|
18 Януари 2008 14:34
- Господин Пенев, какво пожелавате на вашия наследник Пламен Марков?
- Той и всички от футболния съюз са най-отговорни за съдбата на България в предстоящите квалификации. Знаете, че при победи са добри състезателите и масажистите, а при загубите са слаби треньорите (смее се). Затова му желая повече победи. Здраве да има, смятам, че с футболисти разполагаме. Всяка среща в по-голям процент зависи от самите тях. Групата е много трудна. Пламен все още не си е направил екипа. И за това трябва да мисли. Ще му е много сложно. Виждате, че и за европейско, и за световно, и за клубно първенство винаги има изненади. Растат нови футболисти. Могат да се наблюдават имена от цяла Европа и да взимат участие при нас. Имам предвид чужденците-българи, които вече са с поданство. Тук е мястото на неговата преценка. Пламен е бил на поста, надявам се да се справи с подкрепата на ръководството. Новото, което идва, е от него. Старото е ясно, приключихме дотук. Отваряме нова страница.
- Президентът на БФС Борислав Михайлов обяви, че държи вие да продължите работата си около националния отбор. Ще останете ли?
- Преди да се прави програмата за групата, се видяхме с него. Разбрахме се след един-два дни да се срещнем по темата. И преди това сме си говорили открито, сега пак ще е така. И ще видим. Ако на мен ми харесва това, което ще ми предложат, да, ще остана. Но в другия случай аз ще си търся поприще в ЦСКА. Имам още някои предложения за навън. Ще си направя сметката. Имам и клуб, в който се работи много с деца и юноши – ФК Мировяне 2001. Треньор от новия сезон ще бъде Сашо Борисов. Още няколко много добри кадри са треньори при мен. Ще обърна малко внимание и там. Но все още няма да се откажа от големия футбол. Знаете, че и в организацията ЦСКА винаги съм добре дошъл. Нямам предвид на мястото на Стойчо, а като ръководител.
- От екзотични страни ли са офертите към вас?
- Поддържам връзки с хора от Китай, от Саудитска Арабия. Даже тези дни един мой шеф от Арабия ми беше на гости за малко. Дойде за първи път в България и му беше много интересно. Впечатли се от напрежението покрай президента на Русия и най-вече напрегнатостта на нашите органи. С него също разговаряхме.
- Покани ли ви да се върнете в Саудитска Арабия?
- Да, когато си поискам – и на гости, и на работа. Но там е по-затворено положението. Адаптацията е по-трудна.
- Може ли 60-годишният юбилей на ЦСКА да ви задържи и в националните гарнитури, за да сте на празненствата през лятото, вместо да изберете някоя оферта?
- С Бат` Сашо Манов пишем книга за уникалната история на клуба. Обръщаме внимание не само на футбола, а на успехите в 32-33 вида спорт. Отдаваме заслуженото на треньори и състезатели, публикуваме и много снимки, с които книгата да бъде привлекателна. Събираме най-доброто от историята на ЦСКА – европейски, олимпийски, републикански триумфи. Работим и по превода на други езици, защото по целия свят трябва да се знае какво е ЦСКА. Към края на април трябва да излезе. И с това ще съм зает. За офертите нека да не говорим, защото българинът е особен човек. Като се види, че единият има предложения, а другият няма – първият трябва да го бутаме и да го режем.
- Много ли са ви рязали, докато сте били начело на България?
- Ако разтворим архива, ще изскочат и доста неприятности. Но повечето са хубави неща, защото има покритие от моя страна.
- За кое най-много ви е яд от завръщането ви като селекционер?
- Не може да ме е яд, защото познавам добре мъката и тежестта на плещите на ръководството. А и тегобите на предшественика (б.р. – Христо Стоичков) ги знаех. Неговите мъки ги изживявах и аз. Това е футболът, не става въпрос за отделни личности. Когато ги има успехите, идват и са с теб хиляди, милиони фенове. Трябва повече да се акцентира на хубавите моменти. За жалост гледаме само към слабостите. А ние сме една мъничка страна с толкова големи спортни постижения.
- Разделихте ли се с националите, които водехте в последните месеци, или не смятате да им казвате "сбогом"?
- След последната среща се видяхме и знаехме, че може и това да е някаква раздяла. Но ние и сега се чуваме с някои, а с други пак се виждаме. Говорим си на "ти", на "вие", но постоянно с усмивка. Които са се сърдили или на които аз съм се сърдил – също сме открити един към друг и продължаваме да се усмихваме, когато се срещаме. Футболът е толкова обединяващ спорт, знаете това.
- Как ви се струва програмата за световните квалификации и старта в Черна гора?
- Ще ни е много трудно. Не трябва да омаловажаваме някой отбор с това дали е участвал, или не е участвал преди в квалификации. Само да върнем една година, и ще видим как се смеехме на Църна гора, а те дойдоха и биха младежите в София. От тези момчета поне трима-четирима ще видим като противници при мъжете. А дай Боже и от нашите няколко да стигнат до първия състав.
- Винаги сте имали по-различен поглед върху младите играчи, кой от тях заслужава към момента да е в А отбора?
- Имаме и от Левски, и от ЦСКА, и от Локомотив София, и от Литекс. Но причина да не стигат до първия отбор съществува и в самите момчета, защото те бързо искат да бъдат големи и да направят много пари. Но ако се върнем към миналото, преди десетки години, за мен беше голям шанс в Локомотив още на 16 години да играя с Иван Димитров, с Котков, с Дебърски. Мои колеги са чакали по пет години, за да са титуляри. А сега младите много бързат. Така е и в живота като цяло, не само във футбола. Всеки желае експресно да израсне, но в спорта се иска повече работа, търпение и вяра в треньорите и колегите. Кадри имаме много. Вече може да има и повече шанс в клубовете. От значение е и новото правило за бройката на чужденците. Да видим по колко ще могат да играят. А най-вече е важна и схемата – на първенството и на развиването на детско-юношеския футбол. Ние много години говорим, но тази вече трябва да се премине в действие.
- Италия идва в София още във втория ни мач – има ли шанс четата с Бербатов да отмъсти за Пеневата чета със Стоичков, с която е сравнявана дълго време, заради загубения полуфинал пред 94-та?
- Италия са световни шампиони четири пъти, финалисти са много пъти. Но сме имали успехи. Спомням си и по мое време като състезател и като треньор. Една от победите ми беше България – Италия 2:1 на "Васил Левски". Тогава изгониха Роберто Баджо и Любо Пенев. С десет на десет човека ги бихме. Аз и мача в Америка го броя за успех, защото при 1:2 и двете дузпи, които не ни дадоха, става 3:2 за нас. Дали сега ще бием - всичко зависи от самите състезатели, техните интереси и амбиции, които трябва да се покриват, и най-вече от колектива. Треньорът води мача, дава наставления, но 90 процента от изхода зависи от играчите. Наставникът няма как да слага не можещите на терена, пък можещите – на пейката. Така е само в историите за братовчеди, вуйчовци и чичовци, които вие журналистите ги подкрепяте, за да има интриги.
- Реална ли е според вас класацията за футболист на годината – Бербатов, Мартин и Гошо вратаря?
- Вече споделях, че българският спорт беше в Европа отпреди 9 септември. А вече закъсняваме здраво на всеки фронт. Можехме още през декември да публикуваме резултатите, а срещите с наградите да се организират после. На всеки е ясно, че в Англия имат мачове. Това не е проблем на президента и на селекционера, а на служители, които си стоят с чадър на сенчица. За Бербатов и Мартин мисля, че е реално. Малко е пресилено за вратаря. Гошо е номер едно на този пост заедно с Иванков и Ивайло Петров. Има и още двама-трима добри вратари. Но имаше място в класацията за някои по-млади състезатели, които много бързо ще бъдат забелязани през втория полусезон.
Найден ТОДОРОВ, в. "Тема Спорт"
|
Да не би заради рехавата преднина и некъдърният Немойча, който е доказал уникалната си способност да издънва всичко по-важно в живота си? 
. Ако и не беше истина, щеше да е още по-смешен 
