ЦСКА пред Левски? Това диктува футболната логика
Пон, 2007-09-17 10:49
ЦСКА заслужено се поздрави с успех срещу Пирин. Докато Борисовата градина бе истинска строителна площадка, на “Герена” спастряха милиони и викаха марокански скакалци.
ЦСКА повел с 3 точки на Левски в класирането? Какво по-очаквано събитие от това в родния футбол? Така ще е, когато един от грандовете купува за едно лято почти цял нов отбор от класни играчи, а другият лежи на стари лаври и спастря милионите, спечелени от историческия си пробив в Шампионската лига. Впрочем не, беше даден повече от милион за... марокански централни защитници, които досущ като марокански скакалци изядоха мястото в синия стан на доскорошен национал като Елин Топузаков, който уж пише книга за 11-те си епохални сезона на “Герена”. Ех, Топчо, Топчо, защо ли не усети накъде духа вятърът в северния столичен квартал (срещу него, естествено) и не прие и без това твърде щедрата оферта за теб от страна на далечния Луч-Енергия...
Друг от “нотабилите” в Левски – Седрик Бардон играе в Петрич, а в мислите си се вижда в родния Лион или където и да е другаде във Франция. Младите сини лъвове от прословутия “План 2007” пък хич ги няма, дори и Хичо да го има (на терена, де).
Авторът на епохалния гол срещу Челси Мариянчо Огнянов вместо да продължи да вкарва все такива решителни попадения, пък пътува за родния Лом, за да бележи за... ветераните на сините. И къде ли се балтае онзи Балтанов? Във всеки случай не и на стаж в БаЛселона. Левски не можел да вкарва? Вместо да бъде продаден начаса по схемата “Бербатов” Домовчийски си остана у дома и още се топли от спомените за последния си голям мач – срещу Локо в “Надежда”. Дава ли Дайо нещо на Левски? А на “Герена” въртят все един и същи филм – идва нов нападател от чужбина, пардон, сбъркал самолета и вместо в селското ни първенство отпрашил за Селта. И наборът на Стоилов Хаселбанк го няма даже... Истината лъсна безпощадно ясно – Мъри не може да не мърмори, защото разполага с амортизиран състав, превалил пика си, досущ като “вечната Амбър” Боримиров, в когото навреме не е била прелята свежа кръв.
И докато още се строи общежитието за млади таланти на “Георги Аспарухов”, в почивките, когато не бият някой свой треньор от школата, Левски просто трябваше да помисли за онова кръвопреливане на свежи идеи, което на футболен език се нарича простичко “трансфери”. Времето на онзи ЦДНА, който десетилетие играеше с непроменен състав от едно до единайсет (и всеки тогавашен фен у нас можеше да го издекламира от сън да го вдигнат), отдавна е останало само в спомените за футболната романтика. Днес футболът е динамична индустрия и “интерференцията” на кадри отблизо и далеч в един тим отдавна е неписан закон на играта. Може някому да не харесва превръщането на клубовете в предприятия, но това са реалностите. Преди години го разбра Венгер и понякога включваше само един англичанин в стартовия състав на иначе английския Арсенал. Разбраха го най-сетне и консерваторите в Байерн – само с швайнщайгеровци не става, трябва и Рибери...
В същото време “партийното строителство” откъм Борисовата градина бе посрещнато с нескрито злорадство, граничещо с непростимо късогледство. То не бяха приказки за слонове и индийска Шампионска лига... После най-естествено идват и редът на подмятанията, че, видите ли, началникът в Пирин Иво Котев преди време бил шеф на детско-юношеската школа на ЦСКА и сега се почувствал задължен да се отблагодари с 3 точки. Както и да играят панамецът с пистолета или бразилецът с популярно име, досущ като едно от стихотворенията на Христо Ботев (моля, да не се бърка с названието на стадиона на Пирин), все ще вкарат един гол повече от бодрата смяна Бодуров и скъсалият дори ризата си от зор на терена Ризов.
Това са футболни реалности, произтичащи от класата. Кой е казал, че трябва да напълниш кошарата на някой по-слаб от теб с 10 “парцала”, за да спрат подмятанията, че печелиш по втория начин. Иначе 200-те милиона годишен бюджет на Барса не биха чинили нищо пред голия ентусиазъм на аматьорите от Тампере... Ако не разберем това навреме, ще си стоим още дълго в паланката в периферията на ЕС. Моля, да не се бъркат с Андрей Стоев и Тодор Паланков...
Любомир Серафимов, "Дон Балон"