Докич, спиш!
Левски рискува с „легионерския" модел
Пон, 2008-01-07 21:10
С четирима бразилци, двама мароканци, трима нигерийци, хърватин, израелец, французин и македонец, Левски удари клубния си рекорд по брой на легионери. Така сините сложиха точка на най-успешния тим в своята история и неусетно приеха модела на Литекс и ЦСКА, въпреки че през последните 4 години всячески се опитваха да избягат от него.
13-те чужденци в отбора на Левски маркират една нова политика, която на практика вещае... скоростно връщане към близкото минало. Същевременно, очертаващото се напускане на петима и „отлъчването" на още двама българи показва, че и на Герена приемат тактиката, която от дълго време е приоритет на Българска армия и в Ловеч.
Как ще се отрази тази радикална промяна? Трябваше ли да се състои? Оправдана ли е? Скромното ми мнение, е че шефовете на Герена се огънаха под натиска на тълпата, конюнктурата и вътрешните си дрязги, като рисковано бързо преминаха от едната крайност в другата. Така те много лесно подкопаха една система, градена изключително трудно и дала резултат в последните 4 години.
Но - всеки си има своята истина и мотивите да я аргументира. Има обаче няколко неща, които очевидно са безспорни в течащите трансформации на Герена. Най-важното от тях е, че Станимир Стоилов е без алтернатива в момента. Което пък веднага определя големия въпрос: Ще съумее ли той да направи ново копие на тима от 2005/2006 г., постигнал върха в клубната история на сините от София?
Очевидно, ще му е доста по-трудно. Да не кажем невъзможно. От край време залагането на много чужденци е с доказан бърз, но не траен ефект в българския футбол. Първо, иноземците се нуждаят от дълга адаптация, като това особено се отнася за бая ленивите бразилци и африканци. Освен това, много редки са случаите, когато някой от тях се е задържал с години в родното първенство - може би един на 10. А добрата сработеност и дългото запазване на един постоянен състав бе в основата на синия европоход наскоро. Да не забравяме, че тъмнокожите не са много стриктни и в спазването на тактическите указания, а моделът „Мъри" е базиран точно на перфектна тактическа дисциплина и безпрекословно съобразяване с вижданията на треньора - и в тренировки, и в мачове.
Практиката с еднаквите заплати, подчиняването на личните договори на клубната политика и „гледането на видео" вече също отиват по дяволите. Подобна тактика можеше да бъде приложена на Бабангида, Копи, Коловати, Пелето, Мечо, Топчо или Бижутера, но няма как да се получи с чужденците. Там нещата са други. Което пък връзва сериозно ръцете на Станимир Стоилов в неговия общо взето доста тоталитарен стил на управление в тима.
Тук не се спираме на по-дребните камъчета, като трудности в езиковата комуникация, създаването на групички в отбора, чалга изцепките, проблемите със спазване на режима - все изкушения, присъщи за новодошлите футболни „звезди" в България. А и в съблекалнята все по-често ще се чуват въпросчета и подмятания от рода на: „Защо този тюфлек нищо не прави и взима една торба с пари, а ние българите сме пренебрегнати?"...
Масивният чуждестранен десант в Левски на практика доказа още поне две неща. И за двете на Герена продължават да се заблуждават, като самовлюбено се оглеждат в огромното криво огледало.
Първо - очевидното фиаско на т.нар. „План 2007". Божидар Митрев, Мариян Огнянов, Лъчезар Балтанов, Милан Коприваров, че дори и Валери Домовчийски са част от медийно надутите „сини лъвчета", чийто възможности меко казано бяха силно преувеличени. Не твърдя, че нямат качества, но по стара традиция те бяха представени за новите световни мегаталанти, по които драпали Челси, Барселона, Милан и половината Бундеслига. А реалността се оказа съвсем друга...
Защото, кому е нужно да купува съмнителни чужденци за повече от 3 милиона евро, ако си има собствени класни и наложили се в първия отбор юноши? Съгласете се, че нещо не се връзва... И друг път е ставало дума, че в България напоследък няма друг отбор, в който селекционерът да е давал толкова много шанс и възможности за изяви, както на младите футболисти на Левски. И въпреки този невероятен треньорски риск и гласуваното им огромно доверие, от обявените преди три години "7 невероятни сини таланта" в момента има само един донякъде готов за титуляр - младежкият национал Николай Димитров.
Другата лъжа, която лъсна тези дни, е за стойността на водещите сини футболисти. След като миналата година Батков и ласкатели ни надуха ушите колко грандове се избивали в предложенията си за Телкийски, Йовов, Бардон, Топузаков, Ем. Ангелов и останалите, сега се оказва, че те едвам хванаха последния влак за опашкарите в Кипър и Израел. Така офертите на грандовете от Испания, Италия, Англия, Русия и Германия пак си останаха само в сънищата на адвоката...
Сега, дали преди година или две Левски можеше да спечели повече от тези общо 300 000 евро за трима от водещите си играчи - това един Господ знае. На факт е, че истината в крайна сметка се оказа доста жестока и нелицеприятна за кацналите на розовите облачета сини медиатори.
И така, за добро или за зло, Левски прави радикална промяна и тръгва по нов път със стария кърмчия. Ако успее и с „легионерския модел" да копира европейските си постижения, то Мъри наистина ще стане първият разчупил статуквото и променил тотално досегашната практика в България.
ТОДОР ШАБАНСКИ
Джани е култов... 
е нивото 
