Фен и аз така мисля.
Сега, да дадем "второ дихание" на форума днес за да разберем, че
случващото се в момента си има своите исторически корени.
Из историята на административната намеса в българския футбол
Чет, 2008-07-17 20:25
В началото на настоящето лято в българския футбол се случи едно събитие, което разбуни духовете на спортната общественост. Шампионът на България за 2007-2008 г. не беше допуснат до евротурнирите поради лошо финансово състояние и неизрядна документация. Изваждането на най-добрия български футболен тим за изминалия сезон от Шампионската лига и опасността ЦСКА да бъде отстранен от професионалния футбол в страната дадоха поводи на мнозина "червени" фенове да говорят, че любимият им клуб е жертва на конспирация, на административен произвол от страна на БФС, контролиран от лица, свързани по знайни и незнайни пътища с конкурента Левски София.
От друга страна, "левскарската" част от спортните фенове твърдят, че ЦСКА като толериран от комунистическия режим клуб, е свикнал да бъде "над" закона и сега му е трудно да се приспособи към новите постсоциалистически реалности.
Цялата тази дискусия породи в мен стремежа да проследя историята на административната намеса в българския футбол. Предварително заявявам, че публикацията няма претенции за изчерпателност или някакви фундаментални "открития". Тя просто разкрива няколко момента от тази проблематика. Акцентът пада върху няколко случая на административна намеса по отношение на най-реномирания български клуб ЦСКА.
Всеизвестен факт е, че административната намеса в българския спорт започва с постепенното налагане на тоталитарната система в България. В периода до 9-и септември 1944 г. държавата не се стреми към някакъв особен контрол върху спорта поради две главно причини: 1) спортът в България все още не е този социален феномен, в който ще се превърне през втората половина на ХХ в. 2) българските правителства, включително и при авторитарните режими след 19 май 1934 г., не се стремят към цялостен контрол върху обществото, каквато е целта на едно тоталитарно управление.
С преврата от 9-и септември 1944 г. започва постепенната промяна на политическата система в България, процес, приключил в общи линии до към 1948 г. В есенните дни на 1944 г. комунистическите фигури налагат невиждан до тогава в България терор. По отношение на спортните дружества това се свързва с репресирането на повечето от лидерите им, налагането на нови "временни" ръководства, в които доминират лица от новата власт, преструктурирането и закриването на част от дружествата, обявени за "монархо-фашистки".
Така през ноември 1944 г. се образува отборът Чавдар. В него са слети няколко тима - АС -23, Шипка-Победа и Спартак от кв. Подуене, образуван месец по-рано чрез сливане на няколко махленски тимчета. (Парадоксът е, че "червените" фенове спекулират с "подеунската" връзка на ФК Левски). Името не е избрано случайно - клубът е кръстен на легендарния партизански отряд, с доказани антидържавни действия и репресии над българските граждани. Първи председател на новото формирование е ген. Владимир Стойчев - виден звенар, близък до хората на Дамян Велчев. Същият Стойчев през 1935 г. е отстранен от войската заради подготвян от звенарите преврат срещу цар Борис ІІІ. През 1943 г. Стойчев влиза в ръководството на ОФ, което му гарантира кариера след 1944 г. - командващ І армия в 1944-45 г., представител на България в ООН, председател на БОК и т.н. В ръководството е и Иван Башев - по-късно член на ЦК на ДКМС и БКП и министър.
През следващите няколко сезона Чавдар не постига някакви особени резултати. През сезона 1946/47 завършва последен и изпада във ІІ Столична дивизия, в която стартира участие през следващата 1947/8 г. През февруари 1948 г. обаче той е преименуван в ЦДВ и попада под директната шапка на МНО (дотогава Чавдар формално не се води военен отбор). Тази реорганизация става под силния натиск на военния министър - комуниста Георги Дамянов.
Последва нова реорганизация. През май същата година втородивизионният ЦДВ е обединен със Септември - клуб, създаден през октомври 1944 г. чрез административно сливане на няколко софийски отбора, водещ от които е Спортклуб. Парадоксът е, че въпросната трансформация се извършва в хода на първенството, в чийто край триумфира новоучреденият тим Септември при ЦДВ. В отбора доминират състезателите на Септември, който през 1950 г. възстановява своята самостоятелност (обединен по-късно отново към ЦСКА и възстановен окончателно през 1990 г.) Това даде юридически основания на Христо Амбукели (президент на Септември в наши дни) да претендира, че титлата от 1948 г. трябва да се признае на неговия клуб, а не на ЦСКА. И до днес обаче спортните деятели, право или криво, броят въпросната титла на сметката на "армейците". Така през сезон 1947/8 с административна намеса, по средата на първенството, армейският тим ЦДВ е изкаран от ІІ Софийска дивизия и, обединен със Септември, е пуснат във финалните мачове.
Следващият момент на административна санкция, свързана с тима на ЦСКА, се забелязва през сезона 1949/50 г. В края на 1949 г. в страната се провеждат турнири, които трябва да определят състава на проектираната А РФГ. Квотата на софийските отбори е пет. В столичния турнир промоция получават тимовете на Левски (тогава Динамо), Славия (Строител), Академик, Червено знаме и Локомотив (Торпедо). Сензационно ЦСКА , тогава под името ЦДНВ, остава шести в квалификациите и отпада от предвижданата А група.
Последва незабавна административна реакция. ЦДНВ е обединен с Ботев Пд, носещ тогава името ДНВ-Ботев и осигурил си място сред българския футболен елит. "Новият" тим, в който от Пловдив е единствено вратарят, е наречен Народна войска. Ботев играе в армейското първенство, а през 1951 г. е до някъде компенсиран, като е спуснат, също административно, в А група под името ДНВ.
Административна намеса по отношение на "червения" тим се забелязва и в едно друго направление. От началото на 50-те години най-добрите спортисти (в частност - футболисти) са насочвани към ЦСКА. Подборът най-често става при пребиваването на младежите в българската армия. Обещаващите футболисти изпълняват военната служба в многото армейски тимове, където най-добрите от тях са селектирани и изпращани в ЦСКА. Обикновено това става без насилие - в онези години "пагонът" дава добри за времето финансови възможности и голям престиж. Тази практика обаче обезкървява останалите клубове, които нямат възможност да предложат подобни условия на спортистите си. Така се стига до парадоксът отбор без никакви традиции през 1953 г. да притежава 10 от 11-те титуляра в националния отбор, а в следващите години да спечели рекордните поредни осем титли (ако през 1953 г. националите не са били на подготовка и ЦСКА е играл с титулярите си, поредните титли щяха да са 13!) Това обяснява и защо, при всичките си безспорни успехи у нас и навън, ЦСКА не успява да изгради силна футболна школа. До началото на 80-те години всичките "звезди" на "червения" тим са бивши играчи на други отбори.
Посочените факти показват, че ЦСКА е административно толериран от самото си създаване в период на дълги години. Тази констатация важи особено за 50-те. През 60-те години и нататък ситуацията частично се изменя. На тоталната "червена" доминация е сложен край. Причините за това са главно две: 1) през 60-те режимът се опитва да смекчи своя натиск върху обществото с целта да изгради едно по-привлекателно, "човешко" лице; 2) в партийната и държавна номенклатура засилват своите позиции фигури като Борис Велчев и Ангел Солаков (ролята на последния се преувеличава - след 1971 г. той е партийно низвергнат), които са привърженици на Левски. След 1968 г. Левски, обединен под шапката на МВР със Спартак, също започва да се ползва с привилегирован статут. Подобно на ЦСКА, "синият" тим се превръща в дете на Партията-Държава. Първото и най-галено чедо обаче си остава ЦСКА.
Причините за този толеранс към "армейците" от страна на държавните органи не са в "левскарството" и "чорбарството" на един или друг партиен функционер, а са напълно обективни. Първо, властта след 1944 г. иска да покаже, че гради едно ново общество, което да няма никакви връзки с миналото. Това обяснява многото преструктурирания, ликвидирания и преименувания на спортни (и не само) дружества. Второ, чрез успехите на новия тим у нас и в чужбина, тоталитарният комунистически режим се опитва да демонстрира значимостта на своите постижения и, най-вече, превъзходството на социалистическата система над "загниващия" капитализъм. Затова комунистическите лидери у нас и в соц-лагера превърнаха спортните форуми във война между идеологиите. Не случайно масовата употреба на допинг бе въведена именно от страните от Източния блок.
Светослав Живков (Све1)
Нещо нефелно ми се вижда това предложение.
а не за да сме лицето на некоя си партия!
Да не хукнат СЕГА пак пари да събират назаем 
