Rednik South O.Z., само за протокола. Вашаш завършиха 9. Не че има разлика с посоченото от тебе 10-то място, ама пусто пунктуалност.
Те са голяма, минала слава.
Вилем 2 за завършили м.г. 15-ти. Инак се славят като стабилен средняк.
Сега, даваме думата на
интелектуалец номер 1Елин Рахнев: Оттук нататък ЦСКА е сектор “Г”
Живеем в огромен МОЛ, в който победиха парите, победиха далаверките, победиха тарикатите
Елин стана на 40 преди десет дни, но още е непораснало дете. Обича футбола, колкото обича и живота. Пиесата му "Фенове" е вече христоматийна и продължава да се играе при пълни салони. Веднъж в Неапол, вместо да се прехласва по тъмнокожите италианки, той съзрял на улица под стобор с простряно пране малка стъкленица със сълза вътре. Отпред пишело "Сълзата на Неапол, когато Диего Марадона напусна града".
Заклевам ви да отидете и да купите новата му стихосбирка "Канела", която излезе преди месец. Това ще е най-добрият подарък, който можете да направите на себе си и на децата си.
Аз лично не харесвам тази титла и не й се зарадвах изобщо, споделя Елин
- Елине, бил ли си лъган друг път така?
- Аз не се почувствах излъган, а може би обиден. Нещо прещрака в мен. Трудно е за обясняване. Или няма да ми стигнат думите. Няма да забравя в онзи прословут ден колко народ ми се обади. Затова ме заболя най-много. Просто за хората. Това си беше някакво страдание, гърч. И то продължава. Всъщност точно в такива моменти разбираш, че футболът, или по точно твоят отбор, е нещо много повече от една победа или шампионска титла. Разбираш, че това няма нищо общо с единайсетте на терена. Тук някъде е обществото ЦСКА.
- Имаше такъв велик филм "Обществото на мъртвите поети". Ти като поет как преживя драмата и преживя ли я изобщо?
- Аз го очаквах. В деня, в който станахме шампиони, бяхме се събрали с Джапи Японеца, Румен Атанасов и още приятели - нашата компания. Още тогава си говорихме какво ще стане. Имаше неща, които не беше задължително да си вътре, за да ги предусетиш. Имаше
някакво страшно менте в последната година
Нещо много нездраво, болно. Имаше някакъв лепкав патос, който ни обливаше непрекъснато.
- Но все пак когато се случи нещо такова, човек се чувства по-особено. Но не съм предполагал, че е чак толкова сериозно. Не мога да разбера къде се пресича истината и лъжата, лошото и доброто. И мисля, че не съм само аз така. Но това може да те побърка.
- Ти си и драматург - кризата не беше ли класически сюжет - първо възход и титла с невиждани показатели, 16 точки преднина и веднага след това безумно падение?
- Абсолютно класически сюжет. Усмивка и после сълза. И може би пак усмивка, ама това май не е много сигурно. Аз лично
не харесвам тази титла
Не й се зарадвах изобщо. Давам си обаче сметка за усилията на Стойчо Младенов и футболистите. Предполагам какво им е коствало. Вероятно непрекъснато са стъпвали върху тънък лед.
- Как ще коментираш моралния фалит на клуба - отново с древногърцки епически привкус. Няма как по време на гръмките тържества през май тези хора да не са знаели, че умъртвяват детето и в същото време са му празнували рождения ден?
- Сигурно има епически привкус. Но ще ти кажа нещо друго - през последния месец започнах да се интересувам от финанси, кредитни линии и не знам си още какво. Страшна гадост за мен, но поне малко да разбера за какво става дума. Консултирах се със специалисти - хора, които са наясно с тази материя. Всеки вдига ръце. Страшна енигма. Иначе за тържествата и ако те наистина са знаели - не искам да го вярвам, защото ще ми дойде малко в повече. Но виж в този свят, в който живеем, може би не трябва да се учудваме от нищо. Живеем в някакъв огромен МОЛ и вътре пърхаме. Нищо повече. Думата морал отдавна е в скрина. Всеки се е напъхал в някакъв кредит и главите стават все по-ниски. И така ще бъде занапред. Това е положението.
- Що за държава сме, в която се случва всичко това, която допусна всичко това? Дори президентът на държавата награди футболния президент.
- Не съм склонен за всичко да се нахвърлям върху държавата. През всичките тези години само държавата, държавата. В крайна сметка се надявам вината да бъде в някакви персони. Тези хора да са с имена, ЕГН, с тела и очи. Защото всичко друго е безсмислена и тежка логорея. Само цъкане на думи и нищо повече. Да излезе на чисто всичко, което се е случвало. Абсолютно всичко. Не знам дали това искане не е някаква утопия. Но като гледам накъде отиват нещата - всичко ще си остане същото. Аз съм отчаян напълно, но това не е изкуствен песимизъм. Просто не виждам някой да каза: Сгреших. А според мен е толкова просто.
- Убива ли всичко детско в теб тази ситуация?
- Прави ме безсилен. Ще ти го кажа по детски - просто лошите победиха.
Победиха парите, победиха далаверките, победиха тарикатите
Осемнайсет години едни такива хора се наместиха в пространството. Правеха се на по-хитри. Заобикаляха всичко. Ето това е вината на държавата. И имам чувството, че вече е късно, много късно. Скоро попитах публично къде са всички тези хора от ложата на Армията. Тези, които се лензиха на всички президенти през годините. Те с белите чорапки и парвенюшко самочувствие. Изпокриха се. Оттук нататък ЦСКА е само сектор "Г". Поне за мен. Но случката в ЦСКА е кристална, огледална версия на прехода. Преходът, който ни направи всички преходници. Или поне 95 процента от нас.
- Кой е виновен за кризата?
- Всички, които през последните осемнайсет години мълчаха. Стояха при жените, при аперитивите си. Псуваха целия свят, но когато трябваше да се направи нещор се скриваха на топло и сигурно. Всички, на които им бе все едно. Всички, които измерваха живота си в консерви, салами и компоти. Така се родиха онези, другите - наглостта им днес няма граници. Те - великите комбинатори на души. Но животът е дълъг, шарен. Не можеш само да лъжеш, да крадеш, да комбинираш. Не може. В един момент все пак някакви неща си идват на мястото. Но всичко това, което се случи, е естествена версия на нашето мълчание, на липсата на гражданско у нас. За това се стигна дотук. Затова просто в България се живее много трудно, лошо, непрекъснато си в стрес.
Всеки носи инфаркта на гърба си
Не искам да говоря за енергията, в която сме се напоили всички. Нея и Маркес не може да я опише.
- За собственик ни дойде чужденец - милиардер и вместо да даде - май взе.
- Сигурно е така. Но аз наистина нищо не разбирам от това. Знам само, че никой не е отишъл в ЦСКА само заради любовта към четирите букви. Живеем в ужасно материален свят и понятия като любов вече се смятат за демоде. Просто всичко, което не е свързано с пари, вече е ретро. Който може да живее така - ОК. Лично аз имам проблем. Но той си е за мен и за хората около мен.
- След "Шумен мрази ЦСКА" видяхме и нова българска следа по европейските стадиони - "Томов е педал". Докъде ще стигнем така?
- Това с "Шумен мрази ЦСКА" беше велико. Дори помня, че искахме да направим филм за този човек, измислил гениалната фраза. Как се е сетил, какво е мислил предната вечер? С какво се храни, обича ли лютиво, крем-карамел? Какво му е хобито, каква музика обича да слуша - вероятно Чайковски? Какви са мечтите му? И най важното как го е озарило това прозрение? Мигновено или просто много години го е съчинявал. Много талантлив човек - няма никакъв спор за това. Но всеки има право да прави каквото си иска. А онзи човек от новия надпис за мен не съществува - нито искам да чувам името му, нито да го споменавам, нито да обсъждам кой какво е казал за него. Мисля, че всичко все пак си има някакви граници, някакви етични прагове. Какъвто и да е този свят - все пак чак толкова, но не желая повече да коментирам това.
- Видяхме дори и отпечатан некролог на ЦСКА. Време ли е да си тръгнем от този футболен свят?
- На мен този некролог ми го изпратиха специално в плик, и то в театъра. Голяма чест! Аз все повече
искам да започнем отначало, от зоните
Или откъдето трябва. Нека бъдем първите. Ще изкараме няколко години така. Ще се върнем. Но ще бъде по-честно, по-вярно. Вече не виждам нищо страшно. Всеки има своя катарзис, своите мълчания, своите тъги. Но по-добре така, отколкото в тази гадост, в която сме напъхани. По-добре така, но горди. Тогава още повече ще се преброим. Ще видим кой е останал - кой не е. Аз лично не желая ЦСКА да участва в това първенство. Казвам го напълно убедено. Или може би от тоталното ми отчаяние. От всичко това, което се случва ден след ден. Може би това ще бъде нашият протест срещу много неща. А у нас има толкова велики, големи отбори. С толкова история и успехи, че не виждам голяма загуба, ако ЦСКА го няма. А и Шумен мрази ЦСКА, така че не е толкова страшно.
- Нулевата година също е вариант. Една година на пречистване. Една година на хигиена на души и на всичко останало. Ще покажем, че и ние сме дали нещо на света освен Кристо например. Ама това е утопия. Давам си сметка. Стиска ли му на някой да го направи? Не. На какви ценности да се опрем сега, когато сме на дъното и под него?
- Не знам. Наистина. Не мога да отговоря. Може би, че ценностите са нещо вечно. Че ЦСКА е нещо вечно, пък дори и да изчезне. Гледам
колко народ потрива доволно ръце сега
И то искрено. И не мога да повярвам. Ама явно такива са нещата. А иначе какво по-хубаво от това - аз срещнах толкова много приятели на стадиона. И каквото и да стане с отбора, мисля, че докрай ще си останем такива. Може би това е ценност. Аз лично единствено и само на това мога да се опра в момента. Иначе не бих си позволил да давам нито спортно- технически оценки, нито някакви други. Но на Армията срещнах хора, с които може би докрай ще си останем близки. Не виждам нищо по-хубаво от това. И това го дължа на ЦСКА.
- Какъв е жанрът на кризата в отбора ни - драма, трагедия, комедия, фарс?
- За мен е драма. И то истинска, по всички правила на театъра. Не мога да разбера, както може би всички, кога обаче ще дойде последното действие. Или може би ще бъде безкрайна? Но лично на мен оттук нататък започва да ми става безинтересна. Или казано по друг начин - по-добре да падне завесата. Стига толкова!
- Как ще продължи животът ни след потопа?
- Всеки си знае. Един при жена си с аперитива, друг на улицата, трети някъде другаде. Някой ще бъде прободен в сърцето, друг в плешката, на трети само ще му се скъса чорапът. Строго индивидуално.
НИКИ КЪНЧЕВ