Доста е дълго и е абсурд форумните полу
идиоти да го оценят
Но то не е за тях. На един му се привиждат фуражки там дето ги няма, на друг във връзка с някакво рутинен иск, разпадане, а бе, що ли се залисвам с обречени на първосигналност форумци.
За всички останали, убеден съм, че най-малкото ще се изпълнят с тъжно-мили носталгии.
----------------------------------------- ---------------------------------
Или как едно радио и един черно-бял телевизор ни пренасяха в отвъдното на най-великия спорт
Когато с моя приятел Цецо Джугана се качихме на покрива, вероятно не сме осъзнавали какво величаво дело ни предстои да извършим. Важното беше, че разполагахме със схема за конструиране на антена, с която можеше да се хване турска и гръцка телевизия. А по турската и гръцката телевизия даваха футбол от Западна Европа.
Станил Йотов
в. "Капитал"
Беше точно преди 20 години, в онзи студен декемврийски следобед на 1987 г. По проект антената трябваше да се състои от 225-сантиметров корниз за перде и 26 допълнителни елемента, монтирани върху него. Бяхме се качили на покрива, за да развием с отвертки десетина-петнадесет от онези алуминиеви тръбички на едновремешните телевизионни антени и да си ги вземем за нашето си приспособление. Беше си чиста проба кражба, при това - забележете! - осъществена не къде да е, а върху покрива на жилищния блок, в който живееше целият окръжен комитет на партията в Стара Загора
Нямаше голяма опасност да ни спипат, тъй като домоуправителят спеше някъде там на топло, а по тогавашната първа програма не вървеше нищо, тъй като телевизия в онези години се гледаше само сутрин и вечер. В кражбата подходихме съобразно принципите на развития социализъм - от всяка антена си взехме по един елемент. По този начин всички бяха ощетени по равно.
За 18-годишен келеш като мен противозаконното отнемане на части от важна битова техника вероятно е било простимо, но какво да кажем за 35-годишния Цецо, преуспяващ в онези години таксиметров шофьор и баща на две деца. Тогава някак си не вървеше да се промъкваш по покрива с отвертка в ръка и ако случайно ни бяха заловили, аз вероятно щях да се размина само с намаляване на поведението във френската гимназия, но Цецо със сигурност щеше да бъде върнат зад волана на онзи разбит джуган в "Булгарплод", от който произлизаше прякорът му.
Няма обаче никога да забравя блажения миг, когато посред нощ нагласихме антената в посока Одрин, а новият свръхчувствителен черно-бял телевизор на моя приятел "Юность" улови втора турска програма. Вярно, нямаше говор, а и картината не беше от най-доброто качество, но за сметка на това видяхме как Брайън Маклеър вкарва гол за Манчестър Юнайтед в репортаж по обзорното футболно предаване на турската телевизия, което вървеше всеки четвъртък вечер. Това ми беше достатъчно, за да се фукам цяла седмица в училище, все едно бях гледал пристигането на някаква извънземна цивилизация или се бях пренесъл временно някъде там, в отвъдното на най-великия спорт... Няколко месеца по-късно, вече шлифовани в настройката на антенното поле, с Джугана имахме щастието да гледаме в продължение на цели 90 минути финала за Купата на Англия между Ливърпул и Уимбълдън, спечелен от уимбълдънските нехранимайковци с гол на Лори Санчес. Помня, че за Ливърпул беше отсъдена някаква проклета дузпа, която вратарят Ханс Зигърс спаси по брилянтен начин.
Разбира се, в онези години, когато с Цецо Джугана се катерехме по покрива на блока на окръжния комитет на партията, за да се сдобием с чаркове за скъпоценната ни антена, футболът се явяваше монополист в сферата на забавленията, а единствената му конкуренция бяха криминалетата по телевизионното "Студио Х" в събота вечер, каубойските филми като "Златото на Макена" с Грегъри Пек и Омар Шариф или незабравимите псевдоуестърни на киностудия ДЕФА от ГДР, в които легендарният възпитаник на спортното училище в Белград Гойко Митич пресъздаваше славните индиански вождове Винету и Улцана. Какво обаче можеше да се прави например в сряда вечерта след 22 ч., когато програмата на телевизията е приключила, кината вече са затворили, а по улиците няма никой?
Тогава, в онези незабравими вечери в сряда, на помощ идваше футболът. Докато моите родители вече спяха, купонът в стаята ми се вихреше с пълна сила! Старият радиоприемник ВЕФ вече беше нагласен на къси вълни, а от слушалките гъгнеше програмата на испанското радио. "Радио Еспаня насионал, радио уно, радио екстериор, буенос тардес синьорееееес...", както тържествено обявяваше говорителят от студиото в Мадрид. В онези години всички мачове от европейските турнири се играеха само в сряда, а не както днес в трите дни от седмицата. Тъй като всяка година испанците имаха поне 4-5 отбора в турнирите на УЕФА, можех да слушам със съвсем ограничените си познания по испански език как Мичел и Уго Санчес забиват два гола за Реал срещу Байерн например. Спотаен там някъде в собствения си свят и под угрозата за успиване в сутрешната училищна първа смяна, аз бях щастлив да живея в сряда вечерта със събитията в европейския футбол. Сутринта в училище можех да се похваля, че знам всичко за полуфиналния мач в турнира за Купата на УЕФА между Еспаньол и Брюж и за третия гол на Мартин Васкес, след който коментаторът от стадион "Сария" в Барселона крещя като обезумял повече от минута и насмалко не ми пукна тъпанчето.
Днес телевизия "Диема" ме затрупва с футбол и често се чудя дали да гледам любимия си Арсенал, или да превключа на някое друго дерби. Преди 20 години никой не предполагаше, че ще настъпи ден, в който английският футбол ще върви пряко по български тв канал. Съботният следобед за нас, феновете на Албиона, започваше точно в 17 ч. с водещия на спортното предаване на Би Би Си Пат Фини, който ни обявяваше по вефа, че сега ще слушаме репортажите от първа дивизия на лига "Барклийз". Освен от елитния футбол имаше включвания и от по-долните дивизии, където всеки си имаше любими отбори. Помня много добре, че в студентската ми квартира някакъв идиот едва не събори от радост гардероба, след като съобщиха, че Хъдърсфийлд води с 1:0 срещу Олдършот. Впрочем и аз не бях по-добра стока: когато служех в плевенската Школа за запасни офицери, в събота колегите излизаха в отпуск, докато аз и още неколцина смахнати по футбола като мен се промъквахме тайно в кабинета по радиоелектронна борба, където имаше много мощен приемник и можехме да слушаме мачовете от Англия.
Колегите се връщаха от отпуск и разказваха за мадамите от руската гимназия докато ние - футболните идиоти, се радвахме на гола на Майкъл Томас за Арсенал в последната секунда срещу Ливърпул, с който лондонският тим спечели титлата през май 1989 г.
Именно потребността от футбол ни накара двамата с Джугана да предприемем акцията с антената. Разбира се, обстоятелството, че у тях може да се гледа футбол от цивилизованата част на Европа, не остана незабелязано. Все повече приятелчета започнаха да се навъртат около Джугана в навечерието на мачовете, а Цецо не можеше да си позволи да лиши никого от футболни забавления. Тайфата у тях се разрастваше, за да се стигне до един мач с участието на Милан, който аз лично - съучастник номер едно в конструирането на важната антена - трябваше да гледам сгъчкан на непрестижна позиция в окупиралата хола тълпа. Такава навалица беше у тях. Същата вечер жена му каза, че ако това продължава, ще го напусне
Няколко дни след развода апартаментът му се огласяше от победоносни викове, тъй като пак играеше Милан, който в онези години беше считан за най-силния тим в света с Гулит, Рийкард и Ван Бастен. Сигналът вече беше по-качествен, тъй като на антената беше поставен нов елемент - кръгъл метален плафон от улична лампа, срязан по такъв начин, че да изпълнява функциите на сложно звучащия елемент дефлектор.
Все пак ние бяхме щастливци, че в онези години чат-пат ни пускаха качествен футбол от чужбина и по българската телевизия. Програмата беше такава, че от европейските турнири се излъчваха само мачовете на българските отбори, и то не всички, плюс финалите за Купата на европейските шампиони и несъществуващия вече турнир за КНК. Финалите за Купата на УЕФА така и не попадаха на екрана, вероятно заради това, че се играеха в два мача на разменено гостуване. Ако я нямаше антената на Джугана и размазаната картина на гръцката и турската телевизия, вероятно щяхме да тънем в невежество и примитивизъм по отношение на футбола. Сегиз-тогиз се случваше от "Сан Стефано" 29 да ни сервират и нещо по-така: като се почне от рубриката "Спортни свидетелства" по "Всяка неделя" и се стигне до авангардни решения като това да излъчат пряко мача Хондвед (Будапеща) - Аякс. Пряко!!! Изпаднах в нравствен катарзис, когато унгарският нападател Наги вкарваше гол след гол, а Хондвед, за чийто велик тим от 50-те години бях чел само в оскъдните книжки, спечели с 4:1 срещу холандското страшилище. Това обаче беше рядкост - помня, че България беше единствената страна в Европа, чиято телевизия не излъчи пряко трагедията преди финала на "Хейзел" между Ювентус и Ливърпул. Вероятно, по дяволите, някой мозък от партийно-идеологическото звено беше преценил, че в Брюксел се разиграват събития, несъвместими със социалистическия морал.
Днес ние вече сме преситени от футбол по телевизията, от висококвалифицираните коментари на Сокачев и компания, от Реал, Милан, Челси, Юнайтед и Байерн и въобще от факта, че сме щастливи да живеем в България - страната, в която по телевизията може да се гледа всякакъв вид футбол, при това почти безплатно. Сега имаме на разположение цяла седмица, за да си надуем кратуните като футболни топки от гледане на мачове. В понеделник върви последният двубой от кръга във Висшата лига на Англия, във вторник и сряда имаме Шампионска лига, а в четвъртък са двубоите от Купата на УЕФА. Петък е денят... ааа, по-скоро петък е вечерта, свободна от футбол, в която се събираме с приятели, за да обсъдим целия афиш от мачове, които ще се изсипят по телевизията в събота и неделя. И макар че в неделя вечер мозъците ни вече са станали като плондери от толкова много футбол, ние можем да сме доволни, че сме прекарали времето си с мачове, а не като жените ни с някой тъп британски сериал, като например този за смахнатия криминален инспектор Барнаби и досадната му съпруга...
Често се чудя как е било възможно навремето да живеем не само без толкова много футбол, но и без мобилни телефони, без интернет и компютри. Сигурно по тази причина най-незабравимите ми преживявания с футбола винаги ще бъдат свързани с онзи черно-бял телевизор "Юность", който заедно с антената на Джугана ни пренасяше там някъде, в отвъдното на любимия ни спорт, и с олющения ВЕФ и ревящия някъде отвътре испански коментатор: "Реал двааа, Байерн - нулааа... Мамма миа!"
Тоа Кройф, ко прай по цял ден? Айде насам у Българията. И кола с лампа ши му дадем! Ракия и вино ши го научим да пие, а за шкембе чорбата сам да си се учи, щото всичко от нас ли да бъде! 
.
тоя парцал нали уж щтеха да го закриват поради липса на читателски интерес, а дано да стане като с бонг.. 
Сърдете се на себе си, че под формата на ужким инфо му пробутвате тука редовно пасквилите. Както виждаш аз си спестих писанието на Жельо което във фактологическата част, трудно може да бъде атакувано. Дразнят само фриволността и предварително намислените изводи. Останалото, вашите възражения са, голословно отричане и свободни квалификации, както и мечти за затварянето на Дон Балон. Между другото списанията у нас като си намерят мощни рекламодатели могат само от това да се издържат. Та, не чакай заминаването на ДБ по причини на слаб читателски интерес.
го няма вече...А и коефициентът ви падна, нов план почнахте да градите, влакове да карате...
.Нова снимка си сложил, шампионска.