|
23 Февруари 2008 21:33
Кои сте Вие от ЦСКА?
Списващият Суровянски е поставил един наистина важен въпрос, а именно идентификацията на ЦСКА и самоидентификацията на червените фенове. Кратката история на ЦСКА наистина изисква този отбор да намери своята идентификация. Съществуват поне 5 възможни идентификации на четирибуквения отбор като за всяка от тях има аргументи за и против, затова бих желал да ги изложа.
1. ЦСКА като отбор-галеник на партийната върхушка на БКП преди 10 ноември.
Самото създаване на червения отбор става с Постановление на МС, което само по себе си доказва, че това е една държавна креатура, предназначена да бъде витрината на славния социалистически спорт. В подкрепа на това може да бъде изтъкнато, че на този така наречен отбор на българската армия са вменени всички символи на ръководещата съгласно Член 1-ви на Конституцията на НРБ, партия-държава БКП. Такъв е червеният цвят на екипите на ЦСКА - същият като цвета на знамената на БКП, емблемата на отбора е петолъчка, взета на назаем от по-големия брат СССР и символизиращ единството на пролетариата от 5-те континента.
Следващият довод за партийно-държавния генезис на червения отбор е че основните стожери в осигуряването ма комфортното и водещо положения на отбора е поверено на едни от най-изявените партийни и държавни ръководители като Милко Балев и Добри Джуров / сред най-приближените до Тодор Живков /. Така веднага след създаването си и изпадането си още на следващата година, отборът е обединен с вече осигурилият си титлата Септември и това е едва първата от всички откраднати в последствие титли.
По броя на титлите нашето четирибуквено недоразумение се нарежда на 2-ро място след Глазгоу Рейнджърс, като безпрецедентено в цялата история на футбола до падането на берлинската стена е спечелването на 10 титли за 12 години / По-късно подобни рекорди бяха изравнени в периода на криминалния преход в бившите соцстрани - Сконто в Латвия и други подобни отбори /.
Освен това с разпореждане на висшите държавни органи в отбора биват моблизирани всички национални играчи с довода, че ще се подготвят за достойно представяне на социалистическата ни родина в международните прояви. ПОЛИТИКА, КОЯТО Е ПЪЛЕН ПРОВАЛ! Бих искал да отбележа, че такива неща не са правени дори в СССР, което само по себе си е явно доказателство в подкрепа на тази теза.
2. ЦСКА като отбор на огромната за размерите на страната ни БНА /над 400000 души/.
Самото име на отбора е заимствано от името на отбор от по-големия брат СССР. Във всички социалистически страни се изграждат военни отбори, които със всякакви позволени и непозволени средства трябва да покажат превъзходството на новия строй както във военно така и във спортно отношение. Познати са имената на отбори като ЦСКА - Москва, Хонвед-Будапеща, Дукла-Прага, Стяуа-Букурещ, Легия-Варшава и
т.н. Има и много местни армейски отбори, които имат единствената задача да осигуряват хегемонията на централните военни отбори.
В НРБ това са отборите на АФД "Тракия" - Пловдив, АФД "Сливен", АСФД "Черно море" - Варна, В отделни периоди на издръжка на БНА са били и отборите на "Дунав" - Русе, "Ботев" - Враца, а "Славия" - София е на издръжка на ГУСВ. Така стройно изградената мрежа от сателитни и подчинени на армията отбори позволяват на ЦСКА да триумфира напълно незаслужено цели 27 пъти с титлата до падането на комунизма.
В едно първенство с 16 отбора където максималния сбор от точки събран от един отбор можеше да бъде 60 / защото за победа се даваха по 2, а за равен 1 т./, предварително осигурените от другите военни отбори от 12 до 20 т, предрешаваха и обезсмисляха шампионата в полза на ЦСКА. Освен това другите военни отборчета имаха за задача да отнемат точки от основните конкуренти на фатмашкия отбор, което водеше до напълно лишено от конкуренция и честност първенство.
Аз мога да кажа, съвсем смело, че почти всички титли на ЦСКА са незаслужени и нечестни. Това се потвърждава и от факта, че единствено нашия военен отбор не успя да спечели или да стигне до финал на някой от ЕКТ. Освен това всички тези провинциални военни отбори бяха използувани за да бъдат вземани другите добри футболисти на конкурентите, които не бяха нужни на четирибуквието. Тази порочна практика съсипа кариерите на редица добри и талантливи млади български футболисти и обезкръви останалите отбори.
Законът за наборната военна служба бе другото оръжие, с което на Народна Армия бяха мобилизирани да играят в ЦСКА всички млади и талантливи играчи, въпреки нежеланието на някои от тях да играят за ЦСКА /Всички знаят, че Цветан Йончев бе взет в ЦСКА въпреки желанието си да играе в Левски. Подобно е положението с Николай Тодоров - Кайзера, Христо Бонев и много други/. Играчите на основните конкуренти, които подлежаха на военна служба или бяха вземани в редовни поделения или бяха заточвани по разните Армейци от София, Пловдив, Варна, Сливен, Плевен или Враца. Голяма част от тях бяха похабени и се отказаха, а други трябваше много да работят след уволнението си за да влязат във форма / като Краси Балъков /.
Имало е редица случаи когато даден отбор има мач с ЦСКА, най-добрите му играчи да бъдат вземани в запас. По този начин се обезсмисляше работата на ДЮШ в провинцията, защото най-талантливите и вече оформени играчи се вземаха от фатмаците. Струва си да се споменат имената на Христо Стоичков от Хеброс Харманли, Трифон Иванов от Етър - Велико Търново, Петър Жеков, Димитър Димитров, Стойчо Младенов и Р.Калайдджиев от Берое, Димитър Пенев, Ради Здравков, Кирил Метков, Добри Митов от Локо, Краси Безински и Коце Янчев от Пирин, Спас Джевизов, Георги Славков от Тракия, Божил Колев и Джони Велинов от Черно море, Цоньо Василев от Шумен, Ружди Керимов от Локо Пловдив, Цецо Йончев от Ботев Враца, Анатоли Нанков и Никола Христов от Дунав и още много други. Тоест огромната част от червените легенди не са станали играчи в ЦСКА, а са взети там наготово.
Допълнителна мотивация да играят за военните са и изгодите получавани в ЦСКА - офицерски звания, високи за тогавашните стандарти заплати, апартаменти от фонда на МНО, софийско жителство и реална възможност за пътувания в чужбина. Военната същност на ЦСКА показва и формирането на червената публика. На всички мачове на ЦСКА не само в София, но и в провинцията, цели поделения са водени под строй за подкрепа на четирибуквието. Характерът на професията на военния с принципите на единоначалието, ограничеността на мирогледа и постоянното местене от място на място по естествен път кара по-голямата част от старшините и офицерите в БНА да станат привърженици на армейския отбор.
В годините на възхода на ЦСКА се формира и голяма част от промишлеността на България. Така за строежите на Кремиковци и други подобни предприятия в София пристигат десетки хиляди работници от Шоплъка, от околните села, пък и от цялата страна с ниско образование и с едничката мечта да станат софиянци. В момчета с червени фланелки и остригани глави, тези пролетарии виждат своите сбъднати мечти и идеали, като по този начин се оформя ядрото на червените привърженици. За изявата и израстването на военния отбор спомагат казармения дух и строгата дисциплина изхождаща от военния устав, който господства в ЦСКА. На отбора се осигурява редовно участие в спартакиадата на дружеските армии на страните от Варшавския договор.
3. ЦСКА като отбор на сенчестия бизнес в България.
Веднага след разпадането на социалистическата държава начело на ЦСКА застават личности с меко казано съмнителна репутация. Знакова е фигурата на Илия Павлов. Според едни той е креатура на ДС и има задача да обедини и държи под контрол борческите групировки. За други е подставено лице на Андрей Луканов, за трети си е обикновен мафиот подчинил повечето от борческите групировки. Никой не може да забрави призивът му към тероризиращите цялата страна борчески тартори, че те трябва да се отърват от тъмния си бизнес както гущерът си откъсва опашката за да оцелее преди разбира се същият този гущер да изпрати Илия Павлов при Свети Петър, който да прецени в ада или в чистилището да го изпрати /за рая въобще не може и да става дума /.
По времето на Павлов като шефове в ЦСКА се изявяваха печално известния Димитър Джамов / понастоящем съдружник на Йордан Лечков /. О.з. Емил Данчев / обикновен мошеник на щат в МНО, опитал се с измама да трансформира държавна собственост в частна в полза на Илия Павлов и на себе си естествено. Там по различно време се изявяваха и Стойне Манолов и Евгени Горанов / бивш шеф на фалиралата и ограбила много българи Кредитна банка / и прочее подобна фауна.
После както се казва от трън та на глог. Шеф стана хазартния бос Васил Божков - Черепа / първият от Г 13, срещу който е извършен бомбен атентат /, който е достатъчно тъмна личност. От друга страна не бива да забравяме, че по-голямата част от знаковите фигури на българската организирана престъпност, произхожда и е формирана в ДФС ЦСКА "Септемврийско знаме". Можем да споменем само имената На Васил Илиев - шеф на ВИС 2, на Атанас Комшев и т.н.
Не бива да забравяме, че голяма част от червените футболни легенди имаха общ бизнес с босовете на българската мафия. Ще спомена само Стоичков, Л.Пенев и Лечков. Естествено произлезли от ЦСКА тези хора подкрепяха и бяха фенове на четирибуквието. Така, че струва си сериозно да преценим и тази теза.
4. ЦСКА като отбор символ на славните български и индийски металурзи и миньори.
Първото свързващо звено е не собственикът и президентът, а вярната публика от Кремиковци и Перник. Както казваше преди Велизар Димитров - "Перник е червен град и почти всички са от ЦСКА". А какви са жителите на Перник - металурзи и миньори. И сега култови фигури на червената агитка и журналистика величаят като голямо постижение отстраняването на друг голям миньорски отбор Шахтьор Донецк. И досега
се радват като деца на загубата на Левски в Кривой рог през 1986 г. от друг металургичен отбор от СССР.
Другата топла връка с металурзите е естествено собственикът Прамод Митал. Смуглият бизнесмен е член на най-известната фамилия в областта на металургията. Братята Митал дори си колекционират футболни отбори като ЦСКА, Баник Острава, Оцелул Галац, а отскоро и един втородивизионен сръбски отбор, навярно с намерението да направят международна металургична и миньорска лига, в която ЦСКА да мачка наред. Наскоро и Председателят на Надзорния съвет на ЦСКА, стана изпълнителен директор на Кремиковци АД. Навярно вече на всички работници в комбината са раздадени книжки за членство във фенклубовете на ЦСКА. Същите навярно ще бъдат задължавани да посещават мачовете на ЦСКА, защото през последната година на Българска Армия идва срамно малко публика и така ще бъде повишена посещаемостта.
5. Лично аз съм привърженик на тезата, че ЦСКА не е отбор на нито една от предходните 4 групи.
По мое скромно мнение, червените са отборът на неудачниците в България - на нереализираните псевдожурналисти като Георги Атанасов, Павлин Неновски, Петко Суровянски и прочее запалянковци маскирани като спортни анализатори. На неуспелите и провалили се политици - Александър Томов, Станимир Илчев и още много депутати-анонимници, някои от които не са вземали дори по веднъж думата за всички години прекарани в парламента. На обикновените ударени от прехода българи, които поради ограничените си възможности не са успели да се реализират през прехода и постепенно са се превърнали в лумпени.
За всички тях вината за собственото нещастие е на на всички други, но не и на самите тях. За тях виновни са правителства, президенти, парламенти, профсъюзи, Путин, Буш, Осама Бин Ладен, Тодор Живков, Луканов, Максуел, Георги Първанов, Иван Костов, Петър Стоянов, на баба Злата шурея, ДС, ФСБ, ЦРУ и МОСАД. Не ви ли напомня на неща познато? Кой е виновен за немощта на ЦСКА? Евреите / Чорни /, мафията /пак той заедно със Сираков, Боби Перуката и синьото БФС/, СДС /Евгени Бакърджиев/, популистите /Бойко Борисов/, БСП /Татяна Дончева/, ДПС /Камен Костадинов и Нихат Кабил/, ДС /агент Николай/, ФИФА и УЕФА, че пречат на ЦСКА да играе евромачове напролет.
Така червеният фен сякаш е излязъл от рекламата на Sprite - мухльо радващ се на нещастието на другите, защото той е смешен, некадърен и озлобен, човек за който всеки разбира, че е смотаняк отдалече. Така надълго таената в едно непълноценно създание омраза избухва и се излива върху по-успелите върху по-добрите. Дрогирани и пияни, водени от олигофрени като Дучето и Луканката, червените лумпени се изложиха навсякъде където играеше отбора. Затова по принцип, червените фенове не обичат отбора си, а мразят Левски. Те не са цесекари, а са антилевскари. Ние не бива да им се сърдим, а трябва да се помъчим да ги разберем защото е адски гадно, жалко и гнусно да си един нещастен неуспял чорбар.
|
Лупи! 
там.
Така като гледам остана още малко... 
