Но националното самочувствие е най-силно, когато родината, а не даден клуб, постига успехи. Такъв, какъвто ние преживяхме през 94-а, и какъвто оттатък моста на дружбата все още не са изпитали.

Зад комшийския пасквил се крие и страхът от възхода на нашите след напускането на Христо Стоичков. Журналистите в Букурещ бяха сигурни, че треньорската рокада ще постави началото на негативна серия в България. Ама не стана, защото Бербатов и компания си свършиха работата в Минск. Изпаднали в отчаяние, румънците натиснаха за пореден път словесния спусък.

Но войната на думи е едно, а онази - спортната, нещо съвсем друго. На 17 ноември ще бъде истинският Видовден за Румъния и България. Мамалигарите ще ни кацнат насред София, ще излязат очи в очи срещу нас в решителен сблъсък за европейска виза. Тогава, дай Боже, Митко Бербатов да е здрав, а не да играе на един крак, както бе в Констанца.

Едно обаче е сигурно - от север ще продължат да ни заливат със слуховете. Бъдете убедени, че най-важната им новина преди мача на Националния стадион ще бъде: "Българите са купили съдията!".

За щастие трезвите румънци не мислят така. Погледнете само форума в електронното издание на вестника, за да се убедите.

За финал ще припомня една детска приказка. Някакво магаре излязло на площада в селото и почнало да реве. Ревало, ревало, та се скъсало. Питали го другите животни какви ги върши, а то откровено отговорило: "Ами аз ако не си покажа магарията баш на мегдана, що за магаре ще бъда!" Та и комшийските журналисти...