Жельо па кърти миФки, фаянс, бИтон
В последните месеци в българския футбол се наблюдава едно явление, което в началото мислехме за странно, но вече свикнахме. Всички запалянковци, които не симпатизират на Левски, се подиграваха на сините фенове за това, че не реагират на моментното състояние на отбора. Мачовете си минаваха, Левски не печелеше, а привържениците бяха обявени едва ли не за мазохисти. Как така продължавали да ходят на мачове, след като този отбор нямал нищо общо с отбора, който играеше европейски футбол по целия континент.
Останалите обаче не могат да разберат, че този отбор чисто и просто се казва Левски и няма значение дали в него играят Йовов и Телкийски или Сърмов и Николай Димитров. В неделя бях на мача Черно море – Левски във Варна и смея да твърдя, че сините от много години не са се радвали на такава многобройна поддръжка от трибуните на стадион “Тича”. А нали отбора се води в криза и е най-слабия в историята на клуба?! Нещо не се връзват нещата, ако се съди по реакциите на не-сините привърженици. В предишния си коментар писах, че феновете на Левски са придобили британска футболна култура, тоест подкрепят отбора си независимо от моментното му състояние. Сега смея да твърдя, че тази тенденция ще се запази за много дълго време, защото Левски е най-добре организирания и най-добре управлявания клуб в България.
Безспорно на “Герена” минаха през криза, с каквато се сблъскват и много по-стари, по-големи и по-успели клубове в Европа. Това което се случи около Нова година в никакъв случай не бе правилно, но в случая имаме хора и структури, на които е позволено да грешат, най-малкото заради липсата на достатъчно опит. Нито Тодор Батков като собственик и инвеститор, нито Станимир Стоилов като треньор имат стаж, който да им позволи да напипат пулса на менажирането, ръководенето и обновяването на един отбор. Сега, от дистанцията на времето, те отчитат къде е била границата на разпродажбата, но дори най-опитния клубен президент у нас Николай Гигов ни показа първи признаци на креативно мислене едва преди две години. А и никой не е застрахован от вземането на грешни решения.
Няма да сгрешим, ако заявим, че Тодор Батков е единия от собствениците в България (другият е Гриша Ганчев), които във всеки един момент могат да напишат чек за един милион евро, било за купуване на футболист или за инвестиция в база или инфраструктура. Това означава, че Левски е обезпечен финансово не до лятото, както е при основния съперник, а за години напред.
И нека да не се впечатляваме от подхвърлянията, че новия трактор е част от селекцията на Левски. Трагичното е, че в България тракторът е новина. Дори се появяват и снимки на машината. А в сериозните първенства всеки клуб има трактор, затова не е новина. При нас другите нямат трактор, защото няма за какво да го използват, тоест нямат нови терени, което си е за тяхна сметка. Както се казва - който си има брада, ще си купи и гребенче.
Лошото е, че освен трактора като инвестиция за бъдещето, Левски е може би единствения клуб, в който се говори за нещо повече от това какво ще стане до лятото. Сигурен съм, че в синия клуб всеки служител има ясна представа какво да промени, така че след 2-3 години нещата да са променени положително, а това се отнася най-вече за представителния тим.
Не съм от тези, които след 3-4 лоши мача започват да търсят заместник на Станимир Стоилов, защото този треньор убеди всички в тази държава, че материята му е ясна и не се страхува да започне да прави нов отбор. Мъри не се страхува да отиде при собственика да поиска пари, а така ще е и занапред, защото Стоилов досега почти няма грешни ходове. Не говорим за футболисти, привлечени от България, въпреки че и там попаденията са повече.
Нека само споменем за двамата мароканци. Когато видяхме Шакиб Бензукан се учудихме не на играта му, а на това, че той посочи Юсуф Рабех като много по-добър. Смея да твърдя, че за милион и двеста хиляди евро няма откъде са си купиш двойка централни защитници на такова ниво. Вярно, че всичко е относително и пазара е объркан, но Мъри Стоилов няма да допусне до съблекалнята на “Герена” струващия 3 милиона паунда Фил Невил при наличието на двамата африканци.
Специално за Рабех можем да прогнозираме, че ако бе по-висок с 10 сантиметра, щеше да бъде прилапан от по-голям клуб още през това лято. Юсуф е подобрена и тунингована версия на Валентин Дъртилов, който бе последния елегантен централен бранител на сините. Рабех действа с изключително спокойствие и хладнокръвие, чете играта поне с един ход напред, истинско чудо е да сгреши при избора на позиция, а единоборствата ги печели още при заставането. С две думи, спокойно можете да го наричате Мозъка.
По-нататък в централната ос е Георги Сърмов, който прилича на ранния Боримиров и отново е селектиран от Станимир Стоилов. На бургазлията просто му трябват мачове и още малко взаимодействие с истинския Боримиров.
Постът на Бардон явно ще иска още време, защото Мъри има в главата си няколко варианта – там сега е Мариян Огнянов, беше Тасевски, ще бъде Жоазиньо, а интересно може да се случи през лятото, когато се очаква в тима да се върне Домовчийски, а зад него да застане “Мистър Пропуск” - Жеан Карлос.
Ето около тази централна ос ще се прави отбора на Левски през следващите години. Съгласен съм с твърденията, че последните победи на Левски не са кой знае какво и не са причина да говорим за възкръсване. Футболистите само ни показаха, че взеха да попиват от изискванията на Станимир Стоилов, че започват да се оформят като отборче, а не е далеч времето, когато ще станат и отбор. Освен чисто тактически и технически умения, тези играчи показват наченки и на колектив, чийто характер се видя на стадион “Тича” в неделя. Ясно е, че ако Жеан Карлос бе класически страйкър, нямаше да струва 990 хиляди евро, а 10 пъти по толкова и нямаше да е в Левски.
А още по-ясно е, че този Левски ще става все по-добър, защото се върна на правилната магистрала. Другите сега развиват превишени скорости, но на второстепенни пътища, където има много дупки, а маркировката липсва.
Потребител:
Парола:
Регистрация
Забравена парола
Промяна на e-mail адрес